Р Е Ш
Е Н И Е № 226
31.01.2014г., гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
въззивно гражданско отделение, девети
състав,
в закрито заседание на тридесети януари две
хиляди и
четиринадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня
Рабчева
Тоско
Ангелов
като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д.№ 3883/ 2013г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.463, ал.1 и
сл. ГПК.
Постъпила е жалба от
Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани
– Марица инвест”, ЕИК ********* – гр.Пловдив, представлявана от председателя Р.
П.Б. чрез процесуалния си представител адв.Н. П.Р.,***, с посочен адрес на
адв.кантора: гр.Пловдив, бул.” Шести септември”, № 154, ет.1 против Разпределение
на постъпили суми от публична продан на недвижим имот от 11.04.2013г. на ЧСИ
Ат.Атанасов, рег.№ 757, район на действие ОС – Пловдив по изп.д.№ 00399/
2011г., по присъединени изп.д.№ 00400/
11г и по присъединени изп.д.№ 00246/ 2012г. ., както и против Постановление за
възлагане от 24.01.2013г. относно недвижим имот, представляващ ½ ид.ч.
ид.ч. от поземлен имот № 000308, находящ се в землището на с.Куртово конаре,
община Стамболийски, обл.Пловдивска с площ на имота от 1, 364 дка с начин на
трайно ползване – друг селскостопански терен, осма категория на земята, в м.
„Вълев мост”, при описани граници , заедно с всички подобрения и приращения,
направени в него. По изложени подробни
оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваните актове на съдебния изпълнител
и даване указания на съдебния изпълнител за съставяне на ново разпределение.
Постъпило е възражение от Н. П.
Г. от гр.Стрелча и посочен адрес за кореспонденция: гр.Пловдив,
ул.”Р.Димитриев”, № 37, ап.14 , първоначален взискател по изп.д.№ 00399/
2011г. на ЧСИ Ат.Атанасов, оспорва
жалбата и моли да не се уважава, като се потвърдят действията на ЧСИ
Ат.Атанасов като правилни и законосъобразни.
Ответникът по жалбата В. Р. К.,
длъжник в изп.процес, редовно уведомен, не взема становище по жалбата.
Постъпили са мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Никола Видев, по изп.д.№ 00399/ 2011г., към което са
присъединени: изп.д.№ 00400/11г по описа на ЧСИ Ат.Атанасов, рег.№ 757, прехвърлено
със заповед № 697/05.08.2013г. на Министерство на правосъдието на ЧСИ Н.Видев,
рег.№ 759, район на действие ПОС, преобразувано под № 4063/ 2013г. Заявява се
становище за основателност на жалбата в частта, в която в обжалваното
разпределение са включени разноските и по изп.д.№ 400/11г и № 246/12г., тъй
като привилегировани по чл.136, ал.1,т.1 ЗЗД са разноските по изп.д.№ 399/12г.,
по което е извършена публичната продан; основателно се намира и възражението и
за начислените такси по т.1, т.2 и т.5 от ТТР към ЗЧСИ, при което в
разпределението не са отделени изплатените от взискателя първоначални такси от
начислените такива в полза на ЧСИ; основателно се сочи да е и възражението за
това, че има данни за дължими от
длъжника суми към държавата, които не са включени в разпределението;
неоснователно се намира възражението за размера на начислената такса по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ; относно размера на адв.възнаграждение се счита, че не е била
оспорен от длъжника, като за редуцирането му се предоставя на съда.
Пловдивски окръжен съд,
като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка с доводите
на страните, намери следното:
Жалбоподателят има
качеството на присъединен взискател в
качеството на ипотекарен кредитор, чиито вземания са присъединени за събиране с
удостоверение изх.№ 1370/ 01.02.2013г.
по изп.д.№ 20128290400064/ 2012г. по описа на ЧСИ З.Добринова, рег.№ 829 с
длъжник В. Р. К..
Изп.производство е
образувано изп.д.№ 00399/2011г по описа на ЧСИ Ат.Атанасов е инициирано от
първоначалния взискател Н. П. Г. за събиране на вземане по изп.л. от
20.06.2011г., издаден по ч.гр.д.№ 11051/ 2011г. на РС- Пловдив срещу длъжника В.Р.
К.
С обжалваното разпределение
са разпределени суми след проведена публична продан от 18.09. до 18.10.2012г. на
описания имот, собственост на длъжника В. Р. К., в резултат на което издадено
Постановление за възлагане на недвижим имот
от 24.01.2103г., с което посочения имот е възложен на Н. П.Г..
1. На първо място
обжалваното разпределение се счита за неправилно и незаконосъобразно за това,
че с него не се разпределя достигнатата при наддаването при публична продан
предложена цена от 26 250 лева, като в постановлението за възлагане
на недв.имот наддаването не е отразено и извършено надлежно и
имуществото не е възложено по
най-високата предложена цена продажна цена от 26 250 лв и неясно е била вписана по-ниска цена – 13 125
лева, поради което се счита, че по този начин противозаконно се укрива 50%
от цената при наддаването и се
разпределя само половината от продажната цена. В тази насока се сочи, че постъпилото наддавателно предложение от взискателя Н. П.Г. било единствено и
саморъчно написано, в което записано, че за ½ ид.част от описания имот
същият предлага сумата от 26 250 лева, след което същият обаче не заплатил
цялата продажна цена , а само сумата от 13 125 лева. С оглед на това се
счита, че е налице нарушение на чл.496, ал.1 и чл.495 ГПК поради невнасяне на цялата продажна цена.
2. Сочи се, че е налице
объркване в процесуалния ред за извършване на разпределение и за
издаване на постановление за възлагане на имота, в каквато насока следва да се
има предвид, че събраната сума не е постъпила
от трето лице – наддавач в публичната продан, а имота е възложен
реално на първоначалния взискател по
дело № 399/ 11г. , който не се явявал привилегирован взискател и сумата не може да покрие всички
задължения на всички взискатели , поради
което съобразно чл.460 ГПК съдебният изпълнителя е трябвало да направи
разпределение, с което да посочи
взискателят Н. Г. каква сума има право да получи като разноски за обезпечаването на
вземането си и след това да му посочи
каква сума следва да заплати в полза на ипотекарния кредитор – кооперацията.
3. Обжалваното
разпределение се сочи да е издадено в нарушение на чл.459 и чл.460 ГПК, както и
чл.136 ЗЗД. Процесният имот е в режим на СИО
между съпрузите В. К. и С. К. , с
оглед НА № 163/2001г. на нотариус Иво Гонев.
Учредената в полза на жалбоподателя като ипотекарен кредитор договорна
ипотека с НА № 62/2008г. на нотариус В.Благоева е във връзка със сключен
договор за кредит със заемополучателката
С. К. по договор за кредит № 2107/ 2008г. в размер на 50 000 лева.
Вземането на жалбоподателя-взискател е по обявен за предсрочно изискуем необслужвания
договор за кредит , с оглед на което по изп.д.№ 64/ 12г. на ЧСИ
З.Добринова проведени прин.действия –
възбрана и опис на имота.
Във връзка с горните
факти се възразява, че изп.д.№ 399/ 11г., № 400/11г. и 246/12г. с длъжник В.
Р.К., вземанията на взискателите не се ползват с обезпечение и предимство,
поради което неправилно ЧСИ е включил в
разпределението всички разноски и по
трите дела, които са били образувани при него при неправилно приложение на
чл.136 ГПК. Излагат се възражения и относно включените в
т.1, т.2, т.3 и т.4 такси и разноски.
4. Възразява се относно включването в
разпределението на разноските на взискателите за адв.хонорари по трите изп.д. №
№ 399/11, 400/11 и 246/12г., а именно общо сумата 10 050 лева, които
вземания не се ползват с привилегия пред ипотекарния кредитор и не се включват
в разноските за обезпечаване вземането на взискателите, в които се включват
само разноски за възбрана и опис.
5. На следващо място прави се
възражение срещу размера на адв.хонорари по посочените три изп.дела №№ 399/11,
400/11 и 246/12г. като се сочи, че са свръх-прекомерни, несъобразени с размера
на самия дълг по делата и с Наредба №1/ 2004г на ВАС, както и по изп.д.№
399/11г при образуването му са представени два отделни договора за правна
защита и съдействие за двама адвокати, поради което нарушена разпоредбата на
чл.78, ал.1 ГПК; съответно по изп.д.№ 400/11г. вписаната сума за адв.хонорар
представлява 50% от вземането, както и по из.д. 246/12г хонорарът също е
необосновано завишен. С оглед на това се
иска намаляване на тези хонорари до
минималните такива според посочената наредба.
6. Възразява се също, че преди и
при извършването на разпределението не е изискана справка от ТД на НАП-Пловдив
за размера на задълженията на длъжника към държавата въпреки постъпилата
справка от НАП на 30.08.2012г. за наличие на образувано публично изп.д. в НАП,
както и ТД на НАП на са призовани за разпределението, при което единствено
ипотекарният кредитор има предимство пред държавата.
7. Обжалването на
извършеното разпределение се свързва с
липса на законно издадено постановление
за възлагане като се сочи, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно и имуществото не е възложено по
най-високата продажна цена.
Жалбоподателят в качеството на присъединен
взискател съобразно чл.457, ал.1 и сл. ГПК има същите права в изпълнителното
процес, каквито има и първоначалният взискател. Следователно в това качество би
могъл да обжалва тези действия и актове на съдебния изпълнител, които е
легитимиран да обжалва и първоначалният взискател в изпълнителното
производство. От така описаното изложение на жалбата, в частта й на т.1, т.2 и
т.7, е видно, че присъединеният взискател обжалва Постановлението за възлагане
на недвижимия имот, предмет на опис, възбрана и проведена публична продан, по
отношение на който действително в полза на жалбоподателя е налице редовно
учредена договорна ипотека, обезпечаваща
вземането на същия срещу длъжника като заемополучател по договор за
кредит. Съобразно законово регламентираната
хипотеза по чл.435, ал.3 ГПК, в която взискателят може да обжалва
постановлението за възлагане, предпоставка за реализиране на това право е
същият да е участвал като наддавач в
публичната продан. В случая жалбоподателят
– взискател не е имал качеството на наддавач в провеждана публична
продан по отношение на процесния имот, поради което не може да се приеме, че
жалбата в тази й част се явява допустима. Като недопустима в тази част ще се
остави без разглеждане, а образуваното производство в тази част по делото ще се
прекрати.
Оплакването по т.3 от жалбата е за нарушение
на разпоредбата на чл.459 ГПК, предвиждаща присъединяване на - в случая -
ипотекарния кредитор. Видно от уведомление изх.№ 011917/ 17.08.2011г. , връчено
на същата дата – 17.08.2011г. , се констатира, че жалбоподателят като
ипотекарен кредитор по отношение на имота, за
който е учредена договорната ипотека, е уведомен за образуваното
изп.дело срещу длъжника, както и за това, че изпълнението е насочено към същия имот. С оглед на това задължението на съдебния изпълнител по
приложение на чл.459, ал.2 във връзка с ал.1 ГПК с оглед присъединяване на
настоящия жалбоподател в качеството му на взискател по делото не може да се
приеме, че не е изпълнено.
В тази част на жалбата се
възразява и относно нарушение на разпоредбата на чл.460, ал.1, пр.І ГПК във
връзка с отделяне на сумите, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение. Тези възражения се припокриват с формулираните такива по т.4 от
жалбата, а именно включените в обжалваното разпределение разноски за
предпочтително удовлетворение наред с тези по образуваното първоначално изп.д.№
399/11г. и тези по изп.д.400/11г. и 246/12г. на основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.
С
обжалваното разпределение е
посочено от съдебния изпълнител
включването „съгласно чл.136,
ал.1, т.1 ЗЗД на първо място вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, поради което от получената сума следва на първо
място да се удържат разноските по изп.д. № 00399/11г. и разноските за ЧСИ”,
посочени конкретно в т.1 и т.2 , както и такива „по изп.д.№ 00400/11г. и
изп.д.№ 00246/12г.”, при което удържане на сумите за адв.хонорари, както
следва: 4 200 лв и 2 700 лева – адв.хонорари по изп.д.№ 00399/11г.;
2 500 лв- адв.хонорари по изп.д.№ 00400/11г. и 650 лв – адв.хонорари по
изп.д.№ 00246/ 12г. В тази насока
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.136, т.1 ЗЗД предвижда с право на
предпочтително удовлетворение да се ползват вземанията за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение от тези кредитори, които осигуряват
изпълнението чрез тези разноски. В случая следователно с право на предпочтително удовлетворение
следва да се ползват вземанията на първоначалния кредитор по първото образувано
изп.дело, което се явява настоящото, а именно изп.д.№ 00399/ 11г. Вземанията за разноски на кредиторите по присъединените изп.д. № 00400/11г. и
00246/12г. не следва да се ползват с право на предпочтително удовлетворение,
поради което не следва приложение на чл.136, т ЗЗД спрямо тях.
По отношение на определените и
включени в разпределението суми за
адвокатски хонорари. Действително по отношение на настоящото изп.дело №
00399/11г са включени два адв.хонорара, което не в съответствие с разпоредбата
на чл.78, ал.1 ГПК, предвиждаща заплащане на възнаграждение за един адвокат от
една страна, както и на коментар следва да се подложи съответствието на техните
размери с фактическата и правна сложност на делото, съобразно чл.78, ал.5 ГПК,
което се отнася и за адв.хонорари по присъединените дела. В случая обаче не се
касае до обжалване действията , съответно актовете на съдебния изпълнител,
имащи характер на постановление за разноски в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК,
поради което възражението на ЧСИ в мотивите по чл.436, ал.3 ГПК , че
жалбоподателят няма качеството на длъжник е неоснователно. Касае се за
обжалване на разпределение по реда на чл.463, ал.1 ГПК, легитимиран за което е
и присъединения взискател. В този случай доколкото дължимостта на тези разноски
за заплащане на адв.възнаграждения се определя с този обжалван акт, то не е
несвоевременно и възражението за прекомерност, какъвто характер има тази част
на жалбата. Поради необходимостта от произнасяне на съдебния изпълнител по така
формулираното възражение за прекомерност, жалбата към настоящия момент се явява
преждевременна, поради което и недопустима. Като такава ще се остави без
разглеждане в тази й част, като делото ще се върне на съдебния изпълнител за
произнасяне по възражението на жалбоподателя за прекомерност на посочените
адв.хонорари.
По отношение на определените по
размери такси по ТТРЗЧСИ. От обжалваното разпределение в частта на т.1, т.3 и
т.4 са посочени общите размери на включените в тях такси съответно по т.1, т.2,
т.4, т.5, т.9, т.10, т.11 и т.13 по
изп.д. № 00399/11г. в общ размер от 744 лева с ДДС; за изп.д.№ 00400/11г. – 108
лв с ДДС по т.1, т.2 и т.5 от ТТРЗЧСИ; за изп.д.№ 00246/12г. – 234 лв с ДДС по
т.1,т.2 , т.5, т.9 и т.10. от ТТРЗЧСИ. Следователно при така посочените общи
размери не може да се направи конкретен фактически извод какви точно размери по отделните такси по тарифата са включени,
поради което в тази част обжалваното разпределение е немотивирано и като такова
осуетява реализиране на съдебния контрол. Настоящото производство е с
контролно-отменителен характер, поради което в тази част обжалваното
разпределение също ще се отмени и делото ще се върне на съдебния изпълнител за
мотивиране чрез конкретно посочване на размерите и основанието за включването
им, ако такова се намери, че е налице за всички посочени такси.
Жалбата в частта на
определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е неоснователна. Същата представлява
пропорционална такса върху събраната сума. По комплектованото изп.дело е
представена вносна бележка от 13.02.2013г. от взискателя и купувач Н.П. Г. за
внесената сума по сметка на ЧСИ Ат.Атанасов в размер на 13 125 лева, върху
която е включена таксата по т.26, б.”г” от ТТРЗЧСИ, която е определена по
размер в съответствие с тарифата.
Основателна на последно място е
жалбата относно невключеното в разпределението, вкл. като ползващо се с право
на предпочтително удовлетворение по чл.136 ЗЗД, вземането на Държавата,
посочено в постъпилото по делото Удостоверение изх.№ 160371200608051/
23.04.2012г. на НАП-ТД-Пловдив, която на основание чл.458 ГПК се счита
винаги за присъединен взискател, тъй в
случая размерът на задължението е бил съобщен на съдебния изпълнител до
извършване на разпределението.
С оглед частичната допустимост и
частична основателност на жалбата на жалбоподателя следва да се присъдят
направените разноски за съдебното производство за адв.възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание
чл.437, ал.3 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпределение на постъпили
суми от публична продан на недвижим имот от 11.04.2013г. на ЧСИ Ат.Атанасов,
рег.№ 757, район на действие ОС – Пловдив по изп.д.№ 00399/ 2011г., по
присъединени изп.д.№ 00400/ 11г и по
присъединени изп.д.№ 00246/ 2012г. В ЧАСТТА, в която вземанията за разноски на
кредиторите по присъединените изп.д. №
00400/11г. и 00246/12г. са включени в разпределението като такива с право на
предпочтително удовлетворение; КАКТО И В
ЧАСТТА, в която са посочени в общи размери дължимите суми за такси по ТТРЗЧСИ,
а именно по т.1, т.2, т.4, т.5, т.9, т.10, т.11 и т.13 по изп.д. № 00399/11г. в общ размер от 744
лева с ДДС; по изп.д.№ 00400/11г. в общ размер 108 лв с ДДС по т.1, т.2 и т.5
от ТТРЗЧСИ; по изп.д.№ 00246/12г.в общ размер 234 лв с ДДС по т.1,т.2 , т.5,
т.9 и т.10. от ТТРЗЧСИ И
ВРЪЩА делото на ЧСИ Никола Видев,
по изп.д.№ 00399/ 2011г., към което са присъединени: изп.д.№ 00400/11г по описа
на ЧСИ Ат.Атанасов, рег.№ 757, прехвърлено със заповед № 697/05.08.2013г. на Министерство
на правосъдието на ЧСИ Н.Видев, рег.№ 759, район на действие ПОС, преобразувано
под № 4063/ 2013г. за извършване и мотивиране на ново разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.460 ГПК и чл.458 ГПК и съобразно указанията
на съда в мотивната част на решението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
вх. № 10 613/ 12.04.2013г. при ПОС на Кооперация „Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест”, ЕИК
********* – гр.Пловдив, представлявана от председателя Р. П.Б. чрез
процесуалния си представител адв.Н. П.Р.,***, с посочен адрес на адв.кантора:
гр.Пловдив, бул.” Шести септември”, № 154, ет.1 против Разпределение на
постъпили суми от публична продан на недвижим имот от 11.04.2013г. на ЧСИ
Ат.Атанасов, рег.№ 757, район на действие ОС – Пловдив по изп.д.№ 00399/
2011г., по присъединени изп.д.№ 00400/
11г и по присъединени изп.д.№ 00246/ 2012г. , В ЧАСТТА НА определената с
разпределението такса по т.26 ТТРЗЧСИ,
като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
вх. № 10 613/ 12.04.2013г. при ПОС на Кооперация „Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест”, ЕИК
********* – гр.Пловдив, представлявана от председателя Р. П.Б. чрез
процесуалния си представител адв.Н. П.Р.,***, с посочен адрес на адв.кантора:
гр.Пловдив, бул.” Шести септември”, № 154, ет.1 против Разпределение на
постъпили суми от публична продан на недвижим имот от 11.04.2013г. на ЧСИ
Ат.Атанасов, рег.№ 757, район на действие ОС – Пловдив по изп.д.№ 00399/
2011г., по присъединени изп.д.№ 00400/
11г и по присъединени изп.д.№ 00246/ 2012г. , В ЧАСТТА на възражението за
прекомерност по отношение на включените в разпределението суми за разноски
за адв.хонорари , както следва :
4 200 лв и 2 700 лева – по изп.д.№ 00399/11г.; 2 500 лв- по
изп.д.№ 00400/11г. и 650 лв – по изп.д.№ 00246/ 12г. , КАКТО И В ЧАСТТА НА
ЖАЛБАТА ПРОТИВ Постановление за възлагане от 24.01.2013г. относно недвижим
имот, представляващ ½ ид.ч. ид.ч. от поземлен имот № 000308, находящ се
в землището на с.Куртово конаре, община Стамболийски, обл.Пловдивска с площ на
имота от 1, 364 дка с начин на трайно ползване – друг селскостопански терен,
осма категория на земята, в м. „Вълев мост”, при описани граници , заедно с
всички подобрения и приращения, направени в него, като НЕДОПУСТИМИ и
ПРЕКРАТЯВА образуваното гр.д.№
3883/2013г. по описа на ПОС в тази му част.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Никола
Видев, по изп.д.№ 00399/ 2011г., към което са присъединени: изп.д.№ 00400/11г
по описа на ЧСИ Ат.Атанасов, рег.№ 757, прехвърлено със заповед №
697/05.08.2013г. на Министерство на правосъдието на ЧСИ Н.Видев, рег.№ 759,
район на действие ПОС, преобразувано под № 4063/ 2013г. за произнасяне по възражението за прекомерност
на основание чл.78, ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА В. Р. К., ЕГН: **********
с адрес: гр.Стамболийски, ул.”Кочо Честименски”, № 33 да заплати на Кооперация
„Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица
инвест”, ЕИК ********* – гр.Пловдив, представлявана от председателя Р. П.Б.
чрез процесуалния си представител адв.Н. П.Р.,***, с посочен адрес на
адв.кантора: гр.Пловдив, бул.” Шести септември”, № 154, ет.1 сумата 300 лева /
триста лева/ разноски за съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване
в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Апелативен съд –
Пловдив.
Председател: Членове: