Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
гр. Русе, 23 юли 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 12 юли 2021 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №375…… по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от Т.Г.М. срещу заповед №
21-1882-000016 от 07.04.2021г., издадена от началник
1-во РУ Русе към ОД на МВР Русе. Със заповедта на жалбоподателя, в
качеството й на собственик на МПС – л.а. „Мерцедес” С 320 с рег. № РР **** ВА е наложена ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл.171,
т.2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП) - прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство : „ без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства“. В случая - за срок от 9 месеца, а причината-предоставил
управлението на лекия автомобил на водач - П. Ч. с временно отнето СУ МПС
заради неплатена глоба-по реда на чл. 171 ал. 1 т. "д” ЗДвП(обявена за
противоконституционна с решение №23 от 2021г. на КС на Р България, в сила от
03.04.2021г.).
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
административния акт поради допуснати в административното производство съществени
нарушения на административно-производствените правила, противоречие с
материално-правните разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване
съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че АО не съобразил, че с
решение на КС на РБ - №23 от 2021г., обнародвано в Държавен вестник в бр. 26 от
30.03.2021г., в сила от 03.04.2021г., нормата на чл. 171 ал. 1 т. "д” ЗДвП
е обявена за противоконституционна и като такава не се прилага занапред.
Съответно, това автоматично водело до отпадане на основанието за временното
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача П.Л. Ч., което
отнемане е било именно чрез приложението на обявената за противоконституционна
норма на чл. 171 ал. 1 т. "д” ЗДвП с издадената срещу него на 14.05.2020г.
ПАМ под №20-1085-000517. Отпадането й водело до липса на законовото основание
за налагане на оспорената по настоящото дело ПАМ.
Тези доводи се поддържат както в жалбата, така и в съдебна зала и в
допълнителни писмени бележки.
Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, претендират се разноски по
представен списък.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лева, на основание Наредбата за плащането на правната
помощ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след
направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1, вр. с ал.3 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
Със заповед №
21-1882-000016 от 07.04.2021г. началник 1-во РУ Русе към ОД на МВР Русе е
наложил принудителна административна мярка на Т.Г.М., в
качеството й на собственик на МПС, изразяваща се във „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, с временно отнето СУ МПС заради неплатена
глоба-по реда на чл. 171 ал. 1 т. "д” ЗДвП “, за срок от 9 месеца.
Правното основание за издаването й, административният орган намерил в
разпоредбата на чл.171, т.2а, б. а от Закон за движение по пътищата.
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 05.04.2021г.,
около 14.35 часа, в гр. Русе, по улица „Стефан Стамболов“, №2, лицето П.Л. Ч., е
управлявал МПС, л.а. „Мерцедес” С 320 с рег. № РР ****ВА, след като е бил с временно отнето СУ МПС управлява МПС по
административен ред с наложена ПАМ по реда на чл. 171 ал. 1 т. "д” ЗДвП. Това
нарушение било установени чрез съставен АУАН под бл. №578664, на същата дата,
от мл. ПИ при Първо РУ към ОД на МВР Русе С. Г.. Контролните органи преценили, че деянието на водача на МПС нарушавало
разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Причината - временното лишаване на
водача П. Ч. от СУ МПС заради неплатена глоба-по реда на чл. 171 ал. 1
т. "д” ЗДвП(обявена за противоконституционна с решение №23 от 2021г. на КС
на Р България, в сила от 03.04.2021г.).
В съставения
АУАН е посочено, че МПС-то е собственост на Н. Х.от с. Стражец. След справка по
договор за покупко-продажба от 2017г., било установено, че собственик е жалбоподателя
в настоящото производство - Т.Г.М..
Горното дало
основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед №
21-1882-000016 от 07.04.2021г. от началник 1-во РУ Русе към ОД на МВР Русе, с
която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. а от Закон за
движение по пътищата. Като последица от мярката са снети и отнети 2 бр. табели
с рег. №РР 1045 ВА.
Мярката е
наложена на собственика на автомобила -
жалбоподателя в настоящото съдебно производство - Т.Г.М..
Недоволна от
заповедта, Т.Г.М. я оспорва с жалба, с която сезира горестоящия АО – директорът
на ОД на МВР – Русе.
С решение от
21.05.2021г., рег. №336p-13635, директорът на ОД на МВР – Русе е отхвърлил
оспорването по жалбата на Т. М..
Това мотивирало
Т. М. да оспори заповед № 21-1882-000016
от 07.04.2021г. пред съда, по повод на която е образувано настоящото дело.
Правни изводи:
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „а“, се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
На съдът е служебно известна заповед №336з-1120/23.06.2017г., с която са очертани правомощията на длъжностните
лица, включително и това на началникът на Сектор „ПП“ и тези на районни управления
да налагат ПАМ по ЗДвП, както и последващата за нейното изменение. Те са
представени и по делото(л.15 - 17).
Оспореният административен акт - заповед № 21-1882-000016 от 07.04.2021г. е
издадена от началник 1-во РУ Русе към ОД на МВР Русе, т.е. от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в съставените писмени документи в административната преписка, които
изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. Такива са
представени и по настоящото дело(л.21-30). В производството по издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила.
За съответствието и спазване на
материално-правните норми:
Административният акт е издаден в нарушение на материалния закон и в несъответствие
с целта на закона.
В преценката на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни
мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "а" е процесната: „ прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг.
от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага за определен срок.
За да може да бъде наложена мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените
предпоставки, а именно : 1. Да е установено, че е налице управление на автомобил,
като при това управление водачът, управляващ МПС а) не е правоспособен; б) не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство; с) лишен е от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред; д)
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Мотивите на АО за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на МПС-то са
управление му от лицето П. Ч. с временно отнето СУ МПС заради неплатена глоба,
с наложена ПАМ №20-1085-000517/14.05.20210г., по реда на чл. 171 ал. 1 т.
"д” ЗДвП (обявена за противоконституционна с решение №23 от 2021г. на КС
на Р България, в сила от 03.04.2021г.).
Съдът споделя изцяло доводите на адвоката на Т. М. досежно погрешното тълкуване
и прилагане на Закон за движение по пътищата от АО, издател на оспорената
заповед № 21-1882-000016 от 07.04.2021г. и съответно на горестоящия АО, досежно
приложението и действието на решение №23 от 2021г. на КС на Р България.
Пред АО не са били налице материалните предпоставки за налагане на ПАМ по
реда на чл.171, т.2а, б. а от ЗДвП. Вярно е, че към момента на проверката на л.а.
„Мерцедес” С 320 с рег. № РР 1045 ВА от мл. ПИ при Първо РУ към
ОД на МВР Русе С. Г.-05.04.2021г., около 14.35 часа, в гр. Русе, по
улица „Стефан Стамболов“, №2, спрямо водачът П. Ч. не е бил в състояние да
представи на проверяващите го СУ на МПС именно поради издадената срещу него ПАМ
№20-1085-000517/14.05.20210г., по реда на чл. 171 ал. 1 т. "д” ЗДвП
(обявена за противоконституционна с решение №23 от 2021г. на КС на Р България,
в сила от 03.04.2021г.), с която това СУ му е временно отнето.
Настоящият съдебен състав счита, че дори и фактически СУ на МПС на Ч. да не
му е било върнато, с оглед обявената за противоконституционна разпоредба на 171
ал. 1 т. "д” ЗДвП, е отпаднало основанието, поради което му е отнето СУ на
МПС с наложената ПАМ от 14.05.2020г. При отпаднало законово основание за
временно лишаване от СУ на МПС, по силата на решението на КС и неговото
действие, считано от 03.04.2021г., П. Ч.
както правилно сочи адв. Н. вече не следва да се третира като водач с временно
отнето СУ МПС на това основание - чл. 171 т. 1 б. „д” ЗДвП. Налице е
автоматично прекратяване към тази дата на възникналото и съществуващото
правоотношение по повод издадената ПАМ №20-1085-000517/14.05.20210г., по реда
на чл. 171 ал. 1 т. "д” ЗДвП (обявена за противоконституционна с решение
№23 от 2021г. на КС на Р България, в сила от 03.04.2021г.) с оглед липса на
законово основание. А материалната предпоставка за наложената на Т. М.
принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС
„Мерцедес”, модел С 320, с рег. N2 РР ****ВА за срок от 9
месеца е именно - управлението на лекия автомобил от водача П. Ч. с временно
отнето СУ МПС заради неплатена глоба-по реда на чл. 171 ал. 1 т. "д” ЗДвП(обявена за противоконституционна с решение №23 от 2021г. на КС на Р
България, в сила от 03.04.2021г.). Липсата/отпадането на тази предпоставка,
явяваща се причина за издаване на заповед № 21-1882-000016 от 07.04.2021г.,
прави последната материално незаконосъобразна.
Нещо повече. Настоящият съдебен състав, още преди да е налице произнасяне
на Конституционния съд на Р България, бе на мнение, че разпоредбата на чл. 171
ал. 1 т. "д” ЗДвП е противоконституционна. Това означава, че още изначало,
издаването на заповед № 21-1882-000016 от 07.04.2021г. е при липса на правно и
фактическо основание, обосноваващи съществуването й. Това я прави
незаконосъобразна.
Извън релевираните по-горе съображения, съдът счита за основателни и
доводите на адв. Н. досежно липсата на мотиви в оспорената заповед, оправдаващи
налагането й за срок от 9 месеца. Представената от ответника справка за
нарушител касае водачът Л. Ч. и няма отношение към определяне на срока за прекратяване
на регистрацията на ППС, собственост на Т. М..
Възражението на адв. Н., че няма как едно лице да търпи лишения и да му
бъдат ограничавани правата заради действията/бездействията на друго лице, в
какъвто мисъл са законодателните решения на част от ПАМ по ЗДвП, с оглед на
така приетото в съдебната практика, съдът счита на този етап за неоснователно.
Законът предвижда прекратяване на регистрацията на моторно превозно
средство на собственик при наличие на предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. а"
от ЗДвП, независимо дали автомобила е управляван лично от него или трето лице,
в защита на особено важния обществен интерес за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата. Дали това е правилно, когато се касае за управление на
автомобила от трето лице, и дали тази разпоредба е конституционно издържана, е
въпрос, на който може да даде отговор КС на Р България, при надлежното му
сезиране.
При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че са налице основанията за
незаконосъобразност на АА, сочени в жалбата, с която бе сезиран. Заповед №
21-1882-000016 от 07.04.2021г. се явява административен акт, издаден в
нарушение на материалния закон и целта на закона и тези пороци водят до
неговата отмяна.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК административния
орган дължи на жалбоподателя направените разноски в съдебното производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лева и държавна такса в
размер на 10 лева.
Водим от горното, на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорването на Т.Г.М. заповед № 21-1882-000016 от
07.04.2021г., издадена от началник Първо РУ Русе
към ОД на МВР Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по
пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство лек
автомобил „Мерцедес” С 320 с рег. № РР **** ВА, за срок от 9 месеца.
Осъжда ОД на
МВР Русе да заплати на Т.Г.М., ЕГН ********** сумата
от 460 (Четиристотин и шестдесет) лева, включващи
в себе си разноски по делото за адвокатско възнаграждение и внесена държавна
такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: