Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… февруари 2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на седми ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№9400 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.694 ТЗ.
В исковата си молба ищецът „КТБ“ АД /н/, ЕИК ********, твърди, че с
Решение №690 от 18.04.2016 година на 6-15 състав на ТО на СГС, постановено по
т.д.№ 1318/2015г. по описа на съда, е открито производство по несъстоятелност по
отношение на „Д.Е.Г.“ ЕООД, поради свръхзадълженост, определена е начална дата
на това състояние – 31.12.2009 година, назначен е временен синдик на
дружеството и е свикано първо събрание на кредиторите на несъстоятелността.В
сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ са предявени вземания и списъкът
на приети вземания е обявен в партидата на длъжника в ТР на 11.08.2016
година.Настоящият ищец има качество на кредитор с приети вземания в размер на
9 881 282, 615лв, произтичащи от договор за банков кредит от 14.03.2007г.
и последващи го анекси.Ищецът твърди, че ответникът „Р.И.И.“ ООД, регистриран в щата Делауеър, САЩ, под №
3068041, е предявил вземанe
към другия ответник „Д.Е.Г.“ ЕООД в размер на 1 906 934,25лв,
представляващо възнаграждение по договор за консултантски услуги от 19.05.2008
година и вземане в размер на 3 051 034, 80лв, представляващо
неустойка, произтичащо от същия договор, придобити от него по договор за цесия
от 07.03.2016 година от „Б.Е.Д.“ ООД.Тези вземания са включени от синдика в
списъка на неприети вземания, оспорен от „Р.И.И. „ ООД в срока по чл.690 ТЗ.Твърди, че с Определение, постановено по реда на чл.692, ал.3 и 4 ТЗ, съдът
по несъстоятелността, е оставил възражението касателно неустоечното вземане без
уважение, но е приел, че възражението, касаещо вземането за възнаграждение по
договора за консултантски услуги, в размер на 1 906 934,25лв е
основателно и го е включил в списъка на приети вземания на кредиторите на „Д.Е.Г.“
ЕООД.Твърди, че актът на съда по несъстоятелността е обявен в ТР по партидата
на длъжника на 16.12.2016 година и в срока по чл.694 ТЗ оспорва съществуване на
това вземане.Твърди, че „Р.И.И. „ ООД няма вземане спрямо длъжника „Д.Е.Г.“
ЕООД и това е така, тъй като в договора за консултантски услуги липсват клаузи
за това по какъв начин се формира процесното възнаграждение, съгласно чл.7 от
този договор приемането на консултантските услуги се осъществява чрез протокол,
двустранно подписан от страните, след реализация на всяко едно проектно
предложение.Анекс №1 към договор, от 0.04.2011 година е подписан, поради
необходимост от удължаване на срока на договора, с оглед промяна в
архитектурните планове на проекта и в него се съдържа признание за това, че
възложителят следва да заплати на изпълнителя дължимо възнаграждение по
договора.С анекс №2 към договора от
30.03.2014 година възложителят признава, че изпълнителят е престирал , изпълнил
задълженията си по договора за консултантски услуги, че не е заплащал
възнаграждение за периода от 2008 г. до 2013 година, включително, в общ размер
на 975 000евро или 1 906 934,25лв, както и че му дължи неустойка
в посочения размер от 1 560 000евро или 3 051 034,80лв.Представена
е покана за доброволно изпълнение от 01.04.2014 година, с която
изпълнителят твърди, че поради забавяне
на възложителя за преустройство и реконструкция на одобрените архитектурни планове,
нереализирането и изграждането на
жилищния обект в уговорените срокове, сключените предварителни договори
не са били изпълнени.Ищецът твърди, че ответникът „Р.И.И. „ ООД няма вземане
спрямо „Д.Е.Г.“ ЕООД и това е така, тъй като договорът за консултантски услуги
и анексите към него са антидатирани, нямат достоверна дата, а най- ранната
достоверна дата е тази на която са предявени вземанията – 20.07.2016 година,
към която дата производството по несъстоятелност е открито и е назначен
служебен синдик на „Д.Е.Г.“ ЕООД.Това от своя страна налага сделката да се
сключи с него съгласие, а такова не е дадено, поради което договорът е нищожен,
поради противоречие със закона и поради незавършен фактически състав.Поради
това, че договорът е антидатиран, то страните по него не са имали намерение да
се обвържат от постигнатото съгласие, т.е. той е привиден и поради това нищожен.Договорът
е нищожен и поради това, че липсва съгласие по отношение на един от
съществените му елементи- възнаграждението на консултанта.Договорът е нищожен и
поради това, че същият няма основание и това е така, тъй като не съществува
проект-строителство на самостоятелни обекти, които ще се строят от възложителя,
защото и проект не съществува, липсва одобрен инвестиционен проект, липсва и
дадено разрешение за строеж, не е започнато строителство, за да са необходими
консултантските услуги на ЧЮЛ.
При условие на евентуалност твърди, че вземането
не съществува, тъй като не е налице изпълнение на задължение от страна на
консултанта - изпълнител.В тази връзка оспорва достоверността на датите на предварителните
договори, представени като изпълнение на поетите с договора за консултантски
услуги.Признанието на длъжника не е основание за противен извод, тъй като това
признание е лишено от конкретика.
Вземането не съществува, тъй като договорът за
консултантски услуги е развален и липсва основание да се дири реално изпълнение
чрез плащане.
Моли съда да уважи отрицателните установителни искове.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба „ Д.Е.Г.“
ЕООД оспорва основателността на предявените искове, заявявайки, че твърденията
на ищеца са несъстоятелни.Твърди наличие на договорна връзка, по която
праводателят на „Р.И.И. „ ООД е изправна страна, за която е възникнало вземане,
което е прехвърлено на другия ответник.Моли съда да отхвърля претенцията на
„КТБ“ АД/н/.
Синдикът на „ Д.Е.Г.“ ЕООД заема становище, че
предявеният от банката- кредитор отрицателни установителни искове са
основателно предявени и следва да бъде уважени.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им намери за установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото, че с Решение №690/18.04.2016г., постановено по
т.д.№ 1318/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-15 състав е обявил свръхзадължеността
на „Д.Е.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, определил е началната дата на това състояние –
31.12.2009 година, открил е производство по несъстоятелност по отношение на
дружеството, назначил е временен синдик и е свикал първо СК на
дружеството.Решението на съда по несъстоятелността е вписано в ТР на 20.04.2016
година.
Не се спори по делото, че на 20.07.2016 година „Р.И.И.“
ООД, учредено на 09.07.1999г. в САЩ, щата Делауеър, е депозирало пред съда по
несъстоятелността молба, с която предявява вземанията си към „Д.Е.Г.“ ЕООД, ЕИК
********, както следва: дължимо и неплатено възнаграждение по договор в размер
на 1 906 934,25 лв и дължима и неплатена по договора неустойка от
3 051 034,80лв, твърдейки, че тези вземания са придобити от него по
силата на договор за цесия от 07.03.2016г. от цедента „Б.Е.Д.“ ООД, чието пък
вземане произтича от договор за консултантски услуги от 19.05.2008 година,
сключен от цедента с длъжника „Д.Е.Г.“ ЕООД, ЕИК ********.
Не се спори по делото, а това се установява и от
направена справка в ТР по партидата на „Д.Е.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, че синдикът
е обявил списъците на предявени приети вземания и предявени, неприети вземания
в ТР на 11.08.2016 година.
На 15.12.2016 година е обявено определението на
съда по несъстоятелността, след проведена процедура по чл.692, ал.3 и ал.4 ТЗ,
с което съдът по несъстоятелността се произнася по сторените възражения срещу
списъците, съставени от синдика.
Предявените от „КТБ“ АД/н/ отрицателни установителни
искове касателно вземането на „Р.И.И.“ ООД, в размер на
1 906 934,25лв са подадени в съда на 22.12.2016 година – в срока по чл.694 ТЗ, в редакцията на нормата преди промяната и с ДВ, бр.105
от 30 декември
2016г.В този
смисъл отрицателните установителни искове се явяват допустими.
По
основателността му.
Твърдението на
настоящия ищец, който има качество на
кредитор с прието вземане е, че „Р.И.И.“
ООД, не е кредитор на длъжника „Д.Е.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, защото не е установено основанието на вземането му-
т.е. правопораждащия го ЮФ и това е така, тъй като представеният договор за
консултантски услуги е антидатиран и е изготвен за целите на производството по
несъстоятелност на длъжника.
Изхождайки от твърдението си, че представеният
договор за консултантски услуги и последващите го анекси не са сключени на
датите, посочени в документите, ищецът твърди, че тъй като са съставени за
целите на настоящето производство и възможността ответникът „Р.И.И.“ ООД да се
позиционира като кредитор на длъжника и по този начин да участва във формиране
на структурата на дълга и участие в органа на несъстоятелността – събранието на
кредиторите, твърди, че сделката е нищожна, на посочените основания, а в при
условие на евентуалност – изпълнение чрез плащане на този кредитор не се дължи,
тъй като липсва изпълнение на задължението поето с този договор от страна на
неговия праводател.
По това дело, подобно и в производството по чл.692,
ал.3 и 4 ТЗ, е представен договор за консултантски услуги от 19.05.2008година,
сключен между „Б.Е.Д.“ ООД и „Д.Е.Г.“ ЕООД, с тогавашно фирмено наименование „Г.Г.“
ЕООД. По силата на постигнатото съгласие ответникът „Д.Е.Г.“ ЕООД, в качество
на възложител е възложил на изпълнителя „Б.Е.Д.“ ООД консултантски услуги,
срещу възнаграждение. Консултантските услуги са изброени в чл.2 от договора,
касателно всеки отделен обект от посочените в договора имоти.Страните са се
съгласили, че за осъществяване на която и да е от консултантските услуги от
страна на изпълнителя, на същия ще се заплаща възнаграждение, съгласно чл.5 от
договора.Документът не е представен в цялост, за да се прецени по какъв начин
се формира възнаграждението, Страните са се съгласили, че възнаграждението ще
се заплаща по банков път, като за това изпълнителят издава фактура в съответствие
с изискванията на българското данъчно законодателство.Извършването на която и
да е консултантска услуга се установява с подписан двустранен протокол.
По делото е представен анекс №1 към този договор,
подписан от страните по сделката на 04.04.2011 година съгласно който страните
са се приели, че съществува необходимост от промяна в архитектурните планове на
обекта „Апартаментен корпус на Интерхотел Велико Търново“, поради което са
приели, че срокът на договора се удължава до 30.03.2014 година.В това
допълнително споразумение е изразено признание на възложителя, че изпълнителят
по договора е изпълнил задълженията си, произтичащи от договора за
консултантски услуги и че му дължи договореното възнаграждение.
По делото е представен и анекс №2 от 30.03.2014
година към договора за консултантски услуги от 19.05.2008 година, съдържащ
признание на възложителя „Д.Е.Г.“ ЕООД за това, че не е заплатил на изпълнителя
възнаграждение по чл.5 от договора за календарните 2008 – 2013 година,
включително в общ размер от 1 906 934, 25лв.
По делото са представени 4 броя предварителни
договора за продажба на недвижими имот, посочени в договора за консултантски
услуги, сключени от консултанта- изпълнител с неучастващи по делото лице,
съдържащи основните елементи на бъдещите договори за продажба.
По делото са представени четири броя протоколи за
проведени преговори съгласно договор за консултантски услуги при продажба или
друг вид сделка с недвижим имот, сключен на 19.05.2008 година, от 01.12.2008
година, между длъжника в производството по несъстоятелност и „Б.Е.Д.“ ООД и от
друга страна с „П.Т.“ ЕООД, ЕИК********; от 29.08.2011 година между длъжника в
производството по несъстоятелност и „Б.Е.Д.“ ООД и „Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******; от
3.03.2010 година между длъжника в производството по несъстоятелност и „Б.Е.Д.“
ООД и от друга страна – „А.И.“ ЕООД, ЕИК ******** и от 01.06.2009 година между
длъжника в производството по несъстоятелност и „Б.Е.Д.“ ООД и от друга страна –
„П.К.“ АД, ЕИК********.Посочените в тези протоколи лица са участвали в
преговорите в качеството си на кандидат- купувачи / инвеститори и именно с тях
са сключели представените предварителни договори за продажба на описаните
активи.
Във връзка с оспорване датите на договора за
консултантски услуги и твърденията на ищеца, че той и последващите го анекси са
антидатирани и документите са съставени за целите на производството по
несъстоятелност, ответникът- длъжник в производството по несъстоятелност е
поискал от съда да изиска от 6-15 състав на ТО на СГС молба по чл.629, ал.4 ТЗ
на „Б.Е.Д.“ ООД.С писмо от 06.08.2017 година съдът по несъстоятелността е
изпратил на настоящия състав на съда тази молба – с вх.№
77757/15.06.2015година, ведно с нейните приложения: договор за банков кредит от 19.12.2007 година
сключен между „Г.И.“ ЕАД и „КТБ“ АД, за предоставяне на банков кредит в размер
на сумата от 3 400 000 евро, чието предназначение и цел на
кредитиране е финансиране и изграждане на „Апартаментен корпус на Интерхотел
Велико Търново“, както и нотариален акт, по силата на който кредитополучателят
по договора за банков кредит е придобил от настоящия длъжник в производството
по несъстоятелност право на собственост върху идеални части от собствения му
недвижими имот- УПИ 3 в кв.88 па плана на Велико Търново и с който акт му учредява
право на строеж за посрояване на обект „Апартаментен корпус на Интерхотел
Велико Търново“, запазвайки за себе си право на строеж-построяване на обекти в
собствения и подробно описан в раздел първи на акта недвижими имоти.Към молбата
страната е представила и договор от 19.05.2008 година за консултантски услуги при
продажба или друг вид сделка с недвижим имот, сключен между „Г.Г.“ ЕООД, със
сегашно наименование „Д.Е.Г.“ ЕООД и „Б.Е.Д.“
ООД, в цялост.От този документ се установява, че в чл.5 от договора страните са
уговорили възнаграждение на консултанта- изпълнител, което се дължи за всяко
едно реализирано проектно предложение и е в размер на ½ от средната
продажна цена на обекта, която страните определят в отношенията помежду си в
размер на 750 евро/ кв.м, който размер не включва ДДС.Страните са уговорили, че
това възнаграждение се дължи независимо дали съответния договор с клиента е
сключен в рамките на времевото действие на консултантския договор или след
преустановяване на действието му, както и че възнаграждението е дължимо
независимо от това дали бъдещият клиент се откаже от сделката.Страните са
уговорили, че изпълнителят издава на възложителя фактура за всяко дължимо
възнаграждение в съответствие с българското данъчно законодателство.
С разпоредбата на чл.7 страните са приели, че
изпълнението на задълженията на изпълнителя- консултант се доказва с изготвяне
и подписване на протокол за приемане на изпълнението.Съставянето на този
документ следва по време реализирането на всяко проектно предложение.
По делото е представена и покана за доброволно
изпълнение отправена от „Б.Е.Д.“ ООД до „Д.Е.Г.“ ЕООД, с която кредиторът кани
длъжника да извърши плащане на дължимото възнаграждение в 7-дневен срок от
получаването на поканата и съдържаща изявление, че липсата на плащане ще доведе
до разваляне на договора.Документът не сочи дата, на която това изявление е
достигнало до длъжника.
По делото е представен и договорът за цесия,
сключен между „Б.Е.Д.“ ООД и „Р.И.И.“ ООД, сключен на 07.03.2016 година,
удостоверяващ настъпилото частно правоприемство между двете дружества, както и
доказателства за спазена процедура по уведомяването на длъжника относно
прехвърлителната сделка от стария кредитор от 15.03.2016 година, от който
момент цесията е породила действия спрямо длъжника.
При така установената съдът достига до следните
изводи:
По
претенциите за недължимост, основаващи се на твърденията за нищожност на
договора за консултантски услуги и последващите го анекси.
Избраната от ищеца теза за липса на вземане на
втория ответникът спрямо длъжника в производството по несъстоятелност се,
поради нищожност на договора, гради на предшестващото твърдение, че
документите, представляващи правопраждащ вземането на цедента ЮФ са
антидатирани и съставени за нуждите на производството по несъстоятелност във
фазата му – предявяване на вземанията.
Наличието или липсата на достоверна дата, не се отразява на автентичността
на документа. Неавтентичен е подправеният документ и той не се ползва с
формална доказателствена сила. Формалната доказателствена сила на документа се отнася единствено относно факта на писменото изявление
и неговото авторство. Тя не обхваща датата и мястото на съставяне на документа,
поради което чл.181 ГПК постановява, че посочената в частния
документ дата е непротивопоставима на третите лица. Като достоверна дата спрямо
тези лица се счита денят, към който съставянето на документа е доказано по
несъмнен начин - деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпването на физическа невъзможност за подписване на лицето, подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне. Когато изявленията
обхващат датата на документа, т.е. когато датата е включена в съдържанието му,
всяко лице може да опровергава верността
й и носи на основание чл.154 ал.1 ГПК тежестта да установи действителното време
на съставяне, при съответните процесуални ограничения относно доказването
/чл.164 ал.1 т.6 ГПК и чл.165 ал.2 ГПК/. При възражение за антидатиране,
посоченият в документа издател не може да се ползва от правилата на чл.181 ал.1 ГПК относно достоверната дата, т.к. нейни адресати са само трети спрямо
документа лица.В настоящия случай ищецът е този, който носи доказателствена
тежест да установи при условия на пълно и главно доказване, че посочените в
договора за консултантски услуги дати и последващите ги анекси, не са датите на
които документите са съставени и тази доказателствена тежест се предопределя от
нормата на чл.154, ал.1 ГПК, защото ищецът е този, който извлича изгодни за себе си правни
последици и които претендира като настъпили, основавайки своите искания и
възражения, върху тезата си за липса на достоверна дата и в частност, че тези
документи са съставени на датата , на която е депозирана молбата за предявяване
на вземанията на ответника „Р.И.И.“ ООД.
Събраните по делото доказателства опровергават
тази теза.В производството по несъстоятелност е постъпила молба от праводателя
на„Р.И.И.“ ООД по чл.629, ал.4 ТЗ, към която е приложен договорът от 19.05.2008
година и анексите към него.А това води до несъмнен извод, че документите са
съставени преди датата на предявяване на вземанията, т.е. преди постановеното
по чл.630, ал.1 ТЗ решение на съда по несъстоятелността.Това на свой ред води
до неприложимост на хипотезата, че договорът противоречи на закона, тъй като
при неговото сключване не е спазено изискването на чл.635, ал.1 ТЗ- синдикът да
е дал предварително съгласие за сключване на този договор- основание по чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД.Не е налице и основание да се приеме, че договорът не е породил действие,
тъй като липсва съгласие на страните по него, касателно дължимото
възнаграждение на изпълнителя- представеният по т.д.№1318/2015 година договор
от 19.05.2008 година съдържа текст, касателно начина на определяне на
възнаграждение на изпълнителя по сделката.
По отношение на твърдението, че сделката е
нищожна, поради липса на основание, с оглед на това, че законът съдържа оборима
презумпция, че е налице основание/причина за сключване на договора, то в тежест
на ищеца е да обори тази презумпция, което страната не е сторила.
По
иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД. Симулативните
или привидните (според термина, употребен в ЗЗД) договори са такива, при които
се извършват волеизявления от страните и те се обективират в правния мир по
същия начин, по който се сключват и несимулативните договори. Тази външно
изявена воля става известна на третите лица. Едновременно с това или в един
последващ момент страните се съгласяват, че не желаят настъпването на правните
последици от сключения договор или желаят настъпването на други последици,
различни от тези, които биха се породили от външно обективираната им воля. В
първия случай е налице абсолютна симулация, а във втория – относителна
симулация, която представлява комбинация между привиден и прикрит договор.
Приема се в доктрината, че при абсолютната симулация е налице само едно
съглашение, чиито последици страните не желаят да настъпят в действителност, а
искат само да създадат привидни правни последици на обвързаност. Когато волята
на страните е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в сключеното
съглашение, симулацията се определя като относителна. За разлика от абсолютната
симулация (при която страните уговорят
само една сделка – привидната), при т.нар. относителна симулация (съчетание на прикрита с привидна сделка)
са налице две сделки с различен и самостоятелен правен режим -привидна и
прикрита. Действителната воля на страните тук не се ограничава само до
невъзникване на правните последици на симулативната сделка, но и обхваща
прикритата или дисимулирана сделка, чиито правни последици страните
действително желаят. И при относителната, и при абсолютната симулация в
теорията се сочи, че е налице „съзнателно
несъответствие между желаното и изразеното”. По време на сключване
привидната сделка може да предхожда прикритата и обратно, може и двете сделки
да бъдат сключени едновременно. Договор, при сключването на който обаче само
едната страна има волята той да не поражда правни последици, защото има други,
скрити от съконтрахента цели, но този съконтрахент нито е уведомен за това
поведение на другата страна по договора, нито е дал съгласието си да се сключи
договора с нежеланието той да породи своето действие, а напротив, налице е
желанието му за това, не е привиден и не е нищожен. Това се обяснява с
обстоятелството, че санкцията съдържима в чл. 26, ал.2, изр.5 от ЗЗД
законодателят е установил само за тези страни и за тези договори, при които е
налице съзнателно постигане на съгласие да се сключи договор, който обаче да не
породи за тях своите правни последици.В настоящия случай ищецът твърди, че
договорът от 19.05.2008 година е нищожен, тъй като е привиден, а това е така,
тъй като страните по него в действителност не са желали настъпване на
последиците от постигнатото съгласие.Твърдението е единственото нещо което
ищецът е въвел в процеса, без да иска и да ангажира каквито и да е
доказателства в негова подкрепа.Не твърди , че с този договор страните са
прикрили други обвързаности.Независимо от указаната му доказателствена тежест,
страната не е представила на съда доказателства за установяване привидния
характер на договора от 19.05.2008 година и последващите го анекси, поради
което и тази претенция следва да се приеме за неоснователно предявена.
Ето
защо настоящият състав намира, че отрицателните установителни претенции за
липса на вземане, основаващи се на института на нищожността на сделката –с
правно основание чл.26, ал.1,пр.1 ЗЗД, с правно основание чл.26, ал.2,пр.2 ЗЗД,
с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 и чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД - се явяват
недоказани и поради това неоснователно предявени, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
Това налага разглеждане на евентуално предявения
иск, че вземането на „Р.И.И.“ ООД не съществува, тъй като не е налице
изпълнение на задължението на неговия праводател, произтичащо от договора.
Съгласно разпоредбата на чл.7 от договора от
19.05.2008 година страните са се съгласили, че изпълнение на поето от
консултанта задължение ще се установява с двустранно подписан от страните по
договора протокол, а за всяко плащане на уговореното с чл.5 възнаграждение,
изпълнителят следва да издаде фактура, съобразно действащото данъчно
законодателство и ЗСч.Предметът на договора попада в обхвата на нормата на чл.2 ЗДДС и е обект на облагане.Съгласно действащото данъчно законодателство, фактурата се издава най-малко в два
екземпляра, за всяка от страните, не по-късно от 5 дни от датата на възникване
на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-
късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.В настоящия случай няма
уговорено авансово плащане, съгласно разпоредбата на чл.5 от договора, което означава,
че след изпълнение на задължение по договора, за което страните са се
съгласили, че на изпълнителя се дължи възнаграждение, последният е следвало да
издаде данъчна фактура за извършената облагаема доставка.По делото няма
твърдения, че такива фактури са издавани, както няма твърдения и че страните по
договора са изготвяли двустранно подписани протоколи, удостоверяващи изпълнение
на задълженията на кансултанта.Ето защо съдът преценявайки признанието на
длъжника за това, че дължи на изпълнителя сумата от 1 906 934,25лв,
обективирано в двата анекса към договора следва да се тълкува като признание на
неизгоден факт, но това признание не е
равнозначно на признание за изпълнение на поетите от консултанта
задължения, както и на приемане на престирания от него резултат от страна на
възложителя. Признанието на неизгоден за ответника факт, съгласно
установената практика на ВКС: Р. №
539/07.07.2010 г. по гр. д. № 635/2009 г. на ІV г.о.,
Р. № 694/17.11.2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ІV
г.о., Р. № 99/23.06.2014 г. по гр. д. № 2343/2013 г. на ІІІ г.о., Р. № 65/30.06.2014 г. по т.д. №
1656/2013 г. на ІІ т.о., съдът следва да прецени,
съгласно чл. 175 ГПК - с оглед всички
обстоятелства по делото, тъй като съществува възможност то да не отговаря на
истината. Страните по договора са търговци и в тежест на двамата
ответници е да се установи изпълнение на задълженията от страна на праводателя
на цесионера, което освен с уговорените двустранно подписани протоколи,
страните са могли да установят и чрез други, допустими от ГПК доказателствени
средства, както и чрез допускане на ССчЕ, която да се произнесе дали за периода
2008 – 2013 година дължимото възнаграждение е намерило отражение в
счетоводството на длъжника, като по този начин страната извънсъдебно е признала
вземането на кредитора си.Ето защо настоящият състав на съда приема, че макар и
изпълнителят по сделката да е прехвърлил на цесионера вземането си, произтичащо
от договора и представляващо уговорено възнаграждение за периода от 2008 – 2013
година, включително, като в договора за цесия е посочено, че му предава и
документите, установяващи това вземане, то в хода на този процес, не се
установява, че консултантът е изпълнил задълженията си по договора, които дори
не са идентифицирани в признанието в анекс №2, за да се породи в негова полза
изискуемо парично вземане - уговореното възнаграждение.Поради това настоящият
състав намира, че въпреки указаното му доказателствена тежест, цесионерът не
установява наличие на вземане, което е придобил от цедента- съдоговорител на
другия ответник.Липсата на вземане се извежда от това, че част от уговорените
като дължими от изпълнителя по сделката услуги, определят договора като подвид на договора
за изработка, но част от дължимите от консултанта действия са правни по своя
характер и определят договора като поръчка- ал.1 на чл. 2 от договора-
сключване на предварителен и окончателен договор с купувач.За да възникне право
на възнаграждение следва да има приемане на трудовия резултат / при
изработката/ и отчетна сделка при поръчката, за да има изискуемост на
вземането.Липсват доказателства, че е налице приемане, респективно отчитане от
страна на изпълнителя/ довереника, за да се приеме теза за дължимост на
уговореното възнаграждение.Ето защо настоящият състав приема, че вземане,
представляващо възнаграждение на изпълнителя/довереник, което да е изискуемо,
не се установява, поради което и неговият правоприемник не е титуляр на същото,
за да бъде включен в списъка на кредитори с приети вземания.
При изложеното настоящият състав на съда намира,
че евентуално предявения отрицателен иск от „КТБ“ АД/н/ за липса на
съществуващо вземане на втория ответник спрямо първия се явява основателно
предявен и следва да бъде уважен.
Ищецът е претендирал разноски- заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, но страната в производството е представлявана от
адвокат, разноски за чието възнаграждение не са доказани в процеса.
По държавната такса.
Същата следва да се определи съобразно нормата на
чл.694, ал.7 ТЗ и се дължи по сметка на
СГС от ответника„Р.И.И.“ ООД.Дължимата от тази страна
държавна такса е в размер на 19 069,34лв.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Т.Б.“ АД/н/, ЕИК********,
чрез синдика, отрицателни установителни искове с правно основание чл.694 ТЗ във
връзка с чл.26, ал.1,пр.1 ЗЗД, с
правно основание чл.26, ал.2,пр.2 ЗЗД, с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 и
чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, против „Д.Е.Г.“ ЕООД , ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** и „Р.И.И.“ ООД, регистрирано под № 3068041 в щата
Делауеър, САЩ, със седалище и адрес на управление *******, ап.201, Уилмингтън,
окръг Ню касъл, Делауеър 19803, САЩ, за признаване за установено, че не
съществува вземане на „Р.И.И.“ ООД, регистрирано под № 3068041 в щата Делауеър,
САЩ, спрямо „Д.Е.Г.“ ЕООД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
в размер на 1 906 934,25 лв, представляващо възнаграждение по договор
за консултантски услуги от 19.05.2008г., в полза на „Б.Е.Д.“ ООД САЩ,
прехвърлено на„Р.И.И.“ ООД с договор за цесия от 07.03.2016 година, поради
НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА им.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание
чл.694 ТЗ, предявен от „К.Т.Б.“ АД /н/, ЕИК********, чрез синдика, че
за „Р.И.И.“ ООД, регистрирано под № 3068041 в щата Делауеър, САЩ, със седалище
и адрес на управление *******, ап.201, Уилмингтън, окръг Ню касъл, Делауеър
19803, САЩ, не съществува вземане в размер на 1 906 934,25 лв,
представляващо възнаграждение по договор за консултантски услуги от
19.05.2008г., в полза на „Б.Е.Д.“ ООД САЩ, прехвърлено на „Р.И.И.“ ООД с
договор за цесия от 07.03.2016 година, по отношение на „Д.Е.Г.“ ЕООД , ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.694, ал.7 ТЗ, „Р.И.И.“
ООД, регистрирано под № 3068041 в щата Делауеър, САЩ, със седалище и адрес на
управление *******, ап.201, Уилмингтън, окръг Ню касъл, Делауеър 19803, САЩ, да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 19 069,34лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: