Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2361 по описа на съда за 2019 г.,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Й.А.К.
срещу П. на РБ за осъждането й да му заплати сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение по образувано
наказателно производство, приключило с постановена оправдателна присъда, ведно
със законната лихва от 02.03.2012 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че през
2002 г. било образувано сл.д. № 584/2002 г. на Окръжен следствен отдел гр.
Ловеч. С определение от 12.11.2002 г. РС – гр. Троян му наложил мярка за
неотклонение „задържане под стража“, потвърдена от ОС – гр. Ловеч.
К. бил привлечен като обвиняем на 11.03.2003 г. за
извършване на престъпления по чл. 339, ал. 1, пр. 2 и 3 от НК, чл. 339, ал. 1,
пр. 3 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 от НК и по
чл. 215, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и 2 от НК.
През 2003 г. мярката за неотклонение „задържане под
стража“ била изменена в „парична гаранция“.
На 23.07.2003 г. П. внесла обвинителен акт в РС – гр.
Троян, а впоследствие наказателното производство продължило в СРС. Първоинстанционното
производство приключило през 2010 г., като на 07.06.2010 г. СРС постановил
оправдателна присъда.
П. подала протест и по образуваното НОХД № С-1/2011 г.
състав на СГС потвърдил оправдателната присъда с решение от 02.03.2012 г.
Производството продължило повече от десет години, в който период Й.К. преживял негативни
емоции. До задържането през 2002 г. К. се ползвал с уважение сред съгражданите
си. Наказателното производство влошило както здравословното му състояние, така
и отношенията в семейството му. К. изпаднал в стрес и преживял силни негативни
емоции. По време на задържането синът му бил пеленаче, а грижите се поели
изцяло от майката на детето. Поради задържането ищецът бил лишен от възможност
да участва в отглеждането и възпитанието на сина си. Настъпил разрив в
отношенията между К. и съпругата му и на 31.05.2007 г. бракът им бил прекратен
с развод.
Задържането се отразило и на отношенията с родителите му.
Баща му се нуждаел от грижи, тъй като бил инвалид първа степен с придружител.
Майка му починала през 2003 г., но на К. не било позволено да отиде на
погребението й.
Продължителното пребиваване в затвора в Ловеч се отразило
и на здравословното състояние на ищеца, който заболял от астма и дискова
херния.
Търпените негативни последици от незаконното обвинение
пораждали право на ищеца да претендира тяхното обезщетяване, поради което
претендира сумата от 300 000 лева, ведно със законната лихва от 02.03.2012
г. до окончателното изплащане.
От ответника П. на РБ е постъпил отговор, в който се
излагат доводи срещу допустимостта и основателността на предявения иск.
Възразява за погасяване по давност на претенцията. По време на висящността на
производството, приключило с оправдателна присъда, за което К. търсел
обезщетение се водело и друго наказателно производство, като за вредите от него
ищецът бил обезщетен с влязло в сила решение по гр.д. № 2618/2014 г. по описа
на СГС. Счита претенцията от 300 000 лева за завишена по размер.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П. – повдигане на обвинение за извършване на
престъпление, за което е постановена оправдателна присъда.
Не се
спори между страните и от писмените доказателства по делото се установява, че през
2002 г. Й.А.К. е бил задържан под стража, а с постановление от 11.06.2003 г. -
обвинен в извършване на престъпления по чл. 339, ал. 1, чл. 339, ал. 2 и чл.
215, ал. 2 от НК. Задържането му продължило до юли 2004 г., когато мярката за
неотклонение била изменена в „парична гаранция“.
Наказателното
производство по повдигнатите на Й.К. обвинения е продължило десет години, като
оправдателната присъда състав на СРС постановил на 07.06.2010 г. Тази присъда е
потвърдена с решение от 02.03.2012 г. по ВНОХД № С-1/2011 г., което е
окончателно.
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент на погасителната давност възниква от
влизане в сила на оправдателната присъда, в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ, какъвто е настоящият случай.
Претенциите
за обезвреда на претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни
актове и действия на разследващи органи, П. и съда се погасяват с изтичане на
общата петгодишна давност (чл. 110 от ЗЗД).
Като
съобрази датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 02.03.2012 г. и
датата на завеждането на исковата молба – 18.02.2019 г., съдът намира за
основателно въведеното в срока за отговор възражение от ответника за погасяване
на вземането на ищеца по давност. От 02.03.2012 г. давността за предявяване на
претенциите за заплащане на обезщетения по реда на ЗОДОВ е започнала да тече и
е изтекла на 02.03.2015 г. Към 18.02.2019 г. петте години очевидно са изтекли, което
има за последица отхвърляне на предявения от ищеца иск, без да се обсъжда по
същество основателността на претенцията за заплащане на обезщетението от 300 000
лева за претърпените неимуществени вреди.
Неотносимо,
а и невярно е твърдението на ищеца, че е узнал по-късно за постановената
оправдателна присъда.
Нелогично
и в противоречие с описаните в исковата молба притеснения, негативни
преживявания, ограничения в личния и социален живот е твърдението, че чак през
2016 г. К. узнал за окончателното решение от 02.03.2012 г., с което е
потвърдена оправдателната присъда.
От приложеното по делото НОХД № 5925/2005 г., че на
31.07.2012 г. процесуалният представител на Й.К. – адв. Х. е подал молба до СРС
за снабдяване със заверени преписи от документи по наказателното дело.
Депозирането на тази молба следва връщане на делото от СГС след постановяване
на решението от 02.03.2012 г. в СРС, което означава, че К. е знаел за
оправдателната присъда.
При този изход на спора, на ищеца разноски не се дължат.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Й.А.К., ЕГН ********** срещу П. на Република България иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за осъждането й да му заплати сумата
от 300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от повдигане на обвинение за извършване на престъпления по чл. 339, ал.
1, пр. 1 и 2 от НК, чл. 339, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 18 от НК, чл. 339, ал. 2 вр.
ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, пр. 1 от НК, наказателното
производство за което е приключило с влязла в сила на 02.03.2012 г.
оправдателна присъда, като погасен по давност.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: