Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София,
29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия
Малоселска в.гр.дело № 3105 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 1935 от 06.01.2020 г., постановено
по гр. д. № 23879 по описа за 2019 г. на СРС, Второ гражданско отделение, 70
състав, е признато за установено по предявения от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ, че С.П.Х., дължи на ищеца сумата от 1 032.60 лева, представляваща цена на
доставена през периода от 01.03.2015г. до 30.04.2017г. топлинна енергия до
топлоснабден имот – апартамент № 43, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „********,
аб. № 212705, и сумата 44.10 лева, представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната
лихва върху главниците от 02.03.2015г. до окончателното погасяване, за които
вземания по ч.гр.д. № 14285/2018г. по описа на СРС, 70 състав, на 02.04.2018г.
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С решението си СРС
отхвърлил иска за цена на топлинна енергия за горницата до пълния предявен
размер от 1 140.77 лева и за периода от 01.05.2014г. до 28.02.2015г., иска за
главница за дялово разпределение – за периода от м.05.2014г. до м.04.2015г. и
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 129.31 лева,
представляваща обезщетение за забава за главницата за топлинна енергия за
периода от 15.10.2015г. до 20.02.2018г. и за сумата 9.54 лева, представляваща
обезщетение за забава за главницата за дялово разпределение за периода от
15.10.2015г. до 20.02.2018г. Съобразно изхода от спора и по правилата на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК решаващият състав на съда разпределил между страните
отговорността за разноски в производството.
Недоволен от постановеното решение в
частта, с която исковете срещу него са уважени, останал ответникът в
първоинстанционното производство С.П.Х., с оглед което подал въззивна жалба
срещу съдебния акт в посочената част. Жалбоподателят заявява оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение в тази част, поради
противоречието му с материалния закон и допуснати от съда нарушения на
процесуалните правила. Сочи, че неправилно СРС приел, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ. Поддържа,
че не е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия, по силата на което да дължи цената на доставена в имота топлинна
енергия с всички произтичащи от това последици. Обръща внимание, че своевременно
е оспорил това си качество, но първият съд неправилно интерпретирал събраните
по делото доказателства. Съдът основал решението си на предположение, че
ответникът е собственик на имота, позовавайки се на писмо на Столична община
без към същото да е приложен договор. Заявено е искане решението в обжалваната
част да бъде отменено и въззивният съд да постанови друго, с което да отхвърли
исковете за уважения от СРС размер, както и да присъди разноските, сторени от
ответника в производството.
Не е постъпил отговор от ответника по
жалбата „Т.С.“ ЕАД. С молба, подадена преди откритото заседание пред въззивния
съд, се излагат бланкетни доводи за неоснователност на жалбата. Претендира се
присъждането на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Третото
лице помагач не заявява становище по подадената от ответника жалба.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му обаче, съдът
е допуснал нарушение на приложимия към правнорелевантните за спора факти
материален закон, обусловено от неправилен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, което налага отмяната му в обжалваната от ответника
част. Съображенията на въззивния състав на съда да достигне до този правен
извод са следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба от "Т.С." ЕАД против С.П.Х., с която по реда на чл. 422 ГПК ищецът е предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумите, за които била издадена оспорената от длъжника
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14285/2018 г. на СРС, 70 състав.
Спорно по делото се явява
обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани от
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответникът има качеството на потребител
на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а с отговора на исковата молба последният
е оспорил да е налице валидно облигационно правоотношение, породено от договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот,
като изрично са наведени доводи, че липсват доказателства ответникът да
притежава право на собственост или вещно право на ползване върху имота.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017
г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни
субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие,
когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Следователно договорът за доставка на
топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със
самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като
всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен
или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен
договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого
дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия
за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице
последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия
/изричен или презюмиран/.
След така направените принципни
разяснения съдът намира следното:
По делото е прието като писмено
доказателство „удостоверение“, рег. индекс ДИ/92-00-70/09.07.2015 г., подписано
от от кмета на район „Красна поляна“, Столична община, съгласно което в отговор
на отправено запитване № П-3720/03.07.2015 г. относно събиране на вземания за
топлинна енергия, ищецът се уведомява, че С. П.Х. имал сключен договор
за продажба от 29.09.1991 г. на посочения от ищеца адрес.
С исковата молба е представено и
отправеното от страна на „Т.С.“ ЕАД *** запитване, с което са изискани данни за
лицата, придобили собственост върху имоти и датата на извършената продажба,
като се иска информация за лицето С.П.Х., ЕГН **********, и адрес: ***.
С доклада по делото и по реда на чл.
140, вр. чл. 146, вр. чл. 154 ГПК СРС е разпределил доказателствената тежест за
правнорелевантните за спора факти, като е указал на ищеца, че следва да
установи по делото наличието на договорно правоотношение между страните, качеството
на ответника на потребител на топлинна енергия /собственик или ползвател на
топлоснабдения имот/, както и че се явява изправна страна по договора с
потребителя.
С решението си районният съд,
позовавайки се на представеното по делото удостоверение от Столична община,
район Красна поляна, както и изходящото от ищеца и адресирано до кмета на
района писмо, на протокол от проведеното на 09.09.2002г. общо събрание на
етажните собственици на вх. Б, в който ответникът Х., в качеството си на етажен
собственик /ап. № 43/ заявил срещу подпис за абонатен № 212705, 4 броя
радиатори, 4 броя разпределители, 4 броя радиаторни вентили, 1 брой водомер, 4
броя лица в домакинството си, на представените индивидуални отчети за
топлоснабдения имот, неоспорени от страните, приел, че ответникът извънсъдебно
признал, че има качеството на потребител на топлинна енергия за имота.
Настоящият състав на въззивния съд
не се съгласява с така направените изводи. В разглеждания случай ищцовото
дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, не е ангажирало доказателства, чрез които пълно и главно да
установи наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинни услуги между страните по делото. Не са представени доказателства кому
принадлежи правото на собственост, респективно ограниченото вещно право на
ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен
писмен договор /напр. молба-декларация за откриване на партида/ между страните.
Не може да бъде споделено заключението на първия съд, че ответникът
извънсъдебно е признал, че има качеството потребител на топлинна енергия, с
оглед което се явява материално легитимиран да отговаря по претенциите на ищеца.
С отговора на исковата молба е направено изрично оспорване на тези релевантни
за спора фактически твърдения, въведени в производството от страна на ищеца.
Дори да се приеме, че извънсъдебно признание, че именно ответникът потребява
услуги в имота, е налице, то изричното възражение, своевременно релевирано в
производството от страната, прави този факт спорен, с оглед което и страната,
черпеща благоприятни последици от осъществяването му, е тази, която следва да
го докаже в производството по несъмнен начин.
Извод, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия, с оглед притежавано от него право на
собственост, каквото е фактическото основание на предявения иск, не следва от
представеното писмо от кмета на район Красна поляна, съгласно което със С. П.Х.
бил сключен договор за продажба на 29.09.1991 г. Даже да приемем, че е
допусната техническа грешка при изписване презимето на лицето /П., вместо
правилното П./, този документ не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Последното е така,
тъй като удостоверените в него обстоятелства не попадат в обхвата на служебната
удостовертителна компетентност на органа-издател. За да има документът
качеството на официален такъв, е необходимо той да е издаден в рамките на
предоставената от закона компетентност на издателя. В случая документът е съставен
от общински орган, но извън материалната му удостоверителна компетентност,
поради което не се ползва с доказателствената сила на официални документи.
Ето защо и основателни се явяват
възраженията на ответника, поддържани пред настоящата инстанция с подадената
срещу решението въззивна жалба. Ищецът в производството е имал възможност да
представи писмено доказателство, с което да установи главната предпоставка на
предявените искове – първият съд е уважил искането за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване с договора за продажба на имота, същото е било
получено от представител на ищеца, като с оглед непредставянето му в първото по
делото отктито заседание, по реда на чл. 158 ГПК съдът е определил краен срок
за събиране на доказателството – заседанието, за което е отложил делото. Ищецът
не е проявил необходимото процесуално усърдие и не е представил документа, за
снабдяването с който му е било издадено съдебно удостоверение в рамките на
определения от съда за това срок /съдебното заседание на 06.12.2019 г./.
Съобразно горните изводи настоящият
състав приема, че от представените по делото писмени доказателства не се
установява при условията на пълно и главно доказване лицето, срещу което са насочени
исковете, да е материално легитимирано да отговаря по същите. Ето защо
предявените искове за потребена и незаплатена топлинна енергия и за цена на
услуга за дялово разпределение, в частите, уважени с решението на СРС, са
неоснователни. Следователно обжалваният съдебен акт следва да бъде отмени в
частта, предмет на въззивна проверка, а с въззивното решение - същите да бъдат
отхвърлени.
В останалата част, с която исковете,
предявени от ищеца, са отхвърлени с решението на първия съд, същото е влязло в
сила поради необжалването му от страна на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
По разноските:
В резултат от изводите, до които
въззивният съд достигна – за неоснователност на предявените искове, решението
на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските, като
се отмени в частта, с която такива са възложени в тежест на ответника. В полза
на ответника следва да се присъди остатъкът от дължимите разноски за
заповедното производство – в размер на още 244,02 лева,
а за исковото производство – в размер на още 325,36 лева /с оглед уваженото
от първия съд възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и липсата на искане, респективно жалба
срещу присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК/.
Разноски за въззивното производство се
следват само на жалбоподателя, като съобразно представения списък се иска
присъждането на сумата от 660 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. От
страна на въззиваемия е заявено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което
настоящият състав на съда, като взе предвид ниската фактическа и правна
сложност на спора, както и обстоятелството, че въззивното производство е
протекло в едно съдебно заседание без релевиране на доказателствени искания и
нови доводи от страните, намира за основателно. Разноските следва да бъдат
намалени до предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер, като в тежест на въззиваемия се възложи сумата от 305,37
лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1935 от 06.01.2020 г., постановено по гр. д. №
23879 по описа за 2019 г. на СРС, Второ гражданско отделение, 70 състав, в
частта, с която е признато за установено по предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, че С.П.Х. дължи на ищеца сумата
от 1032,60 лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.03.2015г.
до 30.04.2017г. топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент № 43,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, аб. № 212705, и сумата от 44,10
лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от
м.05.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от
02.03.2015г. до окончателното погасяване, за които вземания по ч.гр.д. №
14285/2018г. по описа на СРС, 70 състав, на 02.04.2018г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, както и в частта за разноските, с която в
тежест на ответника са възложени сума в размер на 428,23 лева – разноски за
исковото производство пред СРС и сума в размер на 62,20 лева – разноски по гр. д. № 14285/2018г. по
описа на СРС, 70 състав, и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК ********, искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ за признаване за
установено, че С.П.Х., ЕГН **********, дължи на
ищеца сумата от 1 032,60 лева, представляваща цена на доставена през периода от
01.03.2015г. до 30.04.2017г. топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент
№ 43, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, аб. № 212705, и сумата от
44,10 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от
м.05.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от
02.03.2015г. до окончателното погасяване, за които вземания по ч.гр.д. №
14285/2018г. по описа на СРС, 70 състав, на 02.04.2018г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА "Т.С."
ЕАД, ЕИК ********, да заплати на С.П.Х., ЕГН **********, сумата от още 244,02
лева – остатък от разноски за производството по ч.гр.д. № 14285/2018 г. по
описа на СРС, 70 състав, сумата от още 325,36 лева – остатък от разноски за
производството по гр.д.№ 23879/2019 г. по описа на СРС, 70 състав, както и
сумата от 305,37 лева - разноски, за настоящото производството.
Първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлен иска за цена на топлинна енергия за горницата до пълния
предявен размер от 1 140.77 лева и за периода от 01.05.2014г. до 28.02.2015г.,
иска за главница за дялово разпределение – за периода от м.05.2014г. до
м.04.2015г. и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
129.31 лева, представляваща обезщетение за забава за главницата за топлинна
енергия за периода от 15.10.2015г. до 20.02.2018г. и за сумата 9.54 лева,
представляваща обезщетение за забава за главницата за дялово разпределение за
периода от 15.10.2015г. до 20.02.2018г., е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач „М.Е.“ ЕООД на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.