РЕШЕНИЕ
Номер 649/28.10. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На втори октомври Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар Биляна Миткова
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01300 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 2644140 на ОД на МВР-Перник, с който на К.А.Я., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 30.03.2019 г. в 12:47 часа, в района на община Перник, км 10+900, втори тунел тунел на Автомагистрала Струма в посока към гр. Перник, тъй като при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/ч, е управлявал лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ******със скорост от 107 км/ч, при което превишението е 27 км и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
По изложени в жалбата доводи адв. В. Д.от САК - процесуален представител на жалбоподателя К.А.Я., моли ЕФ да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на закона и процедурните правила. Твърди, че при описание на нарушението не са посочени всички обстоятелства релеванти към вмененото му обвинение, както и че нарушението е установено с негодно техническо средство за измерване, което не е одобрен тип и не е преминало метрологична проверка. Счита, че липсват задължителни реквизити на ЕФ, като не е посочен неговия издател и дата на издаване. Акцентира, че контролния орган е имал задължение да обозначи мястото за контрол по спазване на правилата за движение, като постави преносим знак Е 24, което той не е изпълнил. Лансира тезата, че в ЕФ не е бил посочен номера на клипа, въз основа на който е издаден, както и че е минал продължителен период от време между издаването и връчването на фиша на санкционираното лице, което е довело до ограничаване на неговото право на защита. Жалбоподателят К.А.Я. –редовно призован по посочения в жалбата съдебен адрес, лично не участва в хода на съдебното производство, в което не се представлява и от своя процесуален представител.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Перник– редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.
От фактическа страна:
На 30.03.2019 г. в 12:47 часа в района на км 10+900, втори тунел на Автомагистрала Струма, намиращ се извън населено място на територията на общ. Перник, с посока на движение към гр. Перник, преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ******със скорост от 111 км/ч при разрешена скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител М.И.изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 05.04.2019 г. с № 1158р-2676.
При направена справка в
централна база–КАТ било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на
движение е отчетена, е собственост на К.А.Я., ЕГН **********. В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ, с който за
нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 100 лв. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата
грешка отчетената скорост била
редуцирана на 107 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на
движение било с 27 км/ч. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на
възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от централна база данни- КАТ, доказваща, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана, разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка № 76948 от 30.03.2019 г., установяваща, че на 30.03.2019 г. в 12:47 часа лек автомобил с рег. № ******е засечен със скорост от 111 км/ч, протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, ведно със снимка за разположението на автоматизираното техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, ведно с приложение за техническите и метрологични характеристика на същата и протокол за проверка № 55-С-ИСИ от 11.10.2018 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” на Български институт по метрология за техническата изправност на средството за измерване, писмо изх. № 11-00-61 от 22.08.2019 г. на Областно пътно управление Перник, че км 10+900, втори тунел на Автомагистрала Струма попада в територията на община Перник и че скоростта в участъка е регламентиранас пътен знак В26 (80 км/ч), монтиран на км 10+509 в посока към гр. Перник.
От правна страна:
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189,
ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, тъй като ОД на МВР-Перник е съответната териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, тъй като км 10+900 на Автомагистрала Струма, където е било
извършено нарушението попада в територията на община Перник, което безспорно е
установено от кредитираното по делото като писмено доказателство писмо изх. №
11-00-61 от 22.08.2019 г. на Областно пътно управление Перник.
Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни
превозни средства доказва, че К.А.Я. е собственик на автомобила, чиято скорост
е била фиксирана от автоматизираното
техническо средство, което кореспондира и с вещественото доказателствено
средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка,
документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези
доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на
извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1, предл.1-во от ЗДвП, тъй като
към датата на нарушението е бил легитимен собственик на превозното средство, с
което нарушението е извършено.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: посочено е мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал.4 от ЗДвП), нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал.4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, на длъжностното лице, което е попълнило данните във фиша и полагането на подпис от негова страна, то тяхната липса не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ, което да води до неговата незаконосъобразност.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Описано е мястото на нарушението, като са посочени данни за наименованието на пътя, пътния участък, посоката на движение (към гр. Перник). В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, за разположението на системата за видеонаблюдение на автомагистрала Струма, след въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26 (80 км/ч), който изрично е вписан и в изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.11.2018 г. Посоченият пътен знак е разположен на км 10+509 в посока към гр. Перник, предвид приобщеното към доказателствения материал по делото писмо изх. № 11-00-61 от 22.08.2019 г. на Областно пътно управление Перник, т.е. посоченото във фиша място на нарушението попада в зоната на действието на въведеното ограничение на скоростта от 80 км/ч.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0. Макар и в ЕФ вида и наименованието на типа на автоматизираната система, а именно „ARH CAM S1” да не присъства, тъй като е посочен само номера на автоматираното техническо средство, то точното наименование на използваната система безспорно е доказано, тъй като същата е посочена в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номера на автоматизираното средство 11743d0.
Безспорно приложеното удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническитне изисквания, предвид приложения към административнонаказателанта преписка протокол за проверка № 55-С-ИСИ от 11.10.2018 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” на Български иститут по метрология. При наличието на тези доказателства за техническата годност на автоматизираното техническо средство, оплакване което е наведено в депозираната жалба е голословно, тъй като административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство.
Приобщеният снимков материал от записа, извършен със стационарното автоматизирано техническо кредство, удостоверява с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с № 76948 скорост от 111 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбаподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 107 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 27 км/ч.
В ЕФ е визирана нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка за позиционирания знак В26, разрешаващ скорост до 80 км/ч, преди обхвата на стационарното техническо средство за измерване.
По вида и размера на наказанието:
За констатираното нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с 27 км/ч. (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), порди което и законосъобразно отговорността на К.Я. е ангажирана на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП като му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева).
За пълнота на изложеното съдът счита, че следва да вземе отношение и по останалите наведени в жалбата доводи от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, а именно:
Към датата на извършване на нарушението - 30.03.2019 г., а и към настоящия момент, са отменени разпоредбите на чл.165, ал.8 от ЗДвП (ДВ. бр. 54/2017 г.) и на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (ДВ. бр. 6/2018 г.), като е отпаднало задължението на контролните служби на МВР да обозначават участъка от пътя, на който се осъществява контрол, поради което и към датата на нарушението не е съществувало задължение да поставят знак Е24 на участъка от пътя, на който извършват контрол, респективно да доказват това с фотоснимка. Поради тази причина и некоректно е направеното в жалбата възражение, че не е било спазено изискването за поставяне на знак Е24 преди контролирания участък, което да е довело до съществено процесуално нарушение при установяване на нарушението.
Възражението
на жалбоподателя, че в ЕФ не е
бил посочен номера на клипа, въз основа на който същият е издаден, не сочи на
нарушение на процесуални правила, тъй като това не е предвидено като
задължителен реквизит по чл.189, ал.4 от ЗДвП. На санкционираното лице са предоставени
съответните законови гаранции с оглед осъществяване на неговото право на
защита да се
запознае с всички материали, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, с доказателствата, събрани в подкрепа на обжалвания ЕФ (снимките и разпечатката от
техническото средство представляват веществени доказателствени средства) и да
направи съответни възражения и искания.
Съдът не приема за основателно възражението в жалбата, че продължителният период от време от датата на извършване на нарушението - 30.03.2019 г., до датата на връчване на ЕФ – 10.07.2019 г., е ограничило правото на защита на жалбоподателя, тъй като за да е съществено едно нарушение, то следва да се изразява в неизпълнение или нарушение на императивна законова норма. Нито общата уредба в ЗАНН, нито специалната такава в ЗДвП, обаче, предвиждат срок, в който ЕФ следва да бъде изпратен, респективно получен от жалбоподателя. Съдът счита и че периода по връчването на фиша не е и от такова естество, че да е накърнило правото на защита на визираното като нарушител лице, като в конкретиня случай се касае и за един разумен срок, който е малко по-дълъг от три месеца след установяване на нарушението.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не е
допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради
което прие, че е законосъобразен, което води до неговото потвърждаване.
Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 2644140 на ОД на МВР-Перник, с който на К.А.Я., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2 от същия закон, извършено на 30.03.2019 г. в 12:47 часа, в района на община Перник, км 10+900, втори тунел тунел на Автомагистрала Струма в посока към гр. Перник, тъй като при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/ч, е управлявал лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ******със скорост от 107 км/ч, при което превишението е 27 км и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