Решение по дело №128/2019 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 23 септември 2020 г.)
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20191310200128
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  66

 

гр.Белоградчик, 22.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                             Районен съдия: Анна Кайтазка 

 

при  участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 129 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на Ц.Т.М. ***, с ЕГН **********, срещу НП № 242-3--ЗЗД/22.04.20019. на Директора на ОД-МВР-Видин, с което му е наложена "глоба" в размер на 2000 лв., на основание чл.45 ал.2 от ЗЗД, за извършено нарушение по чл.8 ал.3 и ал.4 от същият закон.

         В жалбата се излагат твърдения, в смисъл, че не е осъществено нарушението, че е нарушена процедурата по установяване на деянието и налагане на наказанието. Жалбоподателят в с.з. се представлява от процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата, навежда аргументи за липса на нарушение и моли НП да бъде отменено.  

         Въззиваемата страна, в писмено становище, моли съда да потвърди НП, като обосновано и законосъобразно.

         Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и доводите на страните, и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери следното от фактическа страна:

         На 30.03.2019 г. в търговски обект – дискотека “Атланта” , управлявана от Ц.Т.М.,***, се извършила проверка от органите на РУ-МВР-Белоградчик с оглед спазване на Закона за закрила на детето. Около 03.50ч. в заведението свид.Бр.Б., В.Т. и В.М. ***, а последната ИДПС към управлението, извършили проверка на намиращите се в заведението лица – на документите им за самоличност. При това било констатирало, че в обекта се намират две непълнолетни лица:  К.С.К. и Г. И.К. ***,  на по 17г. и не били с родител /попечител/ или друг придружител там. Непълнолетните заявили, че са сгрешили и обещали да не се повтаря.  Управителят на заведението – жалбопод. М. , както и родителите на децата – на Г. К. по-точно били повикани още същата нощ в сградата на РУ-МВР-Белоградчик, а бабата на К. К. – била посетена в домът им, тъй като била трудно подвижна, а родителите на К. – били в чужбина. На родителите на К. и бабата на К. били съставени актове по ЗЗД – за това, че не са придружили лично или осигурили друго пълнолетно лице за техен придружител.

Отделно, на жалбоподателя Ц.М. бил съставен от свид. Бр. Б. АУАН № 3/01.04.19 г. за нарушение по чл.45 ал.2 от ЗЗД вр. чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗД – а именно за това, че като управител на заведението е допуснал в него двете непълнолетни лица без придружител в същата нощ. Като свидетели в акта се подписали свидетелите и по делото В. Т. и В. М.. Цв. М. подписал съставения акт и приел копие от него, като в бланката му не е отразил възражения. Въз основа на така  съставеният акт е издадено обжалваното наказателно постановление № 242-3-ЗЗД/22.04.2019 г. от Директора на ОД-МВР-Видин.  

         При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

          Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

         Преди да обсъжда казусът по същество, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното адм. нак. производство, които опорочават същото и накърняват правата на жалбоподателя, като страна по него.

          На първо място не се представиха доказателства в процеса относно качеството на жалбоподателя – на управител на заведението, в което се твърди извършването на нарушението, но от друга страна това обстоятелство не се оспори пред съда, поради което може да се приеме, че отговоря на истината.

         Разпоредбата на чл.8 ал.3 от ЗЗД, въвежда задължение за родителя /настойника, попечителя или общо полагащият грижи/ на едно дете, ненавършило 18г., но навършило 14г. да го придружава на обществени места след 22.00 ч. В ал.4 от същата разпоредба на закона пък е предвидено задължение на родителя, ако не може сам да придружи детето, да осигури  пълнолетно дееспособно лице за негов придружител. Чл.45 ал.2 от ЗЗД пък предвижда задължение на лицата, управляващи търговските обекти, да не допускат в тях деца, в нарушение на една от горните хипотези – по чл.8 ал.3 или ал.4 от закона.

 АУАН е съставен, за това , че жалбоподателят М. е нарушил разпоредбата на чл.45 ал.2 във вр. с чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗД . С издаденото след това НП, отговорността на същия обаче, е ангажирана по чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗД.

         Или на първо място, налично е разминаване на разпоредбите, за които се търси отговорност и налага санкция на жалбоподателя. Именно в санкционният документ – НП, липсва като нарушение, номерацията от закона, предвиждащи състав на деяние – към субект, управляващ търговски обект. Там / в НП/, като нарушени са посочени единствено две алинеи от чл.8 на ЗЗД, но не и чл.45 ал.2 от закона.

         На второ място, видно от самото съдържание на всяка от разпоредбите на закона, с които са боравили актосъставителят и АНО, то чл.45 ал.2 и чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗД предвиждат съвсем различни субекти, като поемащи определени задължения по този нормативен акт, респ. различни субект отговорни за неизпълнение на така вменените задължения.

В НП е посочено, че управителят на дискотеката е нарушил чл.8 ал.3 ши ал.4 от ЗЗД, където са предвидени задължения на родители, попечители, настойници и др. лица, полагащи грижи за „деца“ по смисъла на този закон. Управителят на заведението Дискотека “Атланта“-Белоградчик не се явява имащ нито едно от тези качества, за да нарушава посочените задължения. Ако би имал подобни – то той би носил отговорност по чл.45 ал.3 от закона / евентуално ал.4, но при други , допълнителни субективни признаци/. Управителят на едно заведение, би могъл да наруши задължение, което му е вменено със самата санкционна разпоредба – по чл.45 ал.2 от ЗЗД. Там са предвидени и поведението, което трябва да е допуснато, и наказанието за него. Или , правилно в АУАН е посочена квалификацията на деянието, приписвано на лице, отговарящо за търговския обект, но същата, незаконосъобразно в НП е променена, като от нея е отпаднала именно разпоредбата, предвиждаща състава на деянието, което би могъл да е извършил управителят на питейното в случая заведение.

         Посочените дотук  обстоятелства, мотивират съда да приеме, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

         Водим от по-гореизложеното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

         ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 242-3-ЗЗД/22.04.2019 г. на Директора на ОД-МВР-Видин, с което е наложена на Ц.Т.М. ***, с ЕГН ********** „глоба” в размер на 2000,00 лв. на основание чл.45 ал.2 от ЗЗД, за извършено нарушение по чл.8 ал.3 и ал.4 от същият закон.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                              

                              

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: