Р Е Ш
Е Н И Е
Номер:260006, 18.03.2022г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
На осемнадесети
февруари през 2022 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 54 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Исково производството с правно основание чл.203,
ал.2, предл.2 от
КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Аметист“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с.Гецово, обл.Разградска, ул.“Юрий Гагарин“ № 12,
представлявано от управител Р.Л.Т., действащ чрез упълномощен адв.Д.П.,***, съдебен
адрес:***, офис 7, против Н.К.Ц., ЕГН-**********,***, като моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за нанесени
имуществени вреди (унищожаване) на товарен автомобил „Скания Р420“, с рег.№ РР
9096 ВА, в размер на 20 007.00 (двадесет хиляди и седем) лева, ведно със законната лихва от датата на
деликта до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира
и за направените по делото разноски. В
исковата молба се твърди, че ответникът е работил при ищеца на длъжност „шофьор
на тежкотоварен автомобил“ по трудов договор № 146/28.08.2015г. Управлявал
процесния товарен автомобил – влекач, описан по-горе, ведно с прикачено към
него ремарке с рег.№ СО 0655 ЕК. На 22.01.2016г., при управление на същия
автомобил претърпял ПТП – при навлизане в десен завой, излиза от пътното платно
вдясно на посоката си на движение и се удря в скала на десния скат. От това ПТП
били причинени имуществени вреди, довели до неизползваемост на превозното
средство – собственост на Работодателя и до последващото му бракуване.
Стойността на влекача към датата на произшествието е била в размер на исковата
сума от 20 007.00 лева, установено в хода но образуваното по случая
Досъдебно производство № 46/18.02.2016г. по описа на РУ на МВР-Сунгурларе във
връзка с повдигнато обвинение за извършено от ответника престъпление по чл.343,
ал.1, б.“а“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК. За същия случай било образувано и
НОХД № 74/2019г. по описа на РС-гр.Карнобат, но с Протоколно определение от
05.10.2020г. наказателното производство било прекратено поради изтичане на
абсолютната давност за наказателно преследване. Ищецът счита, че ответникът е виновен и носи имуществена
отговорност към Работодателя си за обезщетяване на вредите от настъпилото ПТП,
като произтичащи от престъпление, извършено по време на изпълнение на трудовите
му задължения.
В срока за писмен отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът Н.К.Ц., ЕГН-**********,***, представя отговор, като
оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Също претендира за деловодни
разноски. Възразява, че ищцовата претенция надхвърля реално претърпените вреди
от деликта, предвид че след произшествието влекачът е бил технически изправен и
се е придвижил на собствен ход от мястото на произшествието до гр.Разград, а
след това и до гр.Исперих. Твърди, че исковата сума от 20 007.00 лева е
стойността на евентуалния ремонт на автомобила според първоначалното заключение
на автотехническата експертиза по воденото наказателно производство по случая,
но впоследствие, с допълнително заключение била определена стойността на
влекача преди ПТП и след ПТП, при което е изчислена стойност на необходимия
ремонт за възстановяване на автомобила по пазарни цени за нови части, труд,
монтаж и демонтаж, и боядисване – 8 335.00 лева, с ДСС или 6 945.83
лева, без ДДС, която сума счита, че са реалните щети от произшествието.
Противопоставя възражение за
съпричиняване на вредите (за намалавяне и отпадане на обезщетението) поради
наличие на обстоятелства, за които е отговорен Работодателят, като твърди
че не е положил грижата на добър стопанин като професионален превозвач - не е
сключил имуществена застраховка „Каско“ за процесния автомобил, покриваща риска
от увреждането му и не е извършил ремонт на автомобила, който е възлизал на
сумата от 6 945.83 лева, според експертизата. Вместо това е бракувал автомобила,
без да са били налице основания за това, от което според ответника са
реализирани от ищеца ползи, надхвърлящи стойността на самия автомобил - чрез
разкомплектоването му и продажбата на частите, както на запазените, за които
имало добър пазар, така и за негодните части във вид на скрап, от които също е
реализирал приходи. В тази връзка ответникът счита, че не дължи претендираното
обезщетение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Безспорно е по делото, че ответникът Н.К.Ц., ЕГН-**********, е работил при ищеца „Аметист“ ООД-с.Гецово,
обл.Разградска, ЕИК *********, на длъжност „шофьор на
тежкотоварен автомобил“ по Трудов договор № 146/28.08.2015г. На 22.01.2016г., в
изпълнение на трудовите си задължения, ответникът осъществявал служебен превоз,
като управлявал товарен автомобил – влекач „Скания Р420“, с рег.№ РР
9096 ВА, ведно с прикачено към него ремарке с рег.№
СО 0655 ЕК – собственост на ищцовото дружество. На около 13-ти км след с.Прилеп
в посока от гр.Карнобат към гр.Шумен, на пътния участък между местностите
„Немой дере“ и „Крумовия мост“, по сух пътен участък, възможно на места със
сняг или киша, при наклон на спускане върху двупосочно платно за движение от две
пътни ленти, товарният автомобил с прикаченото полуремарке-цистерна навлиза в
десен завой със скорост около 74 км/ч. Под действие на центробежната инерционна
сила, която не може да се уравновеси от напречното сцепление, задната част на
полуремаркето се изнася към външната част на завоя в посока към насрещната
пътна лента и увлича влекача. Последният напуска платното за движение от
дясната му страна и се удря в скала върху страничния скат. Под действие на
ударния импулс и неговия момент спрямо масовия център, влекачът рязко намалява
скоростта си и се завърта по часовниковата стрелка, гледано отгоре.
Полуремаркето удря кабината на влекача и спира косо спрямо оста на пътя. На
мястото на инцидента бил съставен Протокол за ПТП № 1528643 от 22.01.2016г. на
РДВР-гр.Бургас. Водачът Н.К.Ц. веднага съобщил
на Работодателя си за настъпилото ПТП, като още същият ден товарният автомобил
бил върнат на собствен ход в гр.Разград, където е оставено ремаркето и след
това, отново на собствен ход се придвижва до гр.Исперих, където живее шофьорът Н.Ц.
(ответникът).
На 25.01.2016г., свидетелите Йордан Мирчев Йорданов и
Мирослав Т. ***, били ангажирани от ищцовото дружество, в качеството им на
независими експерти, които тогава работели в областта на застраховането, да
извършат оглед на катастрофиралия товарен автомобил за установяване на щетите
по него. Двамата експерти намерили автомобила пред дома на водача (ответника) в
гр.Исперих, като в негово присъствие извършили оглед, направили снимки и
описали констатираните щети по увредени детайли и степен на увреждане, отразено
в писмен Протокол от 25.01.2016г., подписан от тях и от ответника Н. Йорданов.
В показанията си пред съда, свидетелите обобщават извършените от тях действия,
като потвърждават всичко, което са отразили в предявения им в съдебно заседание
Протокол от 25.01.2016г. Твърдят, че при огледа установили множество щети, кои
са за подмяна и за ремонт, с крик повдигнали камиона. Имали съмнение, че рамата
е изкривена/усукана и с деформации, което налагало извършване на по-обстоен
анализ при подходящи сервизни условия.
Свидетелят Красимир Константинов Ц. – баща на ответника,
също потвърждава пред съда наличието на щети по товарния автомобил, но дава
показания, че е бил деформиран повече от
дясната страна, като изброява част от щетите по него. Потвърждава, че синът му
се е прибрал с камиона на собствен ход, след настъпилото ПТП, както и
впоследствие товарният автомобил бил откаран до гр.Разград от колега на Н.,
също на собствен ход, без да са правени някакви ремонти по него.
Описаните горе обстоятелства са отразени и в изготвен
Доклад № 1/28.01.2016г. до Управителя на „Аметист“ ООД от Комисия, назначена от
Работодателя със Заповед № 1/25.01.2016г. във връзка с настъпилото ПТП.
По повод на същия инцидент било образувано и наказателно
производство – водено НОХД № 74/2019г. на РС-Карнобат (Досъдебно производство №
46/18.02.2016г. по описа на РУ на МВР-Сунгурларе) във връзка с повдигнато
обвинение срещу Н.К.Ц. за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, че на
22.01.2016г. в района на Ришки проход, при км 46+800, при управление на
процесния товарен автомобил с прикачено полуремарке, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил значителни имуществени
вреди на седлови влекач, марка „Скания
Р420“, с рег.№ РР 9096 ВА, в размер на 20 007.00 (двадесет хиляди и седем)
лева – собственост на „Аметист“ ООД-с.Гецово, обл.Разградска.
Това наказателно производство било прекратено с влязло в
сила на 24.10.2020г. Протоколно определение по цитираното НОХД № 74/2019г. на
РС-Карнобат, на основание чл.289, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.3 от НПК,
поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност, погасяваща
наказателната отговорност на подсъдимия.
Според заключението вх.№ 260065 от 08.02.2022г. на
назначената по делото съдебна комплексна автотехническа и оценителна
експертиза, изследваща механизма на настъпване на процесното ПТП, технически
съобразената скорост на движение на автомобила в завоя, при даденото състояние
на пътното платно, е не по-висока от 58-62 км/ч, а критичната скорост – около
68 км/ч. По този начин, експертизата приема, че водачът на автомобила, който към
момента на произшествието се е движил със 74 км/ч и не е задействал аварийно
спирачната уредба, е имал техническа възможност да предотврати произшествието,
ако скоростта му е била технически съобразена с радиуса на завоя и наличното
състояние на пътната настника, като при избрана по-ниска скорост е могъл да
избегне възникването на ПТП.
Същата експертиза дава заключение, че стойността на
автомобила към датата на събитието по средни пазарни цени преди ПТП, е около
26 846.00 лева, с ДДС. Определя необходимата сума за възстановяване на
автомобила по пазарни цени към датата на произшествието и съобразно данните от
първоначалния оглед и опис на щетите по обсъдения горе Протокол на комисията,
назначена за целта от собственика на автомобила, около 20 007 лева, с ДДС.
Стойността на нанесената щета на автомобила вследствие на ПТП, при достоверност
на същите данни, е около 10 729.00 лева, с ДДС. Отделно изчислява стойност
на нанесената щета на автомобила, според задължителните за механизма на ПТП
повреди, както и видните от снимковия материал, възлизаща на 11 633 лева,
с ДДС, която определя и като минимална сума за възстановяване на автомобила от
алтернативни източници на новите части и ремонт.
При изслушване на заключението в съдебно заседание на
18.02.2022г., вещото лице пояснява, че процесното превозно средство е могло да
бъде използвано по предназначение, съгласно техническите изисквания за
безопасност, след като се възстанови с ремонтни дейности. Когато стойността на
ремонта надвишава над 70 % стойността на превозното средство, щетата е тотална,
като в този случай превозното средство се предава на скрап, респ. се изплаща и
застрахователно обезщетение, ако е имало имуществена застраховка. Но за
конкретния случай, заявява, че няма такава тотална щета и е било възможно възстановяването
на автомобила с нормално качество за съответния срок на експлоатация. Пояснява,
че обичайно за автомобили със срок на експлоатация до 3 г. възстановяването
става със закупуване на нови части от официален доставчик, а за такива над 3 г.
експлоатация, какъвто е бил процесният влекач,
възстановяването става с алтернативни източници на повредените части.
Заключението на експертизата не е оспорено от страните и
съдът го кредитира, като компетентно и обосновано.
В производството по делото ищцовата страна е направила съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 1 400.28 лева, както следва: 800.28 лева –
заплатена ДТ при образуване на делото, 200.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 18.01.2021г. (л.52
от делото) и 400.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по
назначената автотехническа и оценителна експертиза. Страната представя Списък
за разноски по чл.80 от ГПК за сумата от 2 000.28 лева, като в повече
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева, но не доказва да
е заплатеното такова. По цитирания горе Договор за правна защита и съдействие е
договорено възнаграждение от 1 200.00 лева, но същия удостоверява платени
в брой 200.00 лева. За заплащане на разликата не са представени доказателства.
Ответната страна е направила деловодни разноски в размер на 1 300.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №
********** от 22.06.2021г. (л.75 от делото), за които също представя Списък по
чл.80 от ГПК.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск има
правното си основание в разпоредбата на чл.203,
ал.2, предл.2 от
КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД –
осъдителен иск, с който ищецът-Работодател
претендира да бъде реализирана пълна
имуществена отговорност на
ответника, като негов работник,
за обезщетяване на причинените
му противоправно имуществени вреди, произтичащи от престъпление, извършено на
22.01.2016г. с реализиране на процесното ПТП.
Така предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е неоснователен и
недоказан.
За
уважаването на предявения иск Работодателят-ищец
носи доказателствената тежест
относно всички предпоставки, от които възниква правото му да реализира
отговорността – както основанието, така и размера на заявената претенция.
Фактическият състав включва, както специфичните за трудовото правоотношение
предпоставки (чл.203, ал.2 от КТ), така и елементите на непозволеното увреждане
(деликта) по приложимия граждански закон - чл.45 от ЗЗД:
-
наличие на трудово
правоотношение между страните към момента на причиняване на вредите;
- извършено от работника/служителя престъпление
– общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно
и е обявено от закона за наказуемо (арг. чл.9 от НК);
-
вреда (обективно настъпил вредоносен резултат), която да е елемент от фактическия състав на извършеното престъпление и
- причинна връзка между деянието и вредата.
Липсата на който и да е елемент от този фактически състав обосновава извод
за неоснователност на иска.
По делото няма спор, че
при настъпване на процесното ПТП от 22.01.2016г. ответникът е изпълнявал
служебен превоз, т.е. пътуването му е било при и по повод изпълнение на трудови
задължения, а самото ПТП с произтичащите от него вреди са били причинени по
непредпазливост. При горните обстоятелства единственото основание, на което
Работодателят претендира да бъде ангажирана пълна имуществена отговорност на
ответника за обезщетяване на вредите по управлявания от него товарен
автомобила, които търпи Работодателят, като собственик на този автомобил, е
наличието на осъществено престъпно
поведение у водача. Такова не е доказано.
Категорично се
установи, че срещу ответника е било образувано наказателно производство по
обвинение за извършено непредпазливо престъпление от общ характер по чл.343, ал.1, б.“а“
във вр. с чл.342, ал.1 от НК, но прекратяването на наказателното преследване поради изтичане на
абсолютната давност е преклудирало възможността да бъде признат водачът на автомобила
(ответникът) за виновен в извършването на посоченото престъпление. Дори
деянието на ответника да е притежавало всички обективни и субективни
съставомерни признаци на престъплението по чл.343, ал.1, б.“а“ във
вр. с чл.342, ал.1 от НК, то единственият правен способ, за да се приеме наличието на извършено
престъпление, а в тази връзка и вредата, нанесена от работника на работодателя
е резултат на престъпление, е влязлата в
сила осъдителна присъда. До произнасянето на такава присъда спрямо ответника не
се е стигнало и е преклудирана възможността за това.
В такива случаи, когато наказателният процес е недопустим, а престъплението е от значение
за граждански права, то следва да бъде установено по реда на ГПК с нарочния
установителен иск по чл. 124, ал.5 ГПК или инцидентно в делото, чиито предмет е правото, обусловено от
престъплението. Става въпрос за особен
установителен иск, който се предявява тогава, когато не може да бъде установено
престъплението по редовния наказателнопроцесуален път с постановена съответна
присъда, която би имала задължителна сила за гражданскоправните последици от
престъпното деяние за гражданския съд, разглеждащ споровете във връзка с тези
последици. С решението по такъв иск се установява престъплението, извършено от
дадено лице, както би се установило с присъдата, ако не бяха изключващите
наказателното преследване причини (арг. Тълкувателно решение № 20 от
1.III.1968г. по гр. д. № 8/68 г., ОСГК). Такъв
иск не е предявен по настоящото дело, респ. наличието на престъпно поведение у
ответника остава недоказано.
Предвид горния извод, съдът счита за безпредметно да
обсъжда и останалите елементи от фактическия състав на пълната имуществена
отговорност на ответника по чл.203, ал.2,
предл.2 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД. Поради неговата недоказаност искът на
„Аметист“ ООД, ЕИК *********, се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него
деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, т.е. изцяло,
доказани в размер на 1 300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание
чл.203, ал.2, предл.2 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД, от „Аметист“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с.Гецово, обл.Разградска, ул.“Юрий Гагарин“ № 12, представлявано
от управител Р.Л.Т., против Н.К.Ц., ЕГН-**********,***, за осъждането на ответника
да заплати на ищеца обезщетение за нанесени имуществени вреди
(унищожаване) на товарен автомобил „Скания Р420“, с рег.№ РР 9096 ВА, в размер
на 20 007.00 (двадесет хиляди и седем) лева, ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното изплащане на обезщетението, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „Аметист“ ООД-с.Гецово,
обл.Разградска, ЕИК *********, представлявано от управител Р.Л.Т., ДА ЗАПЛАТИ
на Н.К.Ц., ЕГН-**********, сумата от 1 300.00 (хиляда и
триста) лева – направени от него деловодни разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: