№ 49198
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20251110144276 по описа за 2025 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 312 ГПК.
Неоснователно е възражението на ответника относно това, че исковете не са насочени
срещу надлежния ответник, обосновано с липсата на правосубектност на ., тъй като
последният не е самостоятелно юридическо лице, доколкото съгласно предвидената в пар. 1,
т. 1 от ДР на КТ специална работодателска правосубектност по смисъла на КТ, респ.
качеството на страна по трудови спорове има всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и
работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател, като
без значение е дали същото е самостоятелно юридическо лице. В случая, предвид
изложените твърдения, ищецът е полагал труд в канцеларията на ., с когото е възникнало
трудовото му правоотношение, поради което съдът приема, че именно . се явява надлежен
ответник по делото по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ и искът правилно е насочен срещу
него. Независимо от това, с оглед пълнота следва да се допусне уточнение в наименованието
на ответника, съгласно пълното наименование на ответника по . – ., което наименование е
вписано в посочения вид и в оспорваната в настоящото производство заповед от 26.06.2025г.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да се уважи доказателственото искане на ответника за събиране на
доказателства по реда на чл. 176 ГПК.
Следва да се отложи произнасянето по останалите доказателствени искания на
страните – на ищеца за задължаване на ответника да представи документи и на ответника за
1
събиране на гласни доказателствени средства за насроченото съдебно заседание след
отделяне на спорните от безспорните обстоятелства по делото и вземане на становище от
ищеца по отговора на исковата молба и представените с него писмени доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА уточнение в наименованието на ответника, което да се счита . – ..
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 176 ГПК ищецът З. Н. К., да се яви лично в
насроченото съдебното заседание по делото и да отговори на следните въпроси:
1. Предложено ли му е от . да остане известно време в дома си – до приключване на
започналите избори за ., и да получава трудово възнаграждение?
2. Предложено ли му е от . да пребивава известно време – до приключване на
започналите избори за ., в преддверието на канцеларията на .?
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца З. Н. К., че съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за изясняване на които не се е явил или е отказал да отговори без
основателна причина, както и когато е дал уклончиви или неясни отговори.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на страните за
насроченото съдебно заседание с оглед отделяне на спорните от безспорните обстоятелства
по делото и вземане на становище от страна на ищеца по представените с отговора на
исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 05.02.2026г. от 10.30 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от писмения отговор на ответника и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено
със заповед № .г., подписана от ., с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „.“ при ответника . – . и с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 6508,80 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода от 26.06.2025г. до 26.12.2025г.
Ищецът З. Н. К. твърди, че работил при ответника . – . по силата на безсрочен трудов
договор № .г., като заемал длъжността „.“. Твърди, че трудовото му правоотношение било
2
прекратено със заповед № .г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на
щата, като с влязло в сила решение по гр.д. № .г. на СРС, 58 състав, уволнението било
признато за незаконно и бил възстановен на длъжността, заемана при ответника. Твърди, че
по време на съдебния процес, с експертно решение № .г. на . му била определена 50 %
трайно намалена работоспособност. Решението на . било представено на работодателя,
наред с уведомлението за възстановяне на работа по силата на съдебното решение, с оглед
предприемане на мерки за трудоустрояването му, но вместо това ищецът твърди, че
трудовото му правоотношение било отново прекратено със заповед № .г. на същото
основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Това уволнение също било признато за незаконно и
отменено с решение по гр.д. № .г. на СРС, 178 състав и ищецът бил възстановен на работа,
за което ответникът издал и изрична заповед с № .г. Ищецът твърди, че след повторното
възстановяване представил на работодателя последващи експертни решения на . с № ., с
което му била определена 50 % трайно намалена работоспособност и с № .г., валидно до
01.07.2026г., с което му била определена 66 % трайно намалена работоспособност. Твърди,
че след повторното му възстановяване на длъжността ответникът не му предоставил
конкретно работно място и достъп до него и не му подсигурил нужните здравословни и
безопасни условия на труд, нито му възложил конкретни работни задължения. Твърди, че
бил формално възстановен на работа, като бил допуснат физически до местоработата му и
му било изплащано редовно трудово възнаграждение, но не му били възлагани никакви
работни задачи и същият единствено присъствал на адреса по месторабота – коридорите на
първия етаж на ., което го поставило в унизителна ситуация и били засегнати неговата чест и
достойнство, което се отразило негативно на емоционалното му и физическо състояние,
включително се обострило основното му заболяване „.“, което наложило да бъде
хоспитализиран на три пъти – от 02.12.до 05.12.2024г., от 03.02. до 06.02.2025г. и от 23.04. до
26.04.2025г. С оглед на това ищецът твърди, че на 05.06.2025г. подал сигнал до „.“ да му
бъде подсигурено работно място с нужните здравословни и безопасни условия на труд, но
вместо това на 26.06.2025г. трудовото му правоотношение било прекратено за трети път със
заповед № .г. на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата с оглед
утвърдено щатно разписание от 09.07.2024г. и получено разрешение на .г. Ищецът оспорва
уволнението, извършено с тази заповед със следните доводи: на първо място, оспорва
уволнението като извършено без да е преодоляна от работодателя закрилата, от която
ищецът се ползва на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ като лице, страдащо от
заболяване „.“ и което е трудоустроено съгласно решения на ., които са били представени на
работодателя. Твърди, че преди уволнението не е изисквано нито предварително мнение от .,
нито предварително разрешение от . за всяко от основанията за закрила, при това в разумен
срок преди уволнението. На второ място, ищецът оспорва да е налице реално съкращаване
на щата по отношение на заеманата от него длъжност при ответника предвид, че е налице
друго лице, което фактически изпълнява задълженията на длъжността „.“, както и
работодателят да е извършил подбор по чл. 329, ал. 1 КТ преди уволнението, евентуално че
не са спазени законовите критерии за осъществяването му. Прави възражение за злоупотреба
с права от страна на ответника, с твърдения, че прекратяването на трудовото му
3
правоотношение е целенасочено, тъй като е осъществено незаконосъобразно три пъти на
едно и също основание и след като две от заповедите за прекратяване са били признати за
незаконни и отменени. Отделно поддържа, че е налице осъществена дискриминация от
страна на работодателя спрямо него – неравно третиране с друг служител, изпълняващ
функциите на длъжността, основано на признак физически увреждания, както и чрез тормоз,
изразяващ се в непредприемане на действия по предоставяне на работно място, подходящи
за здравословното му състояние условия и работни задачи в продължение на период от
близо една година, довело до накърняване на достойнството му, уронване на авторитета му
пред неговите колеги и създаването на враждебна, принизяваща, унизителна и обидна среда
при осъществяване на трудовите му права и задължения. С оглед изложеното моли да бъде
признато за незаконно и отменено уволнението му, извършено със заповед № .г., както и да
бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност „.“ при .. Твърди да е останал без
работа след уволнението, поради което претендира заплащане на обезщетение вследствие на
незаконното уволнение в общ размер от 6508,80 лв. за периода от 26.06.2025г. до 26.12.2025г.
Претендира и законна лихва върху вземането по иска по чл. 344, ал. 1 КТ вр. чл. 225, ал. 1
КТ от датата на подаване на исковата молба – 22.08.2025г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските за производството.
Ответникът . – . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е бил сключен безсрочен
трудов договор № .г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „.“, както и че
трудовото правоотношение е било прекратявано на същото основание два пъти преди
настоящото уволнение, като и двата пъти уволненията са били признати за незаконни и
отменени с влезли в сила съдебни решения. Счита, че прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца с процесната уволнителна заповед е законосъобразно извършено
на вписаното основание – поради съкращаване на щата и с оглед обстоятелството, че през
2024г. с решение на . от 09.07.2024г. са съкратени всички щатни бройки за длъжността на
ищеца, поради което подбор не е извършван, както и след преодоляване на закрилата по чл.
333 КТ, като преди уволнението е изискано и дадено на 01.11.2024г. предварително
разрешение от .. Твърди, че с писмо с изх. № .г. предварително е изискал и мнение от . във
връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, като в отговор на писмото е
получил Експертно решение на . № .г., със срок на действие до 01.10.2026г., видно от което
на ищеца е определена 66 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „.“, както
и придружаващи заболявания „...“, а не както твърди ищецът „.“. Счита за неоснователен
довода на ищеца, че прекратяването не е извършено в разумен срок след получаване на
разрешението за уволнението от ., тъй като до 26.06.2025г. не е било възможно личното
връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищеца, дори същата да е била
издадена. Ответникът твърди, че ищецът е ползвал платен годишен отпуск за периода от
02.09.2024г. до 09.09.2024г. и от 21.10.2024г. до 28.10.2024г., както и че след получаване на
информация, че следва да се яви пред . на 07.10.2024г., видно от негова молба вх. № ., е
ползвал отпуск поради временна неработоспособност по издадени му болнични листове за
периода от .. Това поведение на ищеца ответникът счита за предприето с цел да не може да
4
му бъде връчена заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение след полученото
разрешение за уволнението от . на 01.11.2024г. Ответникът оспорва и доводите за
злоупотреба с правото на уволнение, като заявява, че след възстановяване на ищеца на
работа с решението по гр.д. № .г. на СРС, 178 състав, ищецът е получил покана за разговор
от главния секретар на . – ., на който е бил уведомен, че поради изключителната
натовареност във връзка с провежданите избори в . не е възможно да му се осигури
предишното място на работа, представляващо помещение с бюро и стол, тъй като в него
работа е започнал друг служител на канцеларията на ., зает с административната подготовка
на изборите. Вместо това на ищеца били предложени два други варианта – да остане за
известно време в дома си с оглед здравословното му състояние и невъзможността да му бъде
осигурено помещение, което ищецът отказал или да пребивава известно време в
преддверието на канцеларията на ., където щели да му бъдат осигурени нормални условия
на труд. Твърди, че ищецът е подал сигнал до . във връзка с липсата на предоставено му
работно място едва на 05.06.2025г., когато е загубил възможността да взима повече
болнични листове, а не през лятото на 2024г., когато е бил възстановен на работа. Отделно от
това заявява, че на ищеца е осигурена възможност да пребивава в преддверието на
канцеларията на .. Твърди, че още от началото на предприетото съкращаване на щата на
длъжността „.“ е бил извършен надлежно подбор на 08.12.2015г., след който на ищеца е било
предложено прекратяване на трудовото му правоотношение, като в този момент ищецът е
започнал да инициира публикации в медии, които уронвали престижа на . и съдържали
клевети по отношение на ., което от своя страна мотивирано служителите от канцеларията
на . да подпишат декларация от 03.02.2016г., с която отхвърлят това поведение на ищеца. С
оглед изложеното оспорвая твърденията за унизително отношение на работодателя и
уронване на авторитета му пред неговите колеги. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
В тежест на ищеца е да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение с
ответника, което е било прекратено, съответно размера на последното получено брутното
трудово възнаграждение преди уволнението, че е останал без работа за съответния период,
както и възражението си за злоупотреба с право от страна на работодателя, а именно
прекратяването на трудовото му правоотношение е извършено целенасочено, при превратно
упражняване на права и дискриминационно отношение от страна на работодателя.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно, че с влязло в сила ново щатно разписание към датата на
уволнението е извършено реално съкращаване на всички щатни бройки на заеманата от
ищеца преди уволнението длъжност, че е преодолял предварителната закрила при
уволнение, като преди извършването му е поискал и получил разрешение от . за конкретното
уволнение, както и че преди уволнението е взето мнение на ., както и твърденията си, че
след възстановяването му на работа през лятото на 2024г. на ищеца са предложени варианти
във връзка с определяне на работното му място, като ищецът е отказал един от тях, както и
че същият е ползвал различни видове отпуск през периодите, посочени в отговора на
5
исковата молба.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно
трудово правоотношение, възникнало със сключване на трудов договор № .г., по силата на
което ищецът длъжността „.“ при ответника, че трудовото правоотношение е било
прекратявано на същото основание (чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ) два пъти преди настоящото
уволнение, като и двата пъти уволненията са били признати за незаконни и отменени с
влезли в сила съдебни решения по гр.д. № .г. на СРС, 58 състав и по гр.д. № .г. на СРС, 178
състав, като ищецът е бил възстановен на предишната работа, че на ищеца е била
определена с решение на . 66 % трайно намалена работоспособност към датата на
уволнението и работодателят е бил уведомен за това решение, че е издадено предварително
разрешение на . за уволнение на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ на 01.11.2024г.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
оставането си без работа за периода, за който претендира обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им сила и стойност съдът дължи произнасяне само в решението.
ПРИКАНВА страните към изполване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – Мариана Н.а или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6