№ 5827
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110172091
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „****” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответниците Й. М. Д. и Д. Й. Д. за заплащане на по ½ от следните суми: 736,19
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2017 г. - април
2020 г. в имот с аб. № 82275, 35,27 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на
услуга дялово разпределение за периода април 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната
лихва от 13.5..2021 г. до погасяване на задълженията, 115,95 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 23.4.2021 г. и 6,27 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на
услуга дялово разпределение за периода 31.5.2018 г. – 23.4.2021 г. След постъпили
възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
1
таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Моли съда
да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
Ответниците оспорват наличието на облигационна връзка, включително като
поддържат, че не са собственици или ползватели на процесния имот. Оспорват дължимостта
на таксата за ДР, както и вземанията за мораторна лихва. Правят възражение за погасяване
на вземанията по давност. Молят съда да отхвърли исковете. Претендират разноски.
Третото лице помагач не взема становище по допустимостта и основателността на
исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. От представения по делото нотариален акт собственост на
апартамент се установява, че от 1974 г. ответниците са титуляри на правото на
собственост върху процесния имот /не се твърди или установява да са се разпоредили с
него/. Съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС всеки от тях притежава по ½ идеална
част. Следователно и предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от ответниците дължи
половината от цената на доставената в процесния имот топлинна енергия. Предвид
изложеното съдът намира за установено съществуването на облигационно договорно
правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял в имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за
доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените
общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели
изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно
количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответниците е от
2
значение единствено към доказването на размера на иска.
С определението от 22.2.2022 г. за безспорни са обявени обстоятелствата, че в периода
май 2017 г. – април 2020 г. процесният имот е бил топлоснабден, като ищецът е доставил
топлинна енергия, чието количество е било измерено коректно и чиято цена възлиза на
736,19 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за
доказано. Следователно за ответниците е възникнало задължение да заплатят цената на
доставената ТЕ в посочения размер. Следва да бъде разгледано своевременно наведеното
възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.5.2021 г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020
г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 06.3.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на вземанията за процесния период приложение намират Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно задълженията
за периода от май 2017 г. до декември 2017 г. включително са погасени по давност – за
последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 14.2.2018 г.,
като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на исковата
молба, вкл. при съобразяване спирането на давността. Вземането за м. януари 2018 г. е
станало изискуемо на 17.3.2018 г., като погасителната давност е изтекла на 25.5.2021 г., при
съобразяване спирането на срока.
Противно на изложеното от ищеца издаването на общата фактура за 2018 г. не
променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на
общата фактура /31.7.2018 г./, респ. от изтичане на 45-дневен срок от периода, за който е
начислена ТЕ /чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г./. Това е така, защото съгласно чл. 32, ал. 3 от ОУ
от 2016 г. тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период,
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
3
т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От
изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна
енергия остава същият, посочен по-горе, като въз основа на общата фактура, отчитаща
резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за
ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период
задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за
потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия
през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите
за дялово разпределение.
За периода май 2017 г. – април 2018 г., ищцовото дружество не претендира
изпълнение на задължение за доплащане, което би възникнало едва след изтичане на
отчетния период въз основа на резултат от изравнителната сметка – за посочения период е
констатирана сума за връщане на потребителя от 16,99 лева /видно от обща фактура от 2018
г./.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на
доставена топлинна енергия за периода януари 2018 г. – април 2020 г. Периодът януари 2018
г. – април 2018 г. е част от по-голям период на изравняване /май 2017 г. – април 2018 г./, от
който част от задълженията са погасени по давност. За определяне дължимата цена за
посочения период при условията на чл. 162 ГПК съдът взема предвид дължимата цена по
прогнозен дял /данните от месечните фактури, посочени в ОФ/, която възлиза на 233,34
лева. За този по-голям период на изравняване се установява, че по прогнозен дял сумата е с
16,99 лева по-голяма от реално дължимата /виж ОФ за 2018 г./. Ето защо от сумата по
прогнозен дял следва да се извади такава част от сумата за изравняване, която е
пропорционална на четирите процесни месеца /сумата от 16,99 лева, разделена на 12 месеца,
включени в целия изравнителен период, и резултатът умножен по четири за четирите
месеца, включени в непогасения по давност период/. Т.е. от сумата по прогнозен дял за
периода януари 2018 г. – април 2018 г. в размер на 133,15 лева следва да се извади сумата
5,66 лева /16,99:12 =1,4158333х4=5,67 лева/. Или за периода януари 2018 г. – април 2018 г.
дължимата цена, изчислена по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 127,48 лева. За двата
останали пълни изравнителни периода май 2018 г. – април 2020 г. дължимата сума възлиза
на 519,87 лева /видно от ОФ/. Общата дължима сума за непогасения по давност период
/януари 2018 г. – април 2020 г./ е в размер на 647,35 лева /127,48+519,87/. От това
задължения всеки ответник дължи по ½ или по 323,68 лева. Ето защо всеки от предявените
искове за установяване на задължения за цена на ТЕ следва да бъде уважен за сумата 323,68
лева и за периода януари 2018 г. – април 2020 г., а за разликата до пълния предявен размер
от 368,89 лева и за периода май 2017 г. декември 2017 г. – отхвърлен.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия/.
4
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „****” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
Ответниците не оспорват да е извършена услугата, както и размера на
възнаграждението, Видно от изложеното в отговора единствено се оспорва
дължиомостта му на ищеца, което възражение е неоснователно поради гореизложеното.
Ето защо съдът намира, че за ответниците е възникнало задължение за плащане на таксата в
размер на 35,27 лева, от която всеки дължи половината 17,63 лева. Вземанията не са
погасени по давност. Тригодишната погасителната давност за таксата за април 2018 г.
изтича на 07.7..2021 г. /като е съобразено и спирането на давността/ – след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо исковете за установяването на
това вземане следва да бъдат изцяло уважени.
По исковете по 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се
погасява. Поради това ответниците не дължат обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата за непогасения по давност период са приложими
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР/.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
5
установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал.
3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл.
33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за 2018 г., 2019 г. и
2020 г. е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо,
при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2
ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил до ответниците. Исковете за установяване на вземания за мораторна лихва върху
цената на ТЕ следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част
се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/. Ищецът е сторил разноски както
следва: 75 лева – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 175 лева – държавна такса в исковото производство, 100 лева –
възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство – общо 350 лева. Намалени
съобразно отхвърлената част от исковете, на ищеца се следват разноски в размер на 208.541
лева /като следва да се има предвид, че платената държавна такса по исковете по чл. 86 ЗЗД
е изцяло недължима от ответниците, тъй като тези искове са изцяло неоснователни/. Всеки
ответник дължи по 104.27 лева за разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Й. М. Д. има право на разноски за адвокат в
исковото производство. Намалени съобразно уважената част от исковете, на посочения
ответник се следват разноски в размер на 70,85 лева. Другият ответник не е представил
доказателства за сторени разноски.
Предвид искането на ищеца, обективирано в исковата молба, съдът следва да извърши
компенсация на дължимите между ищеца и ответника Й. М. Д. разноски до размера на по-
малката сума. След компенсацията ответникът Й. М. Д. следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 33,42 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Й. М. Д., ЕГН ********** дължи на „****” ЕАД, ЕИК *** следните
суми: 323,68 лева, представляваща ½ от цена на доставена топлинна енергия в периода
януари 2018 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 82275 и 17,63 лева, представляваща ½ от
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода април 2018 г. –
април 2020 г., заедно със законната лихва от 13.5..2021 г. до погасяване на задълженията,
като ОТХВЪРЛЯ иска установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата до
пълния предявен размер от 368,09 лева и за периода май 2017 г. – декември 2017 г., както и
исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 57,97 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 23.4.2021 г. и 3,13 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.5.2018 г. – 23.4.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Д. Й. Д., ЕГН ********** дължи на „****” ЕАД, ЕИК *** следните
суми: 323,68 лева, представляваща ½ от цена на доставена топлинна енергия в периода
януари 2018 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 82275 и 17,63 лева, представляваща ½ от
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода април 2018 г. –
април 2020 г., заедно със законната лихва от 13.5..2021 г. до погасяване на задълженията,
като ОТХВЪРЛЯ иска установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата до
пълния предявен размер от 368,09 лева и за периода май 2017 г. – декември 2017 г., както и
исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 57,97 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 23.4.2021 г. и 3,13 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.5.2018 г. – 23.4.2021 г.
ОСЪЖДА Й. М. Д., ЕГН ********** да заплати на „****” ЕАД, ЕИК *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 33,42 лева, представляваща разноски в исковото и
заповедното производство.
ОСЪЖДА Д. Й. Д., ЕГН ********** да заплати на „****” ЕАД, ЕИК *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 104,27 лева, представляваща разноски в исковото и
заповедното производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „****“ ЕООД, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7