№ 110
гр. Пирдоп, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л. Д. Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20231860100291 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от „ЕВРОТЕКС- ВВ“ ООД,
ЕИК131039433, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ул. „Н.
Рилски“ № 13, вх. Б, ет. 14, ап. 18, представлявано от управителя В.Д.С.-М. срещу Л. Б. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***************“ **, ет.*, ап.**,
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
парично вземане против ответника в размер на 4200лв с ДДС, представляващо неизплатено
възнаграждение по договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот
№******/27.08.2022г., относно недвижим имот, находящ се в гр. З., ул. „************“ №*,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 20.03.2023г.
до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в
обстоятелствената част на исковата молба: Дружеството-ищец осъществявало търговска
дейност с предмет: посредничество при сделки с недвижими имоти, във връзка която
дейност ответницата е потърсила услугите му за продажбата на собствения си недвижим
имот. По силата на сключения между страните Договор за посредничество при покупко-
продажба на недвижим имот №******/27.08.2022г. собственост на ответника, ищецът е
следвало да посредничи за продажбата на имот в гр. З., находящ се на ул. „************“
№* срещу възнаграждение в размер на 3% от рекламираната цена на имота -140 000лв,
именно в размер на 4200лв. с ДДС. При сключване на договора ответницата представила на
ищеца необходимите за продажбата на имота документи- нотариален акт за собственост и
скица. На 21.01.2023г. бил проведен организиран от дружеството, в качеството на
1
изпълнител по договор за посредничество оглед на недвижимия имот, собственост на
ответницата и подписан протокол за оглед на имота, между осигуреният от дружеството
клиент /евентуален купувач/ и представител да дружеството. Ответницата била продала
имота си на 20.02.2023г. при действието на валидно сключения между страните договор за
посредничество, като за продажбата не уведомила ищеца противно на задължението си, да
води преговори с купувачите на имота, единствено посредством ищеца. Сключила е
нотариален акт за покупко-продажба на имота с осигурения от дружеството клиент, без да е
заплатила дължимото възнаграждение за посредничество в размер на 4200лв. с ДДС по
сключения между страните договор. С това си действие ответницата била нарушила свое
задължение, а именно да заплати на изпълнителя възнаграждението му, дължимо и
уговорено, съгласно клаузата на чл. 1 от договора, както и съгласно чл. 2, б. „ж“, изр.
последно от същия, в който е предвидено: „Ако по време на действие на настоящия договор
с договорения имот се извърши сделка, възложителят дължи пълно възнаграждение на
изпълнителя, независимо дали последния може да докаже принос за сключване на сделката.“
На ответника била изпратена нотариална покана за плащане на дължимото му се
възнаграждение. Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по
инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. №130/2023г на РС
Пирдоп, по което в полза на ищеца е издадена Заповед №78/22.03.2023г. за изпълнение за
парично задължение по чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за
изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е налице
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване
на положително решение. В условията на евентуалност заявява претенция срещу ответника
за заплащане на неустойка в размер на сумата от 4200,00 лв. с ДДС на основание чл. 5 от
сключения между страните договор за посредничество, в клаузата на който е предвидено: „
Ако след сключването на този договор възложителят продаде имота по чл. 1 без
посредничеството на изпълнителя, той е длъжен да заплати на последния неустойка в
размер на договореното в чл. 1 възнаграждения за изпълнителя“. Прави искане за осъждане
на ответника да заплати на „ЕВРОТЕКС- ВВ“ ООД, ЕИК131039433 на основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД, сумата от 4200,00 лв. – неустойка по чл. 5 от договор за посредничество при покупко-
продажба на недвижим имот №******/ 27.08.2022г., относно недвижим имот, находящ се в
гр. З., ул. „************“№*, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане на вземането. Претендира разноски в заповедното
и гражданското производства.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
оспорва предявения иск. Твърди, че е налице пълно неизпълнение и злоупотреба с права от
ищеца и желание за неоснователно обогатяване, въвел е в заблуждение ответника да
подпише договора, не е положил никакви усилия във връзка с изпълнение на същия, не е
водил нито един клиент за имота, не е реализирана сделка с негово съдействие, още по-
малко на цена от 140 000,00 лв., от която иска комисионна. Твърди се пълно неизпълнение на
договора от страна на ищеца, немислими били никакви неустойки, ищецът бил неизправна
страна, нямало нито един протокол за оглед подписан от евентуален купувач на имота,
2
заведен от ищеца. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
В полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №78/22.03.2023г.
