Решение по дело №2148/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 12.11.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИАНА СТАНКОВА

 

при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2148 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са пасивно субективно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. второ ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът М.М.С. твърди, че 26.11.2013 г. Районна прокуратура гр. С.З. е внесла в Районен съд гр. С.З. предложение по чл. 427 НПК вр.с чл. 89 НК, като сочи, че предложението е внесено при липса на законови предпоставки за това и при допуснати процесуални нарушения. Твърди, че в образуваното пред РС-гр. С.З. производство по чл. 427-428 НПК – ч.н.д. № 2539/2013 г. са допуснати редица процесуални нарушения засягащи неговите права – постановено е принудителното му довеждане, не му е осигурена възможност за разговор с назначения му служебен защитник и др., като с определение от 09.01.2014 г. му е наложена принудителна медицинска мярка принудително лекуване в обикновено психоневрологично заведение – ЦПЗ гр. С.З. за срок от 30 дни. Сочи, че с влязло в сила на 05.02.2014 г. решение по в.н.ч.д. № 1030/2014 г. по описа на Окръжен съд гр. С.З. определението, с които му е наложена мярката за принудително лечение е отменено. Твърди, че от поведението на ответниците е претърпял неимуществени вреди, като претендира обезщетение от ответниците – П.на Р.България и РС – гр. С.З. в размер на по 26 000,00 лева. Твърди, че в хода на производството пред РС гр. С.З. е направил разноски за адвокат в размер на 200,00 лева и претендира същите от втори ответник. Претендира и законната лихва от 05.02.2014 г. до окончателното плащане.

Ответникът П.на Р.България оспорва иска. Твърди, че ищецът не е претърпял негативни последици от поведение, за което П.отговоря.

Ответникът РС – гр. С.З. оспорва ищецът да е претърпял вреди в причинна връзка с посоченото в исковата молба незаконосъобразно действие. Твърди, че ищецът води други дела за вреди от същия период, поради което твърди, че причинно-следственият процес да е прекъснат.

 

 Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. второ от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от прилагани от съда принудителни медицински мерки, когато те са отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1

 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. .

В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. Следователно държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна, поради което не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.

На 27.11.2013 г. от прокурор към РП – С.З. е внесено предложение за образуване на производство и постановяване по отношение на М.М.С. на принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ НК.

Видно от докладна записка от 06.12.2013 г. във връзка с призоваването на лицето в о.с.з. адресът му е посетен неколкократно като по сведения на съседи С. живее и обитава жилището в различни части, на денонощието, но при позвънявания никой не отваря, като служителят на РУ „Полиция“ е посочил, че се съмнява, че лицето се укрива. От докладна записка от 08.01.2014 г. на служител на о.з. охрана е видно, че от 07.01.2014 г. ищецът е приет в ЦПЗ гр. С.З., от където е доведен за о.с.з., проведено на 09.01.2014 г.

С определение от 09.01.2014 г. по ч.н.д. № 2539/2013 г. по описа на РС С.З. е на М.М.С. е наложена принудителна медицинска мярка принудително лекуване в обикновено психоневрологично заведение – ЦПЗ гр. С.З. за срок от 30 дни. С решение от 05.02.2014 г., влязло в сила на същата дата, по в.н.ч.д. № 1030/2014 г. определението, с които му е наложена мярката за принудително лечение е отменено.

Според задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона дадени в Тълкувателно решение № 5/15.06.2015 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС отговорността за вреди причинени на гражданите от действия/бездействия на правозащитните органи по чл. 2 ЗОДОВ е на държавата, като тя е материално легитимирана да отговоря по тези искова, а органите на прокуратурата, съответно съда представляват държавата като процесуални субституенти. Прието е, че дори и един правозащитен орган да представлява държавата това не би могло да наруши принципа за пълно обезщетяване на всички имуществени и неимуществени вреди. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че легитимиран да представлява държавата при иск по чл. 2 ЗОДОВ в хипотезата на прилагане на принудителни медицински мерки, когато те са отменени е съдът. В тази хипотеза, отговорността на държавата обхваща всички вреди, които лицето, по отношение на което е направено искането за прилагане на мярката е претърпяло във връзка с внесеното по отношение на него предложение, всички ограничения на правото му по чл. 5, §1 от Конвенцията, в т.ч. и във връзка с изследването на задължителната в случая психиатрична експертиза по чл.427, ал.2 НПК. Предвид изложеното съдът намира, че легитимиран да представлява държавата във връзка с всички посочените в исковата молба незаконосъобразни действия е съда. Ето защо искът срещу П.на Р. България следва да бъде отхвърлен изцяло.

За причинените вследствие на незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди, следва да бъде определено обезщетение, което, съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост. Според константната практика на ВКС обезщетение за неимуществени вреди се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г., на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, и други), а и доказателства за тях в настоящото исково производство са ангажирани. Ето защо, при наличието на оправдателна присъда по повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено престъпление, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав съобрази възрастта на лицето, по отношение на което е предприета мярката, това, че то за период от около 48 ч. е бил в ЦПС С.З. с цел извършване обследването на експертизата и продължителността на производството, което до постановяване на окончателния съдебен акт е продължило малко повече от 2 месеца. При отчитане на всички посочени обстоятелства, както и като взе предвид принципа на справедливостта и като съобрази икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на окончателния съдебен акт, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, във връзка с образуваното срещу него и водено частно наказателно производство по прилагането спрямо него на принудителни медицински мерки, възлиза на 1 000,00 лева. Ето защо искът следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен до пълния предявен размер.

По иска за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателния процес.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 27.01.2014 г., който договор е представен и във въззивното производство по в.ч.н.д. № 1030/2014 г., в който договор е уговорено адвокатско възнаграждение от 200,00 лева и е посочено плащане на сумата в брой. 

По отношение искането за присъждане на законна лихва.

Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква с влизане в сила на окончателен съдебен акт. От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение – така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В решението по ч.н.в.д. № 1030/2014 г. е постановено на 05.02.2014 г. и като окончателно е влязло в сила на тази дата и от нея следва да се присъди лихва за забава.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Районен съд гр. С.З., с адрес гр. С.З.,  бул. „******, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.С., ЕГН: **********, на основание чл. 2, ал.1, т. 1, пр. второ ЗОДОВ сумата в размер на 1 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно предприети принудителни медицински мерки по ч.н.д. № 2539/2013 г. по описа на РС гр. С.З., които са отменени с неподежащо на обжалване решение от 05.02.2014 г. по в.н.ч.д. № 1030/2014 г. по описа на Окръжен съд гр. С.З., както и сумата от 200,00 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по в.н.ч.д. № 1030/2014 г. по описа на ОС гр. С.З., ведно със законната лихва върху горните суми от 05.02.2014 г. до окончателното плащане,  като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.С., ЕГН: ********** срещу П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „******, иск с правно основание на основание чл. 2, ал.1 ЗОДОВ за сумата в размер на 26 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия по внасяне и поддържане на предложение за прилагане на принудителни медицински мерки по ч.н.д. № 2539/2013 г. по описа на РС гр. С.З..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

СЪДИЯ: ________