Решение по дело №17516/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 март 2025 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова-Маркова
Дело: 20231110217516
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1142
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-

МАРКОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
в присъствието на прокурора М. К. Г.
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Наказателно дело от общ характер № 20231110217516 по описа за 2023
година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Й. Л. С., ЕГН **********, българин, български
гражданин, неосъждан, с адрес **********, вдовец, пенсионер, със средно
образование, за ВИНОВЕН в това, че:
На 20.09.2022 г. в гр. София, при управление на моторно превозно
средство лек автомобил с марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ********** в
паркинга на магазин „Билла – Бели Дунав“, находящ се на бул. „Ломско шосе“
№ 171, като се движил с посока на движение от бл. 530 към паркинга на
магазина и в района на пешеходна алея при потегляне от спряло положение
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както
следва:
Чл.5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „всеки участник в движението с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората“;
1
Чл.5, ал.2, т. 1 от ЗДвП „водачът на пътно превозно средство е длъжен:
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците….“;
Чл. 25, ал. 1 от ЗДвП „водач на ППС, който ще предприеме каквато и да
е маневра, ….. преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“;
Чл. 116 от ЗДвП „водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците….“,
като не спрял, не пропуснал и блъснал с предната лява част на автомобила
пресичащата от дясно на ляво спрямо него пешеходка Е. К. М., ЕГН
**********, като по този начин реализирал ПТП с нея и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на същата, изразяваща се в счупване на
летералния /външен/ кондил на голямопищялна кост на лявата подбедрица,
което довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за
срок по-голям от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“, във вр. чл.
342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78А от НК го освобождава
от наказателна отговорност, като му налага административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Й. Л. С., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по
сметка на СДВР сумата от 852.00 /осемстотин петдесет и два лева/ за
изготвяне на експертизи на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.
ОСЪЖДА Й. Л. С., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по
сметка на СРС сумата от 180.00 /сто и осемдесет лева/ за изслушване на
експертизи на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски градски съд
в 15-дневен срок от датата на постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите





МОТИВИ
към решение по НОХД 17516/2023. по описа на 109-и състав на СРС

Обвиняемият Й. Л. С., с ЕГН **********, е привлечен към наказателна отговорност с
внесен в съда обвинителен акт от СРП, за това, че на 20.09.2022 г. в гр. София, при
управление на моторно превозно средство лек автомобил с марка „Опел“, модел „Астра“, с
рег. № ********** в паркинга на магазин „Билла – Бели Дунав“, намиращ се на бул. „Ломско
шосе“ № 171, като се движил с посока на движение от бл. 530 към паркинга на магазина и в
района на пешеходна алея при потегляне от спряло положение, нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва:
Чл.5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „всеки участник в движението с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората“;
Чл.5, ал.2, т. 1 от ЗДвП „водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците….“;
Чл. 25, ал. 1 от ЗДвП „водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, ….. преди
да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“;
Чл. 116 от ЗДвП „водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците….“,
като не спрял, не пропуснал и блъснал с предната лява част на автомобила пресичащата от
дясно на ляво спрямо него пешеходка Е. К. М., ЕГН **********, като по този начин
реализирал ПТП с нея и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на същата,
изразяваща се в счупване на летералния /външен/ кондил на голямопищялна кост на лявата
подбедрица, което довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за
срок по-голям от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“, във вр. чл. 342, ал. 1 от
НК.
При констатиране в хода на проведеното разпоредително заседание на предпоставките за
провеждане на делото по реда на Глава 28 от НПК, производството е проведено по реда на
визираните в нея особени правила.
В съдебно заседание, представителят на прокуратурата поддържа изцяло фактите, изложени
в обвинителния акт, и моли съдът да признае обвиняемия за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Твърди, че сочената в обвинителния
акт фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство прокурорът сочи, че следва да бъде отчетена
възрастта на обвиняемия. Моли съда да го освободи от наказателна отговорност и да му
наложи административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Защитникът на обвиняемия – адв. А., твърди, че събраните в хода на съдебното следствие
доказателства са противоречиви и доказват единствено, че към датата на деянието
обвиняемият е бил правоспособен водач на МПС, че свидетелката М. е пресичала, че
извършената проверка не е установила употреба на алкохол или други забранени вещества
от обвиняемия. Сочи, че вижда доказателствени противоречия по отношение на
1
съприкосновението между пешеходката и автомобила. Акцентира на констатациите на
вещите лица, че преди момента на удара автомобилът е бил спрял, едва е потеглял, скоростта
на пешеходката е била почти двойна на тази на автомобила и след съприкосновението
обвиняемият е предприел спиране, както и че при силен удар би имало отхвърляне, а в
случая се е стигнало само до облягане на свидетелката М. върху колата. Твърди, че не е
изследвано наличието на други фактори, които биха допринесли за получаването на травма.
Изразява предположение, че обвиняемият не е оказал помощ, тъй като не е формирал
представа, че свидетелката М. е получила сериозна травма. Защитникът повдига въпрос дали
извършеното не представлява случайно деяние по 15 от НК. В заключение, иска от съда, в
случай, че не приеме доводите на защитата и прецени, че доверителят и е виновен, да бъде
приложена разпоредбата на чл. 78а от НК и да бъде постановено наказание към минимума,
като се вземе предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли да бъде
отчетено, че обвиняемият е пенсионер, не е допускал нарушения на ЗДвП и не е оказал
помощ поради липсата на съзнаване на необходимост от такава.
Обвиняемият посочва, че поддържа изложеното от своя защитник. В даденото му право на
последна дума заявява, че не се смята за виновен. Прави изявление, че е предприел всички
мерки и дори е отправил покана към свидетелката М. да я закара в Пирогов, но тя е отказала
и след това се е качила в колата на свидетелката.

След като съобрази становищата на страните в процеса и се запозна в детайли с
доказателствената съвкупност по делото, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Обвиняемият Й. Л. С., с ЕГН **********, е българин, български гражданин, неосъждан, с
адрес **********, вдовец, пенсионер, със средно образование, не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
На 20.09.2022 г., в гр. София, около 16:08 часа, обвиняемият Й. Л. С. управлявал моторно
превозно средство лек автомобил с марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ********** в
паркинга на магазин „Билла – Бели Дунав“, намиращ се на бул. „Ломско шосе“ № 171,
придружаван от свидетелката Катина Л.а, която седяла на предната пасажерска седалка.
Обвиняемият управлявал автомобила с посока на движение от бл. 530 към паркинга на
магазина и непосредствено пред вход/изход на магазин „Билла – Бели Дунав“, в района на
пешеходна алея спрял, за да пропусне преминаващи по нея пешеходци.
При потегляне от това спряло положение обвиняемият Й. Л. С. не възприел свидетелката Е.
М., която била предприела пресичане на платното за движение пред автомобила, отдясно-
наляво спрямо посоката на движение на колата, успоредно на пешеходната пътека, в
непосредствена близост до нея.
На база на заключението на изготвената по делото комплексна видео и автотехническа
експертиза се установява, че управляваният от обвиняемия автомобил е потеглил, като е
изминал около 0,16 м, ударил е пешеходката Е. М. в левия крак с предната част, около
преден ляв фар, след което спрял на около 0,36 м след мястото на удара. Установява се, че
към момента на удара скоростта на движение на автомобила е била около 2 км/ч., а на
свидетелката М. – около 3 км/ч. След настъпилия удар свидетелката Е. М. запазила
равновесие и не паднала върху пътната настилка, а останала права, подпирайки се на
предния капак на автомобила. Случилото се било заснето от намиращи се в близост до
мястото на произшествието камери за видео-наблюдение, като кадрите са снети на хартиен
носител.
На база на заключението на изготвената комплексна видео и автотехническа експертиза се
установява, че обвиняемият е имал техническата възможност да предотврати настъпването
на ПТП при своевременно възприемане на пресичащата пешеходка, а последната не е имала
2
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.
В резултат на удара Е. М. получила следните травматични увреждания, констатирани в
заключението на изготвената СМЕ: счупване на летералния (външен) кондил на
голямопищялната кост на лявата подбедрица, които според вещото лице могат да бъда
причинени от процесното ПТП, тъй като за настъпването на такава травма не е нужно
реализиране на удар с голяма сила.
Настъпването на ПТП било възприето от свидетелката В.П., която наблюдавала случилото се
от колата си. За случилото се подала сигнал на телефон „112“. След това отишла при
свидетелката М. и останала с нея до пристигането на линейка, като и предложила да седне в
нейната кола, за да изчака там.
На мястото пристигнали полиция и линейка, с която свидетелката М. била транспортирана
до лечебно заведение. В УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ била направена гипсова
имобилизация за срок от 45 дни на свидетелката М., като последната отказала
хоспитализация.
Горните фактически положения съдебният състав приема за безспорно установени на базата
на събрания по делото доказателствен материал, а именно – показанията на свидетелите Е.
М., В.П., Катина Л.а, обясненията на обвиняемия, заключението на съдебномедицинската
експертиза, както и на базата на заключението на комплексната видео и автотехническа
експертиза. Съдът съобрази още и протокола за оглед на местопроизшествието, албумът и
скиците към него, медицинските документи, справка от „тел. 112“, както и справката за
съдимост на обвиняемия, справка от община Ловеч и останалите документи по делото,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
На първо място съдът намира, че следва да се кредитират напълно показанията на
свидетелката В.П., които са ясни, непротиворечиви и последователни. Следва да се
отбележи, че само в един детайл е налице противоречие с показанията й от ДП и това е дали
е видяла самия удар на пешеходката от автомобила или само как последната е била подпряна
на колата, оплаквайки се от болки в единия крак. В съдебното заседание свидетелката
категорично уточни, че е възприела самия допир между жената и автомобила. Съдът намира,
че следва да се кредитират изцяло показанията й от съдебната фаза на процеса, като отчита,
че същите кореспондират с експертните заключения и техните изводи по отношение на
свързаните с механизма на реализиране на ПТП обстоятелства преди и след удара и
констатираните травматични увреждания, а именно посоката на движение на пешеходката
при пресичането, движението и успоредно на пешеходната пътека, а не по диагонал,
невисоката и скорост на движение, подпирането на свидетелката М. върху колата без да пада
на земята, оплакването на последната от болки в крака. Свидетелката Пееева дава на
съдебния състав много съществена информация за механизма на причиняване на деянието,
времето и мястото на осъществяването му, посоката и скоростта на движение на
пешеходката, поведението и оплакванията и от болки в крака след удара.
Съдът кредитира и показанията на Е. М. – пострадала от процесното ПТП, която депозира
ясни, последователни и непротиворечиви показания. Последните кореспондират с
показанията на свидетелката П., снетите на хартиен носител записи от камери, медицинската
документация, експертните заключения, а по отношение на времето, мястото и
обстоятелството, че се е подпряла на автомобила, управляван от обвиняемия, кореспондират
и с обясненията на същия.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Катина Л.а по отношение на данните за
времето и мястото, на което са се намирали с обвиняемия, по отношение на които
обстоятелства показанията и кореспондират с останалите данни по делото. С оглед
твърденията на свидетелката, че не е формирала възприятия за съприкосновението между
пешеходката и автомобила, съдът намира, че от останалата част от показанията и не се
3
установяват обстоятелства от значение за предмета на доказване.
На следващо място, съдът намира, че обясненията на обвиняемия следва да бъдат
кредитирани в частта им, в която описва как първоначално е спрял автомобила си, за да
пропусне пресичащи на пешеходната алея хора, как е възприел свидетелката М. пред фара
на колата си и последната се е подпряла на нея. Съдът не кредитира обясненията на
обвиняемия в частта им, в която последният изразява предположение, че случаят е
„заплануван“ и че минувач му е съобщил как в този район има хора, които се хвърлят пред
колите, за да изкарат пари. В тази им част не се съобщават обстоятелства от обективната
действителност, от значение за предмета на доказване, а единствено предположения,
неподкрепени от доказателствения материал по делото. Нещо повече, обвиняемият заявява,
че никой не е имал към него претенции за пари и обезщетения, както и че вобще не е имал
контакти с пострадалата.
Съдът кредитира заключението на СМЕ по писмени данни, като намира, че същото дава
категоричен отговор на въпроса за характера на увреждането, вероятния механизъм на
причиняването му и т.н. Медицинската експертиза е изготвена от компетентно вещо лице,
което логично и последователно, излагайки специалните си знания по материята, е дало
обективно и обосновано заключение по поставените въпроси. Заключението е пълно и
обосновано.
Съдът намира, че следва да се даде вяра и на комплексната видео и автотехническа
експертиза, в което вещите лица подробно са описали къде приемат, че е мястото на
произшествието, как е настъпило то, при каква вероятна скорост на движение на автомобила
и пешеходката, приложени са скица и снимков материал към заключението, които
кореспондират със словесно формулираните изводи и уточненията на вещите лица,
направени в хода на съдебното следствие. Заключението е обосновано и пълно, логично и
последователно, поради което няма причини да не бъде кредитирано изцяло от съдебния
състав по делото.

При горните фактически констатации и обективирания доказателствен анализ, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Подсъдимият Й. Л. С. е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение от СРП, тъй като на 20.09.2022 г. в гр. София, при управление на моторно
превозно средство лек автомобил с марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ********** в
паркинга на магазин „Билла – Бели Дунав“, намиращ се на бул. „Ломско шосе“ № 171, като
се движил с посока на движение от бл. 530 към паркинга на магазина и в района на
пешеходна алея при потегляне от спряло положение, нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва:
Чл.5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „всеки участник в движението с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората“;
Чл.5, ал.2, т. 1 от ЗДвП „водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците….“;
Чл. 25, ал. 1 от ЗДвП „водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, ….. преди
да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“;
Чл. 116 от ЗДвП „водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците….“,
като не спрял, не пропуснал и блъснал с предната лява част на автомобила пресичащата от
4
дясно на ляво спрямо него пешеходка Е. К. М., ЕГН **********, като по този начин
реализирал ПТП с нея и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на същата,
изразяваща се в счупване на летералния /външен/ кондил на голямопищялна кост на лявата
подбедрица, което довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за
срок по-голям от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“, във вр. чл. 342, ал. 1 от
НК.
Съдът намира, че безспорно е доказано, че причината за настъпилото ПТП е
несвоевременното възприемане на пресичащата пешеходка Е. М.от обвиняемия, който не я е
видял, но съобразно с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е бил длъжен преди да
предприеме каквато и да е маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съдът
приема, че именно тази норма е нарушил обвиняемият, тъй като същият е съзнавал, че
предприема маневра „потегляне“ и в същото време не е съобразил поведението си с това
законово правило, имайки техническа възможност за това, поради липсата на препятстващи
видимостта предмети, ето защо и възражението на защитата за наличие на случайно деяние
е неоснователно. С поведението си обвиняемият е нарушил и останалите горецитирани
общи разпоредби на чл. 5, ал.1, т. 1, чл. 5, ал. 1, т. 2 и чл. 116 от ЗДвП, регламентиращи
задължения на водачите на ППС да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, да не
поставят в опасност живота и здравето на хората с поведението си.
Ето защо, съдът споделя извода, обективиран в КВАТЕ, че субективните действия на водача
на автомобила Й. С. са довели до причиняването на телесната повреда на свидетелката М..
Тук е мястото да се отбележи, че дори да се възприеме защитната версия, изложена от
защитника в пледоарията му – а именно, че не е изследвано дали и други фактори са
повлияли за настъпване на травмата, не се изключва отговорността на обвиняемия, тъй като
по несъмнен начин се доказва наличието на причинна връзка между неговото деяние и
настъпилия съставомерен резултат.
Съдът намира, че деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост, тъй
като водачът не е предвиждал общественоопасните последици от деянието си, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – обвиняемият е
пълнолетен, същият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а
от НК, за деянието е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или
пробация, а от извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди.
При индивидуализация размера на административното наказание съдът отчете следните
налични смекчаващи отговорността обстоятелства – обвиняемият е лице в напреднала
възраст, неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице, поради което съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено в минимума, предвиден в закона, а именно глоба от
1000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати сторените по делото
разноски.
При горните мотиви, съдът постанови своето решение.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Роси Михайлова-Маркова
6
Съобщи за изтекли лични данни