Р Е Ш Е Н И Е
№ 411/8.7.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито
съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Красимир Лесенски
2. Светомир Бабаков
при
секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Станка Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 169 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с гл. дванадесета
от АПК и е образувано по касационна жалба на Л.В.Д. против решение №
120/17.12.2019 г. постановено по АНД № 221/2019 г. по описа на Районен съд
Панагюрище.
С атакуваното
решение Районен съд Панагюрище е изменил наказателно
постановление № 19-0310-000647 от 25.07.2019 год. на Началника на
РУ-Панагюрище, с което на Л.В.Д. на основание чл.175, ал.1, т.4 и за нарушение
на чл.103 от ЗДв.П е наложено наказание
глоба в размер на 200 (двеста) лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, като
е намалил размера на глобата на 50 (петдесет)
лева, а размера на лишаването от правоуправление на 1 (един)
месец.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението,
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и да бъде отменено НП.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. От
процесуалния му представител е постъпила писмена молба, с която поддържа
подадената жалба.
Ответникът по
касационната жалба, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Не взема
становище по жалбата.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи,
че решението на Районен съд Панагюрище е правилно и законосъобразно, поради
което счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна.
За да постанови
решението си, Районен съд Панагюрище е приел в мотивите си следната фактическа
обстановка:
На
29.06.2019 г. малко след 10,00 часа Л.В.Д. управлявал собствения си лек
автомобил „М. П.” с ДК ... Движел се по
второкласен път ІІ-37, посока гр. Панагюрище. На около 300 метра преди
табелата за населено място бил ситуиран служебен автомобил на Агенция „Пътна
инфраструктура”, надлежно обозначен, чиито служители в състав В. Н. и колегата
му Д. М., изпълнявали служебните си задължения по КПД за заплатена винетна
такса. Камерата на служебния автомобил сигнализирала, че автомобилът на Д. няма
електронна винетка. По този повод Н. подал на жалбоподателя сигнал за спиране
със стоп-палка. Жалбоподателят погледнал към Н., но не спрял. Продължил по
пътя. При това положение Н. подал сигнал до РУ на МВР Панагюрище, с чието
съдействие Д. бил намерен и извикан в полицейското управление, където попълнил
декларация, че той е управлявал автомобила в посоченото време и на посоченото
място, с оглед което мл. автоконтрольор Й. Й. съставил против жалбоподателя
АУАН, с който му вменил нарушение на чл.103 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е
издадено атакуваното НП.
След като задълбочено
е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства първостепенният
съд е намерил, че актът и НП имат съдържание, което съответства на нормативно
установените правила за задължителни реквизити и е спазена строго формалната
процедура за тяхното съставяне, връчване и предявяване. Описаното нарушение е
ясно, събрани са достатъчни доказателства за извършването му и е получило
конкретната правна квалификация.
Тези изводи на
районния съд са правилни и се споделят напълно от настоящата инстанция.
Първостепенният съд правилно е тълкувал приложимите правни норми на ЗДвП и е
достигнал до верния извод за наличие на факта на административното нарушение,
за което е наказан касационният жалбоподател. Изложените от първоинстанционния
съд мотиви, включително и за приложението на чл.27 ЗАНН напълно се споделят от
настоящата инстанция и няма смисъл да бъдат повтаряни.
Доводите в
касационната жалба са напълно неоснователни. Съдът намира за категорично
установени и доказани елементите от състава на административното нарушение.
Следва да се отбележи, че водачът на пътно превозно средство при спирането му
от контролните органи не може да прави преценка за компетентността им, за
причините за спирането му и въобще дали да спре или не, а дължи единствено и
само изпълнение на дадените му от тях указания. Ирелевантно е дали касаторът не
е спрял на сигнала, защото е имал закупена хартиена винетка. Законът му възлага
в задължение да спре на сигнала, независимо защо е подаден последният към него.
От
показанията на свидетеля Н. пък е установено по категоричен начин, че касаторът
е възприел така подадения сигнал. Няма причина неговите показания да не бъдат
кредитирани, тъй като няма никакви данни по делото за заинтересованост от
изхода на делото или предубеденост на свидетеля по някакъв начин. Не така стоят
нещата със свидетелката С. Д.. Последната не само не е видяла контролните
органи и подадения сигнал, което поставя под сериозно съмнение нейните
показания, но освен това и е съпруга на жалбоподателя и съответно
заинтересована пряко от изхода на делото. И на последно място по отношение на
доводите в касационната жалба - преразказаните от Н. обстоятелства касаят
спирането на жалбоподателя при негови колеги след процесната дата и случай,
поради което не засягат съставомерни обстоятелства и напълно нормално първостепенния
съд не е намерил за нужно да събира повече доказателства за тях. АНО носи
доказателствената тежест да установи извършването на конкретното нарушение и
участието на наказаното лице в него, но не и за всякакви други обстоятелства
извън тях, каквото се явява спирането няколко дни по-късно. Това обстоятелство
може и да има известно значение за субективната страна на деянието, но не е
единствено такова, както се твърди в жалбата, тъй като за субективната страна
на деянието следва да се изхожда от обективните му проявления – в случая
касаторът е възприел сигнала за спиране, видно от показанията на Начев и е
продължил движението си. При така установеното, първоинстанционният съд
правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение по
чл.103 от ЗДвП.
При разглеждане на
делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд Панагюрище следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна - без уважение.
По изложените
съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във
вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното решение,
отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.
По делото няма
искания за присъждане на разноски от страна на ответника по касационната жалба,
няма и доказателства за сторени такива.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен
съд Пазарджик
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 120/17.12.2019 г. постановено по АНД № 221/2019 г. по описа на Районен съд
Панагюрище.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/