Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Маргарита
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 16378 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 164458 от 12.07.2019 г., постановено по
гр. д. № 80713/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 168 състав, е признато за
установено по предявените от Етажната собственост с административен адрес в гр.
Балчик, ул. „********, представлявана от „Б.А.М.“ ООД, против В.Н.Д. обективно
съединени установителни искове, с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС вр. чл. 41 ЗС и чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД, че последният дължи на Етажната собственост сумата от 1 323, 47
лв., представляваща вноска за управление и поддръжка на общите части за 2016
г., сумата 330, 16 лв. - лихва за забава върху вноската за управление и
поддръжка на общите части за 2016 г. за периода от 01.03.2016 г. до 13.08.2018
г., сумата 264, 70 лв. - вноска фонд „РИО“ за 2016 г., сумата 66, 01 лева -
лихва за забава върху вноската фонд „РИО“ за 2016 г. за периода от 01.03.2016 г.
до 13.08.2018 г., сумата 1323,47 лева - вноска за управление и поддръжка на
общите части за 2017 г., сумата 163 лв. - лихва за забава върху вноската за
управление и поддръжка на общите части за 2017 г. за периода от 01.03.2017 г.
до 13.08.2018 г., сумата 264, 70 лв. - вноска фонд „РИО“ за 2017г., сумата 39, 12
лв. - лихва за забава върху вноската фонд „РИО“ за 2017 г. за периода от 01.03.2017
г. до 13.08.2018 г., 1 323, 47 лева - вноска за управление и поддръжка на
общите части за 2018 г., сумата 264, 70 лв. - вноска фонд „РИО“ за 2018 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК - 14.08.2018 г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 55542/2018 г.
по описа на СРС, 168 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 810
лв. - разноски в исковото производство и 607, 26 лв. - разноски в заповедното
производство.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответника В.Н.Д., с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че в производството
пред районния съд не е доказана активната процесуална легитимация на ищеца. Поддържа,
че исковете са недопустими, тъй като са предявени от „Б.А.М.“ ООД, а не от етажната
собственост, която ищецът твърди, че представлява. Съгласно чл.23, ал.4 ЗУЕС
управителят представлява пред съда собствениците в етажната собственост по
исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не
изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по закон, но управителят
няма право да завежда исковете от свое име и за своя сметка (определение № 508
от 16.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2791/2015 г., на ВКС, ГК, IV ГО). Счита,
че завеждане на искове по този начин е предпоставка за имуществено
облагодетелстване за управителя на етажната собственост, както и, че
допълнително оскъпява претендираните разноски за поддръжка и управление, тъй
като дружеството е регистрирано по ЗДДС. Съгласно приложения протокол от общо
събрание на етажната собственост на търговски и рекреативен комплекс „Марина
Сити“ в гр. Балчик от 27.04.2011г. ищцовото дружество е действало като управител
на етажната собственост. Съгласно действащата към този момент редакция на ЗУЕС
за управител може да бъде избирано само физическо лице, а не и юридическо лице.
С оглед на това счита, че избирането на „Б.А.М.“ ООД за управител на етажната
собственост е в изначално противоречие със законовите разпоредби и е
недействително. Счита, че решението на Общото
събрание, проведено на 27.04.2011г. е нищожно, тъй като липсват доказателства
за спазване на процедурата по чл.13 ЗУЕС и чл.16 ЗУЕС за свикване на общото
събрание, както и на изискванията
за кворум по чл.15 ЗУЕС. Съгласно посочения закон, поканата се е връчвала на
собственик или обитател най - малко три дни преди датата на събранието, като
връчването се е удостоверявало с разписка в два екземпляра, която се е
подписвала от получаващото лице и връчителя, с отбелязване на датата и часът на
връчване. Твърди, че не е имал възможност преди настоящото производство да
оспори решенията на общото събрание на етажната собственост на търговски и
рекреативен комплекс „Марина Сити“ в гр. Балчик от 27.04.2011 г., тъй като не е
бил уведомен за провеждането му и за взетите решения. Счита за недоказано
приемането на правилник за управлението, реда и надзора в комплекса. Този
документ не носи негов подпис, като не е представен и протокол от общо събрание
на етажната собственост от 28.04.2010г. с чието решение би следвало да е бил
приет горепосоченият правилник. Излага съображения, че претенциите на ищеца за
законни лихви за забава върху претендираните суми са неоснователни, тъй като по
делото липсват доказателства, които да установяват да му е връчвана покана за
доброволно изпълнение. Напротив писмото е върнато на ищеца като непотърсено,
поради което не може да се твърди изпадането му в забава. Моли съда да отмени обжалваното
решение, като отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените в
производството разноски, за които прилага списък по чл.80 ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от ищеца – ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с административен
адрес в гр. Балчик, ул. „********, представлявана от „Б.А.М.“ ООД. В проведеното на 20.11.2020 г. открито съдебно
заседание са представени писмени бележки, в които са изложени съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че по делото са доказани
предпоставките за уважаване на предявения иск. По делото е доказано избора на
дружеството за управител на етажната собственост на проведеното на 11.08.2017
г. общо събрание за срок от 2 години. Счита, че възраженията на жалбоподателя
за нищожност на решението от проведеното на 27.04.2011 г. да неоснователния,
тъй като не е доказано оспорването им по реда на чл.40, ал.2 ЗУЕС. Задълженията
на жалбоподателя са срочни, поради което не
е необходимо отправянето на покана за погасяването им.Моли съда да
потвърди обжалваното решение и да му присъди сторените по делото разноски,
съобразно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗУЕС вр.
чл. 41 ЗС и чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект - офис със застроена
площ 112, 78 кв.м., находящ се на първия етаж на жилищен и търговско -
рекреативен комплекс „Марина сити“, гр. Балчик, който обект по схема е с
идентификатор 02508.87.104.1.83. Правото на собственост върху посочения имот е
придобито въз основа на сключен договор за покупк о- продажба от 12.10.2008 г. Жилищно
- търговския - рекреативен комплекс „Марина сити“, в който се намира посочения
недвижим имот, е в режим на етажна собственост, която е регистрирана в Община
Балчик с рег. карта № 63-1311-142/14.02.2011 г., като формата на управление на
етажната собственост е Общо събрание и домоуправител. Управител на ЕС е „Б.А.М.“ ООД, представлявано от Р.Л.П.,
избран с решение № 1 по т.5б на Общото събрание на етажната собственост по протокол
от 08.05.2015 г.
Съгласно решение по
т. 4 на ОС на ЕС от 27.04.2011 г. собствениците на търговски обекти в сградата
дължат годишна вноски за управление и поддръжка в размер на 5 евро на кв. м.
застроена площ и годишна вноска за фонд „РИО“ - 1 евро на кв. м., при което
годишната вноска на ответника към етажната собственост възлиза на 1 588, 17 лв.
с ДДС, от която сума 1 323, 47 лв. с ДДС
– вноска за управление и поддръжка на общите части и 264, 70 лв. с ДДС - вноска
за фонд „РИО“. Твърди, че дължимите годишни вноски от ответника към етажната
собственост са в общ размер на 4 764,51 лв., както следва: 1 323, 47 лв. -
вноска за управление и поддържа на общите части и 264,70 лв. - вноска фонд
„РИО”за 2016 г., сумата от 1 323, 47 лв. - вноска за управление и поддържа на
общите части и сумата от 264, 70 лв. - вноска фонд „РИО”за 2017 г. и 1 323, 47
лв. - вноска за управление и поддържа на общите части и 264,70 лв. - вноска
фонд „РИО”за 2018 г. Върху дължимата годишна вноска за 2016 г. за управление и
поддръжка на общите части и фонд „РИО”, ответникът дължи и обезщетение за
забава в размер на 396, 17 лв. за периода 01.03.2016 г. – 13.08.2018 г., а за
2017 г. - обезщетение за забава в размер
на 202, 12 лв. за периода 01.03.2017 г.
