№ 64
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900154 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365, т.1 ГПК /.
Образувано е по предявени от Н. ХР. Л., от гр.Варна, срещу ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София, за заплащане на сума в общ на размер 60 000 лева, след
допуснато на основание чл.214 ГПК в открито съдебно заседание, проведено на 01.02.2022
год., изменение на предявените искове, от която 55 000 лева, представляваща ексцес на
неимуществени вреди причинени вследствие на ПТП от 07.07.2017 год., причинено от
водача на т.а. марка „Волво“ с ДК на влекача ******** и с прикачено към него полуремарке
с № ********, по отношение на който е била налице валидна задължителна застраховка
„гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД по полица № BG/23/117001775024/22.06.2017 год., които вреди са възникнали след
08.07.2018 год. до предявяване на иска и се изразяват в претърпени болки и страдания от
неврологични, ортопедични и урологични усложнения, конкретизирани в молба от
19.02.2021 год. и сумата от 5 000 лева, представляваща ексцес на имуществени вреди
причинени вследствие на посоченото ПТП от 07.07.2017 год., възникнали след 03.05.2018
год. до 16.10.2020 год., изразяващи се в направени разходи за медикаменти в размер на 1 000
лева, за памперси в размер на 1 200 лева, за чужда помощ в размер на 2 000 и за за
превързочни консумативи, дезинфектанти, мокри кърпички – 800 лева, ведно със законната
лихва, считано от 07.07.2017 год. до окончателно заплащане на сумите, на основание чл. 432
КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се от ищцата в исковата и уточняващите я молби, че на 07.07.2017 год., при
пресичане на пешеходната пътека на кръстовището на бул. „Република“ с ул. „Девня“ в гр.
1
Варна, е била прегазена с предната лява гума на товарен автомобил марка „Волво“ с ДК на
влекача ******** и с прикачено към него полуремарке с № ********, собственост на „АГРО
21“ ЕООД, гр. Добрич, управляван от Й. Г. Й.. В резултат на удара ищцата сочи, че
пострадала тежко и непосредствено след него била откарана по спешност в клиниката по
„Ортопедия и травматология“ на МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна, където престояла от
07.07.2017 год. до 18.08.2017 год. В този период претърпяла множество медицински
операции и манипулации, всяка съпътствана с болки и страдания, включително й била
поставена гипсова имобилизация. След изписването й възстановителният процес продължил
с различни усложнения, като й било издадено експертно решение от ТЕЛК, което
установило 56 % трайно намалена работоспособност. В настоящия период сочи като
усложнение невъзможността да контролира тазовите резервоари, поради което е на
памперси и не може да се самообслужва и придвижва без чужда помощ, използва инвалидна
количка. Освен това описва страховите си преживявания, свързани с напрегнатост и
потиснатост, мъчителни болки с парещ характер в увредения ляв крак, за които по
медицински показатели не се очаква подобрение. Твърди, че не е установена каквато и да е
форма на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна. По отношение на
претърпените имуществени вреди сочи невъзможността си да полага труд, а получаваната
пенсия за инвалидност в размер на 212 лева месечно е значително под размера на МРЗ.
Отговорността на застрахователя ищцата обвързва с обстоятелството, че към момента
на процесното ПТП ответното дружество е застраховало отговорността на водача на
товарния автомобил, причинил удара, по застраховка „Гражданска отговорност“, поради
което и пред него е била заведена писмена застрахователна претенция, във връзка с което
страните са постигнали извънсъдебно споразумение, по което на ищцата са били изплатени
15 000 лева през май 2018 год.
Настоящата претенция касае различни от вече обезщетените вреди, тъй като са
настъпили допълнителни усложнения в резултат на процесното ПТП, които следват по
време изплащането на обезщетението. Същите се изразяват в неврологични, ортопедични
и урологични проблеми, които се проявили след 08.07.2018 год. и продължават и
понастоящем като се задълбочават. За отстраняването на тези нарушения в здравословното
й състояние ищцата сочи, че са необходими допълнителни средства, които е било
невъзможно да се определят към момента на изплащане на първоначалното обезщетение.
