№ 267
гр. Пловдив, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330204071 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-
003636/13.06.2022г., издадено от *** в ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ - Пловдив, с което на Б. С. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Моли да се потвърди обжалваното наказателно
постановление. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на
27.06.2022г., а жалбата е подадена на 05.07.2022г.), от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговото потвърждение по следните съображения:
Наказателно постановление № 22-1030-003636/13.06.2022г. е издадено
от *** в ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив за това, че на
26.04.2022г. в 08,27ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „6-ти
септември“ и бул „Цар Борис III Обединител“, Б. С. Д., ЕГН **********, като
водач на лек автомобил Рено Туинго с рег. № ****, е управлявал посоченият
автомобил, лична собственост, като преминава през кръстовището на
забранен сигнал на светофарната уредба (червен сигнал), работеща в
нормален режим, с което е извършил – не съобразява поведението си със
светлинните сигнали – нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На основание чл. 53
от ЗАНН и по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е била наложена на жалбоподателя
глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН
Серия GA. № 642180/26.04.2022г., издаден от Х. Н. Р., *** при ОДМВР-
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, съгласно който било констатирано, че на
26.04.2022г. в 08,27ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „6-ти
септември“ и бул „Цар Борис III Обединител“, Б. С. Д., ЕГН **********, като
водач на лек автомобил Рено Туинго с рег. № ****, е управлявал посоченият
автомобил, лична собственост, като преминава през кръстовището на
забранен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим (червен
сигнал), с което е нарушил чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
В хода на производството, за разкриване на обективната истина по
делото, са разпитани като свидетели актосъставителят Р. и свидетелят по акта
В. – полицейски служители. Двамата свидетели разкриват еднаква фактическа
обстановка, като в показанията им не се открояват съществени противоречия,
които да ги дискредитират. И двамата свидетели посочват, че са
осъществявали контрол на пътното движение на кръстовището между „Цар
Борис III Обединител“ и „6-ти септември“ и са били позиционирани на
тротоара точно преди подлеза на „Чифте баня“. И двамата сочат, че са
следели светофара на бул. „Цар Борис III Обединител“ от северната страна на
кръстовището и до който от посоченото от тях място има видимост.
2
Свидетелите сочат и че ясно са видели преминаването на автомобила през
кръстовището. И двамата свидетели са категорични, че автомобилът е
навлязъл след светването на забранителния сигнал – св. Р. : „ В момента,
когато се обърнахме, и беше вече забранителен сигналът, кръстовището
беше чисто и след 2-3 секунди автомобилът премина“, св. В.: „В момента, в
който светне червен сигнал, чак тогава, за да сме сигурни, тогава
изместваме главите си надясно и съответно който вече навлезе, той си е
абсолютно, изцяло на червен сигнал навлиза в кръстовището“.
Възражението, че актосъставителят, и свидетелят не говорят за конкретния
случай, а принципно как осъществяват проверката, се явява неоснователно,
доколкото от една страна, полицейските служители посочват, че всяка
проверка от тях се извършва по този начин, но от друга обвързват посоченото
и с конкретния случай, при който отново са осъществили действията, които
обикновено извършват и с които си гарантират със сигурност, че не биха
спрели водач, който да е навлязъл в кръстовището, преди светофарната
уредба да премине в забранителен режим.
В хода на производството, по искане на жалбоподателя, е била
извършена и очна ставка между него и св. В., в която и двамата поддържат
изложеното от тях и която не спомага за отстраняване на противоречията
между твърденията им.
За изясняване на обективната истина е изискан от Община Пловдив,
Сектор „Видеонаблюдение“, записът от процесното кръстовище на
процесните дата и час, като същият е бил надлежно приобщен чрез огледът
му в съдебното заседание. Макар в записът да не се вижда какъв е бил
сигналът на светофара при преминаването на автомобила, поради ъгъла, от
който в този момент е било заснемано кръстовището, същият дава
информация за пътното движение в този момент. Записът потвърждава
посоченото от полицейските служители, че процесният автомобил с
регистрационен номер **** е последният, правещ ляв завой на процесното
кръстовище. Същевременно записът донякъде опровергава посоченото от
жалбоподателя в неговото писмено възражение, депозирано срещу АУАН, че
се е наредил на опашката на чакащите автомобили в лявото платно, преди да
премине на зелен (според него) светофар. Видно от видеозаписа, в 48-та
секунда от същия, преминава автобус от градския транспорт с номер 93,
движещ се в крайната лява лента по бул. „Цар Борис III Обединител“,
3
непосредствено зад който, в 51-та секунда, се вижда най-дясната част на още
един автомобил, преминаващ зад него. До него, от 51-тата до 53-тата секунда,
минават таксиметров автомобил с рег. № **** и лек автомобил с рег. № ****,
които видно от траекторията им на движение навлизат в кръстовището от
средната лента на бул. „Цар Борис III Обединител“. Впоследствие, до
преминаването на жалбоподателя в 58-тата секунда от видеото, липсват
каквито и да е автомобили, които да завиват наляво. Разбира се следва да
се посочи, че е възможно забавянето от преминаването от крайна лява лента
на последното МПС преди жалбоподателя, до неговото навлизане от крайна
лява лента, да се дължи и на по-бавна реакция при потеглянето му, но все пак
няма как да не се отбележи, че посочената разлика е значителна , за да се
обуслови изводът, че жалбоподателят не е спирал да изчаква на светофара, а е
бил в постоянно движение, което се сочи изрично и от свидетеля Р. –
„…автомобилът на жалбоподателя не беше ситуиран в кръстовището. Той
беше постоянно в движението. В момента, в който светофарът светна
червено, аз се обърнах към кръстовището и видях, че то беше чисто, в него
нямаше движение. В момента, когато се обърнахме, и беше вече
забранителен сигналът, кръстовището беше чисто и след 2-3 секунди
автомобилът премина“.
Същевременно записът както вече се каза, подкрепя показанията на
свидетелите, които сочат, че жалбоподателят е управлявал последния
преминал автомобил, а е видно и че непосредствено след преминаването му,
2-3 секунди по-късно, в кръстовището навлизат и насрещно движещите се
автомобили. Следва да се посочи, че действително от записа се установява
посоченото във възражението, че при преминаването си жалбоподателят не е
създал проблеми на движението от ляво и от дясно, доколкото никой от
останалите автомобили не е бил засечен от него. Така посоченото обаче по
никакъв начин не опровергава установеното от полицейските служители и
посочено в АУАН и НП и фактът, че точно в конкретния случай не се е
стигнало до по-сериозна предпоставка за ПТП, не заличава обществената
опасност на деянието, отмерена от законодателя чрез определената от него
съответна санкция, доколкото и нарушението се явява такова на формално
извършване, а поставянето в реална опасност на участниците или
настъпването на ПТП, биха могли да доведат до предпоставки за ангажиране
на по-голяма отговорност на дееца.
4
При така посоченото, съдът намери, че показанията на разпитаните
свидетели са убедителни, последователни и взаимноподкрепящи се, като
същите се явяват неопровергани и подкрепени от приобщения по делото
запис, поради което и съдът счете, че следва да ги кредитира в цялост.
Така, въз основа на гореизложеното, съдът намира, че посочената в
АУАН фактическа обстановка, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното, изцяло
отговаря на реализиралото се в действителността, като доказателствената
сила на АУАН-а не бе оборена в настоящото дело чрез твърденията на
жалбоподателя, които остават неубедителни и изолирани от останалия
доказателствен материал.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., се
установява компетентността на актосъставителя и на административно-
наказващия орган – т.2.1 вр. т. 1.3.2. за актосъставителя и т. 3.7. за
административнонаказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 26.04.2022г., на
датата на нарушението, а НП - на 13.06.2022г., тоест преди изтичане на
давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за
установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че е налице
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В посочената
норма са изброени четири хипотези за съобразяване на поведението от страна
на участниците в движението – 1. съобразяване със сигнали на длъжностни
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, 2. съобразяване със светлинните сигнали, 3. съобразяване с
5
пътните знаци и 4. съобразяване с пътната маркировка. В случая, по начина,
по който е описано нарушението в АУАН и в НП, няма съмнение, че се касае
до нарушаване на второто предложение – съобразяване със светлинните
сигнали. Съгласно глава осма от ППЗДвП светлинните сигнали на светофара
имат следното значение: червена светлина - означава „Преминаването е
забранено“; едновременно светещи червена и жълта светлина - означава
„Преминаването е забранено“; зелена светлина - означава „Преминаването е
разрешено“ и жълта светлина - означава „Внимание, спри! Това не се отнася
само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал,
след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до
светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението“. В
конкретния случай, от събраните и проверени по делото доказателства, съдът
прие, че жалбоподателят е навлязъл и преминал през кръстовището на червен
сигнал на светофарната уредба. Този фактически извод беше направен въз
основа на кредитираните от съда показания на свидетелите очевидци Р. и В.,
които са имали пряка видимост и непосредствено са възприел светлинните
сигнали на светофара и момента на преминаването на жалбоподателя през
кръстовището. Беше изяснено, че червеният светлинен сигнал означава, че
преминаването е забранено. Следователно, като е навлязъл и преминал през
процесното кръстовище на червен сигнал на светофара, жалбоподателят не е
съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофара. Това му
поведение представлява изпълнителното деяние на нарушението по чл. 6, т. 1
от ЗДвП, за което е наказан, а тъй като нарушението е формално, то с
осъществяването на това му поведение, нарушението е било довършено от
обективна страна.
Приложена е коректната санкционна норма на чл.183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП
за нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Предвидената санкция от 100 лева е в
абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на определения от
административно-наказващия орган. В случая неприложим се явява и
институтът на маловажния случай с оглед изричната норма на чл. 189з от
ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
6
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна, но такива не са били претендирани,
нито има доказателства да са били извършвани, поради което и разноски не
следва да се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-
003636/13.06.2022г., издадено от *** в ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ - Пловдив, с което на Б. С. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7