№ 6917
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110164334 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК за признаване на
установено в отношенията между страните, че И. Х. Ф. не
дължи на З. И. Ф., чрез законния и представител И. З. З.,
сумата в размер на 2000,00 лева, съставляваща частично
неплатена издръжка, за периода от м.10.2019г. до
м.12.2020г. по изпълнителен лист от 16.07.2021г., издаден
въз основа на влязло в сила Решение № 350243/28.02.2018г.
по гр.д. № 82393/2017г. по описа на СРС , 89-ти състав и въз
основа на който е образувано изп.д. № 2021***0401611 по
описа на ЧСИ Р.М., рег. № *** в КЧСИ, с район на
действие, районна на СГС, поради плащане на дължимите
суми.
В исковата молба ищецът твърди, че с Решение №
1
350243 от 28.02.2018 г., по гр. дело № 82393/2017 г., 89
състав, бил прекратен бракът между него и И. З. З., като със
същото решение ищецът бил осъден да заплаща издръжка
на малолетното им дете в размер от по 250 лв. месечно,
платима по банков път по сметка на ответницата.
Поддържа твърдения, че за периода от м.март 2018 г., до м.
декември 2020 г., ответникът платил по сметка на ищцата
общо 9570 лв. и отделно още 650 лв., които надвишавали
дължимата от него сума за издръжка. Сочи, че осен
посочената сума, ищецът правил и множество
допълнителни разходи – за обучения, компютри,
застраховки и т.н. Твърди, че въпреки извършените
плащания, ответницата се снабдила с изпълнителен лист и
образувала изпълнително дело за присъдената издръжка, а
именно изп.д. № 2021***0401611 по описа на ЧСИ Р.М., рег.
№ *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС.
Ищецът твърди, че изложил съображенията си за
недължимост, поради заплащане на процесните суми и пред
ЧСИ Р.М., а ответницата изложила свое становище, че
преведените суми представлявали изплащане на
„съвместен заем“, което не отговаряло на
действителността.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с
който исковата претенция се оспорва като неоснователна.
Не се спори наличието на влязло в сила съдебно решение за
прекратяване на брака между ищеца и ответницата И. З. З.,
2
а също и относно размера на присъдената издръжка.
Излагат се твърдения, че направените плащания са на
друго правно основание, а именно вноски по връщане на
заем от сестрата на ответницата А. З. З., половината от
направените разходи за детето извън издръжката, режийни
разноски и плащания по поръчки. Моли съда да постанови
решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск,
претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищeцът И. Х. Ф., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат Д., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите
претенции.
В съдебно заседание, ответникът З. И. Ф., се
представлява от И. З. З., като законен представител и от
адвокат Ф., която поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени и гласни доказателства и
като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за
установено от фактическа страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, въз основа на което като годно
3
изпълнително основание по чл. 404 от ГПК да е издаден
изпълнителен лист, какъвто е настоящият случай.
Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта
на сумите по влязлото в сила решение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването му. В конкретния случай
ищецът се позовава на извършено плащане, след влизане в
сила на изпълнителното основание /Решението,
постановено на 28.02.2018г. по гр.д. № 82393/2017г. по описа
на СРС, 89-ти състав/, поради и което исковете с правно
основание чл. 439 от ГПК са допустими.
Не е спорно между страните, че брака между ищеца и
И. З. З. е прекратен с решение № 350243 от 28.02.2018г.,
постановено по гр.д. № 82393/2017г. по описа на СРС, 89-ти
състав. С решението е утвърдено постигнатото между
страните споразумение, съгласно което родителските права
по отношение родените от брака деца са предоставени на
майката – И. З. З. - Ф., като ищецът се задължава да
заплаща на роденото от брака дете месечна издръжка в
размер на 250,00 лева, считано от датата на одобряване на
споразумението от съда – 28.02.2018г., чрез неговата майка
и законен представител – И. З. З. - Ф., ведно със законната
лихва, върху всяка просрочена вноска от датата на
просрочието до окончателно изплащане на вземането.
Не е спорно, че въз основа на изпълнителен лист от
16.07.2021г., издаден в производството по гр.д. №
82393/2017г. на СРС, 89-ти състав срещу И. Х. Ф., за сумата
4
в размер на 250,00 лева, представляваща месечна издръжка
за детето З. И. Ф., платима чрез законния й представител И.
З. З. - Ф., по молба на последната с № 16384/30.07.2021г, е
образувано изп.д. № 2021***0401611 по описа на ЧСИ Р.М.,
с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС.
С молбата е посочено, че се претендира издръжка частично
за периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г., тъй като
останалата сума от 1750 лева е заплатена. Установява се, че
в хода на изпълнителното производство са извършени
същински изпълнителни действия, като са наложени
запори върху банковите сметки на ищеца в Уникредит
Булбанк и ЦКБ АД, като от първата банка е постъпила
сумата в размер на 3209.65 лева а от втората сумата от 75.84
лева, след което запорите са вдигнати.
По изпълнителното дело с молба от 06.08.2021г.
ищецът, е поискал прекратяване на изпълнителното
производство, поради предплатено заплащане на сумите за
издръжка, като е приложил банково удостоверение, прието
и в настоящото производство на л.17-18 по делото, от което
е видно, че в периода от 10.01.2028г. до 09.12.2020г. от
банковата сметка на ищеца в Уникредит Булбанк са
извършени множество преводи по сметка на И. З.а за
различни суми с основания: „З.“, „всичко за месеца“,
„телефон З.“, „застраховка З. ФиХелт“, „разплащане по
сметка.“ С постановление на ЧСИ от 07.09.2021г. е отказано
прекратяване на изпълнителното производство с мотиви,
че няма доказателства, че извършените плащания касаят
5
посочената за незаплатена от З. издръжка. С решение от
17.03.2022г., постановено по гр.д. № 1598/2022г., СГС, ГО е
оставил без уважение жалбата на ищеца срещу
постановлението на ЧСИ от 07.09.2021г., с което ЧСИ е
отказал прекратяване на изпълнителното производство.
Съгласно изслушаната по делото ССчЕ постъпилите,
за периода от 10.01.2018г. – 09.12.2020г. от сметка на И. Ф.
към И. З. З. суми с банкови такси са в размер на 10226,30
лева, а без такси в размер на 10220,50 лева. Вещото лице е
изчислило, че за периода от м.10.2019г. до м.12.2020г. по
сметка на И. З. от ищеца е постъпила сума в размер на 2000
лева, с основания за плащане „З.“, „З. застраховка“,“З. –
изд.“. Вещото лице е посочило, че от горепосоченото
банково удостоверение на Уникредит Булбанк е видно, че
преводите от ищеца към И. З. са вътрешнобанкови и за
периода от 10.07.2017г. до 09.12.2020г., включващ и периода
от м.10.2019г. до м.12.2020г. за тях липсва посочено
основание „издръжка“, при дължими суми за издръжка,
съгласно постановеното съдебно решение за периода от
м.10.2019г. до м.12.2020г. при определена издръжка от
250,00 лева, платима до 15-то число на текущия месец в общ
размер на 3750,00 лева. Вещото лице е изчислило, че
разликата за всички внесени суми и дължимите за
издръжка в периода от м.10.2019г. до м.12.2020г. е в размер
на 1750,00 лева.
Разпитан на страната на ищеца, свидетелят С.С.,
6
посочва, че познава страните от 2012г. и до 2020г. се виждал
с тях постоянно, били приятели. Брака на страните бил
прекратен през 2018г., но след развода те продължили да се
виждат. Демонстрира знание относно заплащаната през
процесния период издръжка и причината поради която
ищецът я заплащал. Посочва, че през 2019г. ищецът бил
диагонстициран с диагноза рак, ищецът започнал лечение,
като преминал през тежка химиотерапия. Поради незнание
как ще се развие болестта, ищецът в периода 2019г.-2020г.
заплащал суми за издръжка през компютъра си в
присъствието на свидетеля, но последният не възприел
визуално размера на сумата и основанието, посочено от
ищеца. Ищецът превеждал суми, дори в повече от
дължимата издръжка, колкото може да си позволи на
месец, поради неведение относно изхода на болестта си.
Свидетелят изразява знание за съвместен кредит на ищеца
с И. З., в която част показанията му кореспондират на
приетия по делото договор за банков потребителски кредит
от 07.08.2008г.
Разпитана на страната на ответника, свидетелката А.
З. З. – В., сестра на И. З., свидетелства за наличието на
отношения между нея и семейството на сестра и оказване
на финансова помощ на младото семейство. Така посочва,
че през 2016г. изтеглила потребителски заем, като суми от
заема предоставила на сестра си, за покрИ.е на главница по
изтегления от последната заем от 07.08.2008г., а с
останалата сума трябвало ищецът да покрие негови големи
7
задължения по кредитната му карта. За предоставена сума
между сестрите бил сключен договор за заем от 03.10.2016г.
за реално предадена на И. З. заемна сума в размер на 9300
лева, като в кориците на изпълнителното дело е наличен и
въпросния договор за заем от 03.10.2016г. /л.143/. Също
така свидетелката посочва, че в края на 2019г., когато
научила, че ищецът е болен от рак му представила средства
за лечение. Тя, съпруга и и майка и дали на ръка 6000 евро,
като безлихвен заем, които средства ищецът върнал през
2020г. Свидетелката разпитана казва, че през 2020г. е
имало месеци, в които ищецът не изплащал регулярно
издръжка.
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под
формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича.
При съобразяване на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира, че процесните вземания, претендирани за
заплащане от ответника, като дължима месечна издръжка,
не са заплатени с представените и коментирани по-горе
8
платежни нареждания в периода м.10.2019г. до м.12.2020г.
съгласно издаденото банково удостоверение от Уникредит
Булбанк. Сумите преведени на И. З. З. не са и преведени,
като майка и законен представител на роденото от брака
дете, съгласно решението постановено по гр.д. №
82393/2017г. по описа на СРС, 89-ти състав, като тя не е
признала, както в настоящото производство, така и в хода
на производството пред ЧСИ, че тези суми представляват
месечни регулярни плащания за издръжка, което
възражение поддържа и в настоящото производство. Това е
видно и от самите платежни, в които не е посочено точно
основание за превод – „издръжка“, както и същите са
хаотично направени във времево отношение /в един месец
са извършени няколко превода, а някой преводи са
направени през месец, като само два съответстват на
стойността на издръжката, съгласно решението, като
единият от 23.03.2020г. е с основание З. „застраховка
ФиХелт, а другият от 09.12.2020г. „З. изд.“ /. Извеждат се
индикации от платежните нареждания, че същите са
направени във връзка със задоволяване нуждите на
роденото от брака дете или за нейното обучение.
Последното се извежда и от показанията на свидетеля С.,
разпитан на страната на ищеца; от показанията му се
извеждат индикации, че в края на 2019 и 2020г. ищецът е
превеждал суми за детето, като съдът ги кредитира в
смисъл, че свидетелят е възприел непосредствено, че
ищецът е превеждал суми, свързани със задоволяване
9
нуждите на детето, като последното не се компрометира от
показанията на свидетелката З. - В., която посочва, че е
имало месеци, в който „И. не е превеждал нищо“, като
последното действително се извежда, както от изслушаната
ССчЕ, така и от банковото удостоверение, издадено от
Уникредит Булбанк. Извършените преводи обаче, в
предвид одобреното от съда споразумение, с което бащата
освен така присъдената издръжка от 250 лева на месец се е
задължил да заплаща и половината от всички такси за
извънкласни занимания на детето, спорт, уроци, разходи за
дентални и медицински услуги, съдът не може да приеме
безспорно, че представляват регулярни плащания за
издръжка; в преводите, където е посочено като основание
„З.“, „З. телефон“ преводите не са на стойност от 250 лева, а
за единия от преводите на тази стойност е посочено, като
основание „З. застраховка ФиХелт“, а не „издръжка“, като
само един от преводите от 250 лева от 09.12.2020г. е
посочено „З. изд.“, но в предвид обстоятелството, че е видно
от удостоверението и от експертизата, че преводите не са
правени регулярно всеки месец, както изисква закона,
съдът не може да отнесе и последния превод по естество си
като такъв за заплащане на издръжка.
По гореизложеното съдът намира, че иска с правно
основание чл. 439 от ГПК следва да бъдат отхвърлен само
на това основание, в предвид обстоятелството, че ищецът
не доказва да е изпълнил точно задължението си за даване
на издръжка на така заявеното основание, поради което
10
недължимост на сумата за издръжка не може да бъде
призната.
В предвид специфичните отношения между бившите
съпрузи, сумите са превеждани не по време на брака им. По
изложеното между страните по спора е налице пречка
основанието за даване на сумите да се доказва и със
свидетелски показания, дори и когато тези суми при
единично спорадично предаване да са на стойност и над
5000,00 лева. В хипотезата на сключени договори за заем
между съпрузи не съществува никаква процесуална пречка
сключването на договора да се доказва със свидетелски
показания, независимо от размера на сумата. Когато такъв
договор е сключен между роднини или съпрузи, няма
никакво ограничение за установяването на договора със
свидетелски показания от една страна /чл. 164, ал. 1, т. 3,
предложение Трето-изключението, от ГПК/ и от друга,
няма процесуално изискване за даване на изрично съгласие
от насрещната страна за разпита на такива свидетели пред
съд /ал. 2 е във връзка с ал. 1, т. 3-има се в предвид
приложението на принципната постановка по т. 3, но не и
за изключението, каквото е в настоящия случай-договор за
заем, сключен между съпрузи/. По делото обаче тази
хипотеза остана несъстоятелна, установи се сключен
договор за заем между И. З. и сестра й, но не и между ищеца
и И. З., и то не в процесния период. Създадена е
изключително облекчена процедура по установяване
сключването на договор, когато страни по него са съпрузи,
11
роднини или сватове. Дори и съда да кредитира като
достоверни показанията на свидетелката В., че е дала на
ищеца сума в заем във връзка с лечението му на стойност
от 6000 евро, то не стана ясно кога точно е дадена тази сума
за да се релевира с процесния период; свидетелката посочи,
че е узнала за заболяването на ищеца през 2019г., като едва
през 2020г. е върната сумата, но остана недоказано
обстоятелството кога заемната сума е предадена на ищеца,
още повече, че в рамките на процесния период от
банковото удостоверение на Уникредит Булбанк преводите
на ищеца не са свързани със сочения от свидетелката В.
заем. Нещо повече след развода сестрата на И. З. не е
роднина по сватовство с ищеца, поради което не е
приложимо изключението, визирано в разпоредбата на чл.
164, ал.1, т.3 от ГПК, тоест със свидетелски показания не се
доказват договори на стойност над 5000 лева. По
изложеното съдът приема, че с показанията на
свидетелката не се установи процесните суми да са
заплащани от ищеца на основание /договор за заем/, което
да изключва възможността преводите да представляват
заплатена от него издръжка. Не се установи обаче и
положителния и сочен от ищеца факт, че тези плащания
представляват регулярно заплатена издръжка, поради
което горекоментираното не разколебава извода на съда за
неоснователност на така предявения иск.
При този изход на спора, и на основание чл. 78, ал.3 от
12
ГПК, право на разноски се поражда в полза на ответника.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 860,00 лева, от които 400,00 лева, заплатен
депозит за изготвяне на експертиза и 460,00 лева,
адвокатско възнаграждение, което съдът не намира за
прекомерно в предвид цената на иска и правната и
фактическа сложност на делото, изчислено към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие
/видно е че договора между адвокат Ф. и И. З. З. е сключен
на 02.02.2022г./, тоест преди изменението на Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022г., поради което
възнаграждението следва да се определи на основание чл. 7,
ал.2,т.2 от наредбата в редакцията й с бр.68 от 31.07.2020г. и
така изчислено е в размер на 454,68 лева, поради което
разликата от 5,32 лева се компенсира именно от естеството
на производството и неговата правна и фактическа
сложност. По изложеното съдът намира така
претендираното за присъждане възнаграждение за
непрекомерно.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Х. Ф., ЕГН **********
срещу З. И. Ф., ЕГН **********, чрез И. З. З., ЕГН
**********, като законен представител, иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, за признаване на установено в
13
отношенията между страните, че И. Х. Ф. не дължи на З. И.
Ф., ЕГН **********, чрез И. З. З., ЕГН **********, като
законен представител, сумата в размер на 2000,00 лева,
съставляваща частично неплатена издръжка, за периода от
м.10.2019г. до м.12.2020г. по изпълнителен лист от
16.07.2021г., издаден въз основа на влязло в сила Решение
№ 350243/28.02.2018г. по гр.д. № 82393/2017г. по описа на
СРС , 89-ти състав и въз основа на който е образувано
изп.д. № 2021***0401611 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № *** в
КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, поради
плащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА И. Х. Ф., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
И. З. З., ЕГН **********, сумата в размер на 860,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14