Подробно описва различните видове усложнения, така неврологичните вреди се
изразяват в болки в мястото на счупването, безсъние и липса на периферна чувствителност
на краката, главоболие и световъртеж, нарушен контрол на тазовите резервоари и
изпускане, също увреда и усукване на гръбначния стълб. По отношение на ортопедичните
вреди и усложнения сочи зараснал на криво ляв крак, за което са необходими нови
операции, невъзможност за самостоятелно придвижване, използване на инвалидна количка и
чужда помощ. Във връзка с урологичните смущения и невъзможността й да контролира
естествените се нужди сочи непрестанния дискомфорт и невъзможността й за водене на
нормални социални контакти.
2
По отношение на претенцията за имуществени вреди ищцата излага, че последните
също следват по време изплащането на обезщетение от застрахователя като обхващат
периода от 03.05.2018 год. до датата на подаване на първоначалната искова молба –
16.10.2020 год. като отделно посочва по пера и стойност следните наложили се
допълнителни разходи, чийто основание и размер е уточнен в проведено на 01.02.2022 год.
съдебно заседание чрез изменение на предявения иск, а именно : разходи за медикаменти в
размер на 1 000 лева, за памперси в размер на 1 200 лева, за чужда помощ в размер на 2 000
и за за превързочни консумативи, дезинфектанти, мокри кърпички – 800 лева.
За всички описани вреди, представляващи ексцес, ищцата твърди, че е предявила
нова претенция пред ответното дружество, което е отказало да изплати обезщетение. Поради
горното сезира съда с искане за заплащане на сумата от общо 60 000 лева, ведно със законна
лихва върху нея, начиная от 07.07.2017 год.
Ответникът ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира
писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими предвид липсата на
заведена нова застрахователна претенция към датата на първоначално образуваното т.д.№
1165 по описа за 2020 год. на ВОС. Не оспорва факта на ПТП, вината и противоправността
на водача на автомобила, както и наличието на сключена застраховка „ГО“. Не оспорва и
наличието на заведена пред него застрахователна претенция, по която е подписал
извънсъдебно споразумение от 16.03.2018 год. и изплатил обезщетение в размер на 15 000
лева на 03.05.2018 год., както и не оспорва наличието на депозирано ново заявление за
застрахователно обезщетение в общ размер на още 60 000 лева за впоследствие настъпили
допълнителни имуществени и неимуществени вреди, по които е отказал изплащане на
обезщетение. Оспорва твърдението, че описаните в исковата молба увреждания,
представляващи ексцес, са получени вследствие на ПТП от 07.07.2017 год., като релевира
възражение за съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в бездействие да
предприеме адекватни мерки във връзка с нужното лечение.
Ответникът сочи, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила конваксация
/размачкване/ на ляво ходило, травматично отделяне кожата на лява пета, като е била
хоспитализирана в периода 07.07.2017 год. – 18.08.2017 год. Като се позовава на данните от
проведената СМЕ в досъдебното производство, твърди, че оздравителният период за
посочените увреждания е с продължителност 6-7 месеца, а в Епикриза № 11270/2017 год.
постоперативният статус е описан като спокоен, насрочени са контролни прегледи за
01.09.2017 год. и 15.09.2017 год., за които няма данни да са били извършени. Що се отнася
до образуваното досъдебно производство ответникът излага, че същото е било прекратено
по искане на пострадалата.
Причинната връзка между описаните в настоящото производство усложнения в
претърпените травматични увреждания вследствие ПТП от 07.07.2017 год. ответникът
оспорва с довода, че освен Експертно решение № 0390/036/20.02.2019 год. на НЕЛК липсват
каквито и да е доказателства за здравословното състояние на ищцата след ПТП, както и за
развитието на лечението й. Счита, че представените по делото амбулаторни листи също не
3
могат да послужат като доказателство за проведено лечение. Със същия довод оспорва и
претенцията в частта й, касаеща претърпените имуществени вреди, тъй като по делото
отсъствали доказателства за реално извършени разходи.
На следващо място, сочи, че подписаното между страните споразумение от
16.03.2018 год. има характера на извънсъдебна спогодба, с която е уговорено заплащане на
обезщетение за вредите, настъпили като пряка последица от произшествието и неговия
размер, като освен това ищцата е подписала и декларация, с която се съгласява, че
отношенията й с ответното дружество във връзка с образуваната щета са напълно уредени и
за в бъдеще няма да има никакви претенции за вреди, произтичащи от процесното ПТП, вкл.
имуществени, неимуществени вреди, пропуснати ползи, лихви и разноски. Счита, че правото
на обезщетение за вреди от ексцес е обусловено от обективното проявление на ексцеса, т.е.
последващо влошаване здравословното състояние на увреденото лице, което да е пряко
свързано с получените при деликта увреждания, за което липсват доказателства. Намира, че
като е бездействала и не е предприела необходимото лечение, ищцата сама е създала
предпоставки за настъпилите усложнения, във връзка с което е и наведеното възражение за
съпричиняване на вредите, представляващи ексцес.
В срока по чл.372 ГПК, ищцата депозира допълнителна искова молба, с която
оспорва наведените от ответника възражения както по основателността, така и по размера.
Сочи се също проведено адекватно лечение след приключване на болничния престой,
съпроводено с периодични посещения у дома на пострадалата от личния й лекар и други
специалисти, както и съобразяване с дадените от тях предписания. Твърди, че образуваното
досъдебно производство е било прекратено и обвинителен акт срещу водача Й. Г. Й. не е
бил внесен, поради неправилното определяне на нанесената й телесна повреда като
„средна“. Във връзка с подписаното споразумение от 16.03.2018 год. ищцата излага, че
никога не се е отричала от обезщетение за евентуални бъдещи усложнения, каквито в случая
счита, че са налице с оглед настъпването им след определяне на първоначалното
обезщетение и предвид невъзможността за прогнозирането им към този момент.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, с който
поддържа подадения първоначален такъв, всички въведени с него възражения и оспорвания
на предявените искове.
В о.с.з. ищците, чрез процесуалния си представител адв. А. и А., поддържат иска и
моли същия да бъде уважен в предявения размер, както и да се присъдят сторените по
делото разноски.
В о.с.з., ответното дружество ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез процесуалния
си представител адв.С., моли за отхвърляне на предявения иск.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 820/08.07.2021 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
4
формира следните фактически изводи:
Не е спорно между страните по делото настъпилото на 07.07.2017 год. в гр.Варна
ПТП, причинено от водача на товарен автомобил марка „Волво“ с ДК№ на влекача ********
и пострадал ищцата, вследствие на което на същата е причинена средна телесна повреда
„конквасация /размачкване/ на лявото ходило“, изразяваща се в множество рани по лявото
ходило, травматичен деколман /отлепване на кожата от подкожието/ в областта на петата,
гърба и плантарната повърхност на лявото ходило.
Прието за безспорно установено е и наличието на валидно облигационно
правоотношение по застрахователна полица № BG/23/117001775024/22.06.2017 год. между
собственика на участвалото в ПТП МПС и ответното дружество за застраховка „Гражданска
отговорност“ на т.а. марка „Волво“ с ДК на влекача ********.
Видно от представената епикриза от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, след ПТП,
ищцата е постъпила в болничното заведение с установен травматичен деколмън в областта
на лявото ходило, отделена кожа на лява пета, дорзума и платната на ходилото, като след
медикаментозно и оперативно лечение, е изписана на 18.08.2017 год.
На 16.02.2018 год., същата е предявила претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, причинени от телесните
повреди вследствие ПТП, изразяващи се в „конквасация /размачкване/ на лявото ходило“,
изразяваща се в множество рани по лявото ходило, травматичен деколман /отлепване на
кожата от подкожието/ в областта на петата, гърба и плантарната повърхност на лявото
ходило, като се е позовала на преминатото в болницата лечение и необходимостта от
неговото продължаване с извършване на допълнителни медицински прегледи след
окончателното завършване на оздравителния процес и оформяне на ръбците /белезите/ от
раните по ходилото, за да се определи наличието на евентуално обезобразяване, като са
приложени всички доказателства, включително и съдебномедицинска експертиза № 316-
2017, изготвена от д.р Виктор Стефанов при МБАЛ „Света Анна-Варна“ /л.102-105/.
Не се спори, а и се установява от представените доказателства, че на 16.03.2018 год.
страните по делото са сключили споразумение по заведената от ищцата пред застрахователя
щета № 0411-180-0012-2017 год., като последният се е задължил да заплати на ищцата
сумата от 15 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, а пострадалата е заявила, че е напълно удоволетворена от
изплатеното й обезщетение и че същото е достатъчно да я компенсира напълно и
окончателно удоволетворява претенциите й за обезщетение, лихви и разноски и че за напред
няма да има никакви претенции във връзка със застрахователното събитие. За последното е
попълнила и декларация за окончателно уреждане на претенция.
Не се спори и че обезщетението в размер на 15 000 лева е изплатено на 03.05.2018
год. ищцата, като за определянето му са представени доклад по щета № 1/20.03.2018 год.,
протокол № 2 от 20.03.2018 год. и Медицинска експертиза на застрахователя.
С експертно решение № 0390/20.02.2019 год. на същата е определена 56.0 % трайно
5
намалена работоспособност, начиная от 22.05.2018 год. .
Представени по делото са последващи депозирани от ищцата пред застрахователя
уведомление и искане за изплащане на обезщетение на щета от ищцата. В точка 4 „описание
на събитието“ ищцата, чрез пълномощника си, сочи, че се касае за причинена средна телесна
повреда конквасация на ляво ходило с позоваване на усложнения от датата на ПТП до
16.10.2020 год. обстоятелството, че е на легло с памперси, придвижва се с количка с
придружител, не може да работи, има ЕР на ТЕЛК с неработоспособност, не задържа
физиологическите си нужди, страда от безсъние, чести боли в гръбнака и на мястото на
травмата и преживява отново случилото се. Така, новата претенция е за обезщетение в общ
размер на 60 000 лева, от които 15 000 лева за неимуществени вреди и 40 400 имуществени
вреди, формирани от сбора на пропуснати минимални работни заплати, разходи за
лекарства, средства за ремонт на жилището и други разходи. Уведомлението е заведено на
09.11.2020 год., като с писмо изх.№ 99-8122/12.11.2020 год. застрахователят е отказал
изплащането на обезщетение, с мотива за вече изплатено обезщетение по силата на
сключеното между страните споразумение.
Във връзка с твърдените от ищцата проявили се след 08.07.2018 год. неврологични,
ортопедични и урологични проблеми са проведени съдебно-психологична и психиатрична
експертиза и комплексна съдебно-медицинска експертиза.
Съобразно даденото от вещите лица А. и В. заключение, в периода 08.07.2017 год. –
01.09.2021 год. при ищцата няма достатъчно данни за настъпили депресивни състояния или
други психични разстройства, както и липсва съзнание за тежка психотравма. Сочат, че и от
психиатрична гледна точка липсват достатъчно оплаквания/симптоми за като критерия за
психиатрична диагноза. Излагат, че същата нормално интерпретира към момента
последствията от ПТП, а споделените мисли за достатъчно смисъл в живота й след
инвалидизацията са компенсиране от радостното очакване на бъдещото отглеждане на
внучето. Същата не споделя и значими негативни емоции, свързани със зависимостта й от
чужда помощ при придвижване, самообслужване и други, като притесненията й са свързани
с обстоятелството, че не може да контролира тазовите си резервоари, което може да
възпрепятства възможността да полага грижи за внучето. В проведеното на 23.11.2021 год.
съдебно заседание вещите лица посочват, че преживените от ищцата след 08.07.2017 год.
болки и страдания са от физическите й травми и във връзка с коренната промяна на начина й
на живот, която е успяла да преодолее като една от причините е позитивната й връзка с
нейното внуче.
В заключението си вещите лица по комплексната СМЕ сочат, че след приемане на
ищцата в болница след инцидента е направена първична хирургична обработка на раните,
почистване на некротизираните тъкани и кожна пластика с кожа, взета от бедрото. Сочат, че
е изписана препоръка за превръзки през три дни и провеждане на два контролни прегледа в
консултативния кабинет на болницата, но няма данни да провеждане на лечение след
изписването й от болницата. В проведеното о.с.з. на 01.02.2022 год. поясняват, че при
ищцата оздравителния период е продължил най-вероятно повече, поради неприлагане от
6
нейна страна на правилно лечение – същата е провеждала лечения в къщи.
Излагат също така, че в резултат на полученото размачкване на тъканите на лявото
ходило и отлепената кожа са се получили усложнения като последната е некротизирала и се
е развила инфекция, стъпалото се е деформирало и силно са се ограничили движенията в
ставите на стъпалото и глезена. Полученият дефект е покрит с кожна пластика, но на една
площ раната оздравява вторично. При прегледа установяват, че към момента левият долен
крайник е нефункционален поради изкривяването на стъпалото и незарасналата рана, като е
необходимо да се направят допълнителна операция за покриване на кожния дефект и
костната операция за поставяне на лявото стъпало в правилна позиция, които е имало
възможност да се направят след ПТП. В проведеното открито съдебно заседание поясняват,
че посоченото от тях в заключението усложнение е от самото прегазване, а деформацията на
стъпалото е закономерна последица от получената травма. Излагат, че още към момента на
приемането й в болницата след ПТП е било видно, че кожата некротизира, тъй като е
правена некротомия и са правени няколко операции с цел да се ограничат щетите, в който
смисъл е била предвидима последица още към този момент, а не появило се впоследствие
усложнение.
За установяване на претърпените от ищцата имуществени вреди са допуснати гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Х. Г.К., съжителстващ с ищцата. От показанията
му, кредитирани при условията на чл.172 ГПК и доколкото се основават на непосредствени
впечатления, се установява, че разходите, които са правили са за памперси, храна, облекло,
за ток и вода. Излага, че той е правил превръзки с марли и бинтове, през три дни, а след
месец май 2018 год. ищцата е пиела болкоуспокояващи на стойност 40-50 лева/на месец.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл.432 КЗ, като с оглед
представените доказателства за предявена допълнителна писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и депозирания отказ от негова страна същият се
преценява за допустим.
Съдът не споделя доводите на ответника за недопустимост на предявения иск.както
съдът е посочил, соченото от ответника т.д. № 1165/2020 год. по описа на ВОС, ТО е
прекратено, поради недопустимост, а настоящото – образувано въз основа на подадена от
ищцата по гр.д. № 3529/2020 год.по описа на ВОС молба от 25.01.2021 год. с обективирано
искане за привличане на ОЗК „Застраховане“ АД като ответник, едновременно с
първоначално привлечените такива – Й. Г. Й. и „Агро 21“ ЕООД. С оглед горното и на
основание чл.228, ал.3 ГПК, искът срещу него се счита за предявен от деня, в който исковата
молба срещу него е постъпила в съда, а именно: от 25.01.2021 год. Отказът на
застрахователят е обективиран в писмо от 22.11.2020 год., поради което и искът се
преценява като допустим.
Наличието на спогодба между застрахователя и увреденото лице, респективно
7
изплащането на сумата по нея като застрахователно обезщетение също няма характер на
отрицателна процесуална предпоставка когато се твърдят новонастъпили вреди, които не са
били предмет на споразумението.
Така предявеният иск възлага в тежест на ищцата, при условията на пълно и главно
доказване, установяване на активната й легитимация, фактът на настъпилото ПТП,
наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на неимуществени и
имуществени вреди, представляващи ексцес на първоначално обезщетените, както и
размерът на същите, а по отношение на имуществените вреди - реално извършване на
твърдените разходи, причинно-следствена връзка между ПТП и вредоносния резултат,
представляващ усложнение/ексцес на вече обезщетените вреди.
Между страните не се спори относно фактът на настъпилото ПТП и наличието на
валидно застрахователно обезщетение.
Основният спорен по делото въпрос е настъпването на неимуществени и
имуществени вреди, представляващи ексцес на първоначално обезщетените като, според
изложеното в исковата молба, неимуществените вреди са вследствие на появили се след
08.07.2018 год. неврологични, ортопедични и урологични проблеми.
Влошаване на здравословното състояние – екцес е налице, когато е установена
качествена промяна на полученото увреждане, като влошаването следва да бъде в причинна
връзка с увреждането. Освен това, влошаването следва да не е било предвидено и
съобразено при първоначалното обезщетение за неимуществени вреди.
Във връзка с горното е изслушано заключение по комплексна съдебно-медицинска
експертиза, което не е оспорено от страните. Същото дава заключение, че при ПТП ищцата е
„конквасация /размачкване/ на лявото ходило“, изразяваща се в множество рани по лявото
ходило, травматичен деколман /отлепване на кожата от подкожието/ в областта на петата,
гърба и плантарната повърхност на лявото ходило, като самото прегазване е довело до
некротизиране на кожата. Поради обстоятелството, че според приложената медицинска
документация, по време на болничния престой, е правена некротомия и няколко операции с
цел да се ограничат щетите, усложнението е била предвидима последица още към този
момент, а не появило се впоследствие усложнение. По отношение на деформацията на
стъпалото, вещите лица сочат, че това е закономерна последица от получената травма.
Анализът на горните доказателства обуславят и извода на съда, че не е налице
качествена промяна на полученото увреждане, което влошаването да е в причинна връзка с
увреждането по отношение на претендираните вреди вследствие на сочените от ищцата
ортопедични усложнения и не се установяват по положителен начин предпоставките
относно наличието на екцес. Следва да се посочи, че необходимостта от извършване на
операции, каквато е имало и след изписването на ищцата от болничното заведение, само по
себе си не е достатъчно за противния извод на съда доколкото при определяне на размера на
обезщетението е отчетена представената медицинска документация, включително е била
извършена медицинска експертиза от застрахователя. В заключение, в настоящия процес не
8
се констатира влошаване, което да не е взето предвид, поради което няма основание да се
присъжда отново.
Останалите посочени увреждания, послужили като основание за предявяване на иска
и описани като неврологични и урологични смущения, с оглед заключението по КСМЕ,
нямат отношение към ПТП.
Съдът намира за неоснователен и предявения иск за имуществени вреди. Безспорно,
при деликтната отговорност, се дължи обезщетение за всички настъпили вреди, които са
пряка и непосредствена последица на деянието, но неоснователността на предявения иск за
неимуществени вреди поради липса на ексцес обуславя и неоснователност на иска за
имуществени вреди, настъпили в периода 03.05.2018 год. до 16.10.2020 год.
С оглед изхода от спора и направеното искане, на ответника се следват разноските
съобразно представените доказателства, възлизащи в общ размер на 4 210 лева – адвокатско
възнаграждение и депозити за експертизи.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. ХР. Л., ЕГН: ********** от гр.Варна, ул.Велека № 26
срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет.5 за заплащане на сума в общ на размер
60 000 лева, след допуснато на основание чл.214 ГПК в открито съдебно заседание,
проведено на 01.02.2022 год., изменение на предявените искове, от която 55 000 лева,
представляваща ексцес на неимуществени вреди, причинени вследствие на ПТП от
07.07.2017 год., причинено от водача на т.а. марка „Волво“ с ДК на влекача ******** и с
прикачено към него полуремарке с № ********, по отношение на който е била налице
валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по полица № BG/23/117001775024/22.06.2017
год., които вреди са възникнали след 08.07.2018 год. до предявяване на иска и се изразяват в
претърпени болки и страдания от неврологични, ортопедични и урологични усложнения,
конкретизирани в молба от 19.02.2021 год. и сумата от 5 000 лева, представляваща ексцес
на имуществени вреди причинени вследствие на посоченото ПТП от 07.07.2017 год.,
възникнали след 03.05.2018 год. до 16.10.2020 год., изразяващи се в направени разходи за
медикаменти в размер на 1 000 лева, за памперси в размер на 1 200 лева, за чужда помощ в
размер на 2 000 и за за превързочни консумативи, дезинфектанти, мокри кърпички – 800
лева, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017 год. до окончателно заплащане на
сумите, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. ХР. Л., ЕГН: ********** от гр.Варна, ул.Велека № 26 ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет.5 сумата от 4 210 лева, представляваща сторени
разноски в производството за адвокатско възнаграждение и депозити за експертизи.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10