РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. , 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20221220100029 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от М. Л. А. от
с.Д= Д., обл. Благоевград против „Профи Кредит България“ ЕООД, гр.София.
Иска се да бъде обявен договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № ********** от ........... г., сключен между страните за
недействителен, както и да бъде осъден ответникада върне на ищцата сума в
размер на 100 лева, надплатена над главницата. Алтернативно (всъщност
евентуално), в случай, че не бъде признат договора за недействителен, се иска
да бъде обявено сключеното споразумение за закупуване на допълнителен
пакет услуги за недействително, поради надвишаване на годишния процент
на разходите и да бъде осъден ответника да върне на ищцата 50 лева, платена
по закупения пакет допълнителни услуги.
След направено изменение на иска, същият е предявен по следният
начин: „Моля да обявите Договор за потребителски кредит № ********** ,
сключен между страните на ............ г. за недействителен, като сумата
надплатена над изтеглената главница, а именно: в размер на .........../, да бъде
1
върната от ответника на доверителката ми, като правя изменение на
предявения в условията на евентуалност иск като моля, ако не бъде признат
договора за недействителен, да се обяви сключеното споразумение за
закупуването на допълнителен пакет услуги за нищожно, поради
надвишаване пределите на годишния процент на разходите и ответникът да
бъде осъден да върне на доверителя ми сумата в размер на ......... лева,
плащани по пакет „Допълнителни услуги“.
Твърди се от ищеца, че на .......... г. между нея и ответника е сключен
договор за потребителски кредит с номер на договора **********. По силата
на договора й е отпуснат кредит в размер от 2 000 лева, при ГПР 49.89% и
договорна лихва в размер на 41.17%, като лихвеният процент на ден е в
размер на 0,11%. Кредитът следвало да се изплати на 36 вноски от по 168.00
лева и съответно подлежащата на плащане от ищцата сума е 6048.00 лева.
Ищцата счита, че на осн. чл. 22 ЗПК, процесния договор е недействителен,
тъй като не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото договорът
за кредит, Общите условия към него, Погасителния план и Декларацията за
обработване и съхранение на лични данни съдържат текстова част, с различен
по размер шрифт, видно и с просто око. Твърди, че Анекс № 2 към договора е
със шрифт многократно по-малък от законоустановения минимум. Счита, че
в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в договора не са посочени условията
за прилагане на договорения лихвен процент, не е посочен размерът на
възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на
всяка от месечните погасителни вноски. Също така счита, че условията на
пакетът допълнителни услуги има за цел да заобиколи разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, слагаща предел на Годишния процент на разходите, а съгласно
чл. 21 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Сумата за
закупуване на пакет допълнителни услуги в размер на 2534.76 надхвърля
размерана предоставената главница, предвид което намира, че на основание
чл.19, ал. 4 от ЗПК, във връзка с чл. 21 ЗПК, клаузата от процесния договор,
обуславяваща закупуването на пакта допълнителни услуги, следва да бъде
обявена за нищожна. Поради изложеното предявява настоящите искове.
Правната квалификация на предявеният иск е по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД
във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД във вр. с чл. 23 във вр. с чл.22 от ЗПК,
2
чл.10, чл.11, ал.1, т.9 отЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, при условията на
евентуалност - чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ответника изразява становище за нередовност на исковата молба и
неоснователност на предявения иск. Твърдят, че страните са били в договорни
отношения по силата на договор за потребителски кредит № **********, от
дата .............г., а не от ......... г. От съдържанието на ДПК и Общите условия на
кредитора за физически лица може да се направи извод, че ДПК отговаря на
общите условия за действителност на такъв вид договори и е сключен в
предписаната от закона форма, включително за размер и вид шрифт.
Неоснователни са твърденията за незаконосъобразност на договора на осн.
чл.22 ЗПК. Договорът не противоречи на закона и са спазени изскванията на
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Посочени са размера на ГЛП и ГПР, размера на
общата дължима сума, изготвен е и предоставен на ищеца погасителен план.
Ясно е недвусмислено е посочено какво представлява договорното
възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения
лихвен процент, как е изчислен ГПР. Лихвеният процент е фиксиран, а не
референтен и не е предвидена възможност за промяната му. Неоснователни са
и твърденията, че предоставения пакет допълнителни услуги има за цел да
заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че противоречи на
добрите нрави. Първата услуга „Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит“, към момента на подписване на договора вече е била
предоставена на кредитополучателя. Искането за кредит е подадено от ищеца
на 23.11.2018 г., одобрено е в рамките на деня, договорът е сключен и заема е
предоставен на ищеца същия ден. Ищцата се е възползвала и от предоставена
й услуга „Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски“,
като с Анекс № 1, Анекс № 2 и Анекс № 3, сключени към договора за заем, са
отложени вноски с № 8,9 и 10, вноска № 13, както и вноски № 15 и 16.
Ищцата се е възползвала и от допълнителната услуга „Възможност за
намаляване на определен брой вноски“, като по силата на Анекс № 2 към
договора за кредит вноските с номера от 25-та до 28-ма вноска включително
са били намалени до размер от 35.21 лева, с което е постигнато съгласие
между страните намалените вноски да се заплатят на договорения падеж, а
остатъкът на същите до пълния им размер - в края на погасителния план.
Неоснователни са и твърденията, че е налице заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, защото не всеки потребител, сключил договор за
3
потребителски кредит, е пожелал закупуването на допълнителни услуги. А в
обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при
формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги само в
случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е
задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК/. Тоест дължимото по процесиите допълнителни услуги
възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от
цената на самия кредит и не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал.1
ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поради това не следва да се включват в ГПР,
тъй като биха заблудили потребителя относно разхода по кредита. Предвид
горното считат за неоснователни твърденията на ищеца, че с постигнатото
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги се прикриват разходи,
които по своето същество следва да са включени в ГПР. Освен това, дори и да
се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законоводопустимия, то
последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава
размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия
договор за кредит. Кредиторът е изпълнил всички задължения по договора за
кредит, докато кредитополучателят - ищец съвсем открито показва
недобросъвестното си поведение по отношение на своевременното и точно
изпълнение на задълженията си по договора за кредит.
Относно предявения осъдителен иск считат, че е в доказателствена
тежест на ищеца да установи, че е платил претендиралата сума, а в
доказателствена тежест на ответника е доказването на съществуване на
основание да получи и да задържи извършеното плащане. Считат, че не е
налице обедняване на ищеца в претендирания размер, след като не се доказа
извършените плащания от ищеца ли са платени.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.19, ал.1
ЗПК във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, чл.19, ал.6 от ЗПК, чл.103 и чл.104 от
ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Установява се от представените доказателства, че на ......... г. между
ищеца, като кредитополучател и ответника "Профи Кредит България" ЕООД,
като кредитодател, е възникнало облигационно правоотношение по договор
4
за потребителски кредит Профи кредит стандарт № **********. Въз основа
на договора ответника се задължил да предостави на М. А. сумата от 2000 лв.
Договорен бил годишен лихвен процент в размер на 41.17% и годишен
процент на разходите 49.89 %. Така длъжникът се задължила да върне
главницата, ведно с възнаградителна лихва в срок от 36 месеца или в общ
размер на 3513.24 лв., на месечни вноски в размер на 97.59 лв., платими на
15-то число от месеца.
На същата дата между страните се сключило и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, въз основа на който
длъжникът можела да се възползва от приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителски кредит, от възможността да отложи плащане на вноски или
да намали размера на месечните вноски, да промени датата на падеж и да
получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Дължимото от А.
възнаграждение по пакета за предоставяне на допълнителни услуги било
уговорено в размер на ......... лева и с размер на погасителната вноска от 70.41
лева. Така общото задължение по договора, включително задължението по
пакета за допълнителни услуги било договорено в размер на 6048.002 лева, с
общ размер на вноската от 168.00 лева. Възнаграждението следвало да се
заплати на 36 равни месечни вноски, ведно с вноските по договора за кредит.
На .......... г. между страните бил сключен Анекс № 1 към договора за
кредит, с който било отложено плащането на вноска с № 8, ГЛП се запазва, а
ГПР се определя в размер на 47.21%. Към анекса е приложен погасителен
план, съгласно който вноска с № 2 не се дължи на определената с първия
погасителен план дата, но срока на изплащане на договора се удължава до
15.01.2022 г.
На ........... г. между страните бил сключен Анекс № 2 към процесния
договор за кредит, с който било отложено плащането на вноски № 9, 10. С
анекса отново се запазва размера на ГЛП, а ГПР се определя в размер на
42.64%. Към анекса е приложен нов погасителен план, с последна
погасителна вноска дължима на 15.03.2022 г.
На ........... г. между страните бил сключен Анекс № 3 към процесния
договор за кредит, с който било отложено плащането на вноска с № 13, ГЛП
се запазва, а ГПР се определя в размер на 40.87%. Към анекса е приложен
погасителен план, съгласно който вноска с № 13 не се дължи на определената
5
с първия погасителен план дата, но срока на изплащане на договора се
удължава до 15.04.2022 г.
На 26.03.2020 г. между страните бил сключен Анекс № 4 към процесния
договор за кредит, с който било отложено плащането на вноски № 15, 16. С
анекса отново се запазва размера на ГЛП, а ГПР се определя в размер на
37.9%. Към анекса е приложен нов погасителен план, с последна погасителна
вноска дължима на 15.06.2022 г.
На ............ г. между страните бил сключен Анекс № 5 към процесния
договор за кредит, с който било намален размера на вноски № 25, 26, 27, 28.
С анекса отново се запазва размера на ГЛП, а ГПР се определя в размер на
36.4%. Към анекса е приложен нов погасителен план, с последна погасителна
вноска дължима на ......... г.
Приложени са по делото общи условия на "Профи Кредит България"
ЕООД, в чл.15 от които са описани допълнителните услуги, които може да
ползва кредитополучателя и условията за ползването им.
По делото са представени платежни нареждания, съгласно които на
......... г. ответното дружество изплатило по посочени банкови сметки обща
сума в размер на ........ лв.
По делото е приета съдебно - счетоводна експертиза, съгласно
заключението по която на .......... год. на ищцата е изплатена сума в размер на
........ лв., съгласно договор за потребителски кредит „„Профи кредит стандарт
“ с № **********. Приложен е погасителен план, в който е посочена
месечната вноска, която трябва да се плаща за погасяване на главница по
кредит и редовна договорна лихва, както и таксата за допълнителен пакет
услуги. Общата вноска за погасяване в размер на 168.00 лв., включва
главница и лихва по кредита в размер на 97.59 лв. и 70.41 лв. такса за пакет
допълнителни услуги.
В споразумението за предоставяне на допълнителен пакет услуги,
приложено към процесния договор за кредит „Профи кредит стандарт“ е
посочено какви допълнителни преференции може да ползва Клиентът.
Клиентът се е възползвал пет пъти от възможността да пропусне
плащане по месечната си вноска. Като за целта се подписват анекси към
Договора за потребителски кредит, както и нов погасителен план. С
6
подписването на анекса, погасителната вноска не се променя, не се
начисляват лиихви за забавено плащане, единствено се удължава срока на
погасяване на кредита съответно с още един месец за всеки един от
подписаните анекси. След подписването на анекс № ...... от ....... год., крайната
дата за погасяване на кредита се променя на ....... год.
От предоставения погасителен план към процесния договор за кредит,
сключен между „Профи кредит България” ЕООД, в качеството си на Кредитор
и М. Л. А., в качеството си на кредитополучател, договорната лихва е в размер
на .......... лв.
Според параметрите на кредита, изчисленият годишен процент на
разходите, прилагайки формулата съгласно чл.19, ал.1 от Закона за
потребителските кредити е в размер на 49.90%, при годишен лихвен процент
от 41.17 %, без да е заложено, че Клиентът трябва да плаща всеки месец такса
за допълнителени услуги. При залагане в калкулатора, че ще се плаща
месечна такса за допълнителни услуги, изчисленият годишен процент на
разходите в този случай ще е 147.50 %
Общата сума, която М. Л. А. е изплатила на „Профи кредит България”
ЕООД по процесния договор за потребителски кредит е в размер на ...........
лв., представляваща главница, договорна лихва, такса за допълнителни
услуги. С постъпилите средства „Профи кредит България" ЕООД е извършила
погасяване по главница в размер на ......... лв., редовна договорна лихва в
размер на 1241.98 лв. и погасяване по пакет допълнителни услуги в размер на
......... лв.
Съдът намира заключението на вещото лице, ведно с направените в
съдебно заседание уточнения, за пълно и точно изготвено и го кредитира
изцяло.
При така установеното във фактическо отношение, съдът счита
предявените искове за допустими като предявени от лице, имащо правен
интерес от предявяването им и срещу надлежен ответник.
Разглеждайки по същество главния иск, съдът намира следното:
От представените по делото документи, съдът намира, че на ......... г.
между ищеца и ответника "Профи Кредит България" ЕООД е възникнало
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит Профи
7
кредит стандарт № **********. Въз основа на договора ответника се
задължил да предостави на М. Л. А. сумата от .........лв. Договорен бил
годишен лихвен процент в размер на 41.17% и годишен процент на разходите
49.89 %. Така длъжникът се задължила да върне главницата, ведно с
възнаградителна лихва в срок от 36 месеца или в общ размер на ........ лв., на
месечни вноски в размер на 97.59 лв. На същата дата между страните се
сключило и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
въз основа на който ищцата можела да се възползва от приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит, от възможността да
отложи плащане на вноски или да намали размера на месечните вноски, да
промени датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични
средства. Дължимото от А. възнаграждение по пакета за предоставяне на
допълнителни услуги било уговорено в размер на 2534.75 лева и с размер на
погасителната вноска от 70.41 лева. Така общото задължение по договора,
включително задължението по пакета за допълнителни услуги било
договорено в размер на 6048.00 лева, с общ размер на вноската от 168.00 лева.
Възнаграждението следвало да се заплати на 36 равни месечни вноски, ведно
с вноските по договора за кредит, платими на 15-то число от месеца.
В последствие договора за кредит и споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги са изменени с Анекс №.......... г., Анекс № ......... г.,
Анекс № ........ г., Анекс № ........ г. и Анекс № ......... г., за отлагане плащането
на вноски и намаляване размер на вноски. Към всеки анекс е приложен
погасителен план с отразена съответната промяна, при което срока на
изплащане на договора е удължен до ........... г.
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на
императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
Правовата държава провежда принципа на законността (чл. 4 от КРБ). Затова
чл. 5 от ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и
задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на
закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът следи служебно и при
незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е нарушена норма,
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
8
доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ); 3. Е налице противоречие с
добрите нрави (в този смисъл решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и
др.); 4. Е налице неравноправна клауза.
В настоящият случай съдът намира, че процесният договор за
потребителски паричен кредит Профи кредит стандарт № **********/........ г.,
сключен между страните по делото е недействителен на няколко основания.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК (приложим към процесното
правоотношение) - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11
от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит.
Съдът намира, че в процесния случай е нарушена разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от ЗПК. В нея е посочено, че договорът за потребителски кредит,
освен че се сключва в писмена форма, трябва да бъде изпълнен в еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по - малък от 12. В процесния случай има
видима разлика между размера на шрифта в текста на договора за
потребителски кредит, в частта с която се отпуска кредит и се определят
ГЛП, ГРП, срок за плащане и общия размер на сумите за плащане, и частта,
съдържаща декларации на ответника и с която се уговаря споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Съдът намира, че споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е част от договора за кредит, доколкото от една страна е
сключено само поради сключване на кредитния договор и от друга страна
сумите, дължими по споразумението и начина им на плащане са посочени
именно в договора за кредит. С оглед изложеното, съдът намира, че не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, поради което договорът за
9
потребителски кредит и споразумението за предоставяне на допълнителни
услуги са недействителни.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва
да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е
необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация,
преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга
на кредита участва кредитен посредник, или не. Според съображение 31 от
Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите
права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа
цялата необходима информация по ясен и кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
10
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения
в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК
му признават и гарантират.
В конкретния случай посочване на начина на изчисляване на ГРП в
договора не се съдържа, а е налице и спор дали посоченият в договора
годишен процент на разходите в размер на 49.89 % отговаря на действително
приложимия между страните ГПР.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК е посочено, че
при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите: които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит; различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при
покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се
извършва в брой или чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с
договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването
или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването
на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в
друг договор, сключен с потребителя.
В конкретния случай се установи от заключението на вещото лице по
назначената експертиза, че при посочване на ГПР в размер на 49.90% в
договора, не са взети предвид разходите по споразумението за предоставяне
на пакет допълнителни услуги. При включване на тези разходи, то ГПР е в
11
размер на 147.50 %.
Съгласно чл. 21, ал.2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора,
по-голямо от посоченото в чл.32, ал.4 е нищожна.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера
на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това
в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид
и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са е и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за определяне на ГПР.
Предвид на това и след като клаузата в процесния договор, като нищожна не
поражда правно действие, то договора на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с
чл.11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява недействителен.
Нищожно е и споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и поради следното: В същото е уговорено
възнаграждение, дължимо на кредитора от длъжника за пакет от услуги,
изброени изчерпателно, като право на длъжника, с уговорката, че е възможно
да ги ползва всички или по отделно. Същевременно цената им е уговорена
глобално, а не индивидуално, което е в разрез с изискванията на чл.10а, ал.4
от ЗПК, предвиждащ видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони да бъдат ясно и точно определени. В споразумението е
посочено единствено какъв процент от цената се дължи за първата услуга (за
12
която, макар да се твърди, че е ползвана, не се посочиха доказателства за
това), но не и какво се дължи при ползване на някоя от останалите 4 услуги.
Липсата на яснота за всяка от услугите, индицира отсъствието на възможност
за длъжника да влияе върху съдържанието на горните клаузи. Същите са били
известни на кредитора към момента на сключване на договора за
потребителски кредит, тъй като договорът за допълнителни услуги е сключен
едновременно с договора за потребителски кредит. Поради това дължимите
за тях възнаграждения представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва
да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез
въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото
законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за
кредит ГПР и води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на
задължението на заемателя. По този начин се стига до заобикаляне на
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям
от петкратния размер на законната лихва, особено като се има предвид, че
уговореният в договора за кредит ГПР е в размер на 49.89 %, като в тази
стойност не е включено възнаграждението за допълнителните услуги. Освен
това, споразумението предвижда предварително плащане, т.е. за бъдещи
неясно формулирани несигурни събития, а и макар ищцата да се е
възползвала от възможността да отложи и намали вноски, не се установи да
са е възползвала от някоя от другите изброени възможности, за да е налице
основание за претендирането на възнаграждение за тях. Нещо повече,
договорено е възнаграждение за кредитора, което длъжникът дължи за
практически гарантирани от законодателя възможности. Следва да се
отбележи и противоречието на споразумението със забраната на чл.10а, ал.2
от ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Споразумението за допълнителни услуги е сключено в нарушение на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Добрите нрави са
неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи
принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За
противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се
използва недостиг на материални средства на един субект за
13
облагодетелстване на друг. Поемането на задължение от страна на
кредитополучателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги, чието
предоставяне представлява бъдещо несигурно събитие, е уговорено
единствено в интерес на заемодателя. То увеличава неимоверно тежестта на
задължението на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по
договора за заем, внася значително неравноправие в правоотношението, а
престациите на страните са явно нееквивалентни. Срещу правата,
"предоставени" с договора за допълнителни услуги, с които по правило
потребителят разполага и без изричното им уговаряне – например да
предоговаря условията по кредита и да го разсрочва, при кредит в размер на
2000 лв. потребителят се задължава да заплаща възнаграждение в размер на
2534.76 лв. Касае се за потребителски договор, при който едната страна е по-
слаба икономически от другата и се ползва със засилената защита на ЗЗП и
ЗПК. Уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги третира
неравноправно икономически по-слабия участник в оборота, като недостигът
на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на
друг. Поемането на задължение от потребителя да заплати възнаграждение за
посочените допълнителни услуги представлява неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като
принципите на добросъвестност и справедливост в договарянето изискват
потребителят да заплаща такса за реалното ползване на определена услуга, а
не за бъдещо и хипотетично ползване на такава, както е уговорено в случая.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза се преценява към
датата на сключване на договора, поради което последващото ползване на
една или повече от допълнителните услуги е ирелевантно и не превръща
неравноправната клауза в равноправна. В случая възнаграждението се дължи
само за възможността да бъдат предоставени допълнителните услуги, без към
момента на сключване на договора да има яснота дали и кои от тези услуги
ще бъдат реално ползвани от потребителя. Възможно е въпреки заплащането
на услугите, на практика те изобщо да не бъдат реализирани. Например по
делото няма доказателства за процесният кредит да е бил приоритетно
разгледан и изплатен, да е била сменена датата на падеж или ищцата да е
ползвала улеснена процедура по получаване на допълнителни парични
средства.
14
Предвид изложеното и при съпоставка с уговорения начин за събиране
сумата от споразумението – като част от ежемесечната вноска по кредитния
договор, недвусмислено го окачествява като средство за заобикаляне на
закона, с оглед набавянето на допълнителни плащания, извън договорените и
законово предвидените възможности. Следователно, налице е неравноправна
клауза, която е нищожна като противоречаща на закона и не може да породи
желаните правни последици.
С оглед всичко изложено е налице недействителност на договора за
кредит.
При извод за недействителност (нищожност) на договора, съобразно чл.
23 от ЗПК потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита, а
именно 2000 лева. Платеното от ищеца над чистата сума на кредита е платено
при начална липса на основание. Следователно на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД ответникът дължи връщане на това, което ищеца му е престирал при
такава начална липса на основание.
В случая според заключението по съдебно-счетоводната експертиза
ищеца е заплатил по процесния договор за кредит сумата от ......... лева. Така
разликата между платеното от ищеца и това което същата трябва да върне на
ответника (.........) е ....... лева. В този размер (........в.) иска за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата следва да се уважи и да се отхвърли в
останалата част като неоснователен.
Не се претендира законна лихва, поради което съдът не присъжда
такава.
Доколкото съдът е приел процесният договор за недействителен, не
следва да се произнася по предявеният в условията на евентуалност иск да
бъде обявено сключеното споразумение за закупуване на допълнителен пакет
услуги за недействително. Все пак, както се посочи по-горе, съдът намира
споразумението за нищожно.
По отношение на разноските:
Ищецът е извършил разноски в размер на ......... лева за заплащане на
адвокатско възнаграждение, но ответника повдига възражение за
прекомерност на възнаграждението.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на
15
адвокатското възнаграждение. Възражението е неоснователно. По делото са
предявени два иска, като съобразно интереса по всеки от тях общо дължимото
възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер по-голям
от 800 лева. Съгласно съдебната практика, обективирана в определение №
82/19.02.2009 г.на ВКС по ч.т.д. № 60/2009 г., I т.о., опр. № 230/28. 03.2013 г.
на ВКС по ч.т.д. № 1487/2013 г., I т.о., опр. № 77/4.02.2014 г. на ВКС по ч. т.
д. № 46/2014 г., II т. о. и др., при постановяване на решението относно
разноските, съдът взема предвид и предявените при условията на
евентуалност и алтернативност искове и когато не се е произнесъл по тях.
Така от сторените от страна на ищцата разноски, 679.64 лева следва да
се присъдят в тежест на ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
съразмерно на уважената част от иска.
Ответника също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете. По делото ответника е представляван от юрисконсулт, като
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева, на осн
чл.36 от Закона за правната помощ. На основание чл.78, ал.3 от ГПК,
разноски в размер на 28.14 лева ще се присъдят в тежест на ищцата, която е
освободена от заплащане на държавни такси и разноски, но не и от заплащане
на разноски на ответника.
При прилагане на компенсация ответника следва да заплати на ищцата
651.50 лева.
Доколкото ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и
разноски, дължимата по уваженият размер на иска държавна такса, в размер
на 121.65 лева ще се присъди в тежест на ответника. Ответника следва да
понесе и разноските, сторени от съда за назначаване на експертиза, а именно
в размер на 250 лева. Ответника следва да заплати и 5 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожен Договор за потребителски кредит №
**********, сключен на .......... г. между „Профи Кредит България“ ЕООД,
16
ЕИК .........., гр.София и М. Л. А., ЕГН ********** от с.Д. Д., обл.
Благоевград.
Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ........., гр.София да
заплати на М. Л. А., ЕГН ********** от с.Д. Д., обл. Благоевград сумата
надплатена над изтеглената главница по Договор за потребителски кредит №
**********, сключен на .......... г., а именно в размер на ................лева.
Отхвърля иска на М. Л. А., ЕГН ********** от с.Д. Д., обл. Благоевград
да бъде осъден „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК .........., гр.София да й
заплати сума над ................лева до предявения размер от ..........т)лева, като
неоснователен.
Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ........, гр.София да
заплати на М. Л. А., ЕГН ********** от с.Д. Д., обл. Благоевград сумата от
............) лева, представляваща сторените разноски в производството и оставя
без уважение исканията за присъждане на разноски в останалата част.
Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК .........., гр.София да
заплати на Районен съд Гоце Делчев сумата в размер на ..........а за държавна
такса и .........лева за възнаграждение на вещо лице, ведно с 5 (пет) лева за
издаване на изпълнителен лист.
Решението на съда може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Благоевград в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
17