Решение по дело №3171/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1320
Дата: 15 юли 2019 г. (в сила от 31 август 2019 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20195330203171
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 1320

№ 1320, гр.Пловдив, 15.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Пловдивският районен съд, VI н.с., в публично съдебно заседание на 13.06.2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН КАЛИБАЦЕВ

при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3171/2019г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

         Обжалван е Електронен фиш серия К № 2452406, издаден от ОД на МВР – Пловдив,  с който на Т.К.П., ЕГН  **********,***,  на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лева, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли Съда за отмяна на процесния Електронен фиш. Редовно уведомен чрез                          адв. С., не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. 

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не дава становище по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

         Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът установи следното от фактическа страна:

          От ОД на МВР – Пловдив е издаден Електронен фиш серия К № 2452406  затова, че на 24.12.2018г. в 12:09 часа в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско шосе” № 28, с одобрено автоматизирано техническо средство TFR1 –M № 581, било заснето движение на МПС – лек автомобил                  „БМВ 525 Д”, с рег. № *****, лична собственост, със скорост от 77 км/ч., при въведено ограничение на скоростта 50 км/ч в населено място и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч.  По този начин жалбоподателят е превишил разрешената скорост с 27 км/ч. Констатациите били определени като нарушение по  чл. 21 ал.1 от ЗДвП, въз основа на което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание  чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.1, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание  – глоба в размер на 100 лева.

 Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1 –M ” от 07.02.2018г.,  Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система TFR1 – M 581 от 27.12.2018г., относно процесната дата. Съдът кредитира цитираните писмени доказателства  изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

 Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради следните съображения:

При извършената служебна проверка Съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа  реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство и лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП /предвид липсата на подадена декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане.

Сред посочените по –горе реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва, поради което направените в тази посока възражения на жалбоподателя са неоснователни.

  В тази връзка, следва да се отчете, че редът за съставяне на електронен фиш,  представлява  отклонение от общото правило за съставяне на АУАН и последващо издаване на НП. Ето защо наличната по делото разписка с подпис от жалбоподателя за получен фиш е достатъчно, за да се установи обстойно запознаване с него, за което индикира и депозираната до съда жалба. Ето защо не се приема, че в случая са допуснати съществени нарушения, относно процедурата по съставяне и връчване на ЕФ, които да рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140 км/ч. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че в случая жалбоподателят  не е изпълнил задължението си на процесното място и време да управлява конкретното  МПС – лек автомобил от категория В до не повече от 50 км/ч  в населено място, въпреки това скоростта на движение на МПС е била превишена с 27 км/ч., управлявайки процесния автомобил с 77 км/ч Съгласно посочената за санкционна норма, а именно чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП предвижда, че за превишаване разрешената максимална скорост в населено място, в случая 50 км/ч за лек автомобил от категория В, се наказва, когато превишението е от 21 до 30 км/ч, с глоба в размер от 100 лева.

Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като нарушението е описано ясно, пълно и недвусмислено, с достатъчно конкретизирано място. Ето защо неоснователно се явява възражението от страна на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото същият е бил напълно наясно за какво и къде точно е нарушил правилата за движението по пътищата.

Правилно на жалбоподателя е било наложено административно наказание по вид и размер, а именно глоба във фиксиран размер от 100 лева за така установеното нарушение, който размер не подлежи на ревезиране от страна на Съда. В тази посока и предвид възражението, което също се явява неоснователно, следва да се отбележи, че напротив, има приспадане от 3 км/ч от измерената скорост, като в ЕФ е вписана – вече приспадната скорост от 77 км/ч, тъй като видно от приложения по преписката снимков материал измерената скорост на движение на процесното МПС е била 80 км/ч. 

Нарушението е установено и заснето от мобилно автоматизирано устройство, което с оглед Удостоверение за одобрен тип средство за измерване  № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип TFR1–M,  е от одобрен тип със срок на валидност на удостоверението до 24.02.2020г. Посочената система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835. Освен това мобилната система за видеоконтрол „TFRM-1” e била проверена, с оглед Протокол № 1-33-18/ 07.02.2018г., в който е констатирано, че същата съответства на одобрения тип. Безспoрно установени по делото, видно от приложения снимков материал, са и заснетият участък от пътя, където е било извършено нарушението, географските координати, действащото ограничение, както и посоката на движение на автомобила. Бил е съставен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, касаещ въпросния заснет пътен участък и в процесното време. Предвид посоченото, Съдът оцени като неоснователно  твърдението на жалбоподателя за                        неустановена техничеката годност на АТСС.

 Съдът намира за неоснователно и наведеното от жалбоподателя възражение, относно това, че в хипотезата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство. В тази връзка съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл. 21, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, е допустимо на база заснемане с мобилно автоматизирано техническо средство или система, каквото е  в настоящия случай. Посоченото води до извода, че електронният фиш, съотнесен към времето на извършеното нарушение, е законосъобразно издаден, въз основа на заснето нарушение от  мобилна система за видеоконтрол.

За по-голяма прецизност, следва да се отбележи, че  с оглед датата на извършеното нарушение – 24.12.2018г., във връзка с  промяна в чл.165, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2017г./ в сила от 26.09.2017г./, както и отмененият с ДВ бр.6 от 2018г. /в сила от 16.01.2018г. / - чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., няма изискване пътният участък на заснемане да бъде обозначен с пътен знак Е24 и мястото на заснемане от пътния участък да бъде оповестено в средствата за масово осведомяване или страницата в интернет на МВР. 

Единствено за пълнота, относно искането за присъждане на разноски, представляващи адвокатски хонорар, направено в депозираната до Съда жалба, то същото се определя като недопустимо, доколкото не е предвиден ред за присъждане на направените от жалбоподателя разноски по дела от такъв характер.

Предвид всичко изложено, законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като го е наказал в качеството му на собственик, на основание чл.188 ал.1  от ЗДвП и предвид липсата на декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП.  

          Всичко гореизложено обосновава неоснователността на жалбата, поради което обжалваният Електронен фиш, следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът

                                     

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Електронен фиш серия К № 2452406, издаден от ОД на МВР – Пловдив,  с който на Т.К.П., ЕГН  **********,***,  на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лева, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.                         

 

               

              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

М.Г.