№ 224
гр. Варна, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно
гражданско дело № 20223100500123 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:06 часа се явиха:
Въззивникът ИВ. Т. Г. , редовно уведомен, се явява лично и с адв. Е., редовно
упълномощена и приета от първа инстанция.
Въззиваемите страни Т. ИВ. Г. и В. М. Ш., редовно уведомени, не се явяват. За тях
се явява адв. А.Г., редовно преупълномощена от адв. П.Н., който е с пълномощно от първа
инстанция.
Контролиращата страна ДСП ВАРНА, редовно уведомени, не се представляват.
Същите са депозирали доклад.
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
в доклада си към Определение № 255/20.01.2022г., с което е извършен доклад на
въззивната жалба, както и на депозирания срещу нея писмен отговор от въззиваемите
страни.
1
АДВ. Е.: Запозната съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам
по доклада. Поддържам въззивната жалба във вида, в който сме я представили. Оспорваме
отговора на въззиваемите страни.
АДВ. Г.: Запозната съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам
по доклада. Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора.
АДВ. Е.: Във връзка с направените от наша страна доказателствени искания вие сте се
произнесли с вашето определение. По отношение на указанията ви за представяне на
становище от АСП- Варна, вчера извадих от електронна папка едно становище, входирано
два пъти. Единият път беше като становище, вторият път беше като социален доклад.
Всъщност разбрах, става въпрос за идентично становище.
АДВ. Г.: Становището на ДСП Варна ни е известно.
АДВ. Е.: Във връзка с направеното от наша страна доказателствено искане и
произнасяне с вашето определение, бихме желали да представим и ви моля да приемете
писмени документи, с които се снабдихме след депозиране на въззивната жалба, а именно:
Копие от протокол от проведено с.з. от 20.12.2021г. по гр. дело № 420/21г. по описа на
ВРС, с предмет промяна на родителските права между същите страни, който протокол
всъщност желаем да представим от гледна точка на следните обстоятелства: в това
производство съдът допусна и бе изготвена комплексна съдебно психолого-
психиатрична експертиза на общото на страните дете Т. и в този протокол всъщност
бе изслушано заключението на вещите лица. Констатиран е синдром на родителско
отчуждение от умерена към тежка степен, като отчуждаващ родител е посочена г-жа
Ш.;
комплексна Съдебно психолого- психиатрична експертиза на общото на страните дете
Т.
Социален доклад, изготвен от ЦОП Аспарухово във връзка с извършената работа с
детето Т. през лятото на 2021г., в който социален доклад е констатиран също синдром
на родителско отчуждение;
Становище на г-жа Ш. относно доклада от ЦОП- Аспарухово. Въз основа на този
социален доклад г-жа Ш. е депозирала по електронен път до АСП Варна на 29.08.
становище, в което излага, че Т. е споделил пред нея какво се е случило в режима на
лични отношения, а именно- в процесния за настоящия процес срок 28-29.08., което е в
противоречие с казаното от свид. Б.- неин брат, в с.з. в първоинстанционното
производство по делото.
Копие на жалба от М. и В. Б. против г-н И.Г. във връзка със становището ни, че между
страните са налице обтегнати отношения и по отношение на нашите възражения за
неправилното кредитиране на свидетелските показания на г-н Б.;
Уведомление от г-жа Ш. до ОЗД- Вълчи дол и
становище от г-жа Ш. отново във връзка с поведение, което същата счита, че е налице
2
от страна на г-н Г. спрямо нея.
Представям копия от тези документи и на насрещната страна.
АДВ. Г.: Протоколът от друго гражданско дело не може да бъде доказателствено
средство, както и комплексната СППЕ, по този спор. По социалния доклад от 28.09.21г. не
мога да се запозная сега, за една минута. Не виждам защо се представя сега, те са
въззивници, социалният доклад е съставен много рано, но със сигурност по друг повод
извършен. Очевидно колегата се стреми да докаже, че е налице СРО, какъвто и аз, като
страничен наблюдател за първи път виждам и в тези отношения наблюдавам. Очевидно
страните не могат да се справят сами с проблемите си и търсят помощ отстрани,
включително от вас, но това не е предмет на делото. От това, което се представи съм
съгласна да се приеме възражението от 29.08.2021г. от г-жа Ш., но то не доказва това, което
твърди, а има абзац, в който точно ситуацията, която се разглежда от вас и грозните думи,
които не искам да произнеса, за които е прието от първата инстанция, че е извършено
домашно насилие, още тогава възмутена г-жа Ш. е споделила и го е изпратила на ОДЗ-Варна
и други органи, така че за това не възразявам да се приеме. Останалите жалби от г-н Б. също
нямат касателство към делото, страната е имала възможност по- рано да ги представят, по
други поводи са депозирани. Становището на В. Ш. от 20.01.2020г. очевидно касае
взаимоотношения преди инцидента от 28.08. 2021г., така че няма как да бъде доказателство
по делото. Относно писмото от 05.09.2021г. няма касателство нито с насилието от 28-ми и
29-ти, за което г-жа Ш. е сигнализирала ОЗД с този документ, считам, че ще натовари
процеса и е абсолютно излишен, освен това е бил известен на страната преди датата на
депозиране на въззивната жалба.
По направените доказателствени искания за приемане на писмени доказателства по
делото съдът намира следното:
Предмет на настоящия спор е налице ли е извършено домашно насилие по отношение
на детето Т. от страна на неговия баща, на конкретно посочена дата. Следователно и
предмет на изследване е налице ли е акт на насилие. Какви са отношенията между страните
преди или след инцидента е ирелевантно за предмета на спора. Не е предмет на обследване в
настоящото производство е ли е налице синдром на родителско отчуждение /СРО/ между
бащата и детето и коя е отчуждаващата фигура. В този смисъл и представения протокол,
както и комплексната СППЕ, социален доклад за установяване на тези отношения и за
установяване на тези отношения и този синдром не са относими към предмета на спора.
Наред с това следва да се съобрази, че представените доказателства представляват част и са
събрани в друго производство, поради което и е недопустимо приемането им като
доказателства към настоящото. Приложените възражения, кореспонденция между В.Ш. и
ДСП също съдът намира за неотносими към предмета на спора, доколкото една част от тях
касаят период от преди инцидента, а освен това и основанието, на което се представят, е
3
отново установяване на отношенията, които съществуват между баща, дете и майка.
Единственото писмено доказателство, което съдът намира, че има косвено значение по
спора, е депозираната жалба от М. и В. Б., и макар и същата да датира от далечната 2014г.,
би могла да се приеме като доказателство, установяващо какви са отношенията между
свидетеля, разпитан в първата инстанция и въззивника Г., поради което и представената
жлаба следва да бъде приета към доказателствата по делото и ценена по същество и в
съвкупност с останалите събрани доказателства. Другите писмени доказателства не следва
да бъдат приети в настоящото производство.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА днес представената от въззивника жалба вх.№
1199/17.03.2014г., депозирана до РПУ- гр. Велики Преслав.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото становище от ДСП- Варна от
08.02.2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да бъдат приети представените писмени
доказателства: Протокол от 20.12.2021г. по гр. дело № 420/2021г. по описа на ВРС,
Комплексна СППЕ, изготвена по същото дело, Социален доклад от 08.09.2021г., ведно със
задължителното предписание; Заключителен доклад от 08.10.2021г., отново изготвен от
ДСП- Вълчи дол; Възражение от В.Ш., депозирано на 29.08.2021г.; Информация от В. Ш. от
05.09.2021г., както и Становище от В. Ш. от 20.01.2020г.
ВРЪЩА същите на въззивника.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Г. : Неприетите от вас доказателства имат връзка с цялото
предходно решение и ще даде яснота относно воденето на процеса. Държа много да ми
запишете всяка една дума, а може би ще поискам и звуков файл. На първи, този месец бях
разпитван 3 часа в КПКОНПИ относно настоящия процес. В момента това, което вие
направихте, отхвърлихте най- напред свидетелите, които са пряко наблюдавали детето при
всяко едно приемане и предаване в ЦОП- Аспарухово- г- жа Ат. и г-жа Р., защото винаги се
правят протоколи, как е протекла срещата. Тези хора можеха да кажат какво е споделило
тогава детето. Вие не ги допуснахте нито на първа, нито на втора инстанция, а това ще даде
много добър резултат за вас да видите каква е фактическата обстановка. Това, което ние сме
поискали да приемете тогава като доказателства, е благодарение на разрешението на
Административен съд- Русе, в което ние се снабдихме с цялото досие на детето. Именно за
нас станаха известни, след съдебното решение тези документи. Тези документи, в първия,
който не приехте, в съдебното решение се твърди и се мотивира Чаракчиев, благодарение на
показанията на В. Б., че е споделило детето на 30.08. ,след това той е споделил и на майка
4
му. Само че, видно от описанието тук, че още на 29-ти тя го излага това нещо, тоест огромно
разминаване в показанията на Б. и на Ш.. И на базата на това е взето съдебното решение.
Другото което е, и Ат., и Р. щяха да дойдат и да кажат, че това, което се предавали на
майката след това е доведено до знанието и на Т., като са му вменявани думи и това е било
всеки път. Именно поради несъдействието на В. Ш. те стават задължителни предписания,
които вие отново не ги приехте, защото това касае нейното поведение, не моето. Аз се боря
за моето дете, но вие давате вяра на показанията на един лъжесвидетел и на един човек,
който всячески се опитва да откъсне детето от баща му и го е отчуждил. Да, има родителско
отчуждаване и то е по вина на майката и детето с години, това го казват и вещите лица, е
било обработвано от майката. Всяка негова дума, тоест в сем. Шиварови се говори против
мен и ако това нещо го бяхте приели, щяхте да го прочетете. Не аз говоря против тях, а те
говорят против мен.
Ще се върна назад в годините, още на първите дела, в които вие установявайки, че тя
ме прегазва с автомобила, глобата, която й е наложена от полицията, пред очите на детето,
пред детето, вие само тогава я осъдихте да се въздържа от домашно насилие. Аз, Богу не съм
си пипнал детето, аз се боря за това дете. И от 2013г. има още един документ в досието, в
което В. Ш. каза „ще направя и невъзможното, но ще отделя детето от баща му“. Това, което
исках да ви представя, от 2020г., когато вие бяхте на въззивна инстанция отново, ето го
становището, затова че майката не е дошла, за да вземе детето. Аз съм си използвал правото
да извикам полиция, защото на кого мога да го предам, когато тя си е изключила телефона.
Вие тогава ме осъдихте една година да не си видя детето. Не го пожелавам на никого. Това
становище щеше да докаже, че вие тогава не бяхте права.
Не е смешно, госпожо /обръщайки се към адв. А.Г./.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на г-н Г., че към момента предмет на обследване е е ли налице
инцидент на конкретните дати. Какви са били предходните дела, какви са
взаимоотношенията между страните, какви спорове към момента текат и по какъв начин ще
бъдат изменени или не предоставянето на родителските права не е предмет на настоящия
спор, поради което и не следва да бъдат събирани писмени доказателства и гласни такива,
установяващи дали предходни решения са били правилни и законосъобразни, поради което
и съдът намира че не са налице основания за отмяна на определението, ако искането на
въззивника е в този смисъл.
АДВ. Е.: Представям списък с разноски.
АДВ. Г.: Представям списък с разноски.
АДВ. Е.: Правя възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
АДВ. Г.: Не правя възражение за прекомерност.
5
Съдът намира, че следва да бъдат приети днес представените от страните списъци с
разноски, ведно с Договор за правна помощ, който е към списъка с разноски на адв. Г.,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото днес представените от страните списъци с
разноски, ведно с Договор за правна помощ, който е към списъка с разноски на адв. Г..
Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания съдът счита делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Е.: Поддържам всичко, което сме изложили във въззивната жалба против
решението, постановено пред първоинстанционния съд. Няма да преповтарям нищо от това,
което вече сме изложили, но моля да имате предвид следното:
Да, безспорно ние сме в производство по ревизиране на решение по уважена молба за
извършено домашно насилие от страна на г-н Г. за времето 28-29.08.2021г. Чисто от
формална гледна точка вие сте прави. Да, съдът следва да обследва само единствено
случилото се в този период. За съжаление, обаче настоящата ситуация няма как да бъде
разглеждана само и единствено чрез извършване на анализ на случилото се само в рамките
на тези два дни. Какво имам предвид: в този вид производства съдът е длъжен, използвайки
своите правомощия във връзка със служебното начало, както и с оглед охраната и защита на
най- висшия интерес, в случая детето Т., да отсее от всички събрани писмени и гласни
доказателства истината, какво се е случило в рамките на тези два дни.
Съдът постанови решението, което ние обжалваме, само въз основа и единствено на
събрани гласни доказателства- чрез разпита на двама свидетели. Единият свидетел е г-н Б.,
брат на г-жа Ш., другият свидетел е г-жа Росица Кр., живееща на семейни начала с И.Г..
Тоест, показанията и на двамата свидетели съдът следваше да кредитира съобразно с всички
налични писмени доказателства и през призмата на чл. 172 ГПК е ли е или не е налице
заинтересованост. Съдът в мотивите си сочи, че прави такава преценка, само че при
развиване на своите аргументи, е видно всъщност, че той кредитира само изложената
страна от г-н Б., а изобщо не кредитира изложеното от г-жа Кр., която всъщност е пряк
очевидец, същата е присъствала и е била неотлъчно и с Ив., и с Т. през процесните два.
Аргументите на съда за некредитиране от страна на очевидеца, е че същата е затаила, че
между нея и г-жа Ш. са налице съдебни спорове. В днешно с.з. приехте жалба от страна на г-
6
н Б. спрямо г-н Г.. С този документ ние всъщност установяваме, че между свидетеля и г-н Г.
също са налице обтегнати отношения. Тоест, вие ще бъдете изправени отново пред дилемата
следва ли да дадете вяра на един от двамата свидетели, на единия или на другия, или пък на
никой от тях двамата и съответно да постановите вашия акт, като вземете предвид
изложеното от детето Т. при неговото изслушване.
Аз отново твърдя, че в първоинстанционното производство бяха допуснати
множество съдебнопроцесуални нарушения. Излагам като факт, че в същия ден, в който се
гледа делото за домашното насилие и се слуша детето, в същия ден, в по- късен час имаше
заседание за родителските права, в което също следваше да бъде изслушано детето. За с.з. по
гр.д.№ 13683 от страна на АСП- Варна нямаше нито становище, нито представител.
Възразихме, че в тази ситуация няма как да бъде изслушано детето. Напротив, съдът каза
„това е разпореждане на съда, ще слушаме детето“. Т. беше изслушан точно за пет минути.
В с.з. по делото за родителските права отново нямаше представител на АСП Варна,
съответно съдът категорично отказа да слуша Т. и изрично заяви, че това е
незаконосъобразно. Извинете, но това е нагледен пример за доверителя ми, в рамките на
един и същи ден, в две различни производства единият съдебен състав слуша детето, без да
са налице предпоставките на чл.15 ЗЗДт, а другият състав казва „няма да го слушам, това е
незаконосъобразно“ и не го изслуша. Районният съд не ни запозна по никакъв начин с
казаното от Т.. Независимо от това, бяхме сигурни, че Т. не е казал нито една добра дума за
своя баща. Какво имам предвид: сами ще видите, че свидетелят Б. на мой конкретен въпрос
дали някога Т. е споделил с него за някакви положителни, приятни емоции със своя баща,
свидетелят отговори, че абсолютно никога детето не му е споделило за някакъв хубав и
положителен момент за своя баща. Според нас обследването дали е налице СРО или не е от
Т. и кой е отчуждаващия родител, смята се за ирелевантно. Няма как да се съглася. Да,
безспорно от протокола и изготвената по друго производство експертиза според
разпоредбите на ГПК няма как да бъдат използвани за валидно доказателство в друг процес.
И все пак, вещите лица са категорични, че понастоящем детето страда от СРО вече към
тежка степен. На мой изричен въпрос такава тежка форма на СРО предполага ли, възможно
ли е детето да си измисля различни негативни моменти, които да представя пред другия
родител за времето, което е прекарало при бащата и такива да не са се случило изобщо,
възможно ли е. Същите отговориха „да, напълно е възможно“. Аз по никакъв начин не
казвам, че детето лъже. Напротив, казвам че детето е до такава степен отчуждено от своя
родител, че дори и времето, прекарано с него, дори и всички приятни емоции за краткото
време, когато е с баща си, същият не може да ги сподели със своята майка в този им вид.
Какво имам предвид: същият се страхува да каже на майка си „да, прекарах много приятно с
татко“. Напротив, 99 % от времето, което Тео прекарва с баща си, се интерпретира от г-жа
Ш. като време „гадно“, „неприятно“. Т. не желае по никакъв начин да контактува със своя
баща. За мен наличието на СРО е в причинно- следствена връзка не само с настоящото
производство, а и с множество други, които се водят между страните. Да, безспорно ние
няма как да установим по друг начин истина ли е или не е истина това, което пише в
молбата за защита. Единственият начин е чрез събиране на гласни доказателства.
7
За съжаление ситуацията е изключително сложна, доверителят ми отново, за пореден
път, ако вие потвърдите решението на първоинстанционния съд, ще бъде лишен от каквото
и да било общуване със своя син. Това по никакъв начин няма да помогне на детето, нито
пък след изтичане на този период техните взаимоотношения, видите ли, ще се подобрят. Не,
няма да се случи това.
Ето защо смятам, че в настоящия случай няма как да бъде изследван само и
единствено процесния период. Ако чисто формално го погледнем така, то тогава вие просто
трябва да направите преценка на събраните гласни доказателства и съответно да прецените
дали да дадете вяра на изслушания Т. в разрез с разпоредбите на ЗЗДт.
Моля, при постановяване на решението си, да вземете предвид всичко изложено,
аргументите, изложени във въззивната ни жалба, и да отмените решението на ВРС изцяло,
като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на
съдебнопроизводствените правила.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИКЪТ И.Г. : Това, което искам да кажа е, че каквото и да ви представя,
каквито и да е документи да са в противоречие с така немотивираното решение, аз зная, че
няма да се приеме. Както вие имате вътрешно убеждение, така и аз имам вътрешно
убеждение. Аз се чувствам като дискриминиран, каквото и да предоставим, както и да
водим, каквото и да направим, и да докажа, че съм невинен, винаги вие отсреща можете да
кажете, че това не е свързано с делото. Напротив, годините назад, отчуждаването на детето е
свързано и с това. На мен ми е пределно ясно, даже съм го чел, на 01.02. България за
пореден път е осъдена и там, в този съд се говори за СРО, за вината на институциите, за
вината на съда и на социалните служби. 17 000 български деца са със СРО и повярвайте ми,
не страда само единия от техните родители, страдат всички от тяхна страна, цялата близка
рода. Подобни поведения на подобни родители като В. Ш., която между другото тя трябва
да е наказана, защото е доказано, че СРО е тежко психологично домашно насилие върху
детето. Доказано е и от психолози и психиатри от всичките изброени СППЕ, които вие ще
кажете, че нямат връзка с това производство, все едно вие като отидете на лекар, те няма да
ви направят изследвания, защото примерно ме боли пръста, пък то може да се окаже и
съвсем друго. Явно е, че правосъдието не е като здравеопазването.
Лично аз като гражданин въобще не вярвам в правосъдието. Мислех, че Темида е
сляпа. Аз също виждам как всеки прави каквото си иска, само и сам по вътрешно убеждение
един родител да бъде очернен, да бъде откъснат от детето. Защото може би това е
тенденцията. Участвал съм в много работни групи, за промяна на СК, дори по не лично мои,
но обсъдено сме променили закона по чл.182, ал.2, който вече да премине в НК. Има още
какво да се работи. Вие сте длъжници не само на мен, вие сте длъжници на нашите деца,
защото утре ще бъде друг такъв родител, който е набеден. Защото не е само да се биеш в
гърдите, че си много добър адвокат и че защитаваш хора от домашно насилие, но и мнимите
8
жертви. Аз детето няма да си го върна, има съдници, които са над вас и вярвам в тях.
АДВ. Г.: Моля да се произнесете с решение, с което да потвърдите
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Моля да присъдите на г-жа Ш. сторените съдебно деловодни разноски.
Първо, искам да изкажа процесуалната страна на процеса: възраженията, които се
правят за нарушените права на Т. по аргумент на чл.26, ал.2 ГПК, чужди права могат да
бъдат защитавани само от лицето, на когото принадлежат тези права и ответникът по
делото, въззивник в настоящия процес, не може да се позовава на т.нар от него процесуални
нарушения.
Дори и да се приеме, че детето е изслушано от съда без участието на психолог или на
социален работник, това нарушение в никакъв случай не е съществено. Напротив, съдията е
подходил по най- разумния начин, призовал е детето, преценил е че няма нужда да се
травмира втори път и да бъде слушано в друго съдебно заседание. Не се е позовал
единствено и само на този вид доказателствено средство, ако изобщо дори може да бъде
доказателство мнението на лицето. Позовал се е на всички събрани по делото доказателства
и най- вече на официалния документ, съставения в кръга на служба „Социално
подпомагане“ Вълчи дол протокол от 03.09., където е отразен целия инцидент. Кредитирал
е показанията на брата на майката, вуйчото на детето, защото съвпадат с другите
доказателства по делото. Правилно не е кредитирал показанията на близката на г-н Г.,
защото са противоречиви показанията . Казва „детето беше резервирано, дръпнато“, а от
друга страна прекарали са един прекрасен уикенд. Ако обърнете внимание от пледоарията
на адвоката днес, тя също зае две противоречиви позиции. Има налице СРО, същевременно
съществува и привързаност между бащата и детето. Това са две противоречиви позиции.
Безкрайно съжалявам, че има СРО, който аз като човек, който казах в началото, който за
първи път встъпва в този процес, виждам от пръв поглед.
Безкрайно съжалявам и че г-н Г. и г-жа Ш. не могат да се разберат помежду си и не
могат да разберат, че единственият проблем е в тях самите и търсейки помощ от когото и да
било- социално подпомагане, адвокати, от съда, те не могат да получат, защото ние и вие
също не можем да се намесваме в личните права на хората. В това положение са поне 17000
граждани, които са се обърнали към СЕС и са въвлекли поне 51000 граждани, ако не се
гледаше разширения кръг, така че по това дело единствените доказателства са, че спрямо
детето Т. и аз се чувствам повече длъжна да защитавам детето Т., е упражнено домашно
насилие, съдът е дал 4 месеца ограничителна мярка. Доверителката ми не е обжалвала по
някаква причина срока. Считам, че е достатъчен този срок всички да направят
рекапитулация и ако все още нещо може да бъде спасено, да бъде спасено, но така или
иначе единствената цел на настоящия процес, е да даде защита от насилие и такава е
упражнена спрямо детето.
Относно оплакването защо съдията не бил запознал страните с мнението на детето,
9
което е казано в с.з. Обръщам се към колегата: как си представяте, колега съдията да Ви
изчете думите на детето, които са същите, каквито са и в исковата молба и със своите уста да
изрече думи, които са изобщо неприемливи. За мен е стряскащо и друго, не толкова думите,
които са засегнали детето, а ситуацията, в която са били изречени. Представете си да хване
бащата лицето на детето си, да го доближи до своето и да му казва „разбра ли ме, разбра ли
ме“. Ами тази агресия я видяхме и днес. Г-н Г. за първи път ме вижда, не ме познава, не зная
що за човек съм, атакува и съда. Изобщо не ми е трудно да повярвам, че тази ситуация,
което за мен означава страх. Мен ако някой ме хване, който и да било и ми доближи лицето
и ми каже „разбра ли ме, разбра ли ме“, със сигурност ще изпитам страх. За мен това е по-
стряскащото дори от самите думи, които са изречени и са неприемливи, засягащи половата
неприкосновеност на братчето на Т. и неговия заварен брат. И последно, безкрайно
съжалявам, че освен конфликта между Вас и г-жа Ш., г-н Г., въвличате абсолютно всички- и
Вашата близка, която е свидетелска в процеса, и всички останали лица и всъщност
мултиплицирате проблема до безкрайност.
АДВ. Е.: Тъй като колегата се обърна директно към мен, заявявам, че аз смятам, че
съдът следва да е безпристрастен. В момента, в който влезе в залата, той не следва да има
вече изготвено решение. Напротив, следва безпристрастно да ръководи процеса, да си
свърши работата така, както е разписано, в случая ГПК и в ЗЗДН. Независимо какво е
изложило детето съдът следваше да запознае страните със същото. Оттук насетне вече
остава само единствено във ваша тежест вие да се произнесете кой е крив и кой е прав. прав.
Това е.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10