– 13.08.2018 г. Във връзка с подадено на 17.08.2018 г. заявление, по ч. гр. д. № 55542/2018
г. по описа на СРС, ГО, 168 състав, е постановена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е
депозирал възражение. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника,
че му сумата от 4 764, 51 лв. – вноска към етажната собственост за 2016 г, 2017
г. и 2018 г., както и сумата от 598, 29 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неиздължените вноски за 2016 г. и 2017 г., за посочените
периоди, изчислени до датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 13.08.2018 г. Претендира сторените по
делото разноски
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените
искове. Счита същите
за недопустими поради липсата на активна процесуална легитимация на
ищеца. Счита, че изборът на юридическо лице, което да представлява етажната собственост, е в противоречие със закона. Излага
съображения, че при провеждане на Общото събрание на 27.04.2011 г. не са били спазени изискванията за
неговото свикване, провеждане и отразяване в представения протокол. Поддържа, че претенциите на ищеца, включително и тези за обезщетение
за забава, са неоснователни. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото
разноски, съобразно списък на разноските по чл. 80 ГПК.
На 17.08.2018 г. Етажната собственост на жилищно – търговски
комплекс „Марина сити” гр. Балчик, ул. „********, представлявана от „Б.А.М.“
ООД, е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу В.Н.Д. за сумата от общо 4 764,51 лв. – дължими вноски за
управление и поддръжка на общите части и вноски фонд „РИО” за 2016 г., 2017 г.
и 2018 г., от които: 1
323, 47 лв. - вноска за управление и поддържа на общите части и 264, 70 лв. -
вноска фонд „РИО”за 2016 г. , 1 323,47 лв. - вноска за управление и поддържа на
общите части и 264,70 лв. - вноска фонд „РИО”за 2017 г. и 1 323, 47 лв. -
вноска за управление и поддържа на общите части и 264,70 лв. - вноска фонд
„РИО”за 2018 г., както и обезщетение за забава за сумата от общо 598, 29 лв.,
от която: 396, 17 лв. за периода 01.03.2016 г. – 13.08.2018 г. и 202, 12 лв. за
периода 01.03.2017 г. – 13.08.2018 г. В т.12 от
заявлението е пояснено, че жилищно – търговски рекреативен комплекс „Марина
сити” е в режим на етажна собственост, която е регистрирана в Община Балчик, с
рег. карта изх. № 63-1311-142/14.02.2011 г. Управител на етажната собственост е
„Б.А.М.“ ООД,
представлявано от Р.Л.П., избран с решение на Общото събрание по т.5 от
Протокол от 11.08.2018 г.
С разпореждане от 15.01.2018 г. по
ч. гр. д. № 88444/2017 г. на СРС, ГО, 24 състав, съдът е постановил исканата
заповед за изпълнение, като присъдил на заявителя и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 134,
36 лв., от които: 84, 36 лв. - държавна такса и 50 лв. - възнаграждение на
юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
приложимата редакция, е депозирано възражения от длъжника, с което оспорва
вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Липсва спор между
страните, а и от представения нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 200, том VIII, дело № 1361 от 12.10.2007 г. на нотариус О.О., вписан под № 109 в регистъра на Нотариалната
Камара на Република България, се установява, че ответникът е собственик на недвижим имот в
сграда в режим на етажна собственост, представляващ търговски обект – офис със
застроена площ от 112, 78 кв.м., находящ се в жилищен и търговско – рекреативен
комплекс „Марина Сити” на ул. „П.”, в гр. Балчик на първия етаж, който обект по
схема е и идентификатор 02508.87.104.1.83.
По делото е представен Правилник
за управлението, реда и надзора в жилищен и търговско – рекреативен комплекс
„Марина Сити”, гр. Балчик, приет от Общото събрание на Етажната собственост
„Марина Сити” – Балчик на 28.04.2010 г., съгласно който органите на управление
на процесния комплекс са Общо събрание и управител. В т.16.1 е посочено, че
Общото събрание се състои от всички собственици на имоти в жилищния комплекс.
Наемателите със срок на наемното правоотношение повече от една година също
участват в него и имат задължения и права като на собствениците, а наемателите
със срок на наемното правоотношение по-малък от една година могат да участват в
Общото събрание само като представители на собствениците, ако не следва друго
от наемния договор. В лично качество могат да участват единствено в случай, че
пряко са засегнати техни интереси. В т.16.2 е посочено, че управителят е
физическо или юридическо лице, което привежда в изпълнение решенията на Общото
събрание и отговаря за оперативното управление и поддръжка на комплекса в
съответствие с изискванията на Правилника за управление, реда и надзора в
жилищния комплекс, както и, че изпълнява и управлява неговия бюджет.
Управителят се избира за срок от 2 години, като може да бъде преизбиран без
ограничения в брой и последователност на мандатите. След изтичане на срока, за
който е избран, управителят продължава да осъществява своите задължения до
момента на избирането на нов управител. Съгласно т.16.3, ако управителят е
физическо лице неговите правомощия се прекратяват при смърт или поставяне под
запрещение, ако е юридическо лице – при ликвидация или обявяване в
несъстоятелност или при подаване на оставка депозирана пред Общото събрание. В
т.16.5 е посочено, че управителят има право след овластяване от общото събрание
да сключва договори за управление, поддръжка, охрана и др. на общите части на
комплекса, както и на помещенията и съоръженията за общо ползване, при условия
каквито договори и намери за добре. В т. 17.1 е предвидено, че Общото събрание
определя размера на годишната парична вноска, която служи за покриване на
разходите за управлението и поддържането на общите части на комплекса, помещенията
и съоръженията за общо ползване и др. разходи, която се определя на основата на
квадратен метър собственост, в която се включват и съответните ид. части от
общите части на комплекса и която се дължи за календарната година от
собствениците и наемателите със срок на наемното отношение повече от една
година. Срокът на плащане е до 28.02. на съответната година или при
предварително съгласуван с управителя график за плащане на вноски през срока на
календарната година - т.17.2. Годишната парична вноска се събира от управителя
или упълномощено от него лице. Съгласно т.18.3, в случай, че собствениците или
наемателите със срок на наемното отношение повече от една година не внесат
съответните в посочените срокове, управителят има право да се снабди с
изпълнителен лист за събирането им. Последния се издава от районния съдия въз
основа на писмено искане, придружено от заверен от управителя препис на
решението на Общото събрание.
Видно от представената в
заповедното производство регистрационна карта, изх.№ 63-1311-142/14.02.2011 г., издадена от
Община Балчик, сградата в режим на етажна собственост, намираща се в гр. *********(ЖТРК
„Марина Сити”), е с форма на управление – Общо събрание, Управител и Контролен
съвет, като за управител избран на 28.04.2010 г. е посочен „Би Ар М.” ООД.
Съгласно представения
протокол от проведеното на 27.04.2011 г. Общо събрание на етажната собственост
на жилищно и търговски рекреационен комплекс „Марина Сити”, гр. Балчик, при
спазване на изискванията на чл.13 ЗУЕС и чл.15, ал. 2 ЗУЕС, е взето решение в
т.4 от дневния ред, размерът на паричната вноска за разходите за поддръжка и
управление на общите части на сградата да бъде 10 евро на квадратен метър
застроена площ без ДДС за апартаментите и 5 евро на квадратен метър застроена
площ без ДДС за магазините, както и 1 евро на квадратен метър - такса ремонт и
обновяване (РИО). В протокола е удостоверено, че решението е взето с мнозинство
от собствениците и пълномощници на собствениците притежаващи 37, 9939 % от идеалните части от общите части на
етажната собственост. Съгласно т.6 от дневния ред на събранието, присъстващите
собственици и пълномощници са запознати с разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗУЕС и
възможността етажната собственост по реда на заповедното производство по евтино
и бързо да се снабди със заповед за изпълнение срещу недобросъвестните
собственици, които не изпълняват решенията на общото събрание и не заплащат
годишните си такси за поддръжка и управление и фонд РИО. За осъществяването на
тази законова възможност управителят на етажната собственост, респ.
упълномощено от него лице, следва да бъдат овластени от Общото събрание на
етажната собственост да предприеме действия по санкциониране, на основание
чл.11, ал.1, т.10 , б „к” ЗУЕС и във вр. с чл.38, ал.2 ЗУЕС на
недобросъвестните собственици по реда на заповедното производство. Тази точка
от дневния ред е приета с мнозинство от 37, 9939 % , като управителят на
етажната собственост или упълномощено от него лице е овластен да извършва
поддръжката и управлението на комплекса за периода 2010 г. – 2011 г.
Съгласно представения протокол
на 02.05.2011 г. в 10.30 ч. домоуправителят на процесната етажната собственост,
в присъствието на А.П.К.и М.А.Д., собственици на офиси в комплекса е поставил
на таблото за съобщения, рецепцията на комплекс „Марина Сити”, входовете на
четири секции и вратата на офиса на домоуправителя съобщение, че протоколът от
Общото събрание на етажната собственост, проведено на 27.04.2011 г. е изготвен
и се намира в офиса на домоуправителя и ще бъде предоставен на заинтересованите
собственици и техните пълномощници.
Видно от протокол от
Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост
на жилищен и търговски рекреационен комплекс „Марина Сити”, на 11.08.2017 г. е
проведено годишно отчетно общо събрание на собствениците. С решение № 1 по т.3
от дневния ред с мнозинство от 95, 0054 %, Общото събрание е приело
представения от домоуправителя отчет за извършените организационни и ремонтни
дейност през 2016 г. и е одобрило направените разходи. Относно длъжниците на
етажната собственост Общото събрание е приело с мнозинство от 95, 0054 %
отговорността за събирането на вноските да е на домоуправителя, който има
правото и задължението да представлява Етажната собственост пред съда. С
решение № 2 по т.3 е възложено на управителя предприемането на категорични
действия за справяне с тях. С решение № 1 по т.5 от дневния ред с мнозинство от
97, 7333% Общото събрание е избрало за
управител на Етажната собственост „Би Ар М.” ООД за срок от две години, като го
е упълномощило да възложи дейностите по управлението и поддръжка на общите
части на дружеството – професионален домоуправител.
С покана от 05.12.2017
г. от управителя на Етажната собственост на комплекс „Марина Сити”, гр. Балчик,
ответникът е поканен да заплати в едноседмичен срок определените от Общото
събрание на Етажната собственост вноски за управление и поддръжка на общите
части от 2015 г. до 2017 г. възлизащи в размер на 4 764, 49 лв. с ДДС в офиса
на дружеството, което се намира в комплекса или по посочена банкова сметка. ***.
По делото е представено
е уведомление по чл.46б ЗУЕС от 15.08.2017 г., съгласно което Р.Л.П. и Ж.Т.Б.като
управители (заедно и поотделно) на „Б.Ар М.” ООД, в качеството му на управител
на Етажната собственост на процесния жилищен и търговско – рекреатимвен
комплекс, уведомяват Община Балчик за това, че на 11.08.2017 г. на проведено
Общо събрание на етажната собственост с мнозинство от 97,7333% е избран нов управител, а именно: „Би Ар М.”
ООД.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно.
Жалбоподателят
поддържа, че липсва активна процесуална легитимация на ищеца по предявения иск,
предмет на делото, поради което предявеният иск е процесуално недопустим.
Ищецът е ангажирал по делото
доказателства, обсъдени по - горе, удостоверяващи избора му за управител на етажната собственост. Съгласно
представения протокол от 11.08.2017 г. от проведеното Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост на процесния
комплекс, както и уведомление по чл.46б ЗУЕС от 15.08.2017 г. се установи
по несъмнен начин обстоятелството, че дружеството е избрано за управител на
етажната собственост и съответно към момента на завеждане на заповедното и
исковото производство има това качество. С оглед на това същият разполага с надлежна
представителна власт да предяви от името на етажната собственост както
заявлението по чл.410 ГПК, така и исковете по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК
за установяване на вземанията, за които в полза на етажната собственост е
издадена заповед за изпълнение.
Неоснователно
жалбоподателят поддържа, че дружеството е предявило от свое име и за своя
сметка иска, предмет на делото. Изрично в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, както и в исковата молба е посочено, че дружеството
действа като представител на етажната собственост, поради което процесуалното
правоотношение е възникнало с етажната собственост, а не с нейния представител.
Също така заповедта за изпълнение, както и обжалвано решение са постановени
срещу надлежната страна в процеса – етажната собственост.
По изложените
съображения въззивният съд счита, че предявеният иск е процесуално допустимо,
поради което като го е разгледал по същество решаващият съд е постановил допустим
съдебен акт. Ето защо следва да се разгледат доводите относно неговата
правилност.
Жалбоподателят поддържа, че
в нарушение на ЗУЕС в редакцията към момента на провеждане на общото събрание
от 27.04.2011 г. за управител на етажната собственост е избрано юридическо
лице, а не физическо лице.
Решението за избор на
управител на етажната собственост е влязло в сила, като необжалвано, поради
което извън предмета на настоящото производство е извършване на преценка
относно неговата законосъобразност. Отделно от това преценката относно
надлежното процесуално представителство на страната в хода на съдебния процес правно
– релевантно е решението за избор на „Б.А.М.“ ООД, взето на проведеното на
11.08.2017 г. общо събрание на етажните собственици, а не на проведеното на
27.04.2011 г. общо събрание.
Ищецът основава вземанията
си на решение по т.4 на Общото събрание на етажната собственост от 27.04.2011
г.
На основание чл.41 ЗС всеки собственик, съразмерно с
дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за
поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване
на които е взето решение от общото събрание. В чл.6, ал.1, т.8 ЗУЕС е регламентирано задължение за собствениците
да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост.
Жалбоподателят релевира
доводи, че посоченото решение е нищожно, тъй като Общото събрание не е свикано
по надлежния ред, не е спазена процедурата за провеждането му и изискванията за
кворум, както и, че същия не е уведомен за провеждането му и взетите решения.
За разлика от нищожността на сделките,
на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно,
контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен,
ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е
преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието, съгласно чл.40, ал.2 от ЗУЕС и
след изтичането му протоколът се стабилизира и има обвързваща
етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. В този смисъл
са решение № 8/24.02.2015 г. по гр.дело № 4294/2014 г. на ВКС,
решение № 39/19.02.2013 г. по гр. дело № 657/2012 г. на ВКС и
др.
Законоустановеният срок за предявяване на иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен
и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с
трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при
изпълнение на решенията. Затова извън определения от закона срок не може да се
иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е
неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. Също така с
решение № 659 от 20.11.2009 г., по гр. д. № 4357/2008 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, е
разяснено, че решенията на Общото събрание може да са нищожни и
незаконосъобразни. В производството по искането за отмяната им първо следва да
се провери валидността и ако са валидни, тяхната законосъобразност. Решенията на
общото събрание не са сделки, поради което за тях не се прилага ЗЗД. Начинът на
вземане на решения от етажните собственици във връзка с управление и
стопанисване на общите части на сградата и отмяната им са уредени в специални
правила, които изключват приложението на общите правила за недействителност на
сделките (решение № 654 от 01.10.2009 г. по гр. д. № 1506/2008 г. на ВКС, ГК, ІІІ
ГО; решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г.).
Предвид изложеното контролът за неговата валидност и законосъобразност на
решенията на общото събрание на етажните собственици може да се осъществи по
реда на чл.40 ЗУЕС по предявен в посочения в закона срок иск. С оглед на това
извън установените в посочената норма преклузивни срокове валидността и
законосъобразността на влезлите в сила като необжалвани решения на Общото
събрание на етажната собственост не може да се преценява инцидентно.
По изложените съображения следва да се приеме, че заявените от жалбоподателя
пороци на решението на общото събрание на етажните собственици, проведено на
27.04.2011 г., подлежат на разглеждане по същество единствено в производството
по предявен иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС, но не и в производството по иск за
изпълнение на решения на общото събрание на етажните собственици, какъвто е
предявен в настоящото производство. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят
не твърди, нито доказва предявяване на иск реда на чл.40, ал.1 ЗУЕС, както и че
процесното решение на Общото събрание на етажната собственост от 27.04.2011 г.
е отменено, то същото подлежи на изпълнение и обвързва жалбоподателя. С оглед
на това в тежест на ответника – жалбоподател, съществува задължение за плащане
на годишна такса за поддръжка и управление на общите части на етажната
собственост в размер на 5 евро на квадратен метър без ДДС, от застроената площ
на притежавания от ответника имот (в случая офис), както и годишна такса за
ремонт и обновяване в размер на 1 евро на квадратен метър без ДДС.
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно размера на
претендираните от ищеца вземания за главница, поради което на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда.
Ето защо задължението на ответника за вноски за управление и поддръжка на
общите части и фонд „Ремонт и обновяване” за 2016 г., 2017 г и 2018 г. възлиза
на сумата от общо 4 764, 51 лв., от която: 3 970, 41 лв. – за управление и
поддръжка на общите части и 794, 10 лв. – за фонд „Ремонт и обновяване”, в
каквато насока са и изводите на районния съд.
Задължението на жалбоподателя е парично, поради което за периода на
своята забава същият дължи законна лихва, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателят
поддържа, че не е поставен в забава.
В т. 17.2
от Правилника за управлението, реда и надзора в жилищен и търговско –
рекреативен комплекс „Марина Сити”, гр. Балчик е предвидено, че срокът на плащане е до 28.02. на съответната година или при предварително съгласуван с управителя график за плащане на
вноски през срока на календарната година. Доколкото ответникът не твърди и
съответно не установява да е изготвен и предварително съгласуван с управителя
график за плащане установен падеж за плащане на годишната дължима
парична вноска, то приложение следва да намери предвиденият в посочената норма
от правилника срок - до 28.02. на съответната година. След изтичане този срок, ответникът
изпада в забава, без да е необходимо отправянето на покана, на основание чл.84,
ал.1 ЗЗД. Ето защо доводите на жалбоподателя се явяват неоснователни.
Предвид
изложените съображения и при липса на оплаквания срещу размера на задължението
за мораторна лихва, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува вземане
за лихва за забава за периода 01.03.2016 г. - 13.08.2018 г. в размер на 330, 16
лв. върху вноската за управление и поддръжка на общите части за 2016 г. и 66, 01
лв. върху вноската за фонд „РИО” за същата година, както и за периода
01.03.2017 г. - 13.08.2018 г. в размер на 163 лв. върху вноската за управление
и поддръжка на общите части за 2017 г. и 39, 12 лв. върху вноската за фонд
„РИО” за същата година.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът по
жалбата има право на сторените разноски в настоящото производство. Техният
размер възлиза на сумата от 800 лв., представляваща заплатено възнаграждение за
един адвокат за осъществяване на процесуално представителство на страната във
въззивната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 12.11.2020 г.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
164458 от 12.07.2019 г., постановено по гр. д. № 80713/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 168 състав.
ОСЪЖДА В.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес ***, да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с
административен адрес в гр. Балчик , ул. „********, представлявана от „Б.А.М.“
ООД, ЕИК********, с адрес ***, сумата от 800 (осемстотин)
лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща
заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално
представителство на страната във въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.