№ 306
гр. Шумен, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201801 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №96/27.09.2021 г. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл.166, т.3
от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във вр. чл.165, ал.2 от ЗООС, във вр.
чл.83 от ЗААН на „А. Т.“ ЕООД, ЕИК204418796, със седалище и адрес на управление:
с.Х., ул.„И.В.“ №10, представлявано от управителя И.И.Ж. е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лeва за нарушение по чл.166, т.3 от ЗООС, във вр.
чл.155, ал.2 от ЗООС. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което
да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН и нарушения на материалния
закон.
В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател, редовно призован,
не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.
Процесуалният представител на Регионална инспекция по околна среда и води,
гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като излага
подробни съображения в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподателят „А. Т.“ ЕООД, ЕИК204418796 стопанисва площадка
за дейности с отпадъци, находяща се на ул.„Възраждане“ №77 в с. Х., обл. Шумен, парцел
УПИ V, кв.12 и УПИ VI, кв.12 по плана на с.Х., като притежава издаден от РИОСВ – гр.
Шумен документ по чл.67 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ за дейности с
отпадъци - Решение №15 – ДО – 314 – 01 от 06.07.2018 год. В посоченото решение била
включена базата в с.Х., област Шумен, като същото след 2018 год. бил променян
многократно, като са били прибавяни или заличавани различни дейности или кодове
отпадъци, като последното изменение на разрешението било от 29.05.2019 год. с №15–ДО–
315–04, като били разрешени дейности с отпадъци, обозначени с кодове R–13, D–15 и R–12
/само за отпадък с код 17 02 04/ и с отпадъци с кодове 08 03 18, 17 02 01, 17 02 04*, 19 08 01,
19 08 05, 19 12 04, 19 12 06* и 19 12 12.
На 18.11.2020 год. била извършена извънредна проверка от експерти при РИОСВ-
Шумен на площадка за дейности с отпадъци, находяща се в парцел УПИ V, кв. 12 и УПИ VI,
кв. 12 по плана на с. Х., област Шумен на ул.„Възраждане“ №77, на която „А. Т.“ ЕООД
извършвало дейност, съгласно Решение №15 – ДО – 314 – 04 от 29.05.2019 год. на
Министъра на околната среда и водите, относно извършен внос на отпадък с код 16 02 16-
отпадъчен тонер за печатане, различен от упоменатия в 08 03 17 в количество 10.78 тона и
9.709 тона. Било установено, че отпадъкът бил приет от ON-LINE-SERVISE S.R.L Италия в
периода 28.10.2020 год. – 13.11.2020 год., като към момента на проверката бил наличен на
площадката. По време на извършената проверка било констатирано несъответствие между
вида на отпадъка и придружаващата го документация, тъй като отпадъкът представлявал
негодни за употреба тонер касети, с код 16 02 16 от Приложение №1 от Наредба №2 от
23.04.2014 год. за класификация на отпадъците, а не отпадъчен тонер за печатане.
Резултатите от проверката били подробно обективирани в Констативен протокол
№ЦК-31/18.11.2020 год. с който на дружеството били дадени предписания на основание
чл.119, ал.7 от ЗУО да се предадат наличните на площадката отпадъци, представляващи
тонер касети /попадащи в група 16 02 от Приложение №1 от Наредба №2 от 23.07.2014 год.
за класификация на отпадъците на лице, притажаващо документ по чл.35 от ЗУО с включен
в него съответния код отпадък, както и копия на документите, удостоверяващи предаването
да се предадат в РИОСВ, гр.Шумен, като срокът за изпълнение на предписанието бил до
02.12.2020 год.
На 01.12.2020 год. била извършена проверка по изпълнение на посоченото по-горе
предписание, при което било установено, че отпадъкът все още е наличен на площадката.
Било установено, че съгласно записите в представената отчетна книга по Приложение №2 от
Наредба №1 от 04.06.2014 год. за реда и образците, по които се предоставя информация за
2
дейности с отпадъци, от датата на предходната проверка 18.11.2020 год. до настоящия
момент е нямало извършено предаване на отпадък с код 16 02 16.
На 04.12.2020 г. била извършена справка по документите в деловодството на РИОСВ
- Шумен, при която било констатирано, че дружеството - жалбоподател не е изпълнило
даденото му задължително предписание, обективирано в Констативен протокол № ЦК –
31/18.11.2020 год.
Дадените с Констативен протокол №ЦК – 31/18.11.2020 год. предписания са били
обжалвани, като с Решение №8 от 26.01.2021 год. на Министъра на околната среда и водите
жалбата е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Решението е било
обжалвано и отменено от ВАС с Определение №4202/01.04.2021 год. по АД №3007/2021
год., като делото е било върнато на контролния административен орган за продължаване на
производствените действия по жалбата на „А. Т.“ ЕООД против задължителните
предписания, обективирани в Констативен протокол №ЦК – 31/18.11.2020 год.
Впоследствие с Решение №66 от 16.04.2021 год. на Министъра на околната среда и водите
жалбата е била отхвърлена, като неоснователна.
За констатираното нарушение на дружеството – жалбоподател бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №ЦК-02/07.06.2021 год., като
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.166, т.3, във
вр. с чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда. Актът бил връчен на
упълномощен представител на дружеството и подписан от него, след като е изложил под
формата на възражение, че ще възразят в законоустановения срок. Впоследствие
жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното
възражение е издадено наказателно постановление №96/27.09.2021 г. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води – гр. Шумен, с което на основание чл.166, т.3
от ЗООС, във вр. чл.165, ал.2 от ЗООС, във вр. чл. 83 от ЗААН на „А. Т.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Х., ул. „И.В.“ № 10, представлявано от
управителя И.И.Ж. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева,
за нарушение по за нарушение по чл. 166, т. 3 от ЗООС, във вр. чл.155, ал.2 от ЗООС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя ЦВ. КР. К. и на свидетеля СВ. Й. С., както и от присъединените на
основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите ЦВ. КР. К. и СВ. Й. С.,
доколкото същите пряко са взели участие в извършените проверки или в процеса на
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и показанията им почиват
на техни лични и непосредствени впечатления от фактите, за които свидетелстват.
Показанията им са последователни, непротиворечиви и безпристрастни и напълно
3
кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Не се спори между страните по делото, че по време на извършена проверка на
18.11.2020 год. на площадка в с. Х., обл. Шумен, ул. „Възраждане“ № 77, парцел УПИ V, кв.
12 и УПИ VI, кв. 12 по плана на с. Х., на която „А. Т.“ ЕООД извършва дейност съгласно
Решение №15 – ДО – 314 – 04 от 29.05.2019 год. на Министъра на околната среда и водите
бил съставен Констативен протокол №ЦК-31/18.11.2020 год., с който на дружеството били
дадени предписания на основание чл.119, ал.7 от ЗУО да се предадат наличните на
площадката отпадъци, представляващи тонер касети /попадащи в група 16 02 от
Приложение №1 от Наредба №2 от 23.07.2014 год. за класификация на отпадъците на лице,
притажаващо документ по чл.35 от ЗУО с включен в него съответния код отпадък, както и
копия на документите, удостоверяващи предаването да се предадат в РИОСВ, гр.Шумен,
като срокът за изпълнение на предписанието бил до 02.12.2020 год.
От извършените последващи проверки на 01.12.2020 год. и на 04.12.2020 год. било
констатирано, че дружеството - жалбоподател не е изпълнило даденото му задължително
предписание, обективирано в Констативен протокол № ЦК – 31/18.11.2020 год., като
отпадъцити продължавали да се намират на посочената площадка.
От изложеното се налага извода, че в предоставения на дружеството срок, дадените
им задължителни предписания формално не са били изпълнени.
В същото време обаче настоящият състав намира, че на посочената в акта за
установяване на административно нарушение и в издаденото наказателно постановление
дата на нарушението – 03.12.2020 год. не е бил осъществен състава на нарушението на
чл.166, т.3 от ЗООС, във вр. с чл.155, ал.2 от ЗООС, нито от обективна, нито от субективна
страна. За да е осъществен състава на нарушението по чл.166, т.3 от ЗООС, във вр. с чл.155,
ал.2 от същия закон, нарушителят трябва да не е изпълнил дадени му задължителни
предписания. В конкретния случай тези предписания са дадени с констативен протокол и
представляват индивидуален административен акт. За да породи този акт своите правни
последици, то той трябва да е влязъл в сила. В конкретния случай обаче от събраните по
делото доказателства, се установява по безспорен начин, че посочените предписания са били
оспорени по административен ред пред Министъра на околната среда и водите и по съдебен
ред, като във връзка с оспорването е било образувано АД №3007/2021 год. по описа на ВАС.
Един от основните принципи в съдебния административен процес, регламентиран в
разпоредбата на чл.166, ал.1 от АПК е, че спорването спира изпълнението на
административния акт. Изключение от това правило е допуснато в разпоредбата на ал.2 на
същия член, съгласно която при всяко положение на делото до влизането в сила на
решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение,
допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло
4
да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да
се спре само въз основа на нови обстоятелства. В конкретния случай обаче няма допуснато
предварително изпълнение с нарочен административен акт – разпореждане на органа издал
индивидуалния административен акт нито пък е налице допуснато по силата на закона
предварително изпълнение. Констативен протокол №ЦК – 31/18.11.2020 год. не е от
категорията административни актове, по отношение на които е налице законово установено
изключение от принципа за суспензивния ефект на подадената жалба. В подкрепа на
изложеното е и константната практика на ВАС и по-конкретно Определение № 9526 от
16.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9306/2015 г., III о.
Следователно от изложеното се налага извода, че с депозираната на 26.11.2020 год.
жалба срещу задължителните предписания, дадени с Констативен протокол №ЦК–
31/18.11.2020 год. изпълнението на административния акт е било спряно. Срокът за
изпълнение на дадените задължителни предписания е бил възобновен на датата на
постановяване на Решение №66/16.04.2021 год. на Министъра на околната среда и водите, с
което е било потвърдено даденото предписание с Констативен протокол №ЦК–31/18.11.2020
год..
Следователно доколкото към посочената от актосъставителя и наказващият орган
дата на извършване на деянието – 03.12.2020 год. срокът не е бил изтекъл, следва да се
приеме, че дружеството–жалбоподател не е осъществило състава на посоченото нарушение
по чл.166, т.3 от ЗООС, във вр. с чл.155, ал.2 от ЗООС.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски
по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в
тежест на органа, издал акта. В настоящия случай обаче, по делото не се претендират
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №96/27.09.2021 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води – гр.Шумен, с което на основание чл.166, т.3
от ЗООС, във вр. с чл.165, ал.2 от ЗООС, във вр. с чл.83 от ЗААН на „А. Т.“ ЕООД,
ЕИК204418796, със седалище и адрес на управление: с.Х., ул.„И.В.“ №10, представлявано от
управителя И.И.Ж. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева
за нарушение по чл.166, т.3 от ЗООС, във вр. с чл.155, ал.2 от ЗООС.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6