РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2099
гр. Пловдив, 09 . 11 . 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 1583/2021г., за да се произнесе ,
взе предвид следното :
С.И. ***,
представляван от адв. И.М. обжалва Заповед №
ДЗ-97А/28.04.2021г. на Кмета на Община Раковски, с която се отказва дерегистрация по настоящ адрес на лицето Т.Т.Ч..
Становища на
страните :
- Жалбоподателят счита
оспорената заповед за незаконосъобразен административен акт, издаден в
противоречие на материалния закон, в нарушение на процесуалните правила и при
липса на мотиви. Изразява несъгласие с приетото, че след като на 01.07.2014г. е
дал съгласие за адресната регистрация по настоящ адрес на основание чл.92 ал.3
от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ на лицето, това е необратимо и
завинаги. Към посочената дата адресната регистрация е извършена правомерно и П.
е попълнил необходимата декларация, но при издаване на оспорената заповед,
кметът на общината не е отчел новонастъпилите
обстоятелства и несъгласието на жалбоподателя като собственик на имота – лицето
да е адресно регистрирано на неговия адрес. Заявено е, че с подаване на
заявление вх.№ 94С-1716-1/12.04.2021г. до Кмета на Община Раковски,
жалбоподателят заявил недвусмислено своето несъгласие Т.Ч.да е адресно
регистриран по настоящ адрес в недвижимия имот на оспорващото лице. Посочено е,
че Ч.никога не е живял реално на адреса, нито понастоящем живее в него, няма
достъп до него, не е собственик, не е ползвател или наемател на имота, а живее
при роднини и близки в с.***, община Раковски, което е известно на общинската
администрация. Към момента няма правна и фактическа връзка с този адрес и няма
правно основание да бъда адресно регистриран в недвижимия имот на
жалбоподателя. Отразено е, че посоченият в заповедта протокол от 28.04.2021г.
не е връчен на П., нито е правена проверка в дома му да това – дали
действително лицето го обитава. В тази вр. се
поддържа, че целта на ЗГР е да се поддържа регистър на населението за
постоянния и настоящ адрес на гражданите в актуално състояние, съответстващо на
действителното фактическо положение. С арг. от чл.89
ЗГР е посочено, че законът не допуска
произволно посочване и регистриране на какъвто и да е адрес, а е въвел
изискване за наличие на правна и фактическа връзка на гражданина с адреса, на
който е вписан в регистъра на населението. С позоваване на чл.93 ал.5 ЗГР се
твърди, че от 2016г. жалбоподателят получава постоянно призовки по дела,
известия от държавен съдебен изпълнител при РС – Пловдив за извършване на описи
и продажби, които издирват лицето чрез П. и искат да приема от негово име
документи и книжа. При няколкократните опити за разговор с Ч.да си промени
адреса при своите роднини, последният му отговарял, че П. нищо не може да
направи. По повод търсенето на Ч.от държавна и местна власт, е изразено
безпокойствие от влизане на съдебни изпълнители и полиция в имота на П. в
негово отсъствие чрез ключар с опис и отнемане на негови вещи и имущество, тъй
като той е професионален шофьор на автобус и отсъства от дома по цял ден. Жалбоподателят
счита, че създалото се напрежение в него е нетърпимо и не желае това лице,
против волята му и въпреки неговото изрично несъгласие да има настоящ адрес в
собствения му недвижими имот. В противен случай би било налице нарушение на
принципа на неприкосновеност на частната собственост – чл.17 ал.3 от Конституцията на РБ, както и правото на несмущавано ползване на личното жилище,
регламентирано в чл.8 от ЕКЗПЧОС.
В случая
жалбоподателят е подал заявление до общината, с което оттеглил съгласието си и
поискал заличаване на адресната регистрация по настоящ адрес ***, като
общинската администрация се е отнесла некомпетентно и формално. С позоваване на
чл.99 ал.1 ЗГР вр. с чл.92 ал.1, чл.99 ал.1 и ал.4,
чл.99а ЗГР, е посочено че извършената проверка от назначената комисия е
формална – не е осъществена проверка на място, затова в заповедта отсъства
коментар на изводите за дейността на комисията.
Поискано е
отказът да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен с връщане на
преписката на кмета на общината с указания за заличаване на направената адресна
регистрация по настоящ адрес, ведно с присъждане на направените разноски по
делото.
В ход по същество
адв.М. поддържа жалбата, считайки я за основателна по
изложените съображения и събраните доказателства.
- Ответникът Кмет на Община Раковски
не изразява становище по жалбата.
- Окръжна прокуратура – Пловдив не
участва в съдебното производство.
1. Заповед № ДЗ-97А/28.04.2021г.
на Кмета на община Раковски е изпратена на С.И.П. с писмо изх.№
94С-1716-2/13.05.2021г. и получена с известие за доставяне на 04.06.2021г.
лично от жалбоподателя /л.19/. Жалбата е подадена в АС – Пловдив на
15.06.2021г. Оспорването е осъществено в 14 дн.срок от адресат на
неблагоприятен административен акт, подлежащ на съдебно оспорване. Жалбата е
допустима за разглеждане по основателност. Съгласно чл.92 ал.14 от закона за
гражданската регистрация : „Актовете на органите по ал. 1 за заличаване на
адресна регистрация подлежат на оспорване пред съответния административен съд.
Обжалването не спира изпълнението. Решението на административния съд е
окончателно.“, като се съобрази, че в случая се оспорва отказ да се извърши дерегистрация, поради което съдебният акт подлежи на
обжалване.
2. Данни от преписката
: Със Заявление вх.№ 94С-1716-1/12.04.2021г. до Кмета на община Раковски, Ст.П.
поискал на основание чл.99б ЗГР – след провеждане на предвидените в закона
процедури и срокове, да се издаде заповед за заличаване на адресната
регистрация по настоящ адрес на лицето Т.Т.Ч. на
адрес – с.***, община Раковски, ул.32-ра № 3. В заявлението е посочено, че П. е
собственик на недвижими имот в с.***, който според приложен нотариален акт № 49
от 26.11.2020г. /номер на вписване от 26.11.2010г. – акт 12/ представлява
дворно място в с.***, община Раковски, ул.32-ра № 3, ведно с построените в него
– полумасивна жилищна сграда, две паянтови сгради и
навес. През 2014г., на основание чл.92 ал.3 ЗГР П. дал съгласието си – Т. Т.Ч.да
бъде адресно регистриран с адресна регистрация по настоящ адрес на описания
недвижим имот, като същото му се налагало, тъй като никой негов близък не бил
съгласен, а той трябвало да изтърпи наложено му наказание подписка, поради
което трябвало да има настоящ адрес. Същият уверил П., че като изтърпи
наказанието си ще се регистрира на друг адрес. За описаната информация към
заявлението е приложена декларация от Ст.П. от 01.07.2014г. Жалбоподателят
поискал на основание ЗГР да бъде издадена заповед за заличаване на адресната
регистрация на Т.Ч.на адрес – с.***, предвид изложени основания /повторени в
жалбата/ - Ч.никога не е живял реално на адреса, нито понастоящем живее в него,
няма достъп до него, не е собственик, не е ползвател или наемател на имота, а
живее при роднини и близки в с.***, община Раковски, което е известно на
общинската администрация. Към момента няма правна и фактическа връзка с този
адрес и няма правно основание да бъда адресно регистриран в недвижимия имот на
жалбоподателя. Във вр. с получавани от 2016г.
призовки по дела и съобщения от държавен съдебен изпълнител при РС-Пловдив е
изразено безпокойство за личните вещи и имущество, тъй като заявителят не
поддържа никакви отношения с Ч.. Изрично е вписано, че П. оттегля съгласието си
и иска заличаване на адресната регистрация по настоящ адрес ***. Посочено е, че
съгл. чл.99 ал.1 ЗГР, всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната
на настоящия си адрес, като последиците от неизпълнение на това задължение са
уредени в чл.99б ал.1 ЗГР – при писмен сигнал или по искане на собственик на
имот, подадени до орган по чл.92 ал.1 или до областния управител за нарушение
на чл.92, чл.99 ал.1 и ал.4 или чл.99а, както и поп собствена инициатива кметът
на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да
извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна
регистрация или промяна на адрес. В случай на установяване от комисията, че
адресно регистрираният на въпросния адрес не живее на него или че никога не е
живял на адреса, компетентният орган е длъжен да постанови заличаване на
регистрацията по настоящ адрес. По реда на чл.99б ал.1 ЗГР следва да провери
дали към настоящия момент са налице предпоставките лицето да има адресна
регистрация на точно определен адрес.
На 14.04.2021г.
Кметът на община Раковски изискал уведомяване за представител от страна на
Областен управител – Пловдив, ТЗ ГРАО гр.Пловдив и началника на РУ – Раковски,
във вр. с издаване на заповед за комисия по чл.99б
ЗГР.
Със Заповед №
ДЗ-93 от 22.04.2021г., кметът на община Раковски определил комисия /председател
– гл.юрисконсулт в община Раковски; членове – представител на ТЗ ГРАО –
Пловдив, представител на Областна администрация – Пловдив, представител на
РУ-Раковски и ст.експерт ГРАО в община Раковски/, на която е възложено да
извърши проверка на извършената адресна регистрация и дали лицето Т.Ч.живее
и/или пребивава на посочения в заявлението на Ст.П. имот с адрес ***. Заповедта
е основана на чл.99б ал.1 ЗГР и във вр със
заявлението от 12.04.2021г. на Ст.П.. На основание чл.99б ал.2 ЗГР е наредено
проверката да се извърши в 7дн. срок от издаване на заповедта, като за
резултатите от проверката се състави протокол, който да се предостави за
утвърждаване, вкл. е насрочено заседание на комисията на 28.04.2021г. от 10ч. в
сградата на общината.
В Констативен
протокол от 28.04.2021г., изготвен от мл.ПИ П.к., по отношение извършена проверка
по чл.99б ЗГР /л.23/, е отразено, че на 28.04.2021г. мл.експерт П.Х.К.на
длъжност мл.ПИ в звено Териториална полиция на група Охранителна полиция при
РУ-Раковски ОД МВР-Пловдив, е извършил проверка на адрес – с.*** във вр. със заявлението на Ст.П. и при извършената проверка
съвместно с ПИ А.Д.се установило, че лицето Т.Т.Ч. не живее на адрес с.***, повече от 30
дни.
В протокола на
комисията от 28.04.2021г. е посочено, че към преписката е налична саморъчно
попълнена декларация по реда на чл.92 ал.3 ЗГР, от която е видно, че Ст.П. е
дал съгласие за адресна регистрация на Т.Ч.на 01.07.2014г. Декларацията е по
образец и преди подписа на лицето е записан
текст : „ Известно ми е, че не може да бъде извършено служебно адресно
пререгистриране или заличаване на горепосочените лица, в случай, че същите
напуснат адреса на имота, за който с настоящата декларация давам съгласието си
за тяхната адресна регистрация.“. Отразено е съдържанието на заявлението на Ст.П..
Посочено е, че кметския наместник на с.*** по повод служебна проверка обяснил,
че още към онзи момент и преди подписване на Декларацията по чл.92 ал.3 ЗГР са
били подробно разяснени последиците от съгласието, което Ст.П. писмено и
саморъчно ще даде на Т.Ч.досежно адресна регистрация. Комисията направила
служебна справка за адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на т.Ч.и
констатирала, че последната е в с.***, като преди това лицето многократно е
променяло адреса си. Отразени са и данните от проверката на РР Раковски – Ч.не
живее на посочения адрес повече от 30 дни.
При тези данни и
без конкретни съображения и/или обосновка, комисията предложила на Кмета на
общината да откаже дерегистрация на лицето Т.Ч.по
постоянен и настоящ адрес ***.
3. Оспорената
заповед е основана правно на чл.99б ЗГР и чл.140а ал.4 от Наредба №
РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на единната система за гражданска
регистрация. В обстоятелствената й част са отразени заявлението от 12.04.2021г.
на Ст.П. и протокола от 28.04.2021г. на комисията, назначена със Заповед №
ДЗ-93/22.04.2021г. на кмета на общината.
Със заповедта е
отказано да се извърши дерегистрация по настоящ адрес
на лицето Т.Т.Ч. в с.***, община Раковски, област
Пловдив, ул.32-ра № 3.
За мотиви са посочени : Наличната в
преписката декларация по см. на чл.92 ал.3 ЗГР, от която е видно, че Ст.П. е
дал съгласие за адресна регистрация на Т. Т.Ч.на 01.07.2014г. Цитиран е текста
в декларацията : „Известно ми е, че не може да бъде извършено служебно адресно
пререгистриране или заличаване на горепосочените лица, в случай, че същите
напуснат адреса на имота, за който с настоящата декларация давам съгласието си
за тяхната адресна регистрация.“. Вписано е, че кметският наместник на с.*** по
повод служебната проверка на комисията обяснил последиците от съгласието преди
подписване на декларацията по чл.92 ал.3 ЗГР, което Ст.П. писмено и саморъчно
ще даде на Т.Ч.досежно адресната регистрация.
4.
Кметът на община Раковски в качеството му на орган по чл.92 ал.1 ЗГР е бил
сезиран със заявлението на жалбоподателя като собственик на недвижим имот с
административен адрес – с.***, за извършване на проверка по реда на чл.99б ЗГР
и заличаване на регистрацията по настоящ адрес на Т.Ч..
Оспорената
заповед не съдържа конкретни съображения, обосноваващи отказа. Същият е
изричен, а не мълчалив, за да се съобрази правилото при оспорване на мълчалив
отказ - в обхвата на проверката за законосъобразност са всички възможни
предпоставки, относими към преценката за
съответствието на искането с материалния закон. Разпоредбата на чл.140а ал.4 от
Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г. : „Въз основа на протокола на комисията и при
спазване на чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс кметът на общината
издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че
са извършени в нарушение на Закона за гражданската регистрация.“ изисква
спазване на чл.35 АПК, което е задължение на административния орган, пряко
произтичащо от АПК. Поставеният акцент на декларацията по чл.92 ал.3 ЗГР /“За
извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик,
когато заявителят не е собственик чрез декларация по образец, подадена лично
пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа.“/ и на последиците
от даденото съгласие от страна на Ст.П., ориентират към възприето отсъствие на
нарушение на ЗГР при извършване на адресната регистрация на Т.Ч.– като
основание за отказ за издаване на заповед за заличаването й. В тази насока и
чл.99б ал.3 – „В тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на
протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни
регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или
на чл. 99а,…“, както и чл.99б ал.1 ЗГР – „При писмен сигнал или по искане на
собственик на имот, подадени до орган по чл. 92, ал. 1 или до областния
управител за нарушение на чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а, както и по
собствена инициатива кметът на общината или на района издава заповед за
определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за
извършване на адресна регистрация или промяна на адрес….“.
В случая
заявителят не е поддържал нарушение на закона при извършване на адресната
регистрация на Т.Ч.с неговото съгласие, а наличие на предпоставки за заличаването
на адресната регистрация, което обстоятелство е изисквало преценка на заявените
факти в искането спрямо изискванията за адресна регистрация към момента на
подаване на заявлението. Това не е направено и са нарушени нормите на чл. 35 и
чл. 36 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение по случая и
за служебно събиране на доказателства по преписката. Не са проверени
твърденията в заявлението относно отсъствието на лицето Т.Ч.от адресната му
регистрация в дълъг период от време – по данни от сигнала, считано от 2016г.
заявителят получава книжа и призовки до Ч., който не живее на адреса. Не е
проверено и твърдението за пребиваването на Ч.при роднини и близки в с.*** – не
са издирени роднините на Ч., за да бъдат събрани сведения от тях по отношение
фактическия адрес, на който живее Ч.. По отношение непроверените относими данни, свидетелят Т.Т.
заяви, че е съсед на жалбоподателя и го познава откакто е дошъл в с.*** – през
2014г. Според свидетелските показания Т.Ч.не е живял в дома на С. дори един ден
и Ч.пребивава при сестрите си.
Назначената
комисия не е проверила посочените факти от значение за произнасяне по
заявлението, нито е коментирана проверката на място, извършена от представител
на РУ – Раковски, установил, че Ч.не живее на адреса повече от 30 дни /в тази
насока Решение № 16314/2019г. по адм.д.№ 3648/2019г ,
ВАС, Трето О. – „…респективно назначената комисия е следвало да проверят дали
са били налице основания за промяна на постоянен и настоящ адрес на лицата,
посочени в молбата на собственика, т.е. дали и от кога не живеят на
регистрирания адрес. Нещо по-съществено – следва изцяло да бъдат споделени
задълбочените мотиви на съда относно съществуването на адресна регистрация на
лица, които отдавна са напуснали съответния адрес, което противоречи на целта
на ЗГР. Титулярите на субективното материално право на собственост върху
недвижимия имот не могат да бъдат ограничавани при упражняване на правото на
собственост или което и да е от отделните правомощия на собственика и да не да
разполагат с правни средства, чрез които да инициират заличаване на адресната
регистрация. Философията на съждение на касатора неоправдано
засяга интересите на собствениците на имота, като се дава възможност на
недобросъвестни лица да продължават противоправното
си бездействие чрез незаявяване на промяна на адреса, като по този начин
нарушават и нормата на чл.99, ал.1 от ЗГрР, за което
във връзка с чл.116, ал.2 от ЗГрР, следва да бъде
ангажирана административно-наказателната им отговорност.“. Тезата, че при
отсъствие на установени нарушения при извършване на адресната регистрация
съобразно разпоредбите, действали към конкретния момент, не е налице основание
за заличаването й, дори ако в момента не отговаря на законовите изисквания,
нарушава принципа на неприкосновеност на частната собственост, регламентиран в
чл.17 ал.3 от КРБ, както и правото на несмущавано ползване на личното жилище и
ненамеса на държавата в ползването на това право, регламентирано в чл. 8
ЕКЗПЧОС.
Съобрази се, че адресната
регистрация следва да бъде приведена в съответствие със законовите изисквания
чрез заличаване на адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на всяко
лице, за което няма правно основание да бъде адресно регистрирано там, което е целта
и смисълът на ЗИД на ЗГР /обн. ДВ., бр. 55/2015 г., в
сила от 21.07.2015г./, с който е приет нов Раздел III "Извършване на
проверка" /чл. 99б ал. 1-5/, уреждащ изричен механизъм, чрез който
собственик на имот да поиска прекратяване на адресна регистрация по постоянен
и/или настоящ адрес на трето лице, различно от собственика на конкретния имот. Съответно,
след като собственикът на имота изрично е заявил несъгласието си посоченото
трето лице да има регистрация на този имот и да получава кореспонденцията си на
този имот и същото не живее в имота, то адресната му регистрация следва да бъде
заличена – в тази насока Решение № 13439/2020г., ВАС, Трето О. Такава е и целта
на закона - да се поддържа регистъра на населението по отношение на постоянния
и настоящ адрес на лицата в актуално състояние, съответстващо на действителното
фактическо положение, а в случая това може да стане само със заличаването на
адресната регистрация на третото лице от административният адрес на жилището,
където живее собственикът – заявител, което е посочено в цитираното решение и в
конкретиката на фактите няма повод за отклонение от
разбирането, изразено от ВАС.
Предназначението
на постоянния и настоящ адрес следва да отразяват действителното фактическо
положение и да са актуални. Поради това всяка адресна регистрация, независимо
дали е била законосъобразна или не към момента на извършването, следва да бъде
приведена в съответствие с действащите към момента законови изисквания, като не
е допустимо да се приеме, че напусналите адресно регистрирани лица, „неизпълнили
задълженията си по чл. 90 ал. 1 ЗГР да променят адресната си регистрация имат
право на "пожизнена адресна регистрация“ /Решение № 13439/2020г., ВАС/,
тъй като това противоречи на целта на закона, а именно да се поддържа регистъра
на населението в актуално състояние по отношение на настоящ и постоянен адрес
на лицата. В реда на изложеното е и Решение № 12873/2020г. на ВАС, Трето О. : „….
всяка
адресна регистрация, която не отговаря на посочените в действащия закон
изисквания, независимо дали е била законосъобразна към момента на извършването
й, следва да бъде приведена в съответствие с тези изисквания.“.
По изложените
съображения жалбата се приема за основателна и са дължими за присъждане
направените съдебни разноски : 10лв. –
държавна такса и 500лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед № ДЗ-97А/28.04.2021г. на Кмета на
Община Раковски.
Връща преписката
на Кмета на Община Раковски за произнасяне по заявление вх.№
94С-1716-1/12.04.2021г. на С.И. ***, при съобразяване с указанията в мотивната част на съдебния акт.
Осъжда Община
Раковски да заплати на С.И. ***, ЕГН ********** – съдебни разноски в размер на
общо 510 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението
за постановяването му.
Административен съдия :