Мотиви по НОХ дело № 30452 / 2009
година на МРС:
Подсъдимият
Г.Н.Г., роден на xxx xxx,
живущ xxx, българин, български гражданин средно образование, разведен, работещ,
неосъждан с ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че на 27.04.2009 г. в село Ч., обл. Монтана
противозаконно повредил чужда недвижима вещ – лек автомобил марка “ВАЗ”,
модел 2107 с ДК № xxxxxx, с което причинил на Б.Б.Б. xxx щета в размер на 255
лева.
В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен и се разкайва за
извършените престъпления.Служебният му защитник
пледира за постановяване на присъда от четири месеца лишаване от свобода,чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок
от три години. Подсъдимият се възползва от процесуалната възможност на гл.27 от НПК, като заяви, че признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират
доказателства за тези факти,а при постановяване на присъдата непосредствено да
се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения.
Представителят на обвинението заявява,
че установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответствува
на тази, отразена в обвинителния акт, поради което поддържа правната
квалификация на деянието.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни. Изслушано е и заключението по извършената съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът, след като ги обсъди, както поотделно, така и в съвкупност,
логическо единство и последователност, приема за установена следната фактическа
обстановка:
От събраните в производството писмени и гласни доказателства по
несъмнен и категоричен начин се установява фактическата обстановка, такава, каквато
е залегнала в обвинителния акт.
Подсъдимият Г.Н.Г.
не е осъждан към датата на извършване на деянието и не е криминално проявен. По
време на престъплението той заедно със свидетеля С.А.
гледали животни във ферма в село К. Р.. Свидетелят Б.Б.Б. познавал подсъдимия и
свидетеля А. и понякога работил за последния, помагайки му във фермата. Същият
ден – на 27.04.2009 година свидетелят Б. откраднал акумулатор от заградено
пространство за паша на добитъка на А.. Този
акумулатор последния ползвал за охрана чрез ток на животните. Тази кражба
станала пред очите на подсъдимия Г.. След като А.
установил кражбата и това, че вследствие на липсата на акумулатора кравите са
напуснали ограденото място и са побягнали из полята и след като той уверил
подсъдимия, че не е разрешавал на Б. да взема акумулатора двамата тръгнали да
търсят крадеца. Намерили автомобилът му пред дома на свидетелката В.М. xxx, където се разиграла и сцената. Вечерта на 27.04.2009 г. в това село подсъдимият
противозаконно повредил чужда движима вещ – лек автомобил марка “ВАЗ”,
модел 2107 с ДК № xxxxxx, с което причинил на Б.Б.Б.,собственик
на веща като удрял по автомобила с кирка. Щетата, видно от заключението на
вещото лице, изготвило съдебно-оценъчната експертиза в рамките на досъдебното
производство възлиза на 255 лева.
Описаната фактическа обстановка съответства на тази отразена в
обвинителния акт, а направените от подсъдимия самопризнания намират подкрепа в
доказателствения материал, събран в хода на досъдебно производство № 533 / 2009
година по описа на РУ на МВР Монтана.
В конкретният случай по разбиране на настоящият състав на първоинстанционният съд не са налице условията на чл.9,ал.2 от НК. Законодателят с
разпоредбата на чл.93, т.9 от НК е определил що е
“маловажен случай”, като казва, че е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Съдът намира, че липсват основания да се приеме маловажност на случая в това
наказателно производство. На първо място стойността на причинените щети в
левово измерение съвсем не може да се приеме да е пренебрежимо малка или
изключително ниска. Касае се за деяние, което е извършено при условията на
продължавано престъпление, характеризиращо се с една силно изразена упоритост
на умисъла така, че извършеното не покрива признаците на даденото в чл. 93, т. 9 определение за "маловажен случай".
От обективна страна по делото е установено, че подсъдимият Г.Н.Г. е осъществил състава на престъпление по чл. чл.216,ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл –
съзнавал е престъпния характер на същото, предвиждал е обществено опасните
последици и е искал и целял настъпването на вредоносния резултат.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид вида наказание
предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите на общата част на същия
закон касаещи материята, а също и смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази
степента на обществена опасност на деянието, подбудите за неговото извършване,
обстоятелствата, при които то е извършено, степента на обществена опасност на
подсъдимия, имотното му състояние, факта че същият е
безработен.
Съдът обвързан с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК следваше без да
обсъжда, налице ли са изключителни и многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства да приложи разпоредбата на чл.55,ал.1,т.2,б.”Б”
от НК, като замени предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” с
наказание пробация.
Въпреки това съобразявайки становището
на защитника на подсъдимия съдът не замени наказанието с друго по вид, а наложи
именно наказание “лишаване от свобода” и то за минималният,
предвиден в закона срок от три месеца.
Съдът намери за приложима
разпоредбата на чл.66, ал.1 от
НК и отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години. На
първо място наложеното наказание е в рамките на определеното от закона, като
максимално допустимо за отлагане изпълнението на наказание “лишаване от
свобода”. На второ място подсъдимият видно от приложената справка за съдимост
не е осъждан към датата на извършване на това деяние. Съдът намери и че за
изпълнение целите на наказанието и най-вече за поправяне на осъдения не е
наложително изтърпяване на наказанието ефективно. Решаващият критерий за
отлагане изтърпяване на наказанието се обуславя не от начина на осъществяване
на престъпния състав и от наличието на едни или други квалифициращи деянието обстоятелства,
а от това, дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за действителното
поправяне на подсъдимия той ефективно да изтърпи наложеното му наказание и за
постигане целите на наказанието. В случая чистото съдебно минало,степента на
обществена опасност на деянието и дееца мотивират съда да приеме, че са налице
условия за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Определеното наказание, съдът
намира,че е от вид и характер да изпълни целите на наказанието,както по
отношение на подсъдимия като го мотивира занапред да спазва законите и
установения правен ред,така и по отношение на останалите членове на
обществото,като им въздействуват предупредително и
възпитателно.
Съдът осъди подсъдимият да
внесе по сметка на МРС сумата от 50 лева, представляваща разноски направени в
процеса, както и сумата от пет лева – държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и правен разбор
на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: