№ 101
гр. Ловеч, 11.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500015 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.396,вр.с чл.390 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „НОВОЗЕМ“ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес
на управление в гр.София,р-н „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“№71, представлявано от В.
ХР. ХР.,чрез адв.П. К., срещу Определение № 817/29.09.2021г.,пост.по гр.д.№1827/2021г.по
описа на РС-Ловеч. Моли да се отмени определението, с което е допуснато обезпечение на
бъдещия иск на „Т. и Е.“ЕООД с ЕИК ***, срещу „Новозем“ЕООД и да се обезсили
издадената обезпечителна заповед. Счита определението за незаконосъобразно.
Обяснява, че е уведомен за обжалваното определение на 17.11.2021г., чрез
съобщение от съдия-изпълнителя, изпратено му по електронната поща и частната жалба е
подадена в законния срок. Твърди,че не се е запознал с определението и не му е било
връчено от ЧСИ. При справка в деловодството на РС-Ловеч отговорили, че делото е
изпратено в РС-София,с оглед образуваното там исково производство. Твърди,че от
законовите предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещия иск вероятно е налице
единствено тази за допустимост,не и останалите.Счита,че в исковата молба не са изложени
твърдения и не са представени доказателства,от които да може да се направи извод за
вероятна основателност на исковете,по см.на чл.391,ал.1,т.1 от ГПК. Съдът не е изложил
мотиви защо счита претенциите за вероятно основателни,не е обсъдил и представените
доказателства. Твърди,че „Новозем“ЕООД не е възлагало каквато и да е била работа на „Т. и
Е.“ЕООД,не са подписвали договор,не е приемало или по друг начин потвърждавало
1
работа,извършена от това дружество.“Новозем“ЕООД не е подписвало никакви
справки,протоколи,актове,сертификати и други счетоводни документи. Отрича да са имали
някакви търговски отношения. Възразява,че „Т. и Е.“ЕООД са издали идентични фактури и
на друг търговец –„БМС Контрол“ЕООД с ЕИК *********,за същата работа-като вид и
стойност. Счита, че по този начин се претендира плащане на една и съща работа от два
субекта, което приема за доказателство за неоснователност на претенцията. Оспорва
наличието на обезпечителна нужда,като сочи,че за дружеството не би представлявало
затруднение да заплати процесната сума от 13 650лв.,при наличието на активи на стойност
от 211 000лв.-т.е.почти 20 пъти повече. Счита,че обезпечителната мярка е и неподходяща и
не съответства на обезпечителна нужда. В определението на съда не е посочена поредност
на банките и горна граница на наложения запор,а блокирането на оборотни средства,които
са ежедневно ползвани от дружеството,е нецелесъобразно и ще доведе до неоправдано
затруднение в дейността му. Възразява,че в определението не е посочено при коя от
законовите хипотези е допуснато обезпечението- на чл.391,ал.1 от ГПК-наличие на
убедителни писмени доказателства или на чл.391,ал.1,т.2 от ГПК- представяне на гаранция,
или на чл.391,ал.2 от ГПК,което счита,че обосновава незаконосъобразност на съдебния акт.
Възразява,че с оглед ниския размер на внесен капитал на „Т. и Е.“ЕООД-в размер на
3500лв., е налице опасност дружеството да не може да разполага с достатъчно имущество,с
което да погаси евентуално причинените на „Новозем“ЕООД вреди в следствие на
наложеното обезпечение. Счита,че молбата за допускане на обезпечение не изпълнява и
изискването да съдържа реквизитите на редовна искова молба.
Към жалбата прилага съобщение от ЧСИ с рег.№861 и район на действие СГС,по
изп.д.№831/2021г., 4 бр.фактури и ГФО на дружеството.
Постъпил е отговор на частната жалба от „Т. и Е.“ЕООД с ЕИК ***,със седалище
и адрес на управление в гр.Ловеч,ул.“Бяло море“№11,представлявано от ЕМ. Г. ЕНЧ. и Г.
ИВ. Т., чрез пълномощник адв.Д. ПЛ. П.-САК.Счита частната жалба за недопустима,като
възразява по твърдението на „Новозем“ЕООД,че е уведомено за наложената обезпечителна
мярка на 17.11.2021г. Видно от приложеното извлечение от електронната поща,съобщението
е било адресирано до трето лице- „БМС Контрол“ЕООД. Адресът, до който е изпратено
електронното съобщение, не фигурира и като такъв за кореспонденция на дружеството-
жалбоподател. Заключава,че е било уведомено в друг момент, а именно при получаване на
запорното съобщение на 15.10.2021г. Прилага документа, от който е видно,че е връчен от
ЧСИ по реда на чл.50,ал.2 от ГПК на посочената дата,което обуславя недопустимост на
частната жалба,като подадена след законния срок.
