Р
Е Ш Е Н И Е №
Гр. Тетевен, 05.08. 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенският
районен съд , първи състав,в открито заседание
на двадесет и шести юли през две хиляди и деветнадесета година:
Председател: АНИ
ГЕОРГИЕВА
Секретар :Петя
Георгиева
Като разгледа докладваното
от съдията Георгиева гражданско дело №
942 по описа на Тетевенският районен
съд за 2018 год., за да се произнесе –
съобрази:
иск
с правно основание чл. 200 от КТ
Производството по делото е образувано
по повод предявен иск А.Н.Й. *** чрез адвокат Ж.Д.Е. от САК против „З.П.Ц.”АД седалище и адрес на
управление с. ......... В исковата молба се твърди ,че ищецът при изпълнение на
трудовите си задължения на 21.01.2015г е претърпял трудова злополука довела до
принудително хирургично отстраняване на долна част на левия му крак.Злополуката
е регистрирана от ТП на НОИ Ловеч с протокол №3 /29.01.2015г., а с разпореждане
№10/16.02.2015г. злополуката била приета за трудова по чл.55 ал.1 от КСО . С
решение по гр.д. № 672 от 2016г.на Р.С.Тетевен , бил решен спора за дължимостта
на обезщетението за причинените му болки
и страдания.След постановяването на съдебното решение се наложило ремонт на
протезата на ищеца, а в последствие нова оперативна интервенция на ампутирания
крак, нов престой в болница и съответно нови болки и страдания.Това се явявало
ексцес на здравословното състояние на пострадалия, влошаване на същото в
сравнение със състоянието при което било присъдено обезщетението.След
оперативната интервенция закупил новата протеза изцяло със собствени средства,
като протезата е на стойност 13 723 лв , неимуществените вреди са оценени
от ищеца на стойност 20 000лв.
С
отговорът си ответникът,чрез адвокат А.Х. от САК се позовава на практика на ВКС ,като цитира
съдебни решение относно кога следва да
се приеме ексцес при трудова злополука.Счита ,че с влязлото в сила решение
гр.д. № 672 от 2016г.на Р.С.Тетевен са обезщетени всички вреди от злополуката и
твърди ,че липсва ексцес.Ремонтът на протезата и нейната замяна не били пряк
резултат от злополуката, тъй като не се
твърдяло влошаване на здравословното състояние .Прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение.
По делото не се спори , че ищецът е работил в ответното
дружество и процесната злополука е настъпила на работното място, като с
Разпореждане на НОИ, ТП-Ловеч №
10/16.02.2015 г. злополуката станала на 21.01.2015 г. е квалифицирана като
трудова такава. Не се спори и относно причинения на пострадалия работник от
същата злополука вредоносен резултат – ампутация на ляв крак на разстояние 12
см. под коляното станал при ремонт на бункера
на въглищен силоз –при изваждане на паднало в долната част фенерче ,
притискане и частично смазване на долната част на крака от внезапно затворила се метална клапа./л.27 /от
приложеното гр.д. №672 /2016г на ТРС /.,
както и ,че съобразно ЕР на ТЕЛК общо заболяване на МБАЛ „проф. д-р Параскев
Стоянов „ на ищеца е била определена 75% трайно намалена работоспособност/л.214
от приложеното гр.д. №672 /2016г на
ТРС , който е със срок на валидност 2г ,
а именно до 01.04.2018г /Не е спорно ,че с решение № по гр.д. №672/2016г на
Р.С.Тетевен съдът е осъдил настоящия ответник „З.П.Ц.“-АД.,на
основание чл.200,ал.1,в-ка с ал.4 от КТ,във в-ка с чл.52 от ЗЗД, да заплати А.Н.Й.
сумата от 75 665.34/седемдесет и пет хиляди шестстотин шейсет и пет лева и
тридесет и четири ст./лева,представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди,във връзка с претърпяна трудова злополука на
21.01.2015г,като работник на „З.П.Ц.“-АД,която злополука е довела до ампутация
на лява подбедрица на ищеца на проксимално ниво/осакатяване/,заедно със
законната лихва върху тази сума,начиная от 21.01.2015г. до окончателното и
заплащане.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ във връзка с
твърдения за влошено здравословнo състояние /ексцес/ от трудова злополука станала на 21.01.2015
г .Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1 от КТ
за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Така предвидената отговорност на работодателя се различава от
общата гражданска деликтна отговорност и не е обвързана с виновно поведение.
Отговорността на работодателя произхожда от принципа, че комуто са ползите,
нему са и вредите и в този смисъл, след като работодателят експлоатира
работната сила на работника, следва да понесе отговорността за настъпили за
последния вреди във връзка с изпълнението на трудовото му задължение. За да
носи работодателят така предвидената отговорност, следва да се докаже по безспорен
начин наличието на трудово правоотношение между него и пострадалия работник,
настъпване на увреждане на работника 50 или над 50 на сто при трудова злополука
или професионално заболяване и причинно-следствена връзка между травматичното
увреждане и настъпилата нетрудоспособност или смърт. Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия
работник или служител за всички действително претърпени имуществени и
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането
/т. 6 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС/. Даденото
разрешение от Пленума е в синхрон с чл. 51, ал. 1 ЗЗД – „Обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането“.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и
страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за
първоначалното страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в
случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното
решение обезщетение за тях. Ако въпреки влошаването не са настъпили нови
имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях. Ново
обезщетение не се дължи и, ако при присъждането на първоначалното обезщетение
влошаването е било предвидено и съобразено /т. 10 ППВС № 4/30.10.1975 г./.
Влошаване на здравословното състояние /ексцес/ е налице, когато е установена
качествена промяна на полученото увреждане при трудовата злополуката, съответно
при професионалното заболяване, като влошаването следва да е в причинна връзка
с увреждането. Причинната връзка следва да бъде установена, а влошаването
следва да не е било предвидено и съобразено при първоначалното обезщетение за
неимуществени вреди. В решение № 196/2011 г. на IV ГО на ВКС по гр.д. № 1724/2009
г. по реда на чл. 290 ГПК е изяснено, че при ексцес за пострадалия възниква
ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което
произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново
страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново
състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение.Фактическият състав за възникване на отговорността
на работодателя за причинени вследствие на ексцес неимуществени вреди на
работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните
кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между
работодателя и пострадалия работник/служител, 2) трудова злополука, претърпяна
от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила
телесното увреждане, 3) влошаване на здравословното състояние на
работника/служителя или наличието на ново
състояние, което се отклонява от съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение, 4) качествено нови неимуществени вреди, претърпяни
от пострадалото лице, които не са били налице при първоначалното обезщетяване
на пострадалото лице и 5) причинна връзка между трудовата злополука и
неимуществените вреди, породени от ексцеса.
По настоящото дело не се спори по фактите, че претърпяна
от ищеца А.Й. трудова злополука на 21.01.2015г,като работник на „З.П.Ц.“-АД,която
злополука е довела до ампутация на лява подбедрица на ищеца на проксимално
ниво/осакатяване.По въпроса за законовата разпоредба на чл. 200, ал.1 КТ,
Съдът намира за безспорно обстоятелството, че в редакцията, действала към 12.10.2018г.
- датата на предявяване на настоящия иск, законодателят е изисквал "трайно
намалена работоспособност над 50 на сто", като предпоставка за да бъде
уважена претенцията за обезщетение. Тази предпоставка все пак Съдът възприема
като такава за основателност, а не за допустимост на самия иск. Предвид това становище,
както и с оглед въведените изменения в коментираната материална разпоредба,
изменена с Д.В. бр.41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., бр. 15 от 2010 г.,
съгласно които работодателят носи отговорност и за вреди причинила на работник
или служител и трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. По делото се претендират претърпяни
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв в едно с дължимата законна лихва от датата на ексцеса 26.04.2018г и
имуществени вреди в размер на
13 723 лв. разходи за протеза в
едно със законната лихва от датата на завеждане на иска .Видно от епикриза на „хирургическо отделение ” на МБАЛ-Л ,
ищецът А.Н.Й. е постъпил е постъпил в отделението на 25.04.2018г и е изписан на 28.04.2018г . с окончателна диагноза
„Флегмонна Курсис синистра” , с придружаващи заболявания : състояние след
смазване на лява подбедрица , състояние след ампутация на подбедрица на
проксимално ниво. Като е посочен постоперативен статус :гладък следоперативен
период ,раната се е отворила за вторично затваряне ,ход на заболяването и
настъпили усложнения :без усложнения подобрение в общото състояние,с препоръки
да спазва ХДР ,превръзки . Оперативна интервенция :Оперативен протокол
№187/26.04.2018г.-инцензиозно , дренаж .Анестезия локална.
В конкретния случай, за да се ангажира отговорността
на работодателя за претърпени вреди от ексцес е необходимо да се установи, че
след приключване на съдебното дирене по гр.д.№942/2016г. на Т.Р.С. е настъпило
влошаване на състоянието на ищеца или наличието на ново състояние, което се
отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение, което влошаване/състояние се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилата на 21.01.2015г. трудова злополука и че вследствие на това състояние
ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди, както и имуществени такива.
Според решение № 226 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 4119/2008 г., III г. о. и решение № 185 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 5264/2008 г., III г. о., наличието на влошаване на здравето на ищеца и
причинната връзка с увреждането трябва да са установени с решение на ТЕЛК.
Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 5 и чл. 67, 68 и 69 от Наредбата за медицинската
експертиза на трудоспособността /НМЕТ- ДВ, бр. 47/7.06.2005 г./ ТЕЛК е
медицинският орган, който е компетентен да се произнесе по административен ред
относно причинната връзка между влошаването на състоянието на ищеца и
увреждането от трудова злополука. Този орган трябва да извърши личен преглед на
лицето и проверка на съществуващата медицинска документация и след спазване на
установения процедурен ред да даде заключение налице ли е причинна връзка между
осигурения социален риск /трудова злополука/ и влошаването на здравето на
пострадалото лице. Експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение - от
една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието
на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е
официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за
наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент
от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и
от който зависи съществуването на правото. Липсата на такова решение /или
непредставянето му по делото/ компрометира твърдението на ищеца за наличието на
влошаване на здравето, което да е във връзка с началното увреждане и обуславя
отхвърлянето на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.Това разрешение
намира, че липсата на решение на ТЕЛК преклудира възможността за установяване
на влошаване на здравето на служителя, а инцидентното установяване на ексцеса в
рамките на исковия процес е недопустимо предвид специалния ред за деклариране,
разследване и класифициране на злополуката като трудова пред административния
орган.
По различно разрешение е застъпено в решение № 317
от 01.07.2011 г. по гр. д. № 1553 /2010 г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 160/02.12.2015 г., по т. д. № 2124/2014 г. на II т. о. на ВКС,
според които
е задължително в производството да се назначи СМЕ, която да извърши съпоставка
между здравословното състояние на ищцата по време на постановяване на
първоначалното решение и към момента на разглеждане на делото за ексцеса и да
изследва причинна връзка между влошаването и увреждането.
Настоящият съдебен състав споделя второто разрешение -
влошаването на здравословното състояние може да се установява, както с решение
на ТЕЛК/НЕЛК, така и с медицинска документация и назначени съдебно-медицински
експертизи. Не следва да се смесва медицинската експертиза за трудоспособността
с наличието на ексцес. Обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука
и професионално заболяване /вкл. при ексцес/ се дължи и, когато не е настъпило
намаляване на трудоспособността за съответната длъжност. Ако увреждането е
причинило само болка и страдание, тази неимуществена вреда също подлежи на
обезщетяване на осн. чл. 212 КТ,вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и по арг. от чл.
200, ал. 3 КТ /в този смисъл решение
№ 764 от 21.01.2011 г. по гр. д. № 389/2010 г. на III г. о. на ВКС,
решение № 368/ 12.05.2010 г. по гр.д. №
1235/ 2009 г., III г. о./. Още повече, че наличието или не на ексцес е
правен въпрос, който следва да бъде обсъден от компетентния съд, съобразно
съвкупния доказателствен материал. Влошаването на здравословното състояние не е
предпоставено от наличието на административен акт /решение на ТЕЛК/, за разлика
от установяване на трудовата злополука, която обаче дефинативно предполага
констатирането и по административен ред /арг. от чл. 57 КСО/.
По настоящото дело решение на ТЕЛК,НЕЛК , решение на
административен съд не е представено ,
такова както съдът отбеляза по-горе представено е решение на ТЕЛК по приложеното към настоящото дело гр.д. № 672/2016г, с което е определена 75% трайно намалена
работоспособност . По настоящото дело е представена епикриза на „хирургическо отделение ” на МБАЛ-Л ,
ищецът А.Н.Й. е постъпил е постъпил в отделението на 25.04.2018г и е изписан на 28.04.2018г . със окончателна
диагноза „Флегмонна Курсис синистра” , с придружаващи заболявания : състояние
след смазване на лява подбедрица , състояние след ампутация на подбедрица на
проксимално ниво. Като е посочен постоперативен статус :гладък следоперативен
период ,раната се е отворила за вторично затваряне,.ход на заболяването и
настъпили усложнения :без усложнения подобрение в общото състояние,с препоръки
да спазва ХДР ,превръзки . Оперативна интервенция :Оперативен протокол
№187/26.04.2018г.-инцензиозно , дренаж .Анестезия локална.
По делото е разпитан свидетел , както и са извършени
няколко експертизи, приети са писмени
доказателства.
По отношение на иска за претендираните неимуществени
вреди в размер на 20 000лв.
В разпита
си свидетелката Ивелина Станчева Иванова
, която живее на семейни начала с ищеца твърди ,че през пролетта на 2018г
забелязла ,че ищецът имал отток под коляното на левият ампутиран крак.Ищецът
отишъл на лекар след два дни тъй като бил на работа , като се е прибрал е пил
антибиотик.След дни отишъл в болницата и го оперирали ,бил с патерица и не
можел да си слага протезата и се наложило след операцията да се направи нова
протеза .След операцията ищецът не бил ходил на терапия , раздвижване ,масаж.Видно
от двете медицински експертизи , то ремонтът на протезата на ищецът са
подменени механични части от нея, компонентти от заключвашият механизъм, като
честотата на този ремонт е в зависимост от натовареността и нивото на активност
и ежедневна употреба на протезата. Индивидуално за всеки пациент се изготвя
програма включваща обучение за обслужване на протезата , приучване към ходене ,
прогресиарщо натоварване и др.В хигиенно диетичния режим се включва хигиена
както на остатъчния крайник , така и на гилзата . Необходимо е поне два пъти
миене на чукана с вода и сапун , подсушаване ,нанасяне на кремове , които
предотвратяват протриването ,чрез защитно покритие.Ако се образуват кожни гънки
е необходимо лечение за да се избегне инфекция.Необходимо е системно наблюдаване
за кожни наранявания и протривания .Редовното масажиране и разтягане на белега
,също е важен елемент от грижата за остатъчния крайник.
По отношение иска за претендираните имуществени вреди
в размер на 13,723лв.
Представени са
фактури :фактура №**********
от 25.01.2018г ; фактура №********** от 14.06.2018г; фактура №********** от
25.06.2018г; оферта от доставчик „Ото
Бок България” ЕООД и опис на вложените материали , преводно кредитно нареждане
за сумата от 6000лв , преводно кредитно нареждане за сумата 7 423 лв,
писмо с известие за доставяне от ищеца до ответника за за доброволно уреждане и
заплащане на претендираните с иска суми и отговор от ответника .Изготвена е и
експертиза/л.76-79/ от която е видно ,че не са установени към момента на
експертизата плащания от ДСП-Ботевград за
помощни средства на ищеца по делото след операцията ,която е била в периода
25.04.2018г. до 28.04.2018г до датата на справката 22.02.2019г. По делото е
представено и писмо от „Ото Бок България”ЕООД/л.119/ , от което е видно сумата
от 300 лв. с ДДС по фактура№**********/25.01.2018г е заплатена в брой от
получателя на фактурата А.Н.Й.. Икономическа експертиза по делото не е
изготвяна, тъй като не е поискана от страните по делото.
Към приключването на съдебното дирене обаче по
настоящото производство категорично не се събраха доказателства за влошено
здравословно състояние на ищеца в следствие на ексцес , тъй като съобразно СМЕ
е необходимо да се спазва определен хигиенен режим , а именно поне два пъти дневно
миене на чукана с вода с вода и сапун , подсушаване ,нанасяне на кремове ,
които предотвратяват протриването ,чрез защитно покритие.По никакъв начин не се
доказа ищецът да го е спазвал.Според първоначално назначената съдебно медицинска
експертиза, изготвена след запознаване с приложената по делото медицинска
документация, видно от мотивите на СМЕ /л.107/”… следва да се отбележи ,че
подобно възпаление не е задължително
усложнение при този вид травматизъм
водещ до ампутация и протезиране , още по-вече ,че се развива в
значително по-късен период-три години след инцидента. Изписан е три дни
по-късно с подобрение и мнеие за
спазване на хигиенно диетичен режим.Няма данни за настъпили усложнения от
възпалителния процес и хигиенните условия и кинезетерапевтични процедури ще
бъдат избегнати посочените усложнения, но вероятността да се появят е много по
–малка .В съдебното заседание от дата 24.06.2019г. вещото лице е заявило ,че пряка връзка между претърпяната ампутация и последваща операция
няма/л.112/.
В експертизата /л.107/, е установено
,че около два месеца по-късно след операцията е направена нова протеза.
Самото вещо лице е заявило в с.з/л.112/
,че с категоричност не може да се докаже дали при спазване на хигиенни условия
и кинезотерапевтични процедури ще бъдат избегнати посочените усложнения ,но
вероятността да се появят е много по –малка и изчерпателен отговор на въпроса дали е
налице промяна в здравословното състояние на ищеца сравнение с неговото
състояние . В мотивите на СМЕ вещото лице /л.106 / е установило ,че на
25.04.2018г ищецът поради оплаквания от болки в чукана и повишена температура е
приет в хирургическото отделение на МБАЛ -Л с диагноза Флегмон-остро гнойно
възпаление на меките тъкани, като е приложено хирургическо лечение –отваряне на
колекцията и дренаж.Причините за това били най –често претоварване до степен развити на рана от
продължително притискане с последваща инфекция , неспазване на хигиенен режим ,
износване на латексовия чорап или неуплатняване на гилзата към протезата
.Вещото лице отбелязва ,че подобно възпаление не е задължително усложнение при този вид травматизъм водещ до ампутация и
протезиране, още по-вече ,че се развивал в значително по-късен период-3години
след инцидента.
Съдът е назначил допълнителна съдебно-медицинска експертиза,която да
отговори на въпроса направените от ищеца разходи относими ли са по делото и към
претърпяната от ищеца травма /л.125/, то вещото лице е отговорило ,че ремонтът
на протезата на ищецът са подменени механични части от нея, компоненти от
заключващият механизъм, като честотата на този ремонт е в зависимост от
натовареността и нивото на активност и ежедневна употреба на протезата.
Експертизите са приети по делото и неоспорени от страните .
Според решение № 307 от 01.08.2014 г.
по гр. д. № 773/2012 г. на IV г. о. на ВКС, при ексцес, за увредения възниква
ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което
произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново
страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново
състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят
към вече репарираните. При ексцес е налице допълнително обстоятелство по едно
вече възникнало облигационно правоотношение. Казаното се отнася и за
хипотезите, когато поради промяна на обстоятелствата, във връзка с причинените
вреди, се следва изменение в размера на вече присъденото обезщетение, или
отпадане на някои от присъдените плащания за репариране на бъдещи увреждания.
Принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на всички
реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са в пряка и непосредствена
последица от увреждането. Претърпените имуществени и неимуществени вреди са,
както вече настъпилите, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са
естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на
самото увреждане.
В случая съдът констатира ,че липсва причинно
следствена връзка между настъпилото последващо увреждане , за което ищецът е
подал исковата молба , а именно по епикриза на „хирургическо отделение ” на МБАЛ-Л ,
ищецът А.Н.Й. е постъпил е постъпил в отделението на 25.04.2018г и е изписан на 28.04.2018г . със окончателна
диагноза „Флегмонна Курсис синистра” , с придружаващи заболявания : състояние
след смазване на лява подбедрица , състояние след ампутация на подбедрица на
проксимално ниво.От разпита на свидетелката се доказа единствено ,че
на ищеца се е наложило да посети болнично заведение , тъй като е имал
оплаквания през 2018г. .Оперативна
интервенция :Оперативен протокол №187/26.04.2018г.-инцензиозно , дренаж
.Анестезия локална.
Видно от коментираната по-горе СМЕ причините за това били най –често претоварване до степен развити на рана от
продължително притискане с последваща инфекция , неспазване на хигиенен режим ,
износване на латексовия чорап или неуплатняване на гилзата към протезата
.Вещото лице отбелязва ,че подобно възпаление не е задължително усложнение при този вид травматизъм водещ до ампутация и
протезиране, още по-вече ,че се развивал в значително по-късен период-3години след
инцидента.
Тоест предвид ,че не се доказа
твърденият от ищеца ексцес , то ново
обезщетение не се дължи в т. смисъл т.
10 ППВС № 4/30.10.1975 г./. Ето защо следва да се приеме, че предявеният
иск от А.Н.Й. срещу „З.П.Ц.”АД за
неимуществени вреди в размер на 20 000лв в едно със законната лихва от
датата на ексцеса 26.04.2019г. е
неоснователен, а от там такъв се явява и иска за имуществени вреди в размер на
13 723 лв. в едно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда
12.10.2018г. , поради което следва да бъдат отхвърлени в цялост.
По разноските: При този изход на
делото ответникът в съдебно заседание не е поискал разноски , поискал ги е с
писмената си защита . По делото са
направени 500 лв. за експертиза ,а за размера на заплатено адвокатско
възнаграждение доказателства не са представени , поради което следва да бъде
оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по реда на
чл.78 ал.3 от ГПК , тъй като първо същото не е направено в съдебно заседание , не
е представен списък по чл. 80 ГПК, както и
в тежест на ищеца работник не
следва да се включват разноски за държавни такси и възнаграждение за вещо лице
,заплатени от работодателя /заплатени са
500лв за експертиза от ответника / ,тъй като такива не се дължат от
работника или служителя по силата на специалния закон , а това е чл. 359 КТ
, в този смисъл Определение №101 от
24.02.2011г постановено по ч. гр.д.№555 /2010г на четвърто г.о. на ВКС.
Съгласно чл.359 КТ и
чл.83, ал.1, т.1 ГПК производството по трудови дела е безплатно за работниците
и служителите, което означава, че те са освободени от внасяне на такси за
завеждане на дела и от разноски за вещи лица и свидетели по направените от тях
доказателствени искания. Ищецът е освободен от всички държавни такси, както и
от разноски по делото, включително за назначените от съда две експертизи по
200лв или общо 400лв ., тъй като с оглед трайно установената съдебна практика,
с нормата на чл.359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите,
ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по
силата на чл.75 и чл.76 ГПК държавни такси и разноски за съдебното производство
независимо от изхода на делото.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от А.Н.Й. ЕГН ********** *** чрез адвокат Ж.Д.Е. от
САК срещу „З.П.Ц.”АД,ЕИК ********
седалище и адрес на управление с. ........иск за заплащане на сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ексцес
след загуба на долен ляв крайник от
настъпила на 21.01.2015г г. трудова
злополука, в едно с дължимата се законна лихва от датата на ексцеса
26.04.2018г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от А.Н.Й. ЕГН ********** *** чрез адвокат Ж.Д.Е. от
САК срещу „З.П.Ц.”АД,ЕИК ********
седалище и адрес на управление с. ........иск за заплащане на сумата от 13 723 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди
- разходи за протеза в едно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба 12.10.2018г. като неоснователен .
Решението може да бъде обжалвано пред
ОС-Ловеч в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: