№ 1422
гр. Варна, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110203154 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от П. Т. Д. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 433а-41/28.02.2022г. на директора на ОДМВР-Варна, с
което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на
300 лева на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че е бил без защитна маска, тъй
като ръцете му са били заети, почувствал се е зле и е имал затруднения с
дишането. Намира, че цитираната в наказателното постановление заповед на
министъра на здравеопазването е нормативен акт, който не е оповестен в
Държавен вестник. Изтъква, че тази заповед вече е отменена. Позовава се на
съществуваща съдебна практика. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение. В случай, че
жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален
1
размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Със Заповед № РД-01-968/26.11.21г. на
министъра на здравеопазването било въведено задължение за всички лица,
когато се намират в закрити обществени места, включително транспортни
средства за обществен превоз, да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3. Въпреки това на 13.01.22г. около 17,10 ч.,
без да е поставил на лицето си предпазна маска, жалбоподателят пътувал в
автобус с рег.№ В 1612 СР, собственост на „Градски транспорт“ ЕАД, който
извършвал обществен превоз на пътници по линия № 148. Това обстоятелство
било констатирано от св. М. Б. К.- старши полицай при сектор „Общинска
полиция“ към ОД на МВР-Варна, който осъществявал контрол за спазването
на противоепидемичните мерки в автобуса. Във връзка с тези констатации на
същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение
на жалбоподателя за това, че като пътник в посочения автобус няма
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и
подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН на 28.02.2022г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя
било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетеля М. Б. К.,
който лично е възприел извършването на нарушението, както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Липсват
основания за съмнение в достоверността на показанията на свидетеля.
Същият се явява непредубеден и незаинтересуван от изхода на делото, тъй
като не се намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не
извлича ползи от твърденията си, при което показанията му следва да бъдат
счетени за обективни и правдиви. Следва да се отбележи, че при съставянето
на акта жалбоподателят не е направил възражения и не е оспорил
констатациите в него. Фактическите твърдения на наказващия орган не са
оспорени и в депозираната жалба.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
2
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, оправомощен по силата на чл.209а, ал.4 от ЗЗдр.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е
вменено и да организира адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗдр (ДВ бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г.) при непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1
(сред които и COVID-19), с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. Четвъртата
алинея на цитираната норма оправомощава министъра на здравеопазването,
при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1, да въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област.
С решение за обявяване на извънредно положение от 13.03.2020 г.,
обнародвано в бр. 22 на Държавен вестник, на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на Република България от Народното събрание е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България,
считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С решение на Народното
събрание от 03.04.2020 г. е удължен срока на обявеното извънредно
положение върху цялата територия на Република България от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., като след тази дата е въведена извънредна епидемична
обстановка.
В изпълнение на правомощията му, предвид обявеното извънредно
положение, а впоследствие и извънредна епидемична обстановка, министърът
на здравеопазването издал редица заповеди, изменяни с оглед конкретната
епидемична ситуация, една от които е Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021г.
Със Заповедта са въведени определени противоепидемични мерки за периода
3
от 01.12.2021 г. до 30.03.2022 г. В т. I.7 от цитираната Заповед като
противоепидемична мярка е въведено задължението за всички лица, които се
намират в закрити обществени места, включително транспортни средства за
обществен превоз, да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба. Датата 13.01.22г. попада в посочения период.
Поради това съдът приема, че като се е намирал в процесния автобус,
представляващ закрито обществено място по смисъла на Заповедта, без
поставена предпазна маска, жалбоподателят действително не е изпълнил
въведени със Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021г. на министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 от Закона за
здравето. Следва да се отбележи, че с изменението на чл.63 от ЗЗдр, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г., е въведена нова ал.11, според която
заповедите по ал. 4 и 7 са общи административни актове, които се издават по
реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на
интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на
интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на
предварително изпълнение. Поради това процесната заповед се явява общ
административен акт, който установява определени задължения за
гражданите, неизпълнението на които представлява административно
нарушение.
На следващо място, разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г. ) предвижда специално наказание за лице, което
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление. Освен санкционна, нормата е и материалноправна, защото в
себе си съдържа както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение
на това правило. В Решение № 1742 от 24.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а.
н. д. № 1443/2020 г. се посочва в сходен случай, че очевидно законодателната
техника е използвана така, щото в една разпоредба да са вписани както
диспозиция, така и санкция. Нормите на чл. 63, ал. 4 и чл. 209а, ал. 1 ЗЗ са
бланкетни, а установяването на конкретните противоепидемични мерки е
предоставено в правомощията на министъра на здравеопазването.
Следователно конкретните прояви, подлежащи на санкция на основание чл.
209а от ЗЗдр, се определят съобразно въведените от министъра забрани и
задължения. По изложените по-горе съображения съдът приема за безспорно
установено, че на посочените в НП дата и място, по време на действие на
въведеното с процесната заповед задължение до неопределен кръг от лица,
които се намират в закрити обществени места, включително транспортни
4
средства за обществен превоз, да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, жалбоподателят се е намирал именно
в такъв обект, без поставена защитна маска, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. Особеностите на случая са отчетени
при квалифицирането му като административно нарушение, а не като
престъпление. Касае се също така за формално нарушение, което, за да бъде
счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не са
установени. Твърденията в жалбата, че нарушителят се е почувствал зле и е
имал затруднено дишане не са подкрепени от никакви доказателства, като той
не е направил изявления в подобна насока и пред проверяващия, при
съставянето на акта. Впрочем тези твърдения не се поддържат в съдебно
заседание. Пред съда Д. заявява само, че ръцете му са били заети и е бил
допълнително затруднен да постави маска от наличието на много други
пътници. Това обстоятелство обаче трудно би могло да бъде прието за
извинително, тъй като той е могъл и е следвало да постави защитна маска още
преди качването си в автобуса. Същевременно в показанията си св.К. заявява,
че жалбоподателят е кашлял, с което несъмнено е създавал риск за здравето
на останалите пътници. Поради това и предвид голямата обществена
значимост на въведените противоепидемични мерки съдът не констатира
наличието на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на
МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
5
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в две съдебни заседания, на които
юрисконсултът не е присъствал, като случаят не се отличава с фактическа или
правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 433а-41/28.02.2022г. на
директора на ОДМВР-Варна, с което на П. Т. Д. от гр.Варна,
ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от ЗЗдр, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА П. Т. Д. от гр.Варна, ЕГН:********** да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6