О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260121
гр. Шумен, 06.11.2020г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на шести ноември, през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.Моллов
ЧЛЕНОВЕ: 1.З. Иванова
2.С. Стефанова
като
разгледа докладваното от съдия Зара Иванова в.гр.д. №397 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.
274 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по частна жалба с рег. №261619/01.10.2020г. , подадена от С.Ц.П.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу Определение №260246/24.09.2020г. постановено по
гр.д.№821/2020г. по описа на ШРС . Посочва, че по посоченото гр.д.№821/2020г.районният
съд с Определение №260131/03.09.2020г. и наложил глоба в размер на 70 лева, в
качеството и на призовкар в ШОС. Съобразно възможността по чл.92,ал.1 от ГПК ,
длъжностното лице е подало молба до
същия съд за отмяна на наложената глоба. В резултат на горното е постановено
обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата и отмяна
глобата . Счита, че от нейна страна не е неизпълнение на служебните и задължения,
поради което моли глобата да бъде отменена, евентуално намалена до минималния
размер от 50 лева.
Настоящата въззивна инстанция, след като
се запозна с жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от
надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Пред
първоинстанционния съд делото е образувано въз основа на искова молба подадена
от „Лек Комерс 94“ ЕООД срещу „Славина Трейдинг Груп“ ЕООД . По искане на ищеца
е инициирано и производство по чл.207 и сл. от ГПК – за обезпечение на
доказателства. С разпореждане от 28.05.2020г. районният съд, на основание
чл.208, ал.2 от ГПК е разпоредил препис
от молбата по чл.207 от ГПК да се
изпрати на насрещната страна. Съобщението, ведно с препис от посоченото
разпореждане е изпратено в Бюро „Призовки“ на същата дата – 28.05.2020г. Поради
обстоятелството, че до 13.07.2020г., т.е. около месец и половина след изпращане на
съобщението, същото не е върнато в съда, съдът е разпоредил незабавното му
връчване, както и да се изяснят причините за неизпълнение на задълженията при
връчването. На 13.07.2020г. съобщението е върнато в съда, като в същото се
съдържа отбелязване, че на търсения адрес не е открит фирмен знак, канцелария и
упълномощено лице на търсеното юридическо лице, като едновременно с това
съобщението е залепено по реда на чл.47,ал.1 от ГПК. Представен е и Протокол от
13.07.2020г., в който длъжностните лица „призовкари“са удостоверили, че
съобщението се намира в Бюро „Призовки“, а призовкаря С.Ц.П. отговаря за
връчването им, но е в отпуск от 13.07.2020г. След като е установено, че за
връчването на книжата е било отговорно длъжностното лице С.Ц.П., районният съд, на 27.09.2020г. е изискал
обяснения във връзка с констатираното неизпълнение на задълженията му. На 07.08.2020г. длъжностното лице е представило обяснения, в
които посочва, че книжата са и предадени за връчване на 29.05.2020г. Посетила
адреса за първи път на 08.06.2020г. На посочения в съобщението адрес не открила
фирмен знак или канцелария на юридическото лице, както и лице на което да връчи
книжата. Последвали посещения на адреса на 20.06.2020г. , 30.06.2020г. ,
09.07.2020г. и 11.07.2020г. Поради излизането и в отпуск на 12.07.2020г.
предала книжата на колегите си .
Съдът
като взе предвид изложените в обяснението обстоятелства, както и събраните по
делото доказателства, счита, че районният съд е достигнал до правилен извод за
наличието на предпоставките по чл.88, ал.1 от ГПК и за налагане на глоба на
длъжностното лице. Видно от неговите обяснения, книжата са му предадени на
29.05.2020г. Адресът е посетен за първи път на 08.06.2020г., като е
констатирано, че няма фирмен знак, канцелария или лице, което да получи
книжата. Въпреки, че разпоредбата на чл.50
от ГПК ясно и точно регламентира посочената
хипотеза, длъжностното лице не отразило установените обстоятелства в
съобщението. Както правилно е посочено от районния съд, по неясни причини, длъжностното
лице (според неговите твърдения) е посетило адреса отново на 20.06.2020г., 30.06.2020г., 09.07.2020г. и
11.07.2020г. Следва да се отбележи, че никой от вариантите предвидени в чл.50 от ГПК, не изисква повече
от едно посещение на адреса. Посоченото уточнение е необходимо, с оглед
твърденията на жалбоподателя, че „била заблудена“, че такава „фирма“ съществува на адреса. В
тази ситуация, съгласно чл.50, ал.4 от ГПК ако връчителят не намери достъп до канцеларията
или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва
уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, без да
се налага посещаване на адреса повече от един път. Ако действително
длъжностното лице установило, че „такава фирма“ съществува, но няма достъп за
връчване на книжата, необходимо е било
да залепи уведомлението на посочената от него дата – 11.07.2020г., което обаче
също не е сторено.
Предвид посоченото въззивният съд счита, че длъжностното лице не е върнало своевременно книжата, поради което
правилно отговорността му е ангажирана на основание чл.88,ал.1 от ГПК.
Относно
евентуалното искане на жалбоподателя за намаляване на глобата, съдът съобрази,
че същата е близо до минималния размер и съответства на тежестта на
нарушението. Както правилно е посочено от
районния съд, забавянето е значително- повече от месец, освен това според съда
следва да се има предвид и отношението на длъжностното лице към извършеното
нарушение, а именно както от представените пред ШРС обяснения, така и от съдържанието
на частната жалба е видно, че липсва самокритичност.
Предвид
всичко изложено по-горе, въззивният съд, че обжалваното определение е правилно
и законосъобразно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с рег. №261619/01.10.2020г.,
подадена от С.Ц.П., ЕГН **********, адрес: *** срещу Определение
№260246/24.09.2020г. постановено по гр.д.№821/2020г. по описа на ШРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.