Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на осемнадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело № 12216 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. второ от ГПК.
Образувано е по жалба
с вх. №73781/26.10.2020 г., депозирана от длъжника
„Л.П.“ ЕООД (в несъстоятелност), по описа
на ЧСИ М.П., рег. №851 на КЧСИ, против разпореждане от 09.10.2020 г., с което съдебният изпълнител е
оставил без уважение депозираната от длъжника молба вх. № 69767/09.10.2020 г.
за прекратяване на изпълнително дело № 20188510402730 и присъединеното към него
изпълнително дело № 20188510402754.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на
обжалваното постановление поради допуснати от съдебния изпълнител нарушения на
материалния и процесуалния закон. Поддържа, че с решение №44 от 04.12.2018 г.
по т. д. № 29/2018 г. на ОС - Видин, вписано в Търговския регистър на
05.12.2018 г. с вписване № 20181205112918, постановено на основание чл. 630,
ал. 1 от ТЗ, е открито производство по несъстоятелност срещу „Л.П.“ ЕООД (в
несъстоятелност). Твърди, че в сроковете по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и по чл. 688,
ал. 1, изр. 1 от ТЗ са приети всички вземания на кредиторите „А.Д.Д.“ ООД (с предишно наименование „А.Д.А.“ ООД) и на „Д.А.А.“ ЕООД, които същевременно са и взискатели по
изпълнително дело № 20188510402730 и присъединеното към него изпълнително дело
№ 20188510402754. Сочи, че двата списъка с приети вземания са вписани в
Търговския регистър с вписване № 20190320094917 и са одобрени от съда по
несъстоятелността с определение № 30 от 27.09.2019 г. и определение № 84 от
17.09.2020 г., постановени по т. д. № 29/2018 г. на ОС – Видин.
Предвид гореизложеното жалбоподателят счита, че са налице
предпоставките на чл. 638, ал. 4 от ТЗ и спряното изпълнително производство
следва да бъде прекратено, щом вземането е предявено и прието при условията на
чл. 693 от ТЗ. Излага съображения, че решение № 2780 от 13.12.2019 г. по т. д.
№ 1386/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 44 от
04.12.2018 г. по т. д. № 29/2018 г. на ОС – Видин за откриване производството
по несъстоятелност срещу „Л.П.“ ЕООД, не е влязло в сила, а е обжалвано пред
ВКС, като е образувано т. д. № 497/2020 г. по описа на ВКС, II т.о., по което все още няма
произнасяне с определение по чл. 288 от ГПК. Според длъжника невлязлото в сила решение
на САС не може да бъде основание да се игнорира постановеното и вписано в
Търговския регистър решение за откриване производството по несъстоятелност,
поради което е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство.
Предвид това моли обжалвания отказ на съдебния изпълнител да бъде отменен, а
изпълнителното дело прекратено.
Взискателят „А.Д.Д.“ ООД
(с предходно наименование „А.Д.А.“ ООД) оспорва жалбата по подробно изложени
съображения. Счита същата за процесуално недопустима, тъй като е подадена от
управителя на дружеството „Л.П." ЕООД - А.А.,
който обаче не е легитимиран да представлява длъжника по граждански и/или
изпълнителни дела поради откритото производство по несъстоятелност. Сочи, че
имотите, с които длъжникът е обезпечил вземанията, към момента принадлежат на
трето лице - дружеството „А.П." ЕООД, прехвърлени му преди подаването на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, поради което приложим
е чл. 637. ал. 5 ТЗ - не се спират дела срещу длъжника за парични вземания,
обезпечени с имущество на трети лица. Прави се искане за спиране на настоящото
производство по образуваното дело за обжалване на постановения отказ за
прекратяване на описаните изпълнителни дела, поради наличие на отношение на
преюдициалност до произнасянето по т. д. №497/2020 г., по описа на II т.о., на ВКС.
Взискателят „Д.А.А.“
ЕООД и длъжниците „А.*/**“ ООД и А.С.А.не са изразили
становище.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви ЧСИМ.П. излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата. Счита, че с отмяната от Софийски апелативен съд на
решението на ОС-Видин за откриване производството по несъстоятелност, не е
налице хипотезата на чл. 638, ал. 1 и ал. 4 от ТЗ и изпълнителното производство
няма основание да бъде прекратено, като по искане на взискателите
„А.Д.Д.“ ООД и „Д.А.А.“
ЕООД изпълнителното дело е спряно.
Съдът, след като
обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
от легитимирана страна, насочена е срещу извършени от съдебен изпълнител
действия, които попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК и в преклузивния срок
по чл. 436 ал. 1 ГПК, доколкото същата е депозирана на 26.10.2020 г., а
обжалваемият акт е връчен на 12.10.2020 г., поради което е процесуално
допустима.
Относно
доводите на взискателя „А.Д.Д.“
ООД за недопустимост
на жалбата, тъй като е подадена от управителя на дружеството, след като то е
обявено в несъстоятелност и представителството на длъжника е следвало да се
осъществи от назначения синдик, следва да се отбележи, че в действителност
жалбата е подадена от управителя, но със съгласието на назначения синдик Йордан
Костадинов Костов, вписан в Търговския регистър, който също е подписал жалбата.
Предвид това следва да се приеме, че е налице съгласие и на синдика чрез
подписване на жалбата, поради което дружеството валидно е изявило воля да
обжалва процесното разпореждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Видно от
приложените писмени доказателства по делото, изпълнително дело № 20177800400314
по описа на ЧСИ В.Л., рег. № 780 на КЧСИ, е прехвърлено по молба на взискателя „А.Д.Д.“ ООД за продължаване
на изпълните действия и е образувано и.д. № 20188510402730 по описа на ЧСИМ.П.,
рег. № 851 на КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.06.2017 г.
от СРС, по гр. д. № 38436/2017 г. и изпълнителен лист, издаден на 16.03.2018 г.
от СРС, по гр. д. № 15889/2018 г. срещу длъжниците „А.*/**“
ООД, „Л.П.“ ООД и А.С.А.за заплащане на парични задължения. Към и.д. №
20188510402730 е присъединено и.д. № 20188510402754, последното образувано
срещу същите длъжници от взискателя „Д.А.А.“ ЕООД по изпълнителни листове, издадени по гр. д. №
15884/2018 г., № 15879/2018 г., № 15882/2018 г., гр. д. № 15887/2018, всичките
по описа на СРС.
С молба вх. №
69767/09.10.2020 г., депозираната от длъжника „Л.П.“ ООД, е поискано
прекратяване на изпълнително дело № 20188510402730 и присъединеното към него
изпълнително дело № 20188510402754 на основание чл. 638, ал. 4 от ТЗ, с мотиви,
че дружество е в обявено производство по несъстоятелност, в което вземанията на
двамата взискатели са включени в списъците на приетите вземания.
С обжалваното
разпореждане съдебният изпълнител е отказал да уважи молбата за прекратяване,
тъй като не били налице предпоставките за това. Макар и в самото разпореждане,
обективирано с ръкописен текст върху молбата на длъжника, да не са изложени
конкретни мотиви, такива са изводими от депозираните по настоящото дело мотиви
по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК. В тях ЧСИ М. Петков е аргументирал отказа си с
обстоятелството, че решението на ОС-Видин, с което настоящият жалбоподател е
обявен в несъстоятелност, е отменено от Софийски апелативен съд, като производството
е висящо пред ВКС.
В случая страните
не спорят, а и се установява от вписаните по партидата на „Л.П.“ ООД
обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, че с решение №
44 от 04.12.2018 г. по т. д. № 29/2018 г., по описа на ОС - Видин е открито
производство по несъстоятелност на дружеството, като същото е отменено с
решение № 2780 от 13.12.2019 г., по т. д. № 1386/2019 г., по описа на САС. Решението
на апелативния съд е обжалвано пред ВКС, повод на което е образувано
т.д. № 497/2020 г.
по описа на ВКС, II т.о. Към настоящия момент не са представени доказателства
за изхода пред касационната инстанция, и от извършената служебно извършената от
настоящия състав справка от електронната страница /сайт/ на ВКС на РБ, липсват
данни за постановен съдебен акт.
Не е спорно между
страните по делото и, че вземанията на настоящите взискатели са включени в
одобрения от съда списък на приетите вземания. Същото обаче не представлява
основание за прекратяване на изпълнителното производство поради следните
съображения:
Спирането на
изпълнителното производство срещу длъжника в несъстоятелност по реда на чл. 638,
ал. 1 ТЗ има за цел охраняване на масата на несъстоятелността, а когато
вземането на кредитора е включено в списъка на приетите вземания при условията
на чл. 693 ТЗ, той не може да осъществява индивидуално изпълнение срещу същия
длъжник. На основание чл. 638, ал. 4 ТЗ спряното производство се прекратява, а
наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са
непротивопоставими на кредиторите по несъстоятелността, тъй като са изпълнили обезпечителните
си функции с включване на възбраненото имущество в масата на несъстоятелността.
Видно от
горепосочените норми, при конкуренция на универсално принудително изпълнение (открито
производството по несъстоятелност) с паралелно съществуващо индивидуално
принудително изпълнение, законът е отдал преимущество на първото производство (изключение
е хипотезата на чл. 638, ал. 3 ТЗ). Този законодателен подход отговаря на
преследваната в производството по несъстоятелност цел – удовлетворяване на
всички кредитори на длъжника и какъвто краен резултат не би могъл да се
постигне с проведено принудително изпълнение по ГПК. Последното обаче, за да
бъде прекратено, не е достатъчно да е налице открито производство по
несъстоятелност (в който случай изпълнителното производство се спира), но в
него следва вземането на взискателя да бъде прието по реда на чл. 693 ТЗ чрез
включването му в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ. Едва
в този случай интересът на взискателя от висящо изпълнително производство
отпада, тъй като той ще има правната възможност да се удовлетвори в
производството по несъстоятелност. Именно с оглед интереса на кредитора от
висящността на изпълнителния процес, в който той има качеството взискател,
следва нормата на чл. 638, ал. 4 ТЗ да се тълкува корективно, като се приеме,
че при липса на влязло в сила решение за откриване производство по
несъстоятелност, то и индивидуалното принудително изпълнение няма основание да
бъде прекратено. Съществуващата правна възможност решението по чл. 630 ТЗ да
бъде отменено по реда на инстанционния контрол всякога предпоставя интерес от
запазване висящността на образуваното изпълнително дело, тъй като до този
момент правната възможността на кредитора да получи удовлетворяване чрез
предвидените в производството по несъстоятелност способи е несигурна, ако
решението за откриването ѝ бъде отменено. Това тълкуване не противоречи
на вече изяснената цел на универсалното принудително изпълнение да удовлетвори
в едно производство всички кредитори на длъжника, тъй като изпълнителното дело
е спряно по силата на чл. 638, ал. 1 ТЗ, но същевременно отчита в най-пълна
степен и интереса на взискателя от продължаване на индивидуалното изпълнение в
случай отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
С оглед изложеното
по-горе и конкретиката на настоящото дело при
наличието на постановено, но невлязло в сила решение по чл. 630 ТЗ № 44 от
04.12.2018 г. по т. д. № 29/2018 г., по описа на ОС – Видин, законосъобразно
съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството, доколкото хипотезата
на чл. 638, ал. 4 ТЗ в този случай не намира приложение.
Следва да се
отбележи, че не са налице и предпоставки настоящото производство да бъде спряно
до произнасяне на ВКС по решението на Софийски апелативен съд, с което
решението на ОС - Видин за откриване на производството по несъстоятелност е
отменено. Предмет на жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК е законосъобразността
на отказа на ЧСИ да прекрати делото, и за която преценка следва да се съобразят
фактите, осъществили се към момента на постановяване на обжалвания акт,
евентуално настъпилите релевантни факти до приключването на настоящото
производство. Настоящото решение не преклудира възможността след приключване на
производството пред ВКС, съдебният изпълнител да извърши нова правна преценка
за наличието на основание по чл. 638, ал. 4 ТЗ и евентуално да прекрати
изпълнителното производство, а преценката му отново би подлежала на обжалване
от взискателите или длъжника.
По изложените
съображения жалбата на „Л.П.“ ЕООД (в несъстоятелност) следва да бъде оставена
без уважение, а обжалваното разпореждане потвърдено като правилно.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба
с вх. №73781/26.10.2020 г., депозирана от длъжника „Л.П.“ ЕООД (в
несъстоятелност), по описа на ЧСИМ.П., рег. №851 на КЧСИ, против разпореждане
от 09.10.2020 г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение
депозираната от длъжника молба вх. № 69767/09.10.2020 г. за прекратяване на
изпълнително дело № 20188510402730 и присъединеното към него изпълнително дело
№ 20188510402754.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване – арг. чл. 437,
ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: