РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1
гр. Пазарджик , 11.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на единадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20205200100618 по описа за 2020 година
Образувано е след постановяване на решение № 84/24.07.2020 г. на Пловдивския
апелативен съд по в. гр. д. № 181/2020 г., с което е обезсилено решението на ОС –
Пазарджик по гр. д. № 294/2019 г., последното постановено след като с решение № 46
от 20.03.2019 г. по в. гр. д. № 678/2018 г. на ПАС е било обезсилено решението на ОС –
Пазарджик по гр. д. № 817/2017 г.
Съдът съобрази следното:
Видно от исковата молба вх. № 17224/01.09.2017 г. и уточнителна молба вх. №
5002/05.06.2019 г., поддържана и в настоящото производство, видно от молба вх. №
7797/12.10.2020 г., ищецът заявява, че поддържа иска за сумата от 13 110 лева, която
представлява част от разходите, извършени общо в размер на 27 505.58 лева, която е
сбор от сумите за разноски, обективирани в т. 3, 4, 5, 6, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 17 и 21 в
исковата молба. Или, ищецът не поддържа тези вземания от исковата молба, за които
или не е посочил стойност (така т. 1, 2, 7, 8 и 16-последната липсва като точка изобщо)
или имат стойност, но касаят дворното място (така т. 15, 18 и 19). За вземанията по т.
20 е налице влязло в сила решение по гр. д. № 817/2017 г. на ОС – Пазарджик.
Настоящият състав е изразил становище в прекратителното определение № 433
от 14.10.2020 г., че поддържаната от ищеца претенция от 13 110 лева не е
индивидуализирана надлежно по вид и стойност, т. е. не се сочи каква част от 13 110
лева е относима към всеки разход, всички разходи на обща стойност 27 505.58 лева,
което прави невъзможно определяне на предмета на делото, по който съдът следва да
се произнесе.
Независимо от горното, с определение № 260119 от 19.11.2020 г. по ч. в. гр. д. №
1
583/2020 г. ПАС е отменил прекратителното определение № 433 от 14.10.2020 г. по
настоящото дело, като е приел, че окръжният съд неправилно е приел, че разходите не
са индивидуализирани по вид и стойност до размер от 13 110 лева, въпреки това обаче
посочва, че тази сума не е формирана като сбор по отделни пера.. Въззивният съд
указва, че претенцията е за по-голяма сума от 27 505.58 лева, представляваща
стойността на извършените подобрения, като при установяване основателността на
иска, първоинстанционният съд можел да я уважи само до формираната като предмет
на спора сума от 13 110 лева.
На основание чл. 278, ал. 3 от ГПК, постановеното определение по частната
жалба е задължително за долустоящия съд. Ето защо, съдът е длъжен да разгледа
претенция по чл. 61 и сл. от ЗЗД за разноски, извършени от ищеца в периода 2001-2006
г. и обективирани в искова молба вх. № 17224 от 01.09.2017 г. под т. 3, 4, 5, 6, 9, 10, 11,
12, 13, 14, 17 и 21, уточнени с молби вх. № 5002/05.06.2019 г. и вх. № 7797/12.10.2020 г.
за сумата до 13 110 лева.
От изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него
субективно право, чиято защита претендира, се извежда следното:
Ищецът твърди, че е бил наемател на общинско жилище за периода 1998 г. –
2016 г., като на 26.05.2000 г. бил подписан договор за наем за същия този имот.
Жилището му е предадено на 05.11.1998 г., като е бил съставен протокол-опис за
състоянието на имота. Твърди, че имотът не бил годен за ползване по предназначение,
поради което ищецът извършил редица СМР работи, за да го приведе в състояние за
нормално обитаване. Претендирал е общата стойност на направените разходи за
ремонтните дейности и подобрения, посочени в т. 1–20 от исковата молба.
Съобразно Тълкувателно решение № 85/1968 г. на ВС, ОСГК, държателят на
недвижим имот (какъвто е наемателят), който е извършил подобрения в него, не може
да се ползува от разпоредбите на чл. 71 и 72 от ЗС. Неговите отношения във връзка с
добивите от имота следва да се уредят в съответствие с договорните отношения със
собственика, а при липса на такива - в съответствие с правилото на чл. 93 от ЗС; във
връзка с извършените подобрения – в съответствие с договора, а при липса на такъв – в
съответствие с правилата за водене на чужда работа без пълномощие и за
неоснователното обогатяване.
Според Решение № 81/18.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 143/2012 г., II т. о.,
отношенията между страните по наемното правоотношение за заплащане на разходите
за ремонт в наетия обект, направени от наемателя с цел привеждането му в състояние,
годно за предназначението на обекта, се уреждат от договора за наем, а при липса на
2
договор, респ. конкретни уговорки, следва да се вземат предвид правилата при водене
на чужда работа без пълномощие или въз основа на неоснователно обогатяване.
Съгласно Решение № 571/14.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 313/2008 г., I т. о.,
терминът подобрения е вещно-правен. Когато се говори за подобрения на чужд имот,
то винаги се касае за извъндоговорни отношения. Понятията сделка и подобрения са
несъвместими. Ако направата на подобрения се основава на договор, то в същност не
се касае за подобрения, а за изработка, строителство, ремонт, реална престация по
облигационно задължение и др. Ако извършването на подобрения е облечено в някаква
форма (предвидено в писмен акт), ако действително се касае за подобрения, то актът
има значение на съгласие или несъгласие на собственика на имота за осъществяването
им, но не и на договор по отношение на тях. Съгласието или несъгласието на
собственика е от значение за преценката касаеща качеството на подобрителя –
владелец, държател, водене на чужда работа без пълномощие. С оглед на качеството
му е и размерът на паричното задължение – само разходите, увеличената стойност и
пр. В случая ищецът не твърди, че съществуват конкретни уговорки (клаузи) както в
първоначално неформално сключения договор за наем (ноември 1998 г.), така и в
последващо оформения в писмена форма договор за наем на общински жилищен имот
от 26.05.2000 г. за направата на подобрения в имота. Ето защо следва да се приеме, че
спорното право черпи своето правно основание в нормите на чл. 61 и сл. от ЗЗД –
водене на чужда работа без пълномощие доколкото не се излагат твърдения за
противопоставяне от страна на наемодателя, за да се приеме, че отношенията следва да
се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване. В този смисъл е и дадената
от двата въззивни състава на ПАС материалноправна квалификация на предявения иск.
На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК съдът следва да изпрати препис от
настоящото разпореждане и молба на ищеца вх. № 7797/12.10.2020 г. на ответника за
предоставяне на възможност за отговор.
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕПИС от настоящото разпореждане от 11.01.2021 г. и молба на ищеца вх. №
7797/12.10.2020 да се връчат на ответника, който може в едномесечен срок от
връчването да депозира писмен отговор съобразно чл. 131, ал. 1 от ГПК със следното
съдържание: посочване на съда и номера на делото, името и адреса на ответника, както
и неговия законен представител или пълномощник ако има такива; становище по
допустимостта на иска и неговата основателност; становище по обстоятелствата, на
които се основава искът, както и възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които
те се основават; подпис на лицето. В отговора си, ответникът е длъжен да посочи
точно доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да
3
представи всички писмени доказателства, с които разполага.
УКАЗВА на ответника, че когато в указания срок не подаде писмен отговор, не
вземе становище по иска, не направи възражения, не оспори истинността на
представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1 от ГПК, чл. 212 от
ГПК и чл. 219 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че към отговора следва да представи преписи от него и
от доказателствата за връчване на ищеца.
УКАЗВА на ответника, че може да пристъпи към доброволно уреждане на
спора с ищеца.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, при поискване от страна на ищеца и при наличие на останалите
предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него, на осн. чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4