Решение по дело №224/2018 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                         25.06.2019г.                                    Гр. Гълъбово

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                             Граждански състав

На 17.06.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №224 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.110 и сл. от ЗЗД.

Искът е предявен от Г.Н.Г. *** срещу „Т.Ю.“ ЕАД и „АПС Б.“ ООД гр.София. С исковата молба се твърди, че ищецът е бил осъден по ч.гр.д. №523/2010г. по описа на РС – Гълъбово да заплати по договор за кредит с „Ти би ай кредит” ЕАД сумата от 3992,49лв. главница по предоставен кредит, 140,79лв. – договорна лихва за периода от 21.05.2010г. до 20.08.2010г., 21,87лв. – мораторна лихва за периода от 21.05.2010г. до 20.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 29.10.2010г. до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски – държавна такса в размер на 83,10лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. Било образувано изпълнително дело, което било прекратено на 28.04.2017г. След това било образувано ново изпълнително дело - №20177650403008 по описа на ЧСИ Г.И., по което ищецът получил съобщение. Ищецът твърди, че не е ползвал кредит от „Ти би ай кредит” ЕАД с настоящо наименование „Т.Ю.“ ЕАД. Твърди, че не е бил надлежно уведомен за издадената срещу него заповед за изпълнение и образуваните изпълнителни дела. Твърди, че не е уведомен за извършена цесия на вземането на втория ответник, както и че е настъпила погасителна давност по отношение на вземането.  Това породило за него правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът не дължи сумите предмет на изп.дело №20177650403008 по описа на ЧСИ Г.И., а именно: сумата от 3992,49лв. главница по предоставен кредит, 140,79лв. – договорна лихва за периода от 21.05.2010г. до 20.08.2010г., 21,87лв. – мораторна лихва за периода от 21.05.2010г. до 20.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 29.10.2010г. до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски – държавна такса в размер на 83,10лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д №523/2010г. по описа на РС-Гълъбово. Претендира направените по делото разноски.

Ответниците в срока за писмен отговор не изразяват становище по предявения иск. Ответникът „АПС Б.“ ООД гр.София е подал писмена молба преди откритото съдебно заседание, с която оспорва предявения иск. Не излага аргументи и възражения. 

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че по ч.гр.д. №523/2010г. по описа на РС – Гълъбово ищецът е осъден да заплати по договор за кредит с „Ти би ай кредит” ЕАД сумата от 3992,49лв. главница по предоставен кредит, 140,79лв. – договорна лихва за периода от 21.05.2010г. до 20.08.2010г., 21,87лв. – мораторна лихва за периода от 21.05.2010г. до 20.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 29.10.2010г. до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски – държавна такса в размер на 83,10лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.

Видно от приложените по делото копия на изп.дело №1274/2012г. и изп.дело №3008/2017г. по описа на ЧСИ Г.И. и отбелязването, направено върху Изпълнителен лист от 23.11.2010г. издаден по ч.гр.д №523/2010г. по описа на РС-Гълъбово от ЧСИ Г.И., за посоченото по-горе вземане „Ти би ай кредит” ЕАД е образувало изпълнително дело при ЧСИ Г.И., което е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като последното изпълнително действие е било извършено на 02.09.2014г. По тези обстоятелства страните не спорят. В хода на изпълнителното дело са представени доказателства за извършената цесия на вземането от „Ти би ай кредит” ЕАД /с настоящо наименование „Т.Ю.“ ЕАД/ на втория ответник „АПС Б.“ ООД. След прекратяване на изп.дело №1274/2012г. по описа на ЧСИ Г.И., „АПС Б.“ ООД е подало молба за образяването на второто изпълнително дело - №3008/2017г. по описа на ЧСИ Г.И.. Същото е висящо.

По изп.дело №1274/2012г. по описа на ЧСИ Г.И. на длъжника – ищец в настоящото производство, е връчено уведомление за образуваното изпълнително дело и издадения изпълнителен лист с описание на задълженията, получено на 26.09.2012г. от съпругата на ищеца. По второто изпълнително дело - №3008/2017г. по описа на ЧСИ Г.И., по изрично искане на ищеца отново му е връчено уведомление за задължението му по делото, в което се съдържат и данни за извършената цесия на вземането и новия кредитор, получено на 24.11.2017г. от съпругата на ищеца.

По двете изпълнителни дела са извършени проучвания на имущественото състояние на длъжника – ищец в настоящото производство, и са наложени запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение. Наложените запори са, както следва: по изп.дело №1274/2012г. по описа на ЧСИ Г.И. – запор върху банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД на 27.09.2012г.; запор върху банкова сметка *** „Обединена Българска Банка“ на 03.10.2012г.; запор върху банкова сметка *** „Райфазенбанк /България/“ ЕАД на 29.09.2012г.; По изп.дело №3008/2017г. по описа на ЧСИ Г.И. - запор върху банкова сметка *** „Общинска Банка“ АД на 13.11.2017г.; запор върху банкова сметка *** „Обединена Българска Банка“ на 10.11.2017г.; запор върху банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“ на 07.11.2017г.; запор върху банкова сметка *** „Райфазенбанк /България/“ ЕАД на 07.11.2017г.; запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 23.11.2018г.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Установителният иск цели да внесе яснота, определеност и безспорност в отношенията между страните. Ищецът сам преценява наличието, респективно липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на присъдено нещо. В случая избраната от ищеца защита е чрез предявяване на отрицателен установителен иск, като предоставена от законодателя възможност за оспорване на вземане по изпълнителен лист. Интересът на ищеца от предявяване на иск е като средство за установяване със сила на присъдено нещо отричаното от него право на ответника от събирането на вземането по изпълнителния лист.

В случая ищецът, отричайки вземането по издаденото изпълнително основание, се позовава на настъпила в негова полза погасителна давност за събиране на вземането по изпълнителния лист от 23.11.2010г. издаден по ч.гр.д №523/2010г. по описа на РС-Гълъбово.

Съобразно общо приетото становище в правната доктрина и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува, като естествено вземане и длъжникът да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само от доброволното му изпълнение - чл.118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с предявения отрицателен установителен иск съдебна защита - установяване недължимост на вземане поради давност, като правен резултат, означава, установяване, че е погасена възможността за принудително изпълнение, а не че вземането не съществува.

Съгласно общата норма на чл.110 от ЗЗД с изтичането на 5 годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Само когато вземането е установено със съдебно решение, т.е. след проведен исков процес,срокът на новата давност е  пет години /чл.117, ал.2 от ЗЗД/, като с влизане на решението в сила изтеклата до тогава давност се прекъсва. Съгласно разясненията дадени в ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, поради което в изпълнителното производство за събиране на парични вземания давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите на тълкувателното решение са изброени действия на принудително изпълнение като изрично се посочва, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

 По делото е установено, че последното изпълнително действие по изп.дело №1274/2012г. по описа на ЧСИ Г.И. е извършено на 02.09.2014г. След този момент други изпълнителни действия в рамките на изпълнителен способ не са извършвани, а и няма данни да са искани от ответната банка. Поради перемция с постановление на ЧСИ Г.И., имащо само и единствено декларативно действие изпълнителното производство е било прекратено. При това положение от 02.09.2014г. е започнала да тече нова давност. Прекратяването на изпълнителното делото поради перемция на основание чл.433, т.8 от ГПК настъпва ex lege и няма никакъв ефект върху давността - нито я прекъсва, нито поставя начало на нов 5 годишен давностен срок. Такъв ефект имат само предприетите валидни изпълнителни действия. В настоящия случай погасителната давност за вземането е започнала да тече от последното осъществено изпълнително действие на 02.09.2014г.

Според мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл.116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116, б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е също, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови изпълнителни способи/.

В случая молбата за образуване на изп.дело №3008/2017г. по описа на ЧСИ Г.И. не е действие по принудителното изпълнение, както и образуването на изпълнително дело, поради което давността не се прекъсва. Давността се прекъсва обаче с всяко запорно съобщение, с което е наложен запор върху вземания на длъжника. По горе бяха описани запорните съобщения, като всяко от тях е прекъсвало давността за събиране на вземането. На практика давността е била прекъсвана многократно - 27.09.2012г.; на 03.10.2012г.; на 29.09.2012г.; на 13.11.2017г.; на 10.11.2017г.; на 07.11.2017г.; на 23.11.2018г. Освен това е била прекъсната и на 02.09.2014г., по съображенията изложени по-горе.

Предвид гореизложеното и с оглед на извършените действия по принудителното събиране на вземането, които са прекъснали пет годишната давност, съдът счита, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като към датата на завеждане на исковата молба не е изтекъл пет годишния давностен срок за принудително изпълнение на вземането, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

 

 

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Н.Г. ***, ЕГН ********** срещу „Т.Ю.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.М.К. и „АПС Б. Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.Р. и Д.М. иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът не дължи сумите предмет на изп.дело №20177650403008 по описа на ЧСИ Г.И., а именно: сумата от 3992,49лв. главница по предоставен кредит, 140,79лв. – договорна лихва за периода от 21.05.2010г. до 20.08.2010г., 21,87лв. – мораторна лихва за периода от 21.05.2010г. до 20.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 29.10.2010г. до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски – държавна такса в размер на 83,10лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д №523/2010г. по описа на РС-Гълъбово.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: