Решение по дело №234/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на М. В. С. от [населено място] против Заповед № 252з-235/17.08.2023 г. на Началник РУ – [община]. С оспорената заповед на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца на основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР за нарушение по чл.200, ал.1, т.15 и ал.2 от ЗМВР и чл.80, ал.1 и чл.81, ал.2 т.14 и т.18 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда за организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение /Инструкция/.

В жалбата се сочи, че не е допуснала вмененото нарушение, като същото е формулирано общо, без необходимата конкретика, не е посочено деянието, за което се вменява действието или бездействието, като на въпросната дата не е осъществявала дейност по контрол на пътното движение, а е била изпратена по сигнал. След пристигането й, е заварила автомобила преместен и водача извън него на 15 м., при което установила, че същия не е имал качествата на водач и не е извършила тестване за употреба на алкохол. Предвид изложеното, се сочи да липсва нарушение на чл.80, ал.1 от Инструкцията, според която се задължава служителя, който е натоварен да осъществява контрол по пътното движение. Предвид създалата се ситуация не е било възможно осъществяването на контрол, а е следвало да реагира на сигнал, подаден от колега, който е и свидетел на нарушение. Сочи, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени пропуски в нарушение на процесуалните правила, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателката, като не са посочени фактическите и правни основания за издаване.

В съдебно заседание, жалбоподателката, лично заявява, че на въпросна дата е отишла на място, където е бил и свидетелят Г. и съпругата му и е видяла, че автомобила е преместен, а водача извън него, при което възникнал спор между Г. колегата и водача, че всичко е на лична основа, че той иска да го натопи на такъв начин.

Обадила се на инспектор Ч. и той казал, че не е сигурен дали има право да го тества, защото много от обстоятелствата не позволяват, и на място да прецени. След като видяла, че водача пие кафе е приела, че не може да го тества, защото той реално в чаша от кафе може да пие алкохол, тъй като няма право нищо да консумира преди теста за алкохол, преди пробата. Тя изчакала и го предупредила да не се качва и след като се уверила, че си е тръгнал пеш, се е прибрала.

Жалбата се поддържа и чрез адв. Д., която сочи, че според обстоятелствата тя е изпълнила вменените задължения. Нарушението е посочено общо, т.е. не е посочено деянието, действието или бездействието конкретно, с което се приема, че е извършила дисциплинарното нарушение, за което е наказана. В самата заповед, оспорвана на стр. 2, е прието, че безспорно е установено и доказано, че е извършила вмененото й нарушение, а именно, че на 19.06.2023 г. след получен сигнал не е взела отношение по компетентност, въпреки даденото разпореждане на дежурния от ОДЧ да изпробва водача и отказала с мотив, че не го е установила лично и че водача не е бил в автомобила, което е точно така и тази обосновка на дисциплинарно-наказващия орган е в противоречие с посочения от него състав на чл. 81, ал. 2, т. 18 от Инструкцията, а именно, че служителят е длъжен да предотвратява и пресича престъпни и противообществените действия на гражданите. В заповедта за налагане на наказанието не е конкретизирано изобщо как и по какъв начин във въпросния ден тя е осъществявала контрол на пътното движение, имайки предвид текстовете, посочени в заповедта. Лицето, за което се е твърдяло, че е водач, тя не го е спряла за проверка при управление на МПС, същият е бил на разстояние от автомобила, автомобила е бил местен, още повече, че на същия му е било давано да пие кафе, което на всички ни е известно, че не е следвало да бъде извършвано предвид сигнала, който е подаден и предвид това, което се очаква, същия да бъде изпробван за употреба на алкохол. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът – Началник на РУ - Девин при ОД на МВР - [област], с процесуален представител, оспорва жалбата. В представеното становище се сочи, че в деня на извършване на дисциплинарното нарушение, същата е осъществявала контрол на пътното движение независимо, че е била изпратена по сигнал и е имала задълженията, визирани в Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда за организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Счита, че след като тя е материално и териториално компетентно лице по ЗДвП и в сочения ден е изпълнявала служебните си задължения по това направление, последната е била длъжна при посещение и отработване на сигнала да тества за употреба на алкохол посоченото в сигнала лице, още повече, че гражданина, който е установил признаците на употребения алкохол и качеството на водач на въпросния нарушител, е друг униформен колега и служител на Районно управление - Д. и в този случай служителят на МВР не действа в условията на оперативна самостоятелност, а обратно в условията на обвързана компетентност.

Наказания младши автоконтрольор е следвало да изясни обективно и точно обстоятелствата при допуснатото нарушение на правилата за движение, да предотврати и пресече престъпната и/или противообществена проява на сочения гражданин и да отстрани причините и предпоставката, създаваща опасност за живота и здравето на гражданите, като извърши тест за употреба на алкохол спрямо сочения водач на моторно превозно средство и предприеме по-нататъшни действия по компетентност. Като не е направила това, същата е нарушила посочените в обжалваната заповед разпоредби от Инструкцията за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, поради което М. С. е следвало да понесе дисциплинарна отговорност за извършеното нарушение. По отношение на твърденията за конфликт на личностна основа между г-н Г. и установения водач на моторното превозно средство, моли съдът да отчете многобройните писмени сведения, събрани в хода на административното производство, в нито едно от които се навеждат такива възражения или обстоятелства. Моли да се отхвърли оспорването и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, както и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар.

Съдът, като обсъди становището на ответника, направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Производството е започнало с изготвена докладна записка от 19.06.2023 г. от мл.експерт Б. П. - младши оперативен дежурен за това, че след получен сигнал в оперативна дежурна част на РУ-[община], 08.08 ч. от младши експерт Г., че в [населено място], на [улица]е установил водач на лек автомобил – Н. Б. в явно нетрезво състояние. На мястото е изпратена жалбоподателката за вземане на отношение, като след разпореждане на дежурния в ОДЧ - Б. П. да изпробва водача за употреба на алкохол, С. е отказала, като е заявила, че не е видяла Б. да управлява автомобила. С оспорената заповед на Началник РУ – Д. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца на основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР за нарушение на чл.200, ал.1, т.15 и ал.2 от ЗМВР Според цитираната норма наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР се налагат от служители на висши ръководни и ръководни длъжности.

При така установеното съдът направи следните изводи: Жалбата е от лице, за което е доказан правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на оспорване акт и подадена в законоустановения срок, при което допустима.

По същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗМВР в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления, участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. Длъжностните лица, оглавяващи звена в структурата на съответната областна дирекция на МВР, с оглед ръководния характер на длъжността им спрямо служителите от съответното звено, са служители на ръководна длъжност по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР и следователно са компетентни да налагат дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР. Началникът на РУ - Д. при ОД на МВР - [област] е служител на ръководна длъжност, поради което следва да се приеме, че същият разполага с материална компетентност да наложи дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР спрямо служителя от същото районно управление - М. С..

На следващо място, заповедта е издадена в изискуемата от закона форма. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 62, ал. 1 от Инструкция № 81213-877 от 6 юли 2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в министерството на вътрешните работи, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Видно от мотивите изложени в оспорената заповед проверката е образувана по данни, съдържащи се в изготвена докладна записка от 19.06.2023 г. от мл.експерт Б. П. - младши оперативен дежурен за това, че след получен сигнал в оперативна дежурна част на РУ-[община], 08.08 ч. от младши експерт Г., който твърдял, че в [населено място], на [улица]е установил водач на лек автомобил – Н. Б. в явно нетрезво състояние. На мястото е изпратена жалбоподателката за вземане на отношение, като след разпореждане на дежурния в ОДЧ - Б. П. да изпробва водача за употреба на алкохол, С. е отказала, като е заявила, че не го е видяла да управлява автомобила.

Така възприетата обстановка се установява безспорно от събраните по делото доказателства и по същата липсва спор.

Спорът касае приложението на материалния закон и съответно относимите правни норми, касаещи поведението на жалбоподателката. Дисциплинарната проверка е започнала въз основа на заповед № 252з-144/20.06.2023 г. на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, с която е определена комисия с възложена задача по изясняване на данните на дисциплинарното нарушение. Срокът по същата е удължен до 10.08.2023 г. съгласно Заповед № 252з-187/18.07.2023 г. на Началника на РУ - [община], с която е възложено на проверяващата комисия да проведе всички необходими действия за пълно, обективно и всестранно изясняване на данните за дисциплинарното нарушение. Жалбоподателката се е запознала и с двете заповеди, което е удостоверено саморъчно от нея върху екземплярите от същите. Видно от приобщените по делото доказателства, комисията е извършила всички процедурни действия във връзка с изясняване на дисциплинарното нарушение.

Съобразно изискванията на чл. 206 и чл. 207 от ЗМВР, на жалбоподателката е предоставена възможност да участва в производството, като същата е запозната с данните от извършената справка и събраните в хода на разследването материали, предоставена й е възможност да представи допълнителни писмени обяснения пред разследващия орган, както и за писмени обяснения пред решаващия орган, като същата противно на изложеното в жалбата, не се възползвала от възможността да даде обяснения пред наказващия орган. Също така, дисциплинарно разследваната служителка на МВР е изслушана от дисциплинарно- наказващия орган в присъствието на свидетел - Р. Х., председател на проверяващата комисия, за което е съставен съответния протокол peг. № 252р-9693/10.08.2023 г. Спазен е и срокът за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена в предвидения от нормата двумесечен срок, считано от деня. в който нарушението е установено от дисциплинарнонаказващия орган - датата на получаване на справка с peг. № 252р-9343/03.08.2023 г.

Относно материалната законосъобразност съдът счита, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че С. е осъществила описаното в заповедта и в изготвената справка дисциплинарно нарушение, а именно "неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове" по чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР.

Съгласно посочената в заповедта за нарушена разпоредба е и тази на чл. 80. (1) (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2021 г., в сила от 26.01.2021 г.), според която основна задача на служителя, осъществяващ дейност по контрол на пътното движение, е да следи за спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и опазването на обществения ред. От данните по делото безспорно се установява, че на 19.06.2023 г., след получен сигнал в оперативната дежурна част на РУ – Д. от мл. експерт В. С. Г. - младши полицейски инспектор „КОС“, че в [населено място] до магазина на С. Г. е установен водач на лек автомобил, а именно Н. С. Б. в явно нетрезво състояние, но мл. инспектор С. не е взела отношение по компетентност, като въпреки даденото разпореждане на дежурния в ОДЧ Б. П., да изпробва водача Б. за употреба на алкохол, жалбоподателката е отказала, с мотив, че същата не го е установила лично, както и че в момента водачът не е бил в автомобила. Към преписката няма доказателства за извършената проверка, независимо дали е по сигнал или като служител осъществяващ контрол по ЗДвП, жалбоподателката да е дала предписания и съставила протокол при посещението си на място с оглед на което да е направила опит да предотврати нарушение по ЗДвП и да изпълни задълженията си посочени в чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР във вр. с чл.80, ал.1 от Инструкция № 81213-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение /Инструкцията/. При посещението си наказаният младши автоконтрольор е следвало да установи спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и опазването на обществения ред, като на първо място извърши тест за употреба на алкохол спрямо сочения водач на МПС от свидетеля и вземе отношение по компетентност.

Като не е направила това, същата е нарушила посочената в обжалваната заповед разпоредба на чл.80, ал.1 от Инструкцията за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, поради което същата следва да понесе дисциплинарна отговорност за извършеното нарушение.

Противно на възраженията на жалбоподателя, са установени чрез съответните доказателствени способи всички съставомерни елементи на нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. За така установеното нарушение е предвиденото в нормата дисциплинарно наказание „порицание“, което законосъобразно е наложено в минимално предвиден от закона размер. Дисциплинарнонаказващият орган се е съобразил и с изричната разпоредба на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, като са изложени подробни мотиви в тази посока. Видно от събраните доказателства, дадените от С. обяснения в рамките на дисциплинарната проверка са дадени пред проверяващата комисия, която ги е анализирала в изготвената по преписката справка и които аргументи наказващият орган изрично е споделил и е препратил към тях в издадената заповед. Дисциплинарно разследваното лице не е дало обяснения до наказващият орган след връчване на справката от проверката, както и не е изложила възражения в деня на изслушването пред наказващия орган, видно от Протокол за изслушване на служител с peг. № 252р-9693/10.08.2023 г. по описа на РУ - [община], приложен по делото. С наложеното наказание е постигната и целта на дисциплинарното производство, а именно да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина, като го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения, както и да се постигне възпитателен и превантивен ефект върху останалите служители. В обобщение, не са налице отменителните основания, регламентирани в чл. 146 от АПК - оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й, и постановена в съответствие с нормите и целта на закона. Спазена е установената форма – заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Вмененото нарушение е възприето от жалбоподателката като отказ да тества определено лице за употреба на алкохол, което е било водач на автомобил по данни на свидетел след разпореждане на дежурен.

Този извод не се променя от некоректното вписване за нарушени и разпоредбите на чл. 81, ал. 2, т. 14 и т.18 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, като се има предвид че разпоредбата на чл. 81. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2021 г., в сила от 26.01.2021 г.) урежда задълженията на Полицейският орган когато е длъжен временно да пристъпи към регулиране на движението.

Посоченият текст: „служителят, осъществяващ дейност по контрол на пътното движение, е длъжен да: изяснява и отразява обективно и точно обстоятелствата при допуснати нарушения на правилата за движение органът е допуснал непрецизност като неправилно е посочил "се съдържа в разпоредбата на чл.80, ал.2, т.14 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. и съответно в чл.80, ал.2, т.18 е уредено задължението „служителят, осъществяващ дейност по контрол на пътното движение, е длъжен да: предотвратява и пресича престъпните и противообществените действия на гражданите и да отстранява причините и предпоставките, създаващи опасност за живота и здравето на гражданите“.

Тези неточности не водят до съществено нарушение ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, тъй като и неизпълнението само на задължението по чл.80, ал.1 представлява неизпълнение на Инструкцията, издадена от Министъра на вътрешните работи, а освен това белезите на нарушението по ал.1 до голяма степен се покриват с действията осъществяващи нарушенията по ал.2, т.14 и 18 от Инструкцията. Административния акт съдържа конкретни факти по случая - кога, къде, какво и при какви обстоятелства е извършила С. вмененото нарушение, поради което не е допусната непълнота или липса на конкретика, представляваща съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваваща отмяна на заповедта при което и извода, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

С оглед изложеното, при извършената цялостна проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК не се откриха основания, които да доведат до отмяната му, при което и жалбата, като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, ответника има право на сторените в производството разноски, като същите са своевременно поискани и следва да му се присъдят в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. В. С. от [населено място] против Заповед № 252з-235/17.08.2023 г. на Началник РУ –Д. при ОДМВР – [област].

Осъжда М. В. С. от [населено място] да заплати на ОД на МВР – [област], разноски в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.