Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 4.02.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември
през две хиляди и дадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия
Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 12538 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 12.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 41790/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 73 състав, на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за
незаконно и отменено уволнението на Л.П.Н. /ЕГН **********/,
извършено със Заповед № 207/ 5.05.2017 г. на Главния секретар на Н.С.НА Р.Б.;
на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Л.П.Н. /ЕГН **********/ е възстановена на
предишната работа по трудов договор от 6.08.2001 г., с изменения и допълнения
от 17.11. 2003 г., 15.07.2005 г., 6.01.2009 г. и 26.07. 2012 г., в Народното
събрание на Р България- „главен експертен сътрудник“ в Дирекция „Пресцентър и
връзки с обществеността“; на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ
Народното събрание на Р България е осъдено да заплати на Л.П.Н. сумата 8 848 лв., представляваща обезщетение
за оставането й без работа поради уволнението, извършено със Заповед № 207/ 5.05.2017
г., за период от шест месеца, считано от 5.05.2017 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба- 27.06.2017 г., до изплащане на сумата; а също и
на основание чл.78, ал.1 ГПК да й заплати сумата 2 000 лв.- разноски по делото, съразмерно
на уважената част от исковете. Предявеният от Л.П.Н. /ЕГН **********/ срещу Н.С.НА
Р.Б. иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 13 272 лв., поради прихващане
с насрещните вземания на Народното събрание на Р България по чл.55, ал.1 ЗЗД в
размер на 2 212 лв., представляващи платено от ответника на отпаднало основание
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставането на ищцата без работа поради уволнението
й със Заповед № 207/ 5.05.2017 г. за период от един месец, и за сумата 2 212
лв., представляваща платено от ответника на отпаднало основание обезщетение по
чл.220, ал.1 КТ за неспазване на задължението по чл.328, ал.2 вр. чл.226, ал.2 КТ да предизвести ищцата за уволнението й със Заповед № 207/ 5.05.2017 г. На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът Народно събрание на Р България е осъден да
заплати по сметка на СРС сумата 690.88 лв.-
държавна такса.
Постъпила
е въззивна жалба от Н.С.НА Р.Б. /ответник по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в
частта му, в която са уважени предявените от Л.Н. искове и в частта относно
разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата
страна Л.П.Н. /ищца по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като
правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225, ал.1 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявените от Л.Н. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1,
т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ /до горепосочения размер/ като
основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Приложеното
от работодателя- ответник основание за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищцата Л.Н. по чл.328, ал.1, т.2, изр.2 КТ- „съкращаване на щата“, изисква
премахване, считано от един определен момент за в бъдеще на отделни бройки от
утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието или
учреждението, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции.
Законосъобразността на уволнението на посоченото основание изисква
съкращаването на щата да се основава на такива промени в щатното разписание,
които са извършени от компетентния орган по установения за съответния
работодател ред. То може да бъде извършено само след утвърждаване на промените
в щатното разписание. Освен това е необходимо същото да е реално, а не фиктивно, т.е. съответната трудова функция да се
Л.2 на Реш. по гр.д.№
12538/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
премахва, а не да се променя само
наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на
извършваната работа. За установяване законността на уволнението в случая би
следвало да се установи, че преди неговото извършване е било налице утвърдено
ново /следващо възникването на трудовото правоотношение между страните/ щатно
разписание на длъжностите на заетите по трудово право-отношение при ответника и
че съгласно това ново щатно разписание вече не е съществувала длъжността,
заемана от ищцата.
Не
е спорно по делото, а се установява и от представените писмени доказателства /Трудов
договор от 22.12.2008 г. и допълнителни споразумения към него/, че считано от 1.01.2009
г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищцата
Л.Н. е заемала длъжността „главен експертен сътрудник“ в Дирекция „Пресцентър и
връзки с обществеността“ /“ПВО“/ на Народното събраните на Р България. Това
правоотношение е прекратено едностранно от работодателя със Заповед № 207/
5.05.2017 г. на Главния секретар на Народното събрание на Р България, действащ
съобразно чл.7, ал.1, т.5 от приложимия Правилник за работата на
администрацията на Народното събрание, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ-
поради съкращаване на щата, считано от 5.05.2017 г. Според доказателствата
ищцата Н. е била в трудово правоотношение с ответника и през периода 1.08.2001
г.- 31.12.2008 г., предхождащ сключването на горепосочения договор за заемане
на процесната длъжност, като е заемала длъжности в други административни звена
на НС.
Прекратителният
ефект на процесната уволнителна заповед е настъпил на 5.05.2017 г. /ищцата не
оспорва, че е получила заповедта на същата дата/, към която дата- според
приложените от ответника писмени доказателства действително са били извършени
промени в действащото НС длъжностно щатно разписание, в сила от 5.05.2017 г.
Преди уволнението на ищцата е било в сила
щатно разписание, действащо в НС от 2.05.2017
г., според което в Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ /“ПВО“/ са
били включени 4 щатни бройки за длъжността „главен експертен сътрудник“, а в
действащото от 5.05.2017 г. щатно разписание щатните бройки за същата длъжност
са намалени на 2 щ. бр. В първото посочено длъжностно разписание са
съществували и 2 щ. бр. за длъжността „старши експертен сътрудник“, и 1 щ. бр.
за длъжността „младши експертен сътрудник“, първите от които не са засегнати с
действащото от 5.05.2017 г. щатно разписание, а втората е заличена, т.е. всички
щатни бройки за длъжности „експертен сътрудник“ /главен, старши и младши/ в
Дирекция „ПВО“ са останали общо 4 бр. Налага се извод при събраните
доказателства, че в ответното учреждение действително е било извършено
съкращаване на щата, което е обосновало издаването на процесната уволнителна
заповед. Уволнението на ищцата Н. е извършено след настъпила на 5.05.2017 г.
промяна в щатното разписание на Народното събрание, извършена от компетентния
орган по установения за същото ред- въз основа на издадена от Председателя на
НС на 3.05.2017 г. заповед /л.175 от делото на СРС/, като съкращаването на щата
е било реално, а не фиктивно. Не се установява от доказателствата по делото
фиктивно съкращаване на заеманата от ищцата длъжност “главен експертен
сътрудник“ в щатното разписание на НС, тъй като няма данни и доказателства след
уволнението й, считано от 5.05.2017 г., да е бил назначен нов служител на
такава длъжност или такъв, изпълняващ същите трудови функции, но с друго
наименование на длъжността.
Основателен, обаче, както
правилно е прието в обжалваното решение, е наведеният от ищцата довод за
незаконност на атакуваното уволнение, поради незаконосъобразното извършване на
подбор по чл.329 КТ между заемащите длъжността „експертен сътрудник“ /главен,
старши и младши/ в Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ на Народното
събрание. Съгласно разпоредбата на чл.329 КТ при съкращаване на щата
работодателят има право на подбор и може в интерес на службата да уволни
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези,
които имат по- висока квалификация и работят по- добре. Цитираната законова
разпоредба установява следните два основни критерия за подбор: по- висока
квалификация и по- високо ниво на изпълнение на възложената работа. Под професионална квалификация /чиято
легална дефиниция е дадена в & 1, т.5 от Закона за
професионалното образование и обучение /обн. ДВ- бр.68/ 30.07.1999 г./ следва
да се има предвид наличието на образование, знания и умения съобразно
изискванията за съответната длъжност, като в тази връзка при подбора е
необходимо да се преценят всички делови и професионални качества, които
конкуриращите се са показали в работата си, за да се определи по-
квалифицираният от тях. Нивото на
изпълнение на възложената работа включва срочното, количественото и
качественото изпълнение на възложените задачи. Визираните в разпоредбата на
чл.329, ал.1 КТ критерии трябва да са налице кумулативно, за да се приеме, че
подборът е законосъобразен.
Според
даденото в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г.
на ВКС- ОСГК, тълкувателно разрешение, преценката на работодателя по чл.329,
ал.1 КТ- кой от работниците и служителите има по- висока квалификация и работи
по- добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява
основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по
чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При извършването на подбора
преценката на показателите по чл.329, ал.1 КТ не е субективна- безусловно
основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта
на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции,
а е преценка по законо-
Л.3 на Реш. по гр.д.№
12538/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
съобразност, изразяваща се в съответствие на
приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с
действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за
участниците в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката
на показателите за критериите по чл.329, ал.1 КТ може да бъде обективирано в
различни негови актове, но законоустановените критерии за подбора имат
обективни признаци и тяхното спазване е начинът за упражняване на правото на
подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. При
оспорване законността на уволнението, съответно законността на подбора, на
доказване от страна на работодателя подлежат извършването на подбора,
включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите
критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на
обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на
работника или служителя с оглед на възложената работа, като при провеждането на
това доказване са допустими всички доказателствени средства: писмени
доказателства, свидетелски показания, експертни заключения, които съдът
преценява по свое вътрешно убеждение- поотделно и в тяхната съвкупност.
Предвид
горните съображения, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал
настоящият съд намира, че направеният при уволнението на ищцата Н. от страна на
работодателя подбор по чл.329 КТ е незаконосъобразен. Не може да се приеме въз
основа на събраните в процеса доказателства, че е била извършена преценка и е
била съобразена от работодателя съвкупността от качества, свеждащи се до
посочените по- горе два основни критерия, на заемащите длъжността „експертен
сътрудник“ /главен, старши и младши/ в Дирекция „Пресцентър и връзки с
обществеността“ на Народното събрание служители /общо шест/, включая ищцата Н..
Анализът на приложените от ответника писмени доказателства: заповеди от 3.05.2017
г., докладна записка и протокол на комисия за подбор от 4.05.2017 г., формуляри
за изпълнение на заеманите от участващите в подбора служители длъжности за 2015
г. и 2016 г. и доказателства за образователен ценз и придобита допълнителна
професионална квалификация, не може да обоснове извод на въззивния съд, че
подборът е извършен при съвкупна преценка на законоустановените критерии,
визирани в чл.329 КТ.
Според
съдържанието на съставения от комисията за подбор протокол от 4.05.2017 г.
комисията взела решение при оценяване нивото на изпълнение на възложената
работа да отчита обективни показатели, като получените от служителите годишни
оценки на изпълнението на длъжността за последните две години, а при оценяване
на квалификацията- притежаваното образование по съответната специалност, степен на образование и наличие
на допълнителна професионална квалификация, установена по съответния ред. Направени
са констатации в обстоятелствената част на протокола, че годишните оценки на
служителите Г.Б., Б.З., К.К.и М.И.за 2015 г. и 2016 г. са дефинирани по следния
начин: „изпълнението надвишава изискванията“, тези на А.Р.- за 2015 г.-
„изпълнението надвишава изискванията“, и за 2016 г.- „изпълнението напълно
отговаря на изискванията“, а оценките на ищцата Н. за двете посочени години
били „изпълнението напълно отговаря на изискванията“. Какво е действителното
съдържание на тези оценки- с оглед заложените в длъжностните характеристики на
посочените 6 служители длъжностни функции и трудови задължения, въз основа на
събраните по делото доказателства не може да бъде установено. От съдържанието
на приложените по делото формуляри извод за обективността на тези показатели
също не може да бъде изведен.
Въз
основа на събраните в процеса доказателства не се установява работодателят да е
изпълнил задължението си да съпостави подлежащите на подбор служители и тази
съпоставка да е извършена по законоустановените критерии- квалификация и ниво
на изпълнение на работата, включващи множество подкритерии, относими към
главните критерии. Не може да се приеме за правилна, при зададените в
цитираната заповед от 4.05.2017 г. и в протокола на комисията за подбор от
същата дата критерии, и преценката по същество на качествата- от гледна точка
на критериите „квалификация“ и „ниво на изпълнение на работата“, на конкретните
участващи в подбора служители, включая ищцата. Квалификацията е обективен факт
и включва образование по съответната специалност, степен на образование,
допълнителна професионална квалификация, които се установяват със съответните
документи, а в критерия ниво на изпълнение на работата се включва преценката за точното, качествено и ефективно
изпълнение на трудовите задължения от лицата, сред които се извършва подбор.
Съпоставката на посочените качества се извършва на база извършваната от
участващите в подбора лица през определен период от време работа в учреждението
или предприятието. При положение, че ищцата е работила на длъжността „главен
експертен сътрудник“ в дирекция „ПВО“ през период от 8 години до уволнението /а
преди това на други длъжности при същия работодател/, подборът не би следвало
да се основава на годишните й оценки за период от две години преди това. Неясно
остава, наред с това, и съдържанието на оценката: „изпълнението надвишава
изискванията“, доколкото се касае за служители, чиято основна дейност е
свързана с връзки със средствата за масова комуникация, парламентарна интернет-
комуникация, осигуряване на народните представители с публична информация,
участие в организирането на изявления, брифинги, интервюта в Народното
събрание, участие в организиране на публични прояви /семинари, публични
дискусии, срещи/, свързани с дейността на Народното събрание, и т.н. Не
променят горните изводи и събраните в процеса гласни доказателства- св. показания на Л. Миланова- държавен
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 12538/ 2019 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
експерт в Дирекция „Човешки ресурси“ на НС и
член на комисията за подбор, тъй като същата нямала преки впечатления от
работата на ищцата, а получила необходимата за подбора информация само от
формулярите за оценка, в чието съставяне не била участвала, а само в окомплектоването
им. Същевременно в показанията си свидетелката сочи, че „тъй като се получиха
едни равни резултати, беше извършен и допълнителен подбор за продължителност на
професионалния опит в съответното административно звено“, за какъвто подбор в
цитирания по- горе протокол действително се съдържат данни, но от една страна
продължителността на трудовия стаж не е въведена като подкритерий за оценка на
участващите в подбора, и от друга страна- този критерий е използван само за
трима от участвалите в подбора служители на Дирекция „ПВО“, а не за всички. Спорни
при това положение са както законосъобразността на извършения от работодателя-
ответник подбор, така и неговите обективност и правилност.
Следва
да се отбележи и че извън обхвата на извършваната от комисията за подбор оценка
на качествата на служителите е останало релевантното обстоятелство, че
заеманата от ищцата Н. длъжност- „главен експертен сътрудник“, е с експертно
ниво 2 /посочено и в щатното разписание/, а тези на длъжностите „старши
експертен сътрудник“ и „младши експертен сътрудник“ са съответно с експертно
ниво 3 и 4, което според Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите
в администрацията /в сила от 2012 г./ е подредба в низходящ ред, като
разпределението на длъжностите по длъжностни нива е в зависимост от
необходимите знания и умения за осъществяване функциите на длъжността,
свободата на вземане на решения, влиянието на взетите решения и уменията за
работа с хора /чл.1, ал.3 от наредбата/. По дефиниция- според нормите на чл.7,
ал.2, ал.3 и ал.4 от цитираната наредба, заеманата от ищцата Н. длъжност
предполага по- високо ниво на аналитичност и дължима експертиза при изпълнение
на работата- разработва експертни анализи и оценки, разработва проекти и
методики и т.н., за разлика от останалите две длъжности, чиято дейност включва
изготвянето на анализи, доклади и отчети с обработка на документи, поддържане
на бази данни и т.н., съответно- събиране и систематизиране на информация,
обработка на бази данни и т.н.
Предвид
горното, тъй като по естеството си наложените от работодателя критерии не
съответстват на визираните в закона критерии за подбор, същият е незаконо-съобразно
извършен, вследствие на което и атакуваното по делото уволнение- като извършено
в нарушение на изискванията по чл.329 КТ, се явява незаконно.
При
тези съображения по преценка на настоящия въззивен съд процесното уволнение,
извършено едностранно от работодателя със Заповед № 207/ 5.05.2017 г. на Главния
секретар на Народното събрание на Р България, поради съкращаване на щата, макар
и извършено при осъществяване фактическия състав на чл.328, ал.1, т.2 КТ, се
явява незаконно- поради незаконосъобразно извършен от работодателя подбор,
което обосновава извод за основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и за
неговото уважаване.
Основателни и доказани са и
акцесорните искове на Л.Н. по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Тъй
като уволнението й, извършено с процесната уволнителна заповед от 5.05.2017 г.,
считано от същата дата, е отменено като незаконно, а ищцата е работила към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор за
неопределен срок при ответника /обстоятелство, което не се оспорва от
последния/, предпоставките за възстановяването й на заеманата преди уволнението
длъжност- “главен експертен сътрудник” в Дирекция “Пресцентър и връзки с
обществеността“ на Народното събрание на Р България, на основание чл.344, ал.1,
т.2 КТ, в случая са налице
Налице
са и изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ за
присъждането на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 5.05.2017 г.- 5.11.2017
г. /6 месеца/, тъй като: уволнението на ищцата е признато за незаконно; налице
е подлежаща на обезщетяване вреда за същата, съизмеряваща се с пропуснатото
брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението, през което е останала
без работа; налице е и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането
на ищцата без работа през претендирания 6- месечен период. Правилно е прието в
обжалваното решение, че на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ в размер на 8 848 лв., определено на база полученото от нея през
последния отработен месец преди уволнението брутно трудово възнаграждение от 2 212
лв. /чл.228 КТ/, за
чийто размер не е налице спор между страните, и при уважаване на заявеното от ответника
възражение за съдебно прихващане, срещу което жалба от страна на ищцата не е
подадена.
При
тези съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи по
съществото на трудовия спор постановеното от СРС решение като правилно в
обжалваната от ответника част следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи
да заплати на въззиваемата страна сумата 1 500 лв.- разноски за платено за
въззивното производство адв. възнаграждение.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.11.2018
г., постановено по гр.д.№ 41790/
2017 г. на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 73 състав, в
обжалваната част, в която са уважени предявените от Л.П.Н. /ЕГН **********/ срещу НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на РЕПУБЛИКА
Л.5 на Реш. по гр.д.№
12538/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
БЪЛГАРИЯ иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ- за отмяна на извършеното със
Заповед № 207/ 5.05.2017 г. на Главния секретар на Народното събрание на Р
България уволнение като незаконно; иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяването на Л.П.Н. /ЕГН **********/
на заеманата до уволнението работа: „главен експертен сътрудник“ в Дирекция
„Пресцентър и връзки с обществеността“ на Народното събрание на Р България; и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225, ал.1 КТ- за присъждането на обезщетение за оставането на Л.П.Н. без работа в
резултат на незаконното уволнение в размер на 8 848 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 27.06.2017 г., до
изплащане на сумата; а също и в частта
относно присъдените на ищцата Л.Н. разноски по чл.78, ал.1 ГПК и присъдената по
сметка на СРС държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.НА Р.Б. да заплати на Л.П.Н. /ЕГН **********/ сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/- разноски
за въззивното производство, на основание
чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 41790/ 2017 г. на СРС, 73 състав, е влязло в сила като необжалвано в
останалата /отхвърлителна част/.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.