Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 08.10.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение – въззивни състави, ІV-А, в публично съдебно заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 3356 по описа за 2021г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 26.10.2020г., гр.д. 50377/19г., СРС, 32 с-в
признава за установено, че М.И.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 32880/2019 г., а именно: 59,40 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. „**********, аб. №
036148, ведно със законна лихва от
11.6.2019 г. до изплащане на вземането; 188,66 лв. – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2016 г. до 28.05.2019 г., 31,80лв. - представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017
г., ведно със законна лихва от 11.06.2019 г. до изплащане на вземането,
отхвърля иска за сумата 12,53 лв. –
обезщетение за забава в плащането на главниците за дялово разпределение за
периода от 30.06.2016 г. до 28.05.2019 г., като осъжда М.И.М. да заплати на „Т.С.”
ЕАД сумата 644,46лв. – разноски в исковото и заповедното производство.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответника по тях М.И.М.. Счита за неправилно определено количеството
на доставена топлинна енергия. Експертизите са основани на едностранно
съставени документи от ищеца. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД не изразява
становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът
приема следното:
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане
само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и
по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд,
срещу които има оплаквания.
Неоснователни са оплакванията по жалбата, че
експертизите са основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не
е съобразено количеството на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица
проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител
документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В
съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана
топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при
констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово
разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната
станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между
потребителите е в съответствие с приложимата
нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно
методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните
сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените
и дължими главница и лихва. Исковете за признаване съществуване на вземанията
за главница и мораторна лихва са основателни до уважените размери.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва
да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част като
необжалвано е влязло в сила.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37,
ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на
сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.10.2020г., гр.д. 50377/19г., СРС, 32 с-в
в частта, с която се признава за установено, че М.И.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 32880/2019 г., а именно:
59,40 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. „**********,
аб. № 036148, ведно със законна лихва от
11.6.2019 г. до изплащане на вземането; 188,66 лв. – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2016 г. до 28.05.2019 г., 31,80лв. - представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017
г., ведно със законна лихва от 11.06.2019 г. до изплащане на вземането, като
осъжда М.И.М. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 644,46лв. – разноски в исковото и
заповедното производство.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.”
ЕАД, *** сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.