№ 522
гр. Ловеч , 23.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500347 по описа за 2021 година
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 1800/ 17.06.2021 година (клеймо 16.06.2021
година) „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юриск. Р. ИВ. ИЛ.,
срещу Разпореждане № 273/ 01.06.2021 г, постановено от Районен съд – Троян по чгд
№ 352/2021 г., с което е отхвърлено изцяло Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ХР. П. Х..
Счита, че съдът неправилно е приел, че след подадена уточнителна молба,
заявителят не е отстранил констатираните нередовности на първоначално подаденото
заявление.Посочва, че с подадената уточнителна молба заявителят е разяснил
обстоятелствата относно формиране на вземането- размерът на отпуснатия кредит,
каква част от задължението е заплатена и кога е направена последнта погасителна
вноска, какъв е размерът на просрочените вноски и как е формиране неъздължената
част от дълга. Цитира подадената уточнителната молба и считам, че предвид всичко
гореизложено, дружеството е отговорило коректно и изчерпателно на посочените от
съда въпроси и не е налице пречка за издаване на заповед за изпълнение. Моли да бъде
отменено Разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 352/2021 г. по описа на Районен съд
- гр. Троян, Гражданско отделение, с която се отхвърля в цялост заявлението на
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК и делото се прекратява, против ХР. П. Х., като бъде върнато делото за
продължаване на производството и издаване на заповед за изпълнение за всички
заявени вземания на Районен съд Троян. Претендира присъждане на разноски в размер
на 15 лева за заплатената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника ХР. П. Х., ЕГН **********, постоянен адрес: град Троян, Община
Троян, Област Ловеч, ж.к. „Младост“, бл. Б, ет.5, ап.9, за парично вземане общо в
размер на 1 383.53 лева, от които 486.22 лева – неплатена главница, 179.85 лева –
договорно възнаграждение за периода 10.01.2020 година - 03.02.2021 година, 143.75
лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 431.25 лева – неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси, неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 25.01.2020
година, 83.55 лева лихва за забава от 11.01.2020 година, датата на изпадане на
длъжника в забава до 03.02.2021 година (дата на предсрочна изискуемост), като за
периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва за забава съгласно
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, законна лихва в размер на 28.91 лева дължима
от 03.02.2021 година – датата на предсрочна изискуемост до 28.04.2021 г., като за
периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва за забава съгласно
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и разноски –
150.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 27.68 лева държавна такса.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №
30040364126/ 31.10.2019 година за срок от 24 месеца с месечна вноска от 55.86 лева и
падежна дата на всяко 10-то число от месеца. Съгласно условията на договора,
длъжникът се е задължил за заплати договорно възнаграждение, чийто неплатен
размер е 179.85 лева, дължимо за периода от 10.01.2020 г. до 03.02.2021 година.
Посочва, че са сключили договор за допълнителен пакет услуги, за срока на договора,
като е уговорено възнаграждението за тези услуги да се погасява разсрочено на равни
месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяването на кредита.
Услугата Фаст била предоставена на длъжника и последният я използвал при
сключването на договора. Неизплатеното възнаграждение е в размер на 143.75 лева.
Услугата Флекси предоставя право за едностранна промяна на погасителния план от
страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на договора, като
2
неплатеното възнаграждение е в размер на 431.25 лева. Твърди, че длъжникът не е
изпълнил задължението си, което е поел по договора, като е направил една
погасителна вноска и е изпаднал забава. Във връзка със забавеното изпълнение на
задълженията на длъжника, съгласно договора и погасителния план към него, са
направили допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени
в Тарифа за таксите, поради което на 25.01.2020 година (изпадане в забава по-голяма от
14 дни) са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер
от 30 лева. За периода от изпадане в забава – 11.01.2020 година до обявяване на
кредита за предсрочно изискуем на 03.02.2021 година,за което длъжникът е уведомен)
е начислена лихва за забава в непогасен размер от 83.55 лева. Претендира се заплащане
общо на сумата 1 383.53 лева, както и съдебно деловодни разноски в размер на 27.68
лв. ДТ и възнаграждение за проц.представителство в размер на 150 лева.
С разпореждане № 223/ 07.05.2021 година заповедният съд е указал на заявителя
да отстрани констатирани нередовности – да конкретизира размера на кредита, като се
индивидуализират претендираните вземания за главница, договорно възнаграждение,
пакет от допълнителни услуги и такси за извънсъдебно събиране, да се посочи
основанието на вземанията, защо се претендират за посочения период и как е
формиран претендирания размер за всяко едно от тях; да се посочат обстоятелства
относно направени плащания от длъжника, в какъв размер са същите и каква част от
главното и от акцесорните задължения са погасени с направените вноски, кога е
последната вноски, да се посочи поотделно каква част от дължимото са погасени за
главница, договорна лихва и лихва за забава от направените вноски, без да се включват
сумите за пакет допълнителни услуги и такса разходи; да се посочи как и кога е
връчено уведомлението.
Подадена е молба от заявителя за отстраняване на нередовностите, към която е
приложена е обратна разписка от изпратено уведомително писмо на длъжника по
процесния договор.
Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК изцяло
искането да бъде издадена заповед за изпълнение, като се е мотивирал, че не са
отстранени нередовностите на исковата молба.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
3
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй
като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането.
Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по
самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за
издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от
изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в
заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид
разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен,
подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може
съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за
издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на
които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод
на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този
смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за
уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност
от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127
ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013
г. ІІ т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да
изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване,
съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”,
така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на
ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на І т.о, ТК; Определение №
126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на ІІ т.о. ТК, както и Определение № 241 от
28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. ІІ т.о ТК.
В конкретния случай с подадената молба не са отстранени констатираните
нередовности, тъй като от наведените твърдения и приложените доказателства не може
да са установи размерът на платената главница, размерът на общо платената сума по
кредита, както и кога е падежът на първата вноска, кога е направено последното
погасяване. Освен това не е ясно как е формирана възнаградителната лихва, от кой
момент длъжникът е изпаднал в забава, какъв е уговореният лихвен процент, което не
може да се установи от приложения договор. Няма наведени твърдения каква сума е
платена като такса, а е посочен само остатъчния й размер. Предвид липсата на
конкретизация по отношение на главницата, не може да се установи и размерът на
акцесорните претенции.
При действието на чл. 410, ал.3, вр. чл.411, ал.2, т.3, вр. чл.7, ал.3 от ГПК, съдът
4
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи, а в случая предвид
констатираната нередовност не може да извърши тази проверка.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на
заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410,
ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК – изложение на обстоятелствата, на които основава
искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта
на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по
т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер,
обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за
изпълнение.
В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да
бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на
вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на
чл. 411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено.
Следва да бъде отбелязано, че по отношение на допълнителните услуги и такси
са налице и пречките по чл. 411, ал.2, т.2, пр.2 от ГПК – клаузите на договора за кредит
относно уговореното възнаграждение за допълнителен пакет услуги са нищожни
поради противоречие със закона и с добрите нрави.
Видно от данните по делото на длъжника е отпуснат кредит в размер на 500
лева, а уговореното възнаграждение за допълнителния пакет услуги е 600 лева, т.е.
повече от размера на кредита. В допълнителната молба е посочено, че този пакет
включва разглеждането на искането в най-кратки срокове, както и възможност за
отлагане плащането на вноски, да намалява техния размер, да променя датата на
падежа и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Така уговорената
клауза е нищожна на основание чл.26 ал.1 пред.2 от ЗЗД, тъй като своя характер е
дейност по усвояване и управление на кредита и с това споразумение се цели
заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Съгласно чл. 24 от ЗПК към настоящият договор са приложими и разпоредбите
на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителя. В този смисъл уговорката за
възнаграждението за допълнителния пакет е неравноправна клауза, тъй като нарушава
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, тъй като се дължи независимо от това дали
длъжникът реално е ползвал пакета допълнителни услуги.
По отношение на претендираната такса за извънсъдебно събиране в
остатъчен размер на 30 лева, начислената такса е в противоречие с
разпоредбите на чл. 10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит, тъй като от
5
изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и
действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Освен това въпреки, че е наречена такса, е
обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което по същество
противоречи на разпоредбата на чл.33 от ЗПК.
Съгласно чл. 411, 2, т.2 пр.1 от ГПК, съдът следи служебно за
наличието на противоречие на искането със закона и при констатиране на
такова отказва издаване на заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Троян е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 273/ 01.06.2021 г, постановено от Районен
съд – Троян по ч.гр. д № 352/ 2021 г. , с което е отхвърлено подаденото от „Профи
кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, срещу ХР. П. Х., ЕГН **********, постоянен адрес: град Троян,
Община Троян, Област Ловеч, ж.к. „Младост“, бл. Б, ет.5, ап.9, за парично вземане
общо в размер на 1 383.53 лева, от които 486.22 лева – неплатена главница, 179.85 лева
– договорно възнаграждение за периода 10.01.2020 година - 03.02.2021 година, 143.75
лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 431.25 лева – неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси, неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 25.01.2020
година, 83.55 лева лихва за забава от 11.01.2020 година, датата на изпадане на
длъжника в забава до 03.02.2021 година (дата на предсрочна изискуемост), като за
периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва за забава съгласно
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, законна лихва в размер на 28.91 лева дължима
от 03.02.2021 година – датата на предсрочна изискуемост до 28.04.2021 г., като за
периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва за забава съгласно
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и разноски –
150.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 27.68 лева държавна такса.
6
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7