по ч.гр.д.№ 130/2023г. по описа на РС-Пирдоп за сумата от 4200,00 лв. с ДДС,
представляваща дължимо и незаплатено възнаграждение по договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот №******/ 27.08.2022г., относно недвижим имот,
находящ се в гр. З., ул. „************“ №*, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда- 20.03.2023г. до окончателното плащане на вземането. В
срока по чл. 414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от ответника, за недължимост на
присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящия иск. На 27.08.2022г. между страните е сключен договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот под №******, с който ищецът като изпълнител се е
задължил да предложи купувач за собствения на ответника, като възложител недвижим
имот, описан съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №84, т. 1,
81/2021г. с адрес: находящ се в гр. З., ул. „************“ №* за сумата 140 000,00 лева.
Съгласно чл.1 от договора, посредникът получава като възнаграждение 3% комисионна от
стойността на имота, а именно 4200.00 лева с ДДС, платими най-късно при подписване на
предварителен договор, като е постигнато съгласие имотът да се рекламира на цена
144 000,00 лева /включваща цена на възложител и комисионна/. По делото са представени
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №84, т. 1, д.№79/2021г на Нотариус
с район на действие РС Пирдоп, рег. №108 в НК на РБ, видно от който е, че ответницата е
собственик на описания в него недвижим имот, предмет на продажбата по договора за
посредничество, както и скица на поземлен имот №15-1132420/04.12.2020г. с идентификатор
31044.503.***. Представена е нотариална покана, рег. №989/23.02.2023г., том: 1, акт: 41 на
Нотариус с район на действие РС Пирдоп, рег. №108 в НК на РБ, връчена на ответника на
06.03.2023г., с която е поканен от ищеца да заплати сумата по проформа фактура
№4/23.02.2023г. в 7-дневен срок, която фактура е представена по делото. Представен е и
протокол за оглед на недвижим имот по договор за посредничество при покупко-продажба
на недвижим имот №******/ 27.08.2022г., видно от който е, че на 21.01.2023г в 10.30ч в гр.
З. на ул. „************“№* е извършен оглед на имота, на който присъствал осигурен
клиент -Т. Д. Я., с придружител Ц.Т.Я. и представител на ищеца-управителя на дружеството
В.С..
От показанията на разпитания свидетел Т. Д. Я. се установява, че познава Л. Б. Н. и В.С.. Той
е управител на дружество „*******“ ЕООД и дружеството е закупувало от Л. Н. недвижим
имот през 2023г., който имот представлява къща в гр.З., стара къща към 600-700кв.м. с
двора. Преди да закупи къщата, за оглед бил поканен от сина си, който видял сложена табела
на имота с телефона и му се обадил с искане да я огледа. Отишли и я огледали, след което
синът му се отказал да купи този имот, но той решил, че на него е нужна и я взел. На
първоначалния оглед го поканил сина му. На място, когато отишли там, била В.С. и
3
съпругата на С.Г., не помни как се казва. На обявата имало изписан телефон, сина му се бил
обадил на него и явно е на В.С.. В качеството на каква В. е била там не знае, тя им показала
къщата. Преди да отидат на огледа не знаел кой ще дойде и ще води огледа. Не си спомня
дали е виждал стария нотариален акт, но когато правили сделката сигурно го е виждал.
Документите за имота му ги показала В.С. може би един месец или 15 дни след огледа, след
като сина му се отказал. В. му показала скица и тогава я попитал: „В. имаш ли договор с тия
хора?". Тя му казала, че договора й е изтекъл на 31.12. Протоколът В. му го донесла месец и
половина или два след огледа и казала: „Абе, тук трябва да се подпише един протокол“ и се
подписал тогава. Присъствал на този оглед, затова се подписал, че присъствал. Няма
представа колко време след огледа отишли при нотариуса. Януари месец са ходили на оглед,
а сделката няма спомен кога е била. В.С. не е била при нотариуса. Собственикът на имота
бил при нотариуса. Синът му живее на 2-рия етаж, а собственичката на къщата живее на 6-
тия етаж. Те всеки ден се виждали и договорили всичко. Нямал представа на каква цена се
рекламирал имота. Не е заплащал никаква сума на В.С.. По време на огледа, когато ходили
имало табела с обява за продажба на къщата с телефонен номер. След продажбата на къщата
тази табела стояла към още 2 месеца.
Свидетелката П.Х.П. познава В.С., с която са колежки в ДЗИ, а внучката й и нейната дъщеря
са съученички, познавали се много добре. Тя също така упражнявала посредническа дейност
за продажба на имоти. През 2023г., месец не си спомня, началото на годината някъде,
защото още било студено, били заедно с Н. срещу къщата на паркинга, която й казали после,
че ще я купува Т., а Т. със сина му се качвали в колата. В. не й обърнала внимание, защото си
говорели с Н. и когато изпратила Н., В. й казала, че прави сделка за продажба на къщата. Н.
е дъщеря на Б., къщата е тяхна. Н. има сестра, която се казва Л. Б., но фамилия не знае. Н. е
семейна, има две деца, съпруга й го знае, но имената му не. В гр.З. било това, точно срещу
въпросната къща, В. й казала, че правят сделка с Т.. Не знае как се казва улицата, площад
някакъв е, ама какъв не знае. Тя видяла, че Т. се качвал в колата, били заедно с В. и Н., а те
двете останали на паркинга да си говорят. По къщата виждала афиш, но точно тогава не
обърнала внимание, но В. й казала, че продава къщата от Н. и Л. на Т..
Свидетелят С.Д.Г. за въпросния имот, за продажбата му, обяснява, че нямало никаква
реклама на въпросната къща. Имал лични опасения за това нещо и ги споделил с Л. Н., че
къщата не се рекламирала по една или друга причина. Личните му опасения произтичали от
това, че в града, а пък и в С. се носели слухове, че определени имоти от въпросната госпожа
и въпросната агенция не се рекламирали умишлено, за да може по този начин да им бъде по-
ниска цената и да бъдат продадени на определени хора. Дали е вярно или не е вярно той не
можел да каже. Факт е, че видял, че къщата не се рекламирала никъде. Неколкократно
споделял с Л. да се обади на В. да рекламира къщата, защото не я виждал никъде. Л. се е
свързвала с нея, даже последните пъти, доколкото си спомня, се били събрали и тя казала:
„Аз се свързах с нея, казах й да рекламира къщата и тя каза, че ще я рекламира“, но след
това отново нищо. В един момент мъжът, с когото живее Л. на семейни начала - Т.Б. му се
обадил и го помолил да поставят един транспарант или по-скоро една обява с телефон на
4
агенцията, че се продава. Отново след тези действия, никъде не видял къщата да бъде
рекламирана, не е чул в обществото, все пак бил общински съветник и обществена личност
и комуникирал с доста хора в града и С. и постоянно хора се интересували, дори
съгражданин го питал дали знае, дали нещо се продава. Той не бил брокер, не се занимавал с
това нещо, но новините се научавали по този начин. Към онзи момент не чул от някого, да го
попита или да разбере, че тази къща се продава. Не чул от никой, не видял да има рекламни
обяви и т.н. За действия от страна на брокерката бил сигурен, че не са извършвани, от това,
което е видял. Обяснява, че в сайт за недвижими имоти на Ц., в който се продавали имоти,
официален сайт, една част от имотите се продавали и във „фейсбук“ профила на В.С..
Наблюдавал какво се случва с продажбите, които тя извършвала, интересувал се и никога,
през периода, не видял въпросната къща да бъде качена на този сайт. Също не видял къщата
да бъде качена във „фейсбук“ профила на В., който е много актуален, от гледна точка на
това, че се продавали много имоти в нейния профил. Не видял никакви действия и неща по
повод въпросната къща, която да бъде рекламирана по някакъв начин и най-малкото да се
намират клиенти. Доколкото знае от Л., тя сама си е провеждала разговори, за да намери
купувач. Когато имали уж подписан договор, на Л. й казал, че с навлизането на договора и
това, че къщата не се рекламирала, да подсеща В. да рекламира повече къщата. В порядъка
на 2-3 месеца й казал, че може да се намери купувач и след това, ако изтече договора, тя да
започне да търси купувач, защото интересът в С., а и в П. и З. е огромен за закупуване на
недвижими имоти - къщи, апартаменти и парцели за строителство. Казал й, че има голяма
вероятност тя сама да си намери купувач, ако В. не й съдейства. Лично я посъветвал, след
изтичане на договора, сама да търси купувач. После в лични срещи Л. му казала, че както
съм я посъветвал, така и е направила. За прекратяване на договора не знае дали е предприела
действия, но предполага, че не е, защото я посъветвал при сключване на договора
максимално бързо, в рамките на договора да бъде рекламирана къщата, за да бъде
продадена. Също я посъветвал след изтичане на договора, защото той е със срок, колко е
срокът не може да каже, но я посъветвал след изтичане на договора задължително тя да
започне да си рекламира и да търси клиенти, защото към онзи момент търсенето на имоти
било изключително голямо и клиенти можели да се намерят по всяко време без брокер. Като
цена не може да каже, защото не са комуникирали на каква цена се продава. Той ги
посъветвал най-бързо да продадат имота, който искат, за да не го задържат и да не се случи,
евентуално това, което се говори като слухове, имотът да бъде със занижена цена умишлено
от определен брокер. Оглед в присъствието на брокерката не знае дали е правен, но мисли
че не е правен, защото в разговорите, които водел с Л. лично, тя не му е споделяла, че
брокерката е водела клиенти там. Л. й се обаждала може би всеки ден и няколко пъти му
казвала, че В. не й вдига телефона, за да може имотът да влезе в реклама. Н.Г. се казва
съпругата му и тя е сестра на Л. Н.. Няма спомен и не знае дали Н. е осъществявала оглед на
имота, не са говорели вкъщи дали тя е осъществявала оглед. На свидетеля е предявена
снимка /разпечатка, който потвърди, че къщата е на Л. в гр.З..
От свидетелските показания на Т.О.Б. се установи, че табелата на прозореца от предявената
му снимка му е позната, тъй като я ковал заедно със С.Г.. Къщата била собственост на Л. Н.,
5
от колко години не знае. Наследство й била. След това вече не е нейна, а е собственост на Т.
Я.. Пуснали къщата за продаване през Агенция „Ц. П.“ и съответно подписали някакъв
договор с определен срок. Тази агенция не й се идвало дори да закачи табела, а я дала на
него и те със С. я заковали с два пирона. След това отварял няколко пъти въпросния сайт на
„Ц. П.“, но не видял обява за тази къща. Л. няколко пъти се обаждала да пита къде се
рекламира, сигурно в някой таен сайт, не знае. Той клиент на тази къща не знае да е ходил.
Купувачът Т. не си спомня как го намерили, дали някой им казал, че има интерес, но
купувачът не е минал през Агенцията, със сигурност не се е обадила В.. Т. си направил
контакт с тях. Ние сме малък район и някой ако искал нещо, стига да има желание го
разбирал лесно. Той се свързал с тях. Той не комуникирал с въпросните сайтове. Със сина му
на Т. работили на едно място, предполага от там сигурно е станало. Нямал представа да е
осъществяван оглед на този имот със С. и със сестрата на Л.. В негово присъствие се
подписал договора. Не помни колко бил срокът на договора, около 3 месеца. От другата
страна В.С. подписала договора. Не помни на каква цена бил пуснат имота за продажба. Т.
Я. купил къщата. На транспаранта за продажбата сигурно е писало, че се продава, но не си
спомня на кой е телефонния номер.
По делото е изготвено и прието заключение по допуснатата СТЕ, според което приложеното
по делото доказателство е действителна коресонденция. Във процесния телефон „на В.“
съществува контакт „Л.та“ с телефонен номер +359*********. Видно от приложената
снимка на процесния телефон има получен ММС от контакт „Л.та“ на 21.01.2023г в 9.44
сутринта със съдържание на ММС-са “***************. В. това е телефона на сестра ми за
огледа. Обади и се да се разберете за точния час“.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Според чл. 49, ал. 1 ТЗ търговският посредник е търговец, който по занятие посредничи за
сключване на сделки. Съобразно основните признаци на търговския посредник той се
определя като особен търговец, който извършва посредничество по сделки с вещи от
гражданския оборот по силата на възмезден договор. Търговският посредник осъществява
дейността си въз основа на посреднически договор, за сключването на който важат
правилата на облигационното право. Предмет на договора е преследването на определен
резултат - свързване на страните и подпомагането им да сключат договор. За сключването на
договора за търговски посредничество не се изисква спазването на определена форма,
поради което е достатъчно за неговото сключване и устна уговорка.
На първо място ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да докаже наличие
на валидно сключен между страните договор за посредничество, вкл. във връзка със
закупуване на процесния имот.
В случая е безспорно установено, че страните са били обвързани от договор за
посредничество, сключен на 27.08.2022г., с който ответницата, в качеството на възложител-
продавач, е възложила на ищеца да посредничи при продажбата на собствения й недвижим
6
имот, срещу насрещното задължение на ответницата за заплащане на възнаграждение. За да
формира изводи за наличието на отношение по договор за търговско посредническо съдът
взема предвид и следното:
Към исковата молба е представен протокол за оглед на недвижим имот от 21.01.2023г.,
подписан от купувача- св. Я. и представителя на ищеца, за извършен на същата дата оглед
на предоставения за продажба имот от ответницата. От приложените съобщения може да се
направи извод, че на 21.01.2023г. ответницата чрез ММС се е свързала с представителя на
ищеца „В.“ с цел осъществяване от нейна страна на посредничество за продажбата на имота,
като е уведомила ищеца, че на огледа ще присъства нейната сестра, а съгласно заключението
по приетата по делото СКТЕ коресонденцията е действителна.
Съобразно търговският характер на договора за посредничество, той е винаги възмезден и
дори да не се приложи в отношенията на страните за процесния имот, посочения в договор
размер на възнаграждение, съгласно чл. 51, изр. 2 ТЗ ще се дължи възнаграждение в обичаен
размер.
По отношение на втория елемент от очертания по-горе фактически състав, а именно
изпълнението на договора от страна на ищеца съдът намира следното:
Представен е протокол за проведена среща между клиенти, съставен от представителя на
„ЕВРОТЕКС- ВВ“ ООД, видно от който е проведена среща между Т. Д. Янакииев– осигурен
клиент, придружаван от Ц.Т.Я. в качеството на кандидати за купуване на имота и от друга
страна, дори и невписана в протокола сестрата на ответницата, присъствието на която е
уговорено за осъществяването на оглед на имота от самата ответница, видно от изпратения
ММС на 21.01.2023г до представителя на ищеца. Този протокол представлява частен
свидетелстващ документ, който не е подписан от ответника и не го обвързва. Същият обаче
съответства на събраните гласни доказателства по отношение обстоятелствата за
провеждане на огледа на 21.01.2023г между осигурения клиет от ищеца, представителя на
ответника и представителя на ищеца. За всички тези обстоятелства събраните показания на
свид. Я. и св.Петрова са кореспондиращи си, поради което и съдът ги цени. Именно в тази
част показанията на тези свидетели са допустими и относими за спора и като съответстващи
на останалия доказателствен материал следва да бъдат ценени от съда. Самото
провеждането на огледа на 21.01.2023г. между представител на продавача- сестрата на
ответницата и евентуалните към онзи момент купувачи, представлява изпълнение на
договора за търговско посредничество, съобразно изложения по-горе негов характер.
Ищцовото дружество, чрез неговия представител е организирало срещата, на която са
представи двете страни по бъдещата сделка и е осъществило огледа на имота.
Съдът намира, че следва да цени по реда на чл. 172 ГПК показанията на свид.
Б., съобразявайки връзката, породена от фактическото съжителство с ответницата и на свид.
Г., съпруг на сестрата на ответницата и предполагаемата в най-висока степен
заинтересованост от изхода на настоящия спор, като следва да им даде вяра само с частите, в
които кореспондират с други събрани доказателства. Настоящият съдебен състав не дава
вяра на показанията на свид. Б. и на свид. Г. в частта, в която сочат неизпълнение на
7
задълженията на ищеца по договора, изразяващи се в нерекламиране на имота, липса на
огледи, неосигуряване на купувачи на имота.Тези показания се опровергават от
представените по делото: снимки, кореспонденция с ММС, протокол за оглед, свидетелските
показания на Я. и Петрова, че е проведен оглед на имота на 21.01.2023г., с което като част от
задълженията за посредничество ищцовото дружество е спомогнало за осъществяване на
връзка между страните именно по повод продадения имот.
При изложеното, съдът намира, че ищецът е изпълнил договора за посредничество, като е
осъществил първата среща между бъдещите страни /продавача чрез нарочно определено от
него лице- сестрата на ответника/ и купувача по прехвърлителната сделка, както и е
осъществил огледа на имота.
Търговският посредник е бил възпрепятстван да укаже необходимото последващо
сътрудническо за сключване на сделката /съдействие при сключване на предварителния
договор и нотариалния акт/, тъй като ответникът неоснователно се е отказал от сделката по
договора за поръчителство и е преустановил контакта си с дружеството. При изводите за
наличие на облигационно правоотношение, което е било изпълнено от посредника, за
насрещната страна не съществува законово основание да не предостави необходимото
последващо съдействие на кредитора, за да изпълни той в цялост задълженията си, поради
което и при установява на останалите предпоставки от фактически състав на претенцията,
ответникът дължи изцяло възнаграждението на посредника.
На 20.02.2023г между ответницата Л. Б. Н., от една страна като продавач и „*******“ ЕООД,
представлявано от управителя Т. Д. Я. от друга страна като купувач, се е сключил договор за
покупко- продажба на поземлен имот с идентификатор 31044.503.*** по КККР на гр. З., с
адрес на поземления имот гр. З., ул. „************“ №*, ведно с построената в имота сграда
с идентификатор 31044.503.***.1, със застроена площ от 76кв.м, с предназначение: жилищна
сграда- еднофамилна, т.е. установен е третия елемент от фактическия състав,
осъществяването на който е необходим за уважаване на иска.
При установяване на първите три посочени елемента, необходими за да възникне правото на
ищеца на възнаграждение, съдът следва да разгледа въпроса за неговия размер.
Търговският посредник има право на възнаграждение, като това право се поражда със
сключването на сделката, за която е посредничил. Търговският представител има право на
възнаграждение във всички случаи, стига да е осъществил резултата. Задължението за
заплащане на възнаграждение тежи върху двете страни, като презумпцията на чл. 51, изр. 1
ТЗ е, че те дължат поравно, като тази норма е диспозитивна. В конкретния случай, съдът
намира, че възнаграждение се дължи само от ответника, с оглед съдържанието на тяхното
правоотношението и възлагането на дейността по търсене на купувач само от негова страна.
От представения Договор за посредничество при продажба на недвижим имот
№******/27.08.2022г. следва извод, че уговореното възнаграждение е в размер на 3% от
продажната цена, която следва да се заплати съобразно чл. 51, изр. 2 ТЗ, съгласно което дори
да не е уговорено възнаграждение, то се дължи в обичайния му размер.
8
Претендираният размер на възнаграждението 3500.00 лв. е в размер на 3% от продажната
цена от 140 000лв, посочена в представения по делото договор за посредничество, а
доколкото ищецът е регистриран по ЗДДС, за което обстоятелство е и издадената проформа
фактура, поради което и възнаграждението следва да се присъди с ДДС, като данъкът се
дължи от крайния потребител. ДДС в случая е в размер на 20% от стойността, а именно
700.00 лв., т.е претендираният размер на възнаграждението е 4200.00лв с ДДС.
По изложените мотиви, главният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ следва да се уважи изцяло като
основателен.
С оглед изводите за основателност на главния иск, не следва да бъде разглеждан
евентуалният иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на сумата 4200лв, на
основание чл. 5 от договора за посредничество.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищеца.
Същият е доказал заплащането на 89,00 лв. - държавна такса и 720.00лв. адвокатско
възнаграждение или общо разноски 809.00лв, която сума следва да му бъде заплатена от
ответника.
Съобразно ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът, който разгледа иска, предявен по реда на
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноски. За заповедното производство съобразно изхода на спора на
ищеца се следват разноски в размер на 594,00 лева.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ, че Л. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „***************“ **, ет.*, ап.** дължи на „ЕВРОТЕКС- ВВ“ ООД, ЕИК131039433,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, район „Триадица“, ул. „Н. Рилски“
№ 13, вх. Б, ет. 14, ап. 18, представлявано от управителя В. Д. С.- М. по Заповед
№78/22.03.2023г за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр.
д. № 130/2023г. на РС- Пирдоп сумата от 4200,00 лв. с ДДС, представляваща неизплатено
възнаграждение по договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот
№******/27.08.2022г., относно недвижим имот, находящ се в гр. З., ул. „************“ №*,
ведно със законната лихва, считано от 20.03.2023г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„***************“ **, ет.*, ап.** да заплати
9
на „ЕВРОТЕКС- ВВ“ ООД, ЕИК131039433, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1000, район „Триадица“, ул. „Н. Рилски“ № 13, вх. Б, ет. 14, ап. 18 сумата от 1403,00
лв. разноски в исковото и заповедно производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред пред Окръжен съд-гр. София в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
10