№ 451
гр. Разград, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20223300500304 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Юробанк България“ АД чрез пълномощник против
Разпореждане № 797 от 24. 06. 2022 г. по ч. гр. д. № 280/ 2022 г. по описа на Исперихския
районен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането за издаване на заповед за
изпълнение срещу С. С. В. от с. Тодорово за заплащане на парично задължение в размер на
96 лева по Договор за потребителски кредит FLI054486/ 28. 02. 2020 г., представляващо
разноски за връчване на нотариална покана. Жалбоподателят твърди, че в тази част
разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде
отменено и претенцията му да бъде уважена.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано пред РС Исперих по депозирано заявление
от „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу С.
С. В. за заплащане на главница, мораторни лихви, законната лихва от подаване на
заявлението, таксите по ограничаване на негативните последици при просрочие и
разноските по делото.
С разпореждането в обжалванат част, районният съд е оставил без уважение
заявлението на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение срещу С. С.
В. от с. Тодорово за заплащане на парично задължение в размер на 96 лева по Договор за
потребителски кредит FLI054486/ 28. 02. 2020 г., представляващо разноски за връчване на
нотариална покана.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
1
приема следното: Частната жалба е неоснователна.
По отношение на претенцията на наличие на задължение за сумата 96, 00 лв.,
претендирана като административни разходи за извънсъдебно събиране на вземането,
въззивният съд не установява такава договорена клауза в подписания договор за
потребителски кредит, нито пък яснота и конкретизиране на задължението на потребителя в
Общите условия към договора за кредит, поради което в тази част заявлението е
неоснователно и следва да се отхвърли. Неоснователен е изложеният в частната жалба
довод, че дължимостта на сумата произтича от разпоредбата на чл. 78 ЗЗД. Претендираната
сума произтича от заплатена такса на ЧСИ за връчване на уведомление до длъжника за
обявяване на предсрочна изискуемост на дълга, поради забава. Според разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от ЗПК, приложима към настоящия случай, поради характера на сключения договор
между страните, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. По силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът
може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като посочване на вземането като разноски по изпълнението по
смисъла на чл. 78 ЗЗД не променя факта, че това задължение не съответства на никаква
допълнителна услуга, предоставяна от кредитора. Дейността по изготвяне и връчване на
покани за доброволно изпълнение, съдържащи и уведомления за обявяване на предсрочна
изискуемост по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, по естеството си не касае допълнителни услуги, свързани с
договора, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не
попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги /В този смисъл решение № 345/9.01.2019 г.
по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК/. Поради това, претендирането на разноски за събиране
вземане поради неизпълнение противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита. Уведомлението за предсрочната изискуемост на задължението е в
тежест на кредитора и както правилно е посочил заповедния съд, представлява разход,
направен преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за действие
предназначено да направи изискуемо вземането на кредитора с ненастъпил падеж.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 797 от 24. 06. 2022 г. по ч. гр. д. № 280/ 2022 г.
по описа на Исперихския районен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането за
издаване на заповед за изпълнение срещу С. С. В. от с. Тодорово за заплащане на парично
задължение в размер на 96 лева по Договор за потребителски кредит FLI054486/ 28. 02. 2020
г., представляващо разноски за връчване на нотариална покана.
Определението не подлежи на обжалване .
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3