Излага и мотиви и за неоснователност на жалбата. Счита,че РС-Ловеч е съобразил
всички законови изисквания и правилно е допуснал исканата обезпечителна мярка.
Твърди,че са представени убедителни доказателства за съществуване на вземането. Счита,че
с фактурите се обосновава наличието на вземане към ответното дружество. Излага, че факта
на осчетоводяването им от купувача, включването им в дневниците за покупко-продажби и
ползването на данъчен кредит, е доказателство за задължението, дори и длъжникът да
2
оспорва съществуването му. В случая „Новозем“ЕООД не оспорва да е включил фактурите
в ДДС дневниците си. Счита за неотносимо възражението за получаване на съобщението от
„БМС Контрол“ЕООД,тъй като дружеството не е страна по настоящия спор. Видно от
документите-„Новозем“ЕООД изрично е посочило на ЧСИ електронния адрес на това
дружество като форма за контакт. По изложените съображения моли да се потвърди
обжалваното определение.
Прилага запорно съобщение от ЧСИ с рег.№861 и район на действие СГС,по
изп.д.№831/2021г.,с резолюция на ЧСИ по чл.50,ал.2 от ГПК.
Съдът изиска от ЧСИ с рег.№861 и район на действие СГС, изготвеното запорно
съобщение по изп.д.№831/2021г. по неговия опис.
По допустимостта.
Жалбоподателят твърди,че е уведомен за обжалваното определение на
17.11.2021г.,чрез съобщение по електронна поща и прилага извлечението. Ответната страна
оспорва подаването на жалбата в законния срок,като твърди, че уведомлението е от
15.10.2021г.
Съставът,като се запозна с приложените доказателства и служебно изисканите от
ЧСИ с рег.№861 и район на действие СГС запорно съобщение по изп.д.№831/2021г., намира
че връчването от съдебния изпълнител е извършено неправилно.
При посещението си на адреса връчителят е удостоверил, че е открил пощенска
кутия,но не е намерил лице,което да получи писмото. При тези свидетелства с резолюция от
18.10.2021г. ЧСИ е приел,че е налице редовно връчване по реда на чл.50,ал.2 от ГПК.
Съставът намира,че неправилно е приложена хипотезата на чл.50,ал.2 от ГПК, тъй
като не са установени относимите към тази норма обстоятелства. Констатациите на
връчителя насочват към хипотезата на ал.-4 от чл.50 на ГПК,но в този случай е следвало да
се залепи съобщението по реда на чл.47 от,ал.1 от ГПК,което не е сторено.
При липсата на категорични доказателства за времето и начина на уведомяване
на жалбоподателя, следва да се приеме,че жалбата е подадена в срок, в който смисъл е и
постоянната съдебна практика.
По същество.
Пред РС-София е подадена молба по реда на чл.390 от ГПК от „Т. и Е.“ЕООД с
искане да се допусне обезпечение на бъдещ иск срещу „Новозем“ЕООД. Посочено е,че
предмет на претенцията е вземане по търговска сделка-предоставяне на услуга с
механизация-извозване на земна маса със самосвал и работа с багер MST ЕН 08580,описани
подробно в две фактури,издадени от молителя. Приложени са – Фактура
№3607/11.09.2020г.,с приложени към нея Сертификат №1/11.09.2020г., Опис на извършена
работа с „ИВЕКО“ с № ОВ 62 03 АХ, Опис на извършена работа с Багер MST ЕН 08580,
като и Фактура №3617/12.10.2020г.,с приложени към нея Сертификат №2/12.19.2020г., Опис
на извършена работа с „ИВЕКО“ с № ОВ 62 03 АХ, Опис на извършена работа с Багер MST
ЕН 08580. Приложено е и извлечение от Дневник на сметка 411 за периода 01.09.2021г.-
3
30.09.2021г. на „Т. и Е.“ЕООД,с вписан клиент „Новозем“ЕООД по посочените две
фактури. В молбата е обяснено,че документите са предадени за съгласуване и одобрение от
дружеството-ответник по електронен път. Твърди се,че въпреки това „Новозем“ЕООД не е
изпълнило задължението си да заплати предоставените му услуги. Обяснява,че пасивното
поведение на длъжника и отказа през последните няколко месеца да се осъществи контакт с
дружеството, създава сериозни притеснения за възможността за събиране на вземането.
Поради това твърди,че е налице обезпечителна нужда и моли да се допусне обезпечение на
бъдещия иск чрез налагане на запор на банковите сметки до размера на претенцията му от
13 650лв.,с вкл ДДС Счита,че бъдещият иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,вр.с
чл.258 и чл.86 от ЗЗД,който ще предяви срещу ответника, е вероятно основателен,а исканата
обезпечителна мярка е подходяща.
С Определение №4238/08.09.2021г.,пост.по гр.д.№20211110151965 по описа за
2021г. РС-София е прекратил производството и го изпратил по подсъдност на РС-Ловеч.
По образуваното гр.д.№1827/2021г. РС-Ловеч е постановил обжалваното
Определение №817/29.09.2021г.,с което е уважил молбата и допуснал обезпечение на
бъдещия иск чрез запор на банковите сметки в 10 банки на „Новозем“ЕООД до размера на
13650лв.,с включен ДДС. Съдът е приел, че молбата е подкрепена с убедителни
доказателства,поради което не е нужно определяне на парична гаранция.
Съдът намира,че частната жалба е основателна.
Предпоставките за уважаване на молбата за допускане на обезпечение на бъдещ
иск са да е допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и исканата
обезпечителна мярка да съответства на търсената с иска защита.
С оглед твърдението на молителя за съществували търговски отношения между
двете страни и наличие на неизпълнение, следва да се приеме, че допустимостта е
обоснована.
Не е така по отношение на вероятната основателност на иска. Приложените от „Т.
и Е.“ЕООД писмени доказателства не доказват твърдението за наличие на търговски
отношения и изпълнение на уговорена услуга към „Новозем“ЕООД. Претенцията се
обосновава с документи, издадени и подписани само от молителя. Няма изявление на
ответната страна, което да е обективирано и да обоснове водене на преговори, възлагане на
поръчка, приемане и т.н., въз основа на което да се потвърди, че е съществувала
договореност двете дружества. Липсват доказателства за осъществена комуникация по
повод поемане на работата, условията за изпълнение и т.н., въпреки твърдението в
жалбата,че такава е имало по електронната поща.
Не са представени доказателства и за приемането й. Известно е,че установяването
на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства -
чрез писмени доказателства- приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове
работи, двустранно подписан протокол за изпълнени дейности с посочени видове,
количество и стойност и др. Тук никой от съставените документи, обективиращи
4
изпълнение на поръчката, не е подписан от възложителя и в този вид следва да се ценят
единствено като едностранни изявления. Безспорно-подписът и печатът не са задължителни
реквизити на фактурата (чл.6,ал.1, ЗСч., чл.114 ЗДДС) и биха били достатъчни като индиция
за съществуване на търговски отношения и изпълнение на фактурираната услуга, ако бяха
подкрепени с други доказателства, насочващи към категоричен извод за постигната
договореност между двете дружества за поемане на описаната услуга. Такива тук липсват.
Не е налице и твърдяното осчетоводяване на сделката от дружеството
възложител, което да се приеме като едностранно признаване на задължението по
осчетоводените фактури(по см.на чл.55 от ТЗ). Приложено е единствено извлечение от
Дневник на сметка 411 за периода 01.09.2021г.-30.09.2021г. на „Т. и Е.“ЕООД,с вписан
клиент „Новозем“ЕООД по посочените две фактури от 2020г.,което не е достатъчно за
обосноваване на наличие на двустранни търговски отношения в твърдения вид и обем.
По изложените съображения съставът намира,че с представените доказателства не
е обоснована вероятната основателност на иска. Липсата на доказателства, насочващи към
извод за възможни търговски отношения между двете дружества, не позволява
обезпечението да се допусне и в хипотезата на чл.391,ал.1,т.2 от ГПК-при представяне на
гаранция. Затова съставът приема, че не следва да се допуска исканото обезпечение.
По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че обжалваното Определение
№817/29.09.2021г., пост.по гр.д.№1827/2021г. на РС-Ловеч е неправилно и следва да се
отмени. Вместо него следва да се постанови отхвърляне на молбата по чл.390 от ГПК, а
издадената Обезпечителна заповед с №15/29.09.2021г. да се обезсили.
Затова ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №817/29.09.2021г., постановено по гр.д.№1827/2021г.
на РС-Ловеч, като неправилно и вместо ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Т. И Е.“ЕООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление в гр.Ловеч,ул.“Бяло море“№11,представлявано заедно и поотделно от ЕМ. Г.
ЕНЧ. и Г. ИВ. Т., за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание
чл.79,ал.1,вр.с чл.258 и чл.86 от ЗЗД, срещу „НОВОЗЕМ“ЕООД с ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление в гр.София,р-н „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“№71,представлявано
от В. ХР. ХР., чрез запор на банкови сметки, до размера на вземането - 13 650 (тринайсет
хиляди шестстотин и петдесет)лева, като неоснователна и недоказана.
ОБЕЗСИЛВА издадената Обезпечителна заповед с №15 от 29.09.2021г.,пост.по
гр.д.№1827/2021г.по описа на РС-Ловеч.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл.396,ал.2,изр.ІІІ-то от ГПК.
Да се уведомят страните за настоящето.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6