Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в публично заседание на шести октомври 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Деница Кръстева,
с участието на прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 1510 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна срещу
Решение № 712/30.05.2022г. постановено по НАХД № 20223110200911/2022г. по описа
на ВРС, 6 състав, с което е отменено НП
№ 606812-F441863/18.10.2021г. издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД
на НАП Варна.
В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален
представител, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на
друг, с който да бъде потвърдено НП. Въведено е възражение срещу приетото във
въззивното решение от съда, че в административната преписка не се съдържа
обратна разписка или други данни, от
които да се установи получаването на отправената до наказаното лице покана за
съставяне на АУАН, поради което не било и налице основанието за съставянето на
АУАН в отсъствието на представител на наказаното дружество. Изразява се
несъгласие с даденото от въззивния съд определение на понятието „щателно
издирване“ и в този аспект с извода на съда за издаване на НП след изтичане на
6-месечния срок по чл.43, ал.6 от ЗАНН. Намира, че при съставянето на АУАН в
отсъствието на нарушителя е спазена процедурата по чл.40 от ЗАНН.
Ответникът, в отговор на касационната жалба
изразява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 712/30.05.2022г. постановено по
НАХД № 20223110200911/2022г. по описа на ВРС, 6 състав, с което е отменено НП №
606812-F441863/18.10.2021г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при
ТД на НАП Варна.
С НП на „М.Т.“*** е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 500.00лв. на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС
за нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС.
За да
постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа
обстановка: на 08.10.2018г. била извършена проверка в информационната система
на НАП Варна, при която било установено че „М.Т.“*** е с прекратена регистрация
по ЗДДС считано от 18.07.2018г.. Констатирано е, че дружеството не е подало в
ТД на НАП Варна справка декларация по ЗДДС за последния данъчен период – от
01.07.2018г. до 18.07.2018г. в законоустановения срок до 14.08.2018г. След
констатирането на нарушението на дружеството е изпратена покана за явяване в 7
-дневен срок за съставяне на АУАН. Поканата не била връчена. Била върната в НАП
с отметка „непотърсен“. На 12.11.2018г., в отсъствието на негов представител,
срещу „М.Т.“ *** бил съставен АУАН. На 18.12.2018г. и 02.01.2019г. бил
посетен адресът на управление на дружеството от служители на ТД на НАП Варна за
връчването на АУАН, но не бил установен никой на адреса и с резолюция от
02.01.2019г. АНП било спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. На 13.09.2021г.
АУАН бил връчен лично на управителя на дружеството. Управителят на „М.Т.“ *** подал писмени възражения срещу АУАН.
На 18.10.2021г. въз основа на АУАН е издадено оспореното пред ВРС НП.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в предвидената
от закона форма. Приел, че в хода на административно наказателното производство
са допуснати следните нарушения: АУАН е съставен в отсъствие на представител на
„М.Т.“ ***; НП е
издадено след изтичане на срока предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН,
като следствие от обстоятелството, че производството по издаване на НП е спряно
в противоречие на закона. При горните констатации и изводи съдът отменил НП.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия.
Спорът
както е формиран от възраженията в касационната жалба във връзка с мотивите на
въззивния акт се свежда до следното: 1. Спазена ли е процедурата по чл.40, ал.2
от ЗАНН за съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя?; 2. Налице ли са
били предпоставките за спиране на производството по издаване на НП? и 3.
Издадено ли е НП в шестмесечния срок по чл.34 от ЗАНН?
Касационната
инстанция като съобрази относимите към всеки от повдигнатите разпоредби на
националното ни законодателство, намира следното:
Съгласно
разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН „Актът
за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или
установяване на нарушението.“ и „Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.“
Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че в алинея втора на чл.40 от ЗАНН е въведено изключение от общите правила за съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя. Изключението се прилага при положение, че
нарушителят е известен и след като бъде констатирано едно от двете дадени в
алтернативност основания – „не може да се намери“ или „след покана не се яви за
съставяне на акта“. При второто дадено като алтернативно условие е не е
посочено, че поканата следва да е достигнала до нарушителя. Във формулировката
на разпоредбата отсъства изискването поканата да е „връчена“, достатъчно е да е
била отправена.
Съгласно
разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН „Когато нарушителят след
щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и
производството се спира“.
В ЗАНН не е дадено легално определение на понятието „щателно издирване“.
Легална дефиниция на това понятие не е дадена в националното ни
законодателство, поради което се налага тълкуването на разпоредбата на чл.43,
ал.6 от ЗАНН в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА)
и по-конкретно при съобразяването на правилата за формулиране на нормите в
законите. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗНА „ Разпоредбите
на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко,
точно и ясно.“ Преценено от този аспект понятието щателно
издирване е съставено от прилагателно име „щатален“[1] и
съществителното име „издирване“[2].
Прилагателното „щателен“се използва със следния смисъл „Който
е подробен, детайлен, внимателен.“, а „изидирване“ има следните синоними „дирене, търсене“. От
изложеното се налага извод, че не е поставен количествен критерий за посещения
на адреса на нарушителя за връчване на АУАН, а за всеки конкретен случай на
приложение на чл.43, ал.6 от ЗАНН следва да се прави проверка за подробно и
внимателно проведено търсене на нарушителя.
Освен това
в ЗАНН не е поставено изискване за формата на удостоверяване на посещенията на
адреса за връчване на АУАН. Такова изискване не е поставено и в друг нормативен
акт. Достатъчно е удостоверяването на посещението на адреса на нарушителя за
връчване на АУАН да е съставено в писмен вид и от него да се вижда дата на
посещението, данни за посетения адрес и данни за лицата извършили посещението
на адреса. При наличието на данни, съгласно които лицето нарушител не е открито
на адреса за връчване на АУАН е налице предпоставката за спиране на
административнонаказателното производство.
Разгледано
в светлината на горните съображения решението на въззивния съд се явява
постановено в нарушение на материалния закон.
От
доказателствата по административната преписка въззивният съд е констатирал
изпратена до нарушителя покана за съставяне на АУАН. Поканата е върната с
отметка на плика, в който е била приложена – непотърсен. Изпълнено е
изискването за отправяне на покана до нарушителя за явяване за съставяне на
АУАН. Това налага извод, че е била налице предпоставката за съставяне на АУАН в
отсъствието на нарушителя.
Неправилно
въззивния съд е приел, че протоколите обективиращи действията на
административния орган по връчване на АУАН са съставени при липса на реквизит и
не са годни да установят наличието на предпоставката за спиране на
административнонаказателното производство „щателно издирване“. Касационната
инстанция намира, че от тези констативни протоколи се установят три посещения
на адреса на нарушителя и тези три посещения са достатъчно основание да се
приеме, че след изпълнение на изискването за „щателно издирване“ на нарушителя
за връчване на АУАН административно наказателното производство е спряно. От
горното се налага извод и че след възобновяването на
административнонаказателното производство НП е издадено в срока по чл.34 от ЗАНН.
При
съобразяване на горното касационната инстанция приема, че оспореното въззивно
решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено друго, с което да бъде потвърдено НП.
Направено е искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноски, което с оглед изхода на спора се явява основателно и следва да му бъде присъдено юрисконсултско вазнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 712/30.05.2022г.
постановено по НАХД № 20223110200911/2022г. по описа на ВРС, 6 състав
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 606812-F441863/18.10.2021г., издадено от
директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна, с което на „М.Т.“*** е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500.00лв. на основание чл.179, ал.1
от ЗДДС за нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „М.Т.“*** да заплати на
директора на Дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП Варна 80лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.