№ 131
гр. Бургас, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* М. Андонова
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200261 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа
на жалба от К. В. Е. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. В. А. – БАК, с посочен
съдебен адрес: *, против Наказателно постановление № 22-0769-000570/11.05.2022 г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 2496/2022 г. по описа на РС-
Бургас, завършило с постановяване на Решение № 916/07.10.2022 г., с което НП е било
отменено. Решението е било обжалвано пред АдмС-Бургас, като с Решение № 32/19.01.2023
г. по КНАХД № 1974/2022 г. по описа на АдмС-Бургас, въззивният съдебен акт е бил
обезсилен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Бургас, като е
било заведено под горния номер.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Заявява се,
че НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като не са описани
обстоятелства при които е извършено нарушението. Претендират се разноски.
В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото,
жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. В. А. – БАК, който заявява, че
поддържа жалбата изцяло. Допълва, че липсват доказателства за виновно поведение от
1
страна на жалбоподателя, който не е бил уведомен за прекратената регистрация и не е имал
възможност да провери това. Застъпва, че в НП не е посочен АУАН въз основа на който е
започнало производството, нито актосъставителят, който го е съставил. Иска отмяна на НП
и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – Началник група в Сектор „ПП“ – Бургас се
представлява от юрисконсулт *, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Счита, че
НП е правилно и законосъобразно издадено, поради което и моли за потвърждаването му
изцяло. В писмено становище допълнително развива съображенията си, като застъпва, че
дерегистрацията настъпва по силата на закона, поради което и не е необходимо изрично
уведомяване на собственика. Моли за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, доколкото видно от приложената разписка (л.
6 НАХД № 2496/2022 г. по описа на РС-Бургас) наказателното постановление е било
връчено на жалбоподателя на 22.06.2022 г., а жалбата срещу него е била депозирана на
06.07.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 28.12.2021 г., около 00.20 часа жалбоподателят управлявал автомобил „Мицубищи
Паджеро” с рег. № * в гр. Бургас по ул. „ Проф. Яким Якимов“ до ВХТИ в поска към ул.
„Янко Комитов“. Въпросният автомобил бил закупен от Е. на 28.09.2021 г., като сделката по
придобиването била оформена в надлежна писмена форма с нотариална заверка, изповядана
от нотариус с рег. № 491 и информация за същата била подадена по електронен път в КАТ.
Въпреки задължението за пререгистрацията в едномесечен срок (т.е. до 28.10.2021 г.) новият
собственик не изпълнил законовите си задължения и не заявил в КАТ промяната в
собствеността. Не сторил това и в двумесечен срок от придобиването (т.е. до 28.11.2021 г.),
поради което и на 30.11.2021 г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена
служебно по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
На горепосочената дата и място, лекият автомобил бил спрян за проверка от
полицейски патрул, в състава на който влизал и младши контрольор – св. Н. А.. След
направена справка с техническо средство и в дежурната част, служителите установили , че
регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена на 30.11.2021 г.
За констатираното Н. А. съставил АУАН с бл. № 000078, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на
водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН възражения също не били депозирани.
Наказващият орган преценил, че описаното в АУАН съдържа признаци на
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, поради което с резолюция от 21.04.2022 г. на основание
2
чл. 33, ал. 2 ЗАНН прекратил производството по акта и изпратил материалите на РП-Бургас.
С постановление от 29.04.2022 г. наблюдаващият прокурор преценил, че
извършеното от Е. не покрива признаците на престъпление по НК и отказал да образува ДП.
Изпратил материалите обратно в Сектор „ПП“-Бургас.
На 11.05.2022 г. въз основа на постановлението на РП-Бургас за отказ за образуване на
ДП и на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена по-горе. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти нарушават разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на разпитания свидетел са
еднопосочни и безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Фактическата обстановка,
като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, поради което и съдът намира за безпредметно
да излага повече съображения в тази връзка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – * - Началник група в Сектор „ПП-Бургас, която към дата 11.05.2022 г. е
бил оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Вярно е, че в НП не е посочено въз основа на кой акт за установяване на
административно нарушение се издава, но това е така доколкото в случая НП се издава не
на базата на АУАН, а на базата на прокурорското постановление, с което се отказва
образуването на ДП, така както допуска нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН. В този случай
напълно закономерно АНО не е посочил акта, а е цитирал прокурорското постановление,
като съдът не констатира нарушения в тази връзка.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
3
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно
изчерпателно както в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.
Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
По същество следва да се посочи следното - съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1
ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3,
предл. 1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил „Мицубиши Паджеро” е
моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че той е бил
управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване (в гр. Бургас).
Жалбоподателят не оспорва и факта, че автомобилът е придобит от него на 28.09.2021 г. в
предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП (писмен договор с нотариална
заверка на подписите), както и че в двумесечен срок от придобиването - той, е изпълни
задължението си по чл. 145, ал. 1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да
пререгистрира превозното средство.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП (в сила от
27.12.2017 г.), съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва
автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да
пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона
(ex lege), а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират когото и да е за прекратяването на регистрацията
(законът не им вменява и такова задължение). Всеки гражданин е длъжен да познава закона,
поради което и няма как да се сподели тезата, че Е. не е знаел, че регистрацията на
автомобила ще бъде прекратена, в следствие на бездействието му (т.е. че липсва
субективната страна на нарушението). В случая крайният срок за пререгистрация на
автомобила, без да бъде прекратена служебно регистрацията му, е бил до 28.11.2021 г. и
очевидно не е бил спазен, поради което и правилно регистрацията му е била служебно
прекратена след изтичане на крайния срок.
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото
му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност. Изрично
в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси, като
4
например – Решение № 2412/19.12.2018 г. по к.н.а.х.д. № 3199/18 г. на АдмС-Бургас.
В разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е предвидено наказание „Глоба” в
размер от 200 до 500 лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. В случая двете кумулативни санкции са били определени в
минималния възможен размер, поради което и няма как съдът допълнително да ги намали.
На последно място съдът счита, че така констатираното нарушение не може да се
счете за маловажен случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи
на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС,
ОСНК, по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
този вид. Нарушението е типично за вида си, като дори в жалбата не се съдържат твърдения
за някакви конкретни обстоятелства, които да водят до занижаване на обществената
опасност на извършеното.
Предвид изложеното съдът счита, че НП е правилно и законосъобразно издадено,
поради което следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-000570/11.05.2022 г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на К. В. Е. с ЕГН: ********** са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
5
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА К. В. Е. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР-Бургас с БУЛСТАТ: ********* сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и техните представители на
посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6