Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе,
22.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд,
ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на втори февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател:
Явор Влахов
при секретаря Албена
Соколова, като разгледа докладваното от
съдията НАХ Дело № 2316/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от М.С.А., от гр. Русе, в качеството ѝ на управител на „АНГЕЛОВИ-7380“
ЕООД гр. Русе, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 540064-F544185/06.10.2020 г. на Началник Отдел „Оперативни
дейности“ Варна при ЦУ на НАП, с което на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС на Дружеството
е наложена “Имуществена санкция” в размер на 700.00 лв., за извършено нарушение
по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателя моли
Съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
За
административнонаказващият орган, редовни призовани се явява упълномощен процесуален
представител, който поддържа наказателното постановление и моли съда да го
потвърди.
Русенската Районна прокуратура редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
За наказаното дружество, редовни призовани, се
явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени
наказателното постановление, като излага съображение за липса на елементи от
обективната страна на състава на нарушението.
Съдът след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На
06.03.2020 г., около 12.00 ч. свид. Б.Ч. и М.В.– инспектори в ЦУ на НАП
извършили проверка в търговски обект – магазин за козметика за деца и дрехи,
находящ се в гр. Русе, ул.“Зорница“ № 22 и стопанисван от „АНГЕЛОВИ-7380“ ЕООД
гр. Русе. Във връзка с проверката, М.В.извършила контролна покупка на 1бр.
бебешки лосион за сумата от 10.00 лв. Стоката ѝ била предадено от намиращата
се в търговския обект свид. М.Р., която приела плащането, но не издала фискална
касова бележка от наличното и функциониращо фискално устройство. След като
изчакали няколко минути, проверяващите се представили и пристъпили към извършване
на проверка. Свид. Р. се свързала по телефона управителя на „АНГЕЛОВИ-7380“ ЕООД
гр. Русе – жалб. А. и я уведомила за проверката. А. пристигнала веднага на
мястото и обяснила на проверяващите, че свид.Р. не е неин работник или
служител, а била временно в магазина, понеже ѝ се наложило да излезе
спешно. В присъствието на А., проверяващите изведели разпечатки от фискалното
устройство - дневен отчет, съкратени отчети за минал период и контролна лента
от електронен носител /КЛЕН/, от които също ставало ясно, че плащането на закупената
от В.стока не било отразено във фискалното устройство.
За резултата от
проверката бил съставен протокол, с който свид.Б.Ч. поканил представляващият
дружеството за допълнителна документална проверка. Управителя на дружеството – жалб.
М. А. била запозната с протокола и го подписала без възражения.
Предвид така установените
обстоятелства, свид. Ч. приел, че е допуснато нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите вр. чл.118 от ЗДДС, за което
отговорността следва да бъда понесена от „АНГЕЛОВИ-7380“ ЕООД гр. Русе, поради
което съставил против Дружеството АУАН.
Въз основа на този
акт, Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна при ЦУ на НАП, издал обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушението и на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС
наложил на „АНГЕЛОВИ-7380“ ЕООД гр. Русе “Имуществена санкция” в размер на 700.00
лв.
Тази фактическа
обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена
в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът констатира,
че при съставянето на актът за установяване на административното нарушение и
издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това
основание, включително и тези, отстоявани от процесуалния представител на
наказаното ЮЛ.
В акта, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и
ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му,
както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си.
По отношение на твърденият
порок по чл.42, т.7 от ЗАНН, изразяващ се в това, че нито в протокола от
проверката, нито в АУАН били посочени данни за лицето извършило продажбата –
свид. М.Р., съдът намира следното:
Действително,
установява се по делото, че свидетел на описаното в АУАН нарушение била М.Р.,
поради което, непосочването ѝ в АУАН съставлява нарушение на посочената
правна норма. Съдът обаче намира, че това нарушение не е и не може да бъде
съществено, тъй като с него не се накърнява правото на защита на наказаното
лице по никакъв начин, нито се препятства съдебният контрол върху
законосъобразността на НП. Изискването за вписване на свидетели при извършване
или установяване на нарушението има за цел осигуряване тяхното присъствие при
евентуално призоваване с оглед оспорване и необходимост от установяване на
фактите, за които са вписани. Доколкото в настоящото производство самоличността
на Р. е установена и същата е разпитана в качеството на свидетел, именно по
инициатива на жалбоподателя, то нейното непосочване, макар и да съставлява
чисто формално нарушение, не е порок от категорията на съществените, налагащи
отмяна на НП, тъй като по никакъв начин не е оказало негативен ефект върху
правото на защита на наказаното лице.
Не е налице и
отстояваното нарушение по чл.52, ал.4 от ЗАНН, изразяващо се в това, че АНО не
е обсъдил подадените срещу съставения АУАН възражения. Както става ясно от
съдържанието на обжалваното наказателно постановление, АНО е разгледал
възражението на жалб.М. А. и е преценил, че същото е неоснователно Това, че АНО
не е изложил мотивите си в НП за крайния извод не може да бъде оценено като
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото липсва нормативно
изискване за такова произнасяне.
От представената и
приобщена по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.03.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП става ясно, че е налице както функционалната, така и
териториалната компетентност на административно-наказващия орган /т.1.1 б.“г“/ и
на актосъставителя /т.2.1/ да издават съответните административни актове.
От събраните по делото
доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава на нарушението по чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на финансите е осъществен от
обективна страна от „АНГЕЛОВИ-7380“ ЕООД гр. Русе Съобразно тази правна норма,
независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
Дружеството, в
качеството на задължено лице по смисъла на Закона за данъка върху добавената
стойност и Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на финансите, като стопанисващо и
експлоатиращо проверявания търговския обект, не издало фискална касова бележка
при извършване на плащане за направена контролна покупка от страна на проверяващите
инспектори от НАП.
В тази насока,
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Б.Ч., който има ясен спомен за
конкретния случай и излага последователни, логични и изчерпателни обяснения за
възприетото от него. В подкрепа на неговите показания, без съществени различия,
са и показанията на свид. М.Р. – лицето извършило продажбата и получило
плащането в търговския обект на наказаното дружество.
Показания на тези
свидетели категорично потвърждават, че в момента, в който проверяващите
извършили контролната покупка и заплатили за нея сумата от 10.00лв., свид.Р. не
им издала фискална касова бележка. След това, като извършили проверка на
касовата лента и разпечатали междинен отчет от ФУ, проверяващите установили, че
сумата от 10.00 лв. не била отразена в последното. В тази насока са и
приобщените по делото разпечатки от фискалното устройство на процесния
търговски обект.
По делото се
установи по несъмнен начин също така, че към момента на извършената проверка М.Р. не е била
в трудово правоотношение с „АНГЕЛОВИ-7380“ЕООД гр.Русе, а се е намирал
инцидентно в обекта.
Посоченото
обстоятелство обаче не води до извод за несъставомерност на извършеното от дружеството
деяние. По мнение на Съда, нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда именно
фактическо основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност –
приемане на плащане в търговски обект за извършена продажба от името на
търговеца. Ирелевантно е дали лицето, приело плащането, е в трудово, гражданско
и или друго правоотношение с търговеца, стопанисващ обекта. В процесния случай
е безспорно установено, че със знанието на управителя на „АНГЕЛОВИ-7380“ ЕООД
гр. Русе, свид. Р. била оставена в обекта, за да не затваря, докато жалб. А.
отсъствала. Нещо повече, установява се, че А. възложила на свид.Р. да извърши в
нейно отсъствие действие от името на дружеството, като предаде предварително
платена стока на друг клиент. При това положение, осъществявайки продажбата на
стока от името и за сметка на търговеца, макар и с мотива да помогне, Р. е
притежавала именно качеството на физическо лице, приело плащането, поради което
е фактически задължено да издаде фискален касов бон. С действията си по
приемане на плащането и с бездействието си по неиздаване на касовата бележка от страна на Р. е осъществен състава на
нарушението, за което е санкциониран търговеца „АНГЕЛОВИ-7380“ ЕООД гр. Русе.
Доколкото вземането
на решения за организацията и ръководството на дейността на юридическото лице
се осъществява от органите, които го управляват, в случая управителя на „АНГЕЛОВИ-7380“
ЕООД гр. Русе – М. А., то нейно задължение е било така да организира дейността
в търговският си обект и да вземе такива
мерки, че да не допуска нарушения на данъчното законодателство, включително и
такова, за което е наказано дружеството. Бездействието ѝ в тази насока,
довело до извършване на обсъжданото нарушение, влече неблагоприятни
административнонаказателни последици за представляваното от нея юридическо
лице.
От анализа на
разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. в тази насока, безспорно
се налага изводът, че изначално задължението за издаване на касова бележка е на
търговеца (ЮЛ или ЕТ), защото именно той е лицето, което осъществява търговска
дейност и извършва по занятие продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект. Следователно, отговорността по чл.185, ал.1 от ЗДДС се понася
самостоятелно от Дружеството нарушител, тъй като продавача /бармана, сервитьора
или друго трето лице, извършващо дейност от името и за сметка на търговеца/ в
обекта, не е страна по продажбените сделки, за регистрирането и отчитането на
които се изисква издаване на касови бележки по смисъла на ЗДДС. Този извод се
налага и от санкционната разпоредба на чл.185, ал.3 от ЗДДС, която въвежда
диференцирана отговорност и за физическото лице, което фактически е било длъжно
да издаде фискална касова бележка (фискален бон) и е приело плащане, без да
издаде такава бележка. Поради това, административнонаказващият орган
законосъобразно е насочил административнонаказателната репресия по отношение на
„АНГЕЛОВИ-7380“ ЕООД гр. Русе за извършено от дружеството нарушение на чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., вр. чл.118 от ЗДДС.
От друга страна,
ако административнонаказващият орган беше изследвал по- задълбочено причините и
последиците от извършеното от наказаното лице, то би стигнал до извода, че с
деянието си „АНГЕЛОВИ-7380“ ЕООД гр. Русе, макар и формално да е осъществило
признаците на предвиденото в ЗДДС нарушение, то това деяние с оглед липсата на
вредни последици и смекчаващите отговорността обстоятелства е с незначителна
обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Съдът счита, че в
конкретния случай предпоставките да се приеме случая за маловажен са налице:
На първо място,
установява се, че фактическото неиздаване на фискалната касова бележка е
резултат от бездействието на лице, което се намирало инцидентно и за кратък
период от време в търговския обект и очевидно нямало познания и опит за
боравене с фискално устройство. Не бе установено по делото, представляващият
наказаното дружество изрично да е възлагал на свид.Р. да извършва продажби, още
по-малко да е разпореждал или указвал да не бъдат издавани за това касови
бележки. Това по мнение на Съда разкрива по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.185 ЗДДС, тъй като явно не е целено от наказаното дружество, тенденциозно ощетяване
на фиска или намерение за такова ощетяване.
На второ място, с
оглед отразеното в наказателното постановление, както и липсата на данни за
предходни нарушения, следва де се приеме че нарушението извършено от
„АНГЕЛОВИ-7380“ ЕООД гр. Русе е първо до настоящия момент.
На трето място,
установява се че процесният търговски обект е малък, а реализираният за минали
периоди оборот в него е невисок, поради което Съдът намира, че и минималният
размер на санкцията по чл.185 от ЗДДС би се явил несъответен на обществената
опасност на деянието и на неговия извършител, още повече при влошената
понастоящем икономическа обстановка в страната заради пандемията от Ковид-19.
Поради изложеното
дотук, Съдът намира, че в конкретния случай административнонаказващия орган е
допуснал нарушение на материалния закон, като не приложил разпоредбата на
чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице. В този
смисъл е и задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС.
Предвид това, Съдът
намира, че жалбата е основателна, а обжалваното наказателно постановление
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
По делото
наказаното ЮЛ - „АНГЕЛОВИ-7380“ ЕООД гр. Русе се представлявало от двама упълномощени
процесуални представители – адв. П.Х. *** и адв. Светлин Кънев от АК-Русе, като
заплатил хонорар в размер на 450.00 лв. само на адв. Х., съобразно приложените по
делото адвокатско пълномощно и договор за правна помощ. В хода на съдебните
прения, адв.Кънев претендира присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение в пълният им размер. Този размер на възнаграждението надвишава
определения минимум в нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима по силата на
чл.18, ал.2 от същата наредба, но доколкото липсва възражение за прекомерност
от страна на АНО, Съдът не разполага с правомощие да го коригира.
Съгласно чл.63,
ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно
чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ
орган в настоящият случай е Началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ
на НАП, част от структурата на Националната агенция за приходите.
С оглед на
изложеното, понастоящем Националната агенция за приходите следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя „АНГЕЛОВИ-7380“ЕООД гр. Русе разноските за
адвокатско възнаграждение на един адвокат в претендирания размер от 450.00 лв.
Поради това и на
основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
540064-F544185/06.10.2020 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Варна при
ЦУ на НАП, с което на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС на „АНГЕЛОВИ-7380“ ЕООД гр.Русе,
Булстат ********* е наложена “Имуществена санкция” в размер на 700.00лв., за
извършено нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, като
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати
на „АНГЕЛОВИ-7380“ ЕООД гр. Русе, Булстат *********, направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/
лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Районен съдия: