РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 04.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на първи
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 2989
по описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Е.С.Ф. против С. „М.д.“ ЕАД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите.
Ищцата твърди, че на 02.03.2010 г. посетила
С. „М.д.“ ЕАД, тъй като имало обявен ден на отворените врати от 14.00 часа.
Била бременна в осми месец. Задено с други посетители и акушерка се качили в А.
в сградата на болницата, като вместо да спре на 7 етаж, А.ът се ускорил надолу.
Ищцата била в близост до вратата и виждала, че преминавали с висока скорост
между етажите. При достигане на А.ната шахта почувствала удар от спирането.
Един от пътниците в А.а седял върху крака й. Първоначално не изпитала болка, но
след изваждането й от А.а изпитали силни и нетърпими болки. На 22.03.2010
година родила детето си. Твърди, че с Решение от 23.01.2015 г. по гр.д. №
14590/2010 г. по описа на СГС ответникът С. „М.д.“ ЕАД е осъден да заплати
обезщетение за причинените неимуществени вреди, като решението е влязло в сила.
Твърди, че след предявяване на исковата молба, по която е образувано гр.д. №
14590/2010 г. е претърпяла неимуществени вреди, които не са обезщетени от
ответника в изпълнение на влязлото в сила решение. Били извършени три нови
операции. Първата била извършена на 08.02. 2011 г. като били отстранени
поставените в деня на фрактурата титаниеви 2 плаки и 7 винта. След тази
операция започнала подготовката й за следващата операция, като поради
констатирана мускулна атрофия на дясното бедро, лекарите й препоръчали
упражнения. На 18.06.2011 г. била извършена втората операция, при която била
извършена детайлна аптероскопска колянна интервенция, последвана от остеотомия
(повторно счупване на крака в областта на подбедрицата). Последвал
възстановителен период в рамките на шест месеца като първите 45 дни се
придвижвала с патерици и здраво фискирана ортеза за оперирания крак, без
възможност да стъпва на него. След това започнал период на възстановяване,
който продължил 5 месеца с леки раздвижващи процедури за период от около месец,
последвани от интензивни тренировки за възстановяване на стопилата се бедрена
мускулатура. На 07.02.2012 г. била извършена нова операция за отстраняване на
имплантирани уреди в костта. На 25.04.2012 г. чрез ядрено-магнитен резонанс
била установена посттравматична остеоартроза, като с експертно решение №
2054/11.09.2012 г. и № 2334/08.10.2012 г.
от ТЕЛК било установена хронична нестабилност на колянната става и била
призната за временно неработоспособна.
Твърди, че поради нестабилността си в резултат на травмата, претърпяла инцидент
през март 2013 г., при който увредила и здравия си крак и с епикриза №
15681/2013 г. била установена хондропатия на медиалния тибиален кондир след
проведена на 20.10.2013 г. артроскопска интервенция. Твърди, че в резултат на влошаване на
състоянието й за което вече й е било присъдено обезщетение, ответникът дължи
обезщетение и за самото влошаване. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 66000 лева, представляващи част от сумата от 165 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на влошаване на
здравословното й състояние след получената на 02.03.2010 г. травма, както и за
бъдещите вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът С. „М.д.“ ЕАД заявява, че не оспорва, че на 02.03.2010 г. един от А.ите
в сградата аварира. Твърди, че това се е случило поради претоварване, тъй като
в кабината от 12 етаж са се качили между 13 и 16 човека, въпреки указателната
табела. Твърди, че към момента на настъпване на събитието А.ът е отговарял
напълно на изискванията на закона. Твърди, че е имал и сключен договор за
абонаментна поддръжка с „А. – МБ-97“ ООД на А.ните уредби. Заявява, че оспорва
изцяло фактите и твърденията, от които извлича своето право на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди при условията на ексцес. При условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат като твърди, че ищцата е допринесла за
настъпването на вредите, тъй като е било налице претоварване на А.а, довело до
инцидента и това било в причинна връзка с поведението на ищцата. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като претендира
направените по делото разноски.
С Определение от 14.05.2015 г. като трето
лице-помагач на страната на ответника е
конституирано „А. – МБ – 97“ ООД. В становище по предявения иск, представено с
молба от 29.12.2916 г., с което оспорва предявения иск. Поддържа, че посочените в исковата молба вреди са включени
в обезщетение, за което е постановено съдебно решение, поради което не е налице
екцес. Твърди, че уврежданията на ищцата, получени през 2013 г. не се намират в
причинно-следствена връзка със събитието. Поддържа направеното от ответника
възражение за съпричиняване, направено от ответника. Моли предявеният иск да
бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не е спорно между страните, че на
02.03.2010 г. ищцата Е.Ф. е посетила сградата на С. „М.д.“ ЕАД и се е качила в А.
на 12 етаж, като общо в кабината са били
14 пътници. Не е спорно, че А.ната кабина е пропаднала и е спряла в А.ната
шахта.
С Решение от 23.01.2015 г. по гр.д.
№ 14590/2010 г. по описа на СГС, І-19 състав С. „М.д.“ ЕАД е осъдено да заплати
на Е.С.Ф. сумата от 59000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2010 г. до
окончателното плащане. Решението е постановено при участието на трето лице
помагач-„А. – МБ-97“ ООД и е влязло в сила на 10.06.2016 г. В мотивите на
постановеното съдебно решение е обсъдено направено възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, като е прието, че ищцата не е извършила действия, с
които да е допринесла за настъпването им. Съдебният състав е приел, че
събитието е настъпило в резултат на виновно поведение на служители на ответното
дружество, отговарящи за състоянието на сградата и нейните съоръжения. При
определяне на размера на неимуществени вреди съдът е съобразил характера на
увреждането – многофрагментарно счупване на двата кондила на дясната
голямопищялна кост, разкъсване на външната странична връзка на дясното коляно,
разкъсване на задния рог на външния менискус, извършените й 3 оперативни интервенции,
обстоятелството, че впоследствие са
извършени 2 нови операции, причинените й болки и страдания за период не
по-малък от една година, както и
обстоятелството, че ще продължава да изпитва болки за дълъг период от време,
настъпилите усложнения: голяма
деформация на горната повърхност на голямопищялната кост и капачката на коляното,
при която няколко малки парченца от счупването са зарастнали на различни места
за костта и капачката; разкъсване на външната странична връзка на коляното и
задния рог на външния менискус, причиняващо ненормални движения и нестабилност
на ставата, изкривяване на целия крак, неправилна походка и постоянни болки;
хипотрофия на мускулатурата на десния крак, обстоятелството, че ищцата е била
бременна по време на инцидента и не е могла да приема медикаменти,
обстоятелството, че ако ищцата
забременее, за нея ще бъде по-трудно да износи плода, дискомфорта, който тя
е изпитвала поради невъзможността да се грижи пълноценно за новороденото си
дете, както този, който продължава да
изпитва поради затрудненото си придвижване.
Установява се от приетите по
делото писмени доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза, че вследствие
на претърпяната А.на злополука на 02.03.2010 г. ищцата е получила следните
травматични увреждания: бикондиларно многофрагментарно счупване на дясната
голямопищялна кост. Изкълчване на ставата между двете пищялни кости в горната
им част. Установява се, че на 02.03.2010 г. е извършено открито наместване на
раздробеното тибиално плато и стабилизиране на костните фрагменти с 2 броя LSP-метални плаки и винтове, като металната остеосинтеза е
била отстранена частично на третия месец – на 11.06.2010 г. поради миграция на
два от винтовете, а напълното отстраняване на синтезата е станало 10 месеца
след първата операция – на 08.02.2011 г. Вещото лице установява, че при
извършените клинични и инструментални изследвания на 08.02.2011 г. при ищцата
са установени – лезия на предната и задната кръстни връзки и лезия на външната
колатерална връзка на дясната колянна става, валгусна деформация на тибиалното
плато, причинено от хлътване надолу на спонгилозната кост, която изгражда
платото. За установената деформация на платото ищцата била оперирана на
13.06.2011 г., като била извършена деротативна остоетомия на дясната
голямопищялна кост, костна пластика и поставена нова метална остеосинтеза. На
07.12.2012 г. ищцата била оперирана като била отстранена металната
остеосинтеза. Вещото лице дава заключение, че полученото вътреставно
многофрагментарно счупване на дясната голямопищялна кост е наложило при ищцата
да бъдат извършени общо 5 оперативни интервенции, всички в дясната колянна
става. Те се явяват реконструктивни за подобряване на механиката и силата на
движенията на дясното коляно и са пряко свързани с основната травма –
вътреставно многофрагментарно счупване на десния голям пищял в областта на
коляното. Вещото лице е установило, че към настоящия момент от рентгенографско
изследване се установява, че е настъпила
тежка форма на гонартроза.
Гонартрозата била хронично заболяване което се получава в резултат на
претърпяна травма и се дължи на промяна на осите на бедрената кост и костите на
подбедрицата и е свързана с образуване на остеофити, зашипявания и
дегенеративни промени в хрущяла. В началото лечението започва консервативно –
балнеолечение, физиотерапия, обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни.
Оперативното лечение се свежда до първоначално коригиране на осите на
натоварването (деротативна остеотомия), а в напредналите случаи се пристъпва и
към ендопротезиране на колянната става (изкуствена колянна става). Вещото лице
дава заключение, че вътреставното счупване в областта на дясната колянна става
е заставяло ищцата да щади десния си крак продължително време и да претоварва
левия. Това е довело до болки в ставите и на левия крак, както и накуцващата
походка на дясно е довела до болки в гръбначния стълб.
С Експертно решение № 3020/13.12.2013
г. на ТЕЛК на ищцата Е.С.Ф. е определена
степен на трайна неработоспособност от 50 % за срок от три години, като
водещата диагноза е хронична нестабилност на колянната става след многократни
интервенции за бикондиларна фрактура на дясна тибия.
С Експертно решение №0775 от
18.09.2017 г. на НЕЛК е отменено Решение № 3472 от 12.12.2016 г., с което на
ищцата е определен процент на трайно намалена работоспособност – 21 %. и преписката е върната за ново
освидетелстване. В мотивите на решението е посочено, че се констатира вторична
десностранна гонартроза, като определения процент неработоспособност не
кореспондира с обективното състояние на лицето. С Писмо от НЕЛК до Омбудсман на
Република България е посочено, че е определена дата на преглед на ищцата на
06.07.2018 г.
Във връзка с установяване на
неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
К.П.К.– П. и Д.И.Ф.. В показанията си свидетелят Ф. – съпруг на ищца установява,
че след първоначалното лечение имало допълнителни усложнения при съпругата му.
След 2011 г. били извършени допълнително 4 операции, като всяко от тях била
свързана със съответен брой рехабилитации. Установява, че имало операция, която
била свързана с повторно счупване на крака. После се наложила операция в
колянната област на здравия й крак, тъй като от неправилната походка той се
натоварвал. Установява, че заради затрудненията на съпругата му, когато
тръгвали на разходка винаги съобразявали маршрута си, тъй като било невъзможно
да минат от единия до другия край на парка, както били правели преди. При
разходки в планината също правели опити за преход, но не можели да спазват
темпо и отново избирали маршрут. Ищцата
се подтискала от това. През 2013 година били в Пампорово и решили да се качат
на лифт. В момента, в който лифтът тръгнал съпругата му извикала „Боже, какво
си причиних” и изпаднала в истерия. В този момент била неадекватна и свидетелят
имал чувството, че ще скочи от лифта. При слизането си ищцата слязла пеша с
приятелско семейство, но тъй като кракът й е нестабилен тя паднала на една от
пистите, при което пострадал десният й крак. Свидетелят заявява, че са
провеждали консултация във Виена като той обяснил, че предстои много тежка
операция, при която се чупи крака за трети път, присажда се материал и самата
става наново се изработва, но професорът не дал отговор дали тази операция ще
бъде успешна. Ищцата, обаче, казала, че иска да има второ дете. Оказало се, че
има изчерпан яйчников резерв и затова второто им дете било ин витро.
Бременността преминала много тежко, заради крака. Била се изкривила доста и я
боляло. При нея било установено едва при втората бременност, че е необходимо да
се смени колянната става.
В показанията си свидетелката К.
установява, че се запознала с ищцата в деня на отворените врати в М.Д.. Също
била сред пострадалите. В нейното състояние нямало подобрение. Наложили се нови
операции, за да може кракът й да се изправи и да може по-добре да ходи.
Развалената походка рефлектирала и върху всички стави. Отново се наложило да й
се чупи крака, тъй като нямало подобрение след първоначалното лечение. Ищцата
търсела начини да разреши проблема – лекари, операции и естествено всеки
следващ неуспех рефлектирал върху психиката й. Всеки следващ удар й се
отразявал все повече. Накрая лекарите казали, че няма какво повече да направят
Травмирало я това, че не може да бъде максимално адекватна за децата си, не
може да ги разхожда продължително, тъй като натоварването на крака трябва да е
ограничено.
По делото е прието неоспорено от
страните заключение на съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице дава
заключение, че при Е.Ф. не се установяват данни за психично или депресивно
разстройство към настоящия момент. Установява, че негативните емоционални
преживявания по време на раждането и след раждането, които е споделила са нормалпсихологично
изводими от ситуацията, в която се е намирала. Установява, че невъзможността да
има дете не се дължи на понесената психотравма, а на друг проблем – установен
ранен климакс. Вещото лице приема въз основа на споделеното от ищцата, че след преживения инцидент през 2013 г. при
нея е възникнала фобия от височини, дебютирала с паническа криза по време на
пътувания с лифт. Според експерта тази страхова симптоматика е компенсирана
напълно за около година без прием на медикаменти. Приема, че ищцата е
възстановила напълно личната си и социална пълноценност.
Във връзка с направеното
възражение за съпричиняване е са приети писмени и гласни доказателства и
заключения на съдебно-техническа експертиза, които съдът не обсъжда, тъй като
страните са обвързани от влязло в сила съдебно решение, с което е прието, че не
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов текст е различна от
договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо противоправно и
виновно поведение, с което са причинени имуществени и неимуществени вреди на
пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна. Учреждението,
организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина – действие или
бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои работници
или служители, на които са възложили работа.
Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че е налице
противоправно действие или бездействие, вина, вреди и причинно-следствена връзка
между деянието и настъпилите вреди, както и факти, водещи до ангажиране на
имуществената отговорност на служители на ответника и причиняване на вреди. С
оглед правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване е било да установи настъпването на посочените факти.
Отговорността
на ответника може да бъде ангажирана и в случаите, когато след първоначално обезщетяване
на вредите е настъпило усложнение в състоянието на пострадалия, което е в причинно-следствена връзка с
настъпилото вредоносно събитие – състояние на ексцес. При ексцес за
пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално
предявеното, което произтича от ново страдание или съществено усложнява старите страдания.
От
събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно, че на
посочената в исковата молба дата е настъпило събитие, което е довело до
увреждания на ищцата, като с Решение от 23.01.2015 г. по гр.д. № 14590/2010
г. по описа на СГС, І-19 състав е прието
за установено, че отговорност за настъпването на вредоносното събитие носи С. „М.д.“
ЕАД, тъй като не е изпълнил законовото си задължение да поддържа в
изправност А.ната уредба в сградата и
служители на болницата не са упражнили достатъчен контрол за правилната й
експлоатация. В хода на производството са обсъдени и възраженията, направени от
ответника, за съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат, като с решението
си съдът ги е обсъдил и е приел, че не е налице основание дължимото обезщетение
да бъде намалено при условията на чл. 51, ал. 2 от Закон за задълженията и
договорите. С оглед разпоредбата на чл. 297 от ГПК настоящият съдебен състав
следва да зачете влязлото в сила решение по отношение на фактите, които са били
обсъдени в рамките на производството по гр.д. № 14590/2010 г. по описа на СГС, І-19 състав, включително и
по отношение на твърденията за настъпване на факти, които обосновават
съпричиняване на вредоносния резултат.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства и приетата по делото съдебно – медицинска експертиза се
установява при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на
устните състезания по гр.д. № 14590/2010 г.
по описа на СГС, І-19 състав и постановеното съдебно решение, с което е
определен размерът на неимуществените вреди, причинени на Е.С.Ф.,
здравословното й състояние се е влошило като е констатирано хронично заболяване
– гонартроза, което е в причинно-следствена връзка с настъпилото събитие, както
и че е настъпило състояние на трайна неработоспособност, чийто процент към
настоящия момент не е определен. По отношение на останалите твърдяни в исковата
молба увреждания, които се поддържа, че обосновават влошаване на здравословното
състояние на ищцата, настоящият съдебен състав намира, че същите са обсъдени и
взети предвид при определяне на първоначалния размер на обезщетението. Това са
5 оперативни интервенции, настъпилите усложнения - голяма деформация на горната
повърхност на голямопищялната кост и капачката на коляното, при която няколко
малки парченца от счупването са зарастнали на различни места за костта и
капачката; разкъсване на външната странична връзка на коляното и задния рог на
външния менискус, причиняващо ненормални движения и нестабилност на ставата, изкривяване
на целия крак, неправилна походка и постоянни болки; хипотрофия на
мускулатурата на десния крак, проблеми при евентуална втора бременнсост, както
и затрудненията, които изпитва поради затрудненото си предвижване. Тези
увреждания са посочени изрично в мотивите на решението и са взети предид при определяне на справедлив
размер на първоначалното обезщетение. Следва да се посочи, че не представлява
пряка последица от увреждането настъпването на увреждания на колянната става на
другия крак, тъй като то се дължи на неправилната походка и позиция на тялото,
в резултат на травмата на дясното коляно. Това увреждане е предвидено при
определяне на първоначалното обезщетение, доколкото в мотивите на решението по
гр.д. № 14590/2010 г. по описа на СГС,
І-19 състав е посочено, че е обезщетена и самата неправилна походка, както и
затрудненията при предвижването.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от Закона за задълженията и договорите съдът следва да определи по
справедливост размерът на неимуществените вреди, за които е установено, че са
настъпили след първоначалното обезщетяване и които се намират в причинна връзка
с вредоносния резултат. Обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира
с вече присъденото за първоначалното страдание (чл. 51, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите). При определяне на този
размер съдът приема, че той е 20000 лева, като се взима предвид хроничния
характер на полученото усложнение – гонартроза, която ще доведе или до трайно
увреждане на крайника на ищцата или до нови оперативни интервенции за
ендопротезиране, свързани с допънителни болки и страдания.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то следва да води до
настъпване на вредоносния резултат. Настоящият съдебен състав намира, че
направените възражения за съпричиняване не могат да бъдат обсъждани, тъй като е
обвързан от задължителната сила на решение по гр.д. № 14590/2010 г. по описа на СГС, І-19 състав, с което е
прието, че ищцата не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Следователно
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 20000 лева и да бъде
отхвърлен за разликата до предявения размер от 66000 лева, представляващи част
от сумата от 165000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от
2523 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 3288 лева,
представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите С.Б.ЗА А.Л.по А. И Г. „М.Д.“ ЕАД, ЕИК-*******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.С.Ф., ЕГН-**********,*** сумата от 20000 (двадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на влошаване на здравословното състояние, изразяващо се в установено
хронично заболяване на дясна колянна става (гонартроза) след получена на
02.03.2010 г. при пропадане на А.на уредба в сградата на С. „М.д.“ ЕАД травма
на крака по вина на служители на ответното дружество, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба -05.03.2015 г. до
окончателното й плащане, като отхвърля
иска за разликата над сумата от 20 000 лева до предявения размер от
66000 лева, представляващи част от сумата от 165 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК С.Б.ЗА А.Л.по А. И Г. „М.Д.“ ЕАД, ЕИК-*******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Е.С.Ф.,
ЕГН-**********,*** сумата от 2523 (две хиляди петстотин двадесет и три
лева) лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е.С.Ф.,
ЕГН-**********,*** да заплати на С.Б.ЗА
А.Л.по А. И Г. „М.Д.“ ЕАД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 3288 (три хиляди двеста
осемдесет и осем) лева, представляващи направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника „А.
– МБ – 97“ ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: