№ 306
гр. Плевен, 21.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430200453 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 35А/24.06.2021 г. на
НАЧАЛНИК на 02 РУ-ПЛЕВЕН при ОДМВР-ПЛЕВЕН, на П. Д. ДР. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.218б НК
– глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено престъпление по чл.194
ал.3 вр.ал.1 НК.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство: НП е издадено от орган без
съответната материална компетентност; посочено е, че обжалваното НП е
издадено въз основа на съставен АУАН №429/2019г., но такъв не е съставян в
присъствие на жалбоподателя и не му е бил връчен; не е надлежно посочена
разпоредбата, въз основа на която е наложено административното наказание;
неясна е правната квалификация на престъплението, тъй като от една страна
се посочва, че се касае за опит към кражба, но от друга – това не е намерило
отражение в цифровото й представяне; посочено е несъществуващо ощетено
юридическо лице; не са посочени вещите, за които се твърди, че са предмет
на опита за кражба. На тази основа извежда, че Наказателното постановление
е издадено в хода на опорочено административнонаказателно производство и
моли да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
1
упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно, както и за
определяне на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 ЗА.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Специално във връзка с
посочения срок следва да бъде отбелязано, че от страна на
административнонаказващия орган не са представени доказателства относно
връчването на НП на нарушителя, но липсата на подобни доказателства няма
как да влече неблагоприятни последици за наказаното лице, в т.ч. –
осуетяване на възможността му да обжалва.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
С Постановление от 12.11.2019г. било образувано досъдебно
производство №Д-1753/2019г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, за престъпление по
чл.194 ал.1 НК. С Постановление от 21.05.2021г., наказателното производство
било прекратено – с посочено осование чл.218б вр.чл.424 т.5 НК и чл.199
НПК, като било разпоредено след влизането му в сила, досъдебното
производство да бъде изпратено на НАЧАЛНИК 02 РУ-ПЛЕВЕН, за налагане
на административно наказание – глоба, спрямо *** и П. Д. ДР..
В изпълнение на така даденото указание на РП-ПЛЕВЕН,
административнонаказващият орган издал обжалваното Наказателно
постановление, с което на П. Д. ДР. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.218б НК – глоба в размер на 200
/двеста/ лева, за извършено престъпление по чл.194 ал.3 вр.ал.1 НК.
Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е
издадено от компетентно лице /л.97 – 99 от делото/. Представените от
ОДМВР-ПЛЕВЕН писмени материали доказват по категоричен начин, че към
24.06.2021г. *** е изпълнявал длъжността ВПД НАЧАЛНИК 02 РУ-ПЛЕВЕН,
поради което и съобразно Заповед №8121з-694/07.06.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, е бил оправомощен да издава Наказателни постановления
на основание чл.218б НК. В хода на административнонаказателното
производство обаче, са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Основателно се изтъква от страна на жалбоподателя, че в
обжалваното НП е отбелязано, че се издава въз основа на съставен АУАН
№429/2019г. С Разпореждането за насрочване на делото, от страна на
административнонаказващия орган бяха изискани цялата оригинална
административнонаказателна преписка, както и всички други материали,
които биха могли да имат отношение към правилното изясняване
обстоятелствата на случая. Видно от нарочно писмо от 17.03.2021г. на
2
НАЧАЛНИК 02 РУ-ПЛЕВЕН /л.85 от делото/, това Разпореждане на Съда е
надлежно изпълнено, тъй като в РС-ПЛЕВЕН, е изпратена съответната
административнонаказателна преписка в нейната цялост. Внимателното
запознаване с материалите по преписката обаче разкрива, че тя не съдържа
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, включително –
с посочения №429/2019г. В контекста на отбелязаното вече писмо на
НАЧАЛНИК 02 РУ-ПЛЕВЕН обаче следва, че такъв АУАН или изобщо не е
съставян, или – е изгубен/унищожен. Налага се да бъде подчертано, че
съобразно чл.36 ал.2 ЗАНН, „Без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите,
когато производството е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено
на наказващия орган.“. Такъв би следвало да бъде и настоящият случай, тъй
като Наказателното постановление е издадено в изпълнение на
Постановление на РП-ПЛЕВЕН от 21.05.2021г., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство №Д-1753/2019г. В
този смисъл, в настоящия случай, не би следвало АУАН да е бил съставян
изобщо, но въпреки това, в обжалваното НП е отбелязано, че се издава въз
основа на съставен АУАН №429/2019г., а същевременно – такъв Акт не е
приложен към представената в цялост, административнонаказателна
преписка. Следва отново да бъде отбелязано, че жалбоподателят изтъква, че
такъв АУАН не му е бил връчен въобще. Оттук обаче следва, че е неясно кога
и по какъв начин е започнало настоящото административнонаказателно
производство, а в случай, че е съставен посочения АУАН №429/2019г. –
какви са неговите реквизити, съдържание, за да може те да бъдат надлежно
съобразени при обсъждане законосъобразността на
административнонаказателното производство, включително – дали са
надлежно спазени разпоредбите на чл.40 ЗАНН. Неясноти като обсъжданите в
настоящия абзац са напълно недопустими в хода на
административнонаказателното производство, което е формално по своя
характер и в преобладаващата си част, подчинено на императивни правни
разпоредби, ето защо Съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила
На следващо място, съдържанието на обжалваното Наказателно
постановление, се явява несъобразено с императивните изисквания на чл.57
ал.1 ЗАНН. Така, според представената в НП фактическа обстановка,
нарушителят „на 02.10.2019 Г Около 13.30 В гр./с.ПЛЕВЕН,УЛ. ***
, *** ОПИТАЛ ДА ОТНЕМЕ ОТ ВЛАДЕНИЕТО НА ОБЕКТА ЧУЖДИ
ДВИЖИМИ ВЕЩИ НА ОБЩА СТОЙНОСТ 284,66 ЛВ, БЕЗ СЪГЛАСИЕТО
НА ПРЕДСТАВИТЕЛНИЯ ОРГАН НА ДРУЖЕСТВОТО С НАМЕРЕНИЕ
ПРОТИВОЗАКОННО ДА ГИ ПРИСВОИ. “, което е квалифицирано като
престъпление по чл.194 ал.3 вр.ал.1 НК:
1. Посочено е, че предмет на престъплението са чужди движими вещи на
обща стойност 284,66 лв., без обаче същите да са индивидуализирани.
3
Този подход при излагане фактите и обстоятелствата на случая е
напълно неприемлив, тъй като е неясно за какво деяние, въз основа на
кои фактически положения, е ангажирана отговорността на нарушителя.
По този начин, бива ограничено правото му на защита и е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила по чл.57 ал.1 т.5
ЗАНН;
2. Посочено е, че ощетено юридическо лице се явява „***“. Видно е, че не
е надлежно посочено наименование на юридическо лице, съпроводено с
отбелязване на неговия вид /напр.ООД, ЕООД, АД, ЕАД и т.н./. Следва
да бъде напомнено, че подобен подход при отбелязване наименованието
на ощетеното юридическо лице е неприемлив, тъй като не дава
възможност същото да бъде индивидуализирано по надежден начин, а
оттук и описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, се явява непълноценно, като е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН;
3. От изложените факти и обстоятелства в обжалваното Наказателно
постановление се остава с убеждението, че деянието, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, е опит към кражба, но
същевременно, цифровата квалификация е по чл.194 ал.3 вр.ал.1 НК, т.е.
без да е направена връзка с чл.18 ал.1 НК. В този смисъл, правната
квалификация на престъплението е неясна и вътрешнопротиворечива,
като е неясно за какво деяние, въз основа на кои фактически положения,
е ангажирана отговорността на нарушителя. По този начин, бива
ограничено правото му на защита и са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила по чл.57 ал.1 т.5 и 6 ЗАНН;
4. Посочено е, че административното наказание се налага на основание
чл.218б НК. Действалата към 24.06.2021г. редакция на чл.218б НК /ДВ
бр. 26 от 2010 г./ обаче предвижда две алинеи на чл.218б НК, втората от
които има три точки. Отново се налага извода, че правната
квалификация е непълноценна и е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила по чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН
От изложеното дотук е видно, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – не са съобразени императивни
разпоредби на ЗАНН, ограничено е правото на защита на нарушителя и дори е
неясно кога, по какъв начин и с какъв правен акт е започнало
административнонаказателното производство. Следователно, обжалваното
Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова -
следва да бъде отменено, без правния спор да бъде разглеждан по същество.
При този изход на административнонаказателното производство,
следва да бъде уважено искането на упълномощения от страна на
жалбоподателя адвокат, за присъждане на възнаграждение съобразно чл.38
ал.2 вр.ал.1 ЗА. Ето защо, на адв.Д. Д. Н. ЕГН: ********** следва да бъде
определено възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в чл.18
4
ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – 300 лева. Именно този размер Съдът
намира за справедлив, при отчитане на неголямата фактическата и правна
сложност на случая. Поради това и на основание чл.63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143
ал.3 АПК вр.чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде
осъдена ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на Д. Д. Н. ЕГН: ********** сумата
от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение по АНД
№453/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 35А/24.06.2021 г. на НАЧАЛНИК на 02 РУ-ПЛЕВЕН при
ОДМВР-ПЛЕВЕН, с което на П. Д. ДР. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.218б НК – глоба в размер на 200
/двеста/ лева, за извършено престъпление по чл.194 ал.3 вр.ал.1 НК.
На основание чл.63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.3 АПК вр.чл.18 ал.2
вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ОСЪЖДА ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на
Д. Д. Н. ЕГН: ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по АНД №453/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5