№ 1
гр. Ловеч, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Търговско дело №
20244300900007 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432,вр.с чл.380, от КЗ, чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Г. М. Л. от с.З.П., Ловешка област,чрез пълномощник
адв.К.-ЛАК, срещу ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София,р-н „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“№67А. Предявява претенция за определяне
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000лв.,в резултат на настъпило
пътно-транспортно произшествие,на 04.09.2023г.,в което е пострадал. Травмите си определя като
счупване на ключица, на 9 и 10 ребра в дясно,изгаряне в дясна гръдна половина,довели до силни
болки в дясна ръка и дясна гръдна половина,невъзможност да извършва каквато и да е било
трудова дейност,притеснения дали ще се оправи напълно и главоболия за близки и роднини,които е
трябвало да го обгрижват повече от 1 месец,употреба на аналгетици и други медикамент,свързани
с обгарянето му.
В срок постъпи отговор от отв.„ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, р-н „Студентски”, бул“Симеоновско шосе“№67А, представляван от
изпълнителните директори В. И. и В. М., чрез юрисконсулт К. М.. Оспорва изцяло претенцията по
основание и размер и счита,че е неоснователна и прекомерна. Оспорва сочения механизъм на
причиняване на ПТП и твърдените вреди на ищеца,съотв.връзката на травмите му с
произшествието.Възразява,че от протокола за ПТП се установява,че в резултат на процесния
инцидент са възникнали само имуществени, материални щети. Г. Л. не е отразен като увредено
лице,няма го и като участник или свидетел на ПТП. В протокола на ПТП транспортният инцидент
е описан като самокатастрофа на водача на л.а.с марка „Б.“, модел „***“, с рег.№ ********-М. Л. Т..
Затова оспорва ищецът да е участвал в това ПТП.
Оспорва изцяло наличието на причинно-следствена връзка между действията на
застрахованото при него лице-водач, и настъпилия вредоносен резултат, т.е. не са установени
1
елементите на непозволеното увреждане.
Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на ищеца,тъй като е пътувал
без поставен обезопасителен колан-в нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП. Твърди,че травмите му са
само и единствено от противоправното му поведение, тъй като ако е бил с поставен колан тялото му
би се задържало на седалката и така няма да се реализират уврежданията му.Всички увреждания
са в резултат на свободното движение на тялото му в автомобила,в следствие на удари на свободно
движещи се в автомобила предмети и части от него. Твърди,че е налице съпричиняване и поради
неспазване от пострадалия на лекарските предписания. Оспорва твърдените от ищеца телесни
увреждания,тъй като в приложената медицинска документация липсват констатации за такива.
Позовава се на Амбулаторен лист №195091 от 04.09.2023г.,на УМБАЛ“Пирогов“,съставен
непосредствено след ПТП,в който не са описани твърдените от ищеца телесни увреждания.
Оспорва да е допусната техническа грешка по отношение мястото на изгарянето.Останалите
медицински документи са издадени осем дни след сочената дата на настъпване на
произшествието.
Счита претендирания размер на неимуществени вреди за завишен и несъответстващ на
принципа за справедливост,съгласно чл.52 от ЗЗД.
Оспорва и иска за присъждане на законна лихва,с твърдение,че по образуваната
застрахователна преписка от молителя не е представен документ, удостоверяващ участието на
ищеца в процесното ПТП.След указанията към него да допълни доказателствата.Така претенцията
му е останала изцяло недоказана и дружеството не е изпаднало в забава.
Възразява и по искането за присъждане на разноски и адвокатски хонорар на адв.К.,за
който прави възражение за прекомерност.
Не оспорва валидността на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
по полица с № BG/22/123001765580, сключена по отношение на л.а.с марка „Б.“,модел „***“, с рег.
№ ********,към датата на ПТП.
Има доказателствени искания.
Не е постъпила допълнителна искова молба от ищеца.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.К.,която поддържа иска и моли да
се уважи изцяло.Представя писмена защита.
Ответникът „Лев Инс“ЕАД се представлява от юрисконсулт М.,който поддържа
отговора.
От представените по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
По допустимостта.
Съдът намира,че искът е допустим,тъй като е предявен от и срещу легитимирани лица.
Ищецът е предявил осъдителен иск,с твърдение,че е претърпял неимуществени вреди.
Отговорността на ответника е ангажирана с оглед твърдението за наличие на сключена и валидна
към момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, покриваща
отговорността на водача М. Л. Т., управлявал л.а.с марка „Б.“, модел „***“, с рег.№ ********, от
чиито действия твърди,че е настъпило ПТП и претърпените от него вреди. Ищецът представя и
доказателства за изпълнение на изискването за предхождащо процеса сезиране на застрахователя-
2
съгл.чл.498 от КЗ,което е условие за допустимост на претенцията по чл.432 от КЗ. Молбата до
застрахователя е изпратена с известие за доставяне, получено на 06.10.2023г. Ответникът представя
отговор-с изх.№8810 от 10.10.2023г.,в който „ЛЕВ ИНС“АД е изразил позиция,че до представяне
на „служебна бележка или удостоверение“, че е бил участник в ПТП,не може да уважи
претенцията.
По същество.
Ответникът не отрича наличието на валидно към момента на ПТП-04.09.2023г.
застрахователно правоотношение по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, по отношение на лекия автомобил с марка „Б.“, модел „***“, с рег.№
********, управляван от М. Л. Т.. Не се оспори,че водачът е баща на ищеца Г. Л. М.,двамата от
с.З.П..Лов.област.
Съдът прие за ненуждаещ се от доказване фактът на проведено административно –
наказателно производство за процесното ПТП, където на водача М. Л. Т. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение с №GA/864388г.,като е прието,че е нарушил
правилата на чл.20,ал.2 от ЗДвП, с констатации,че „Водачът не избира скоростта на движение
според атмосферните условия- и релефа,с условията на видимост, интензивността на движение
и др.обстоятелства,за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението.ПТП от ЗДвП“. Актът е връчен на нарушителя. Издадено е и Наказателно
постановление с №23-1204-001490 от 27.09.2023г.от Началника на ОД на МВР-София, с което на
М. Л. Т. е наложено наказание на основание чл.179,ал.2,вр.с пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на
200лв.,за извършено нарушение на чл.20,ал.12от ЗДвП.Наказващият орган е отразил,че
наказателното постановление е връчено на нарушителя на 25.10.2023г.-удостоверено със саморъчен
подпис на М. Л. Т..
Това административно-наказателно производство няма силата на влязла в сила присъда,
съгласно чл.300 от ГПК, поради което предпоставките на деликта по чл.45 от ЗЗД следва да се
установят от настоящия съдебен състав.
Събраните в административното производство доказателства следва да се ценят заедно
с всички останали по делото. В същото няма констатации за други участници, освен посочения като
водач на автомобила М. Л. Т..
Ищецът обосновава връзката си с произшествието на първо място с показанията на
свидетеля-жената, с която живее на съпружески начала-св.Е. Р. П.. Тя потвърди,че съпругът й е
претърпял инцидент на 04.09.2023г. Обадили й се от Полицията и й съобщили,че Г. е
катастрофирал и са го закарали в болница „Пирогов“. Обяснява,че се прибрал късно вечерта и
видяла,че е със счупена дясна ключица и ребра. Обяснил й,че пътят е бил хлъзгав, валял е дъжд-
„..и дъждът вдигнал колата и я завъртял.Той не е карал колата,един друг човек е карал колата,но
не знам кой е бил и са направили катастрофа..“ Свидетелят не е присъствала и не знае къде е
станало произшествието. Обяснил й само,че са се превъртели с колата и са направили катастрофа.
Не са се удряли в друга кола.Пътят бил хлъзгав,валяло целия ден.Обяснява,че поради счупената
ключица около месец и половина е трябвало да му помага и да го обслужва-„..аз го гледах,аз го
къпех, хранех го..“. Изписали му обезболяващи и почивка. Обездвижили го с гипс. Имал и рани от
изгаряне- „..три изгорели места на гърба(средата на гърба до седалищните части).Дори му
остана белег..“ Обяснява,че от инцидента,вече 1 година ищецът не работи,защото се оплаква от
болка в ребрата.Разказва,че ходил на раздвижване в болницата в гр.Червен бряг, което му
3
помогнало.Тя също му дала топка за раздвижване. Ръката вече е възстановена,но все още не може
да вдига тежко,поради болка в ребрата. Ходил на лекар и му обяснили,че е нормално и с времето
болката ще отшуми.Все още не се е върнал към предишната си трудова заетост в строителството.
От ответника е ангажиран свидетелят,съставил констативния протокол за ПТП-св.И.
С.Н.. Свидетелят потвърди съставянето на протокола и приложените към административната
преписка снимки. По сигнал пристигнали на место на магистралата,където заварили три лица-
двама мъже и една жена. Те им обяснили, че току-що са купили автомобил „Б.“ и се прибират към
Л..Свидетелят помни,че автомобилът е бил с летни гуми и бил полегнал настрани и отворени
въздушни възглавници. По негова преценка лицата били добре- стоели отвън и пушели.
Обяснява,че жената се оплакала от някакви болки,затова извикали Бърза помощ на място.
Прегледали я и тя отказала да я транспортират до болница. Преценил,че се касае за леко пътно-
транспортно произшествие,поради което съставил приложения по делото констативен протокол за
ПТП- „розов“. Констатациите кое от лицата е било водач на автомобила е направил по обясненията
им,тъй като не е присъствал при случването. Свидетелят не помни да е имало лице с изгорели
дрехи.
Съдът приема показанията на свидетелите.
Обясненията на св.П.,въпреки наличието на основания за съмнения за пристрастност,
са обективни и достатъчно информативни за телесните повреди,които е видяла по тялото на
ищеца, за начина и периода на възстановяването му. Обясненията й кореспондират с приложените
медицински документи и със заключението на съдебно-медицинска експертиза по отношение на
травмите и оздравителния процес.Затова съдът ги приема за обективни.
Показанията на свидетеля–съставител на констативния протокол могат да се ползват
само по отношение възприетото от него при пристигане на произшествието,не и за механизма на
ПТП. Констатациите му къде е открит автомобилът, как е бил разположен,изготвените снимки, са
възприятия на очевидец и единствено в тази част са годни доказателства и са използвани от
експерта по САТЕ при разработване на възможния механизъм на ПТП.Затова и в тази част съдът ги
кредитира изцяло. Противоречието с тезата на ищеца по отношение наличието и на трети човек не
касаят обстоятелствата,за които показанията му се кредитират,поради което не влияе върху
достоверността им.
По делото са приложени медицински документи,от които са потвърждава,че на
04.09.2023г., в 22ч., Г. Л. е прегледан в УМБАЛ“Н.И.Пирогов“АД-София, където е приет в Клиника
по изгаряния,като спешен случай.Констатациите в изготвения Амбулаторен лист са за наличие на
термично изгаряне на тялото,трета степен. Споделил е,че същия ден, около 16ч.е претърпял ПТП и
изгарянето е от отворената въздушна възглавница и допир на нагорещения материал до тялото
му.Констатирано е изгаряне в областта на гърба- „..на площ 2% от І-ІІАВ-ІІІ степен.Епидермисът
е зачервен по периферията, на места отслоен на мехури,изпълнени с бистър ексудат,а централно
липсва. Дермата е пъстра,бледорозова,с редуващи се участъци на точковидни кръвоизливи и
белеещи зони..“ Описани са извършените лечебни процедури и са дадени препоръки на пациента.
Вписано е,че пациентът е отказал хоспитализация.
Представено е „Искане за рентгенологично изследване“ от 05.09.2023г., от
МБАЛ“Червен бряг“ЕООД-д-р К.П., в което е вписан резултат - Фисура на дясна ключица.
На 12.09.2023г. е съставен и Абулаторен лист от специалист-ортопед-д-р А.Й.Й.,с
констатации за счупване на ключица(МКБ S42), счупване на ребро (МКБ S22.3), термично изгаряне
4
на тялото-трета степен(МКБ Т21.3). Констатациите са наличие на „подутина в областта на дясна
ключица латерално.Перкуторна и палпаторна болезненост в областта на 8, 9 и 10-то ребра в
дясно. След сваляне на превръзката на гръдния кош се вижда голяма ивицеста рана с разМ. около
10см.,с некротични участъци и кафеникава секреция.По-малки следи от изгаряния около
основата.След почистване с физиологичен серум раната се подсуши и превърза с
Дермазин.Стерилна мазева превръзка.“ Поставена е диагноза „ Фрактура клавикуле
декстра.Фрактура косте 9-10 декстра.Термично изгаряне на тялото трета степен“. Описано е,че на
пациента е поставена S-образна мека имобилизация в дясна ключица,аналгетик за фрактурата на
ребрата,превръзка на 2-3 дни за раната от изгаряне.
Въз основа на тези документи и на преглед на ищеца, експертът по назначената
съдебно-медицинска експертиза- д-р Г., дава заключение за причинено счупване на дясна
ключица,довело до затруднение движенията на дясната ръка десен рабенен пояс за около 45
дни.Налице са и счупени две ребра,без данни за наличие на кръв или въздух в дясната гръдна
кухина,което е довело до временно опасно разстройство на здравето.Счупването на двете ребра и
ключицата са в резултат на тъпа травма от път предмет,като експертът е категорична,че има
причинно-следствена връзка между ПТП-то и тези травматични изменения. Липсата на
констатации за тези счупвания в амбулаторния лист от Клиниката по изгаряне към „УМБАЛ
Н.И.Пирогов“, обяснява с приоритета към този момент на раните от изгарянето и възможността за
усложнения при тях, с оглед сериозната степен на изгаряне.Счита,че пострадалият все още не е
имал силни болки от счупването,поради което не е и съобщил. Категорична е,че към този момент-
вечерта на 04.09.2023г. счупването на ключицата и на ребрата,са били налице.
Приложен е Амбулаторен лист от прегледа на специалист-ортопед(при изготвяне на
заключението),където е отново е установена „Лека подутина в областта на дясна ключица с
умерена палпаторна и перкуторна болезненост и наличие на подутина в средна трета,най-
вероятно от калус след счупването. Палпаторна и перкуторна болезненост и при форсиран
натиск в областта на осмо,девето и десето ребра в дясно. На задно странично в лумбалния отдел
на тялото се виждат белези от термично изгаряне с по-тъмен цвят на кожата, пет на рой,с
големина около 5-6см.,всяко стигащо от гръдния кош до таза.При тях няма палпаторна болка.“.
В съдебно заседание при представяне на заключението, експертът поясни,че счупването на
ключицата се доказва от констатирания „калус“(ново костно вещество), което се установява на по-
късен етап, започва да се образува след десетия ден от счупването. Експертът потвърждава,че
установените при ищеца травми са могли да се причинят както ако е шофирал автомобила,както и
ако е бил пътник.Няма данни за провеждани физиотерапевтични или рехабилитационни процедури
от ищеца за възстановяване.Добави,че е възможно в първите дни пострадалият да не почувства
неразположение от счупената ключица, с което обяснява извършения по-късно преглед-
рентгеновата снимка от на следващия ден и прегледът от 12.09.2023г.
Съдът приема СМЕ като компетентна и обективна и гради изводите си на нея.
Назначената съдебна авто-техническа експертиза на в.л.инж.Н.К., след запознаване с
документите по делото и административно-наказателната преписка и снимки,дава заключение,че
произшествието е станало на мокро пътно платно от валелия интензивен дъжд.Водачът М. Т. и
пътникът на предната седалка Г. Л. се движат по магистрала „Тракия“,посока от гр.Пловдив към
гр.София. Движейки се с несъобразена с пътните условия скорост-над 90-100км.ч.,в района на
км.52,в землището на гр.Ихтиман,водачът губи контрол над автомобила. Описва движението на
5
автомобила със следната траектория- насочва се първо наляво и се удря в мантинелата на
разделителната ивица,приплъзва се по нея н продължение на 20м.,в последствие променя посоката
на движение надясно и достига с предно ляво колело до крайпътна канавка в дясно,където се
преобръща на таван,заставайки напреко на пътното платно,със задната част към него.Експертът
сочи,че разрешената на магистралата скорост е 140км.ч.,но с оглед мокрото платно и силния дъжд,
скоростта, при която водачът би могъл да владее автомобила и избегне произшествие, следва да е
до 90км. Тук скоростта е била над 90-100км.ч. Предполага,че причина за катастрофата е явлението
„аквапланинг“, изразяващо се в образуването на воден клин между гумите и асфалтовото покритие,
при което от високата скорост се губи управление над автомобила и настъпва рязка промяна в
посоката на движение,извън контрола на водача.Произшествието е могло да се избегне от водача
при управление със скорост до 90км.ч.,която би му позволила да владее автомобила
постоянно,въпреки мокрото платно и силния дъжд.В съдебно заседание-с оглед показанията на
свидетеля-съставител на констативния протокол,че автомобилът е бил с летни гуми, експертът
допълва,че и това е възможна причина за загубване на устойчивостта на автомобила върху мокрото
платно. По отношение на обезопасителния колан експертът сочи,че фабрично този вид автомобили
са оборудвани с такива-триточкови инерционни предпазни колани за 4 места. Автомобилът
разполага и с две въздушни възглавници, предпазващи водача и пътника до него в дясно.Видно от
изготвените снимки и двете въздушни възглавници са се отворили,от което заключава,че
пътниците са били с поставен колан-в противен случай не биха се отворили.За капацитета на
действие на коланите вещото лица обяснява,че осигуряват намаляване на травмите на ползващите
ги от 20 до 50%.Предназначени са да задържат телата към седалките при удар,рязко спиране и
др.,като пазят главите им от съприкосновение с колони,предно стъкло, волан, също и от излитане
през предно стъкло,изпадане от отворени врати и т.н.Коланите задържат водача,за да не се удари с
гърди във волана,което често е смъртоносно. Предпазват главно органите в гръдната и коремната
кухини.Най-ефективни са при челен удар със скорост до 50км.ч.в неподвижно препятствие.
Обяснява,че коланите могат да допуснат отклонение на пътник до 10-15см. при челен удар,когато
рамото му е добре обхванато.При удари,водещи до диагонално проявление на ударния импулс,е
възможно освобождаване на рамото от колана и движението на горната част на тялото и главата да
е по-голяма-20-25см.,когато се разчита на задържане на тялото към седалката от частта на
колана,която преминава през кръста. При тези съображения експертът допуска, че счупването на
ключицата на Л. е възможно да е причинено от поставен предпазен колан,също и травмата на
ребрата. Обяснява,че автомобилът се е установил на таван повече на лявата страна,при което
ищецът е увиснал на колана и ключицата е поела основната част от реакцията,също и ребрата в
дясно.Възможно е за счупването на ребрата да е допринесла и отворената въздушна възглавница.
Експертът смята за възможно да е причинено термично изгаряне на кожата на Л.-около ребрата в
дясно,в страни и отзад,именно от отворилата се въздушна възглавница. Това се дължи на
предизвиканото нагряване при отваряне на възглавницата.По-често е при допир с гола кожа на
талка,който може да предизвика химическо изгаряне.
Съдът приема САТЕ като компетентна и обективна и гради изводите си на нея.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,че е сезиран с иск с правно
основание чл.432,ал.1 от КЗ,във вр.с чл.380 от КЗ, във връзка с чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Предявена е претенция за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, от причинените му телесни увреждания, като последица от осъщественото
на 04.09.2023г. ПТП, в размер на 50 000лв., заедно със законна лихва върху тези суми от
6
06.10.2023г. до окончателното изплащане.
Искът е предявен срещу ответника ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********, тъй като към
момента на ПТП- 04.09.2023г. отговорността на водача е била обезпечена със сключена и валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по отношение на лекия
автомобил с марка л.а.“Б. ***“ с рег.№ ********.Пострадалият е подал молба до
застрахователя,получена на 06.10.2023г., като но в срока по чл.496 от КЗ- на 10.10.2023г.
застрахователят е отказал да изплати обезщетение,поради липса на изискваните документи за
потвърждаване, съотв.приел е, че не са налице основания за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Съдът намира,че е доказана и следващата предпоставка за ангажиране отговорността на
застрахователя - наличие на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащ отговорността на
прекия причинител.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
съвкупност, намира, че по категоричен начин е доказано, че ищецът е бил участник в
осъществилото се на 04.09.2023г. ПТП. Макар в констативния протокол да не е отразен този
факт,следва да се отчита,че протоколът не е съставен от свидетели –очевидци на произшествието,а
от служителите на КАТ,които са били извикани след настъпването му. В т.см. констатациите им са
с обвързваща сила единствено по отношение установеното към момента на пристигането им на
местопроизшествието, не и за механизма му. Безспорно-в преобладаващите случаи,съставителите
на констативния протокол описват в подробност и всички обстоятелства около участниците-не
само кой е бил водач. Тук, с оглед особеностите на случая, са могли да се доверят единствено на
обясненията на откритите на место участници, тъй като не са имали други обективни данни.
Именно на това съдът приема,че се дължи липсата на вписване и на констатация за наличие и на
друг пътник(пътници) в купето,освен водача на автомобила.
Този извод се основава и на непосредствените констатации за установени на същия ден
телесни увреждания на ищеца,които напълно съответстват като механизъм и причина за
причиняването им,на участието му като пътник на предна дясна седалка в автомобила,с който е
причинено процесното ПТП. В тази насока са категоричните констатации на медиците в
„УМБАЛ“Н.И.Пирогов“-София,където в 22ч. на същия ден е прегледан и са установени рани от
изгарянето-трета степен.Експертът –медик поясни,че към този момент те са били с приоритет,с
оглед интензивността на болката от тях и опасността за влошаване.На следващия ден е извършено
рентгенологичното изследване и установена счупена дясна ключица и ребра отново в дясно.
Отново експертът обясни,че често се допуска грешка в диагнозата между „спукване“ и
„счупване“,като едва след 10 ден би могло да се даде категорично заключение,при наличие на
т.н.“калус“-ново костно вещество,което се образува при наличие на счупване.Именно такова е
установено при извършения актуален преглед на ищеца при изготвяне на заключението.И в двата
случая-на спукване и на счупване,възстановяването е в близък времеви диапазон-около 45
дни,поясни вещото лице по СМЕ.
По изложените съображения съдът приема,че е доказано в достатъчна степен
участието на ищеца в процесното ПТП,като пътник на предна дясна седалка. Травмите са
установени категорично и са съответни на приетия механизъм на причиняване на ПТП. В т.см.е
доказано наличието на пряка причинна връзка и обусловеност на тези травми и участието на Л. в
процесното ПТП.
7
Затова съдът приема,че елементите на деликта са доказани изцяло.
Доказана по основание е и претенцията за претърпени от ищеца неимуществени вреди.
По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът съобразява констатациите
на СМЕ,че травмите от счупената ключица и ребра са причинили временно разстройство на
здравето за около 45 дни. В този период се е наложило ищецът да е с обездвижен крайник, не е
могъл да се обслужва сам и се е нуждаел от постоянна помощ и обгрижване. Свидетелят-негова
съпруга, потвърди че се е налагало да го къпе,храни и т.н. В допълнение е била и болката от раната
от изгарянето,в сериозна степен,което е засилвало страданието и безпомощността на Л.. Налагало
се е да му помагат за смяната на превръзките,не е могъл да спи от силната болка. След периода на
интензивни болки е следвало да раздвижва ръката,като макар да не се доказва да е ползвал
професионална рехабилитация, се установи,че е полагал усилия в къщи да възстанови движението
в предишния обем. Раздвижването също е било съпроводено с травматични изживявания, със страх
и ограничения в ежедневието. В целия период е изпитвал болки и това е наложило да му
предписват в продължителен период обезболяващи медикаменти. От извършения преглед при
изготвяне на заключението е установено,че вече няма остатъчни ограничения в движението,от
което може да се направи извод,че е възстановен. Обясними с краткия период,изминал от
произшествието са наличните все още болки в областта на травмите,установени при прегледа.По
отношение на изгарянето се установява,че няма остатъчни явления и възстановяването е в пълнота.
От показанията на разпитания свидетел се установява,че в периода на възстановяване
Л. е изпивал безпокойство, не е могъл да работи,притеснявал се е, че не може да помогне на
семейството си, все още не може да се върне към предишната си трудова заетост в строителството.
При горните съображения съдът приема,че е доказана претенцията на Г. Л. за
претърпени от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, предизвикано от застрахованото
лице.
Размерът на обезщетението следва да се определи при съобразяване на принципа на
справедливост,съгласно чл.52 от ЗЗД,изразяващ се в адекватност на сумата за възмездяване на
претърпените вреди. При прилагане на критерия за справедливост следва да се съобразяват както
фактите за причинените вреди, така и да се отчитат конкретните икономически условия към
настъпването на застрахователното събитие. Последните също имат значение на ориентир за
формиране размера на обезщетението. Следва да се съобразят актуалните към момента на
настъпване на събитието нива на застрахователно покритие. В т.смисъл съдът съобразява
съдебната практика по чл.290 от ГПК,която съдът съобразява- Реш.№95/24.10.2012г. на ВКС по т.д.
№916/2011г.,I ТО, Реш.№83/06.07.2009г. на ВКС по т.д.№795/2008г.,II ТО, Реш.№1/26.03.2012г. на
ВКС по т.д.№299/2011г.,II ТО, Реш. №65/03.07.2012г. на ВКС по т.д.№211/2011г., I ТО, Опр.
№756/19.11.2013г. на ВКС по т.д. №1235/2013г., II ТО и др. Съгласно чл.492,ал.1,т.1 от КЗ,към
момента на ПТП, застрахователният лимит за неимуществени и имуществени вреди в следствие на
телесно увреждане или смърт, е в размер на 10 420 000 лева за всяко събитие,независимо от броя на
пострадалите лица.
При горните съображения съдът приема,че обезщетението,което ще възмезди в най-
пълна степен претърпените от Г. Л. неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, е в
размер на 15 000лв. за счупената ключица и ребра и 8000лв.за раните от изгарянето,или общо
23 000лв.. Искът до пълния претедиран размер от 50 000лв. е неоснователен и недоказан и следва
да се отхвърли.
8
По възражението за съпричиняване.
Съдът, като съобрази констатациите на САТЕ и СМЕ,намира,че не е основателно.
Експертът по САТЕ е категоричен,че при наличие на отворени въздушни възглавници,следва
извод,че пътниците на предните седалки са били с поставени обезопасителни колани. На следващо
място е и заключението,че причинените счупване на дясна ключица и ребра,са типични травми за
установения механизъм на ПТП,където при преобръщането на автомобила именно поради
поставения предпазен колан ключицата на ищеца е поела основната част от тежестта и реакцията
на тялото. По идентичен начин е причинена и травмата на ребрата в дясно-както е принудителното
им задържане с колана,така и от силата на отворилата се въздушна възглавница.Последното довело
и до химическо изгаряне в трета степен на ищеца.
Не се установява наличието в момента на болка в травмираните ребра и ключица да се
дължат на липсата на специализирана рехабилитация и раздвижване. В т.см.не се споделя
възражението на ответника за неположена грижа и неспазени лекарски предписания.
По изложените съображения съдът приема възражението за съпричиняване от страна
на пострадалия за неоснователно и недоказано.Затова обезщетението следва да се присъди в
пълния му размер.
При този изход по главната претенция следва да се уважи и акцесорната- за заплащане
на законна лихва върху обезщетението.
При прекият иск по чл.432,ал.1 от КЗ отговорността на застрахователя за изплащане на
застрахователното обезщетение,съгласно чл.493,ал.1,т.5,вр.с чл.429,ал.3,възниква от датата на
уведомяването му от застрахованото лице или на предявяване на претенцията на увреденото лице
—която е по-ранна.В случая не се установи застрахованият да е уведомил застрахователя,поради
което за начало на законната лихва следва да се приеме моментът на уведомяване на
пострадалия,който е 27.07.2022г. (в т.см. Реш.№128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г., I ТО на ВКС,
Реш.№72/29.06.2022г.по т.д.№1191/2021г. на I ТО на ВКС,Реш.№50135/11.11.2022 г.по т.д.
№2026/2021г., I ТО на ВКС,Реш.№50028/01.08.2023г. по т.д.№200/2022г., I ТО на ВКС. Изискването
от застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по
чл.498,ал.3 от КЗ, няма като последица забава на пострадалия като кредитор и не освобождава
застрахователя от законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната
претенция. Следва да се съобрази и възможностите му съгласно чл.107 от КЗ да иска директно от
всички държавни органи необходимите му допълнителни документи(в.т.см. Опр.
№332/19.07.2018г.,по т.д.№1614/2018г, I ТО на ВКС, Опр.№1400/21.12.2023г. по т.д.№767/2023г, I
ТО на ВКС, Опр.№2081/25.04.2024г. по т.д.№3410/2023г. IV ТО на ВКС).
Затова законната лихва следва да се присъди с начало от уведомяване на
застрахователя,а именно-06.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
При този изход на спора и обстоятелството,че ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса,на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията
следва да се заплати от осъдения ответник. Така, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните
такси,които съдилищата събират по ГПК, дължимата държавна такса е в размер на 920лв., която
„ЛЕВ ИНС“АД следва да заплати в полза на ОС-Ловеч.
Разноските на страните следва да се определят по съразмерност с уважената/отхвърлена
9
част от иска.
От ищеца се претендира само определяне на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38,ал.2 от ЗАдв. Съобразявайки цената на иска(50 000лв.) и степента на уважаване(46%), по
правилото на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г.на ВАС, полагащият се минимален адвокатски
хонорар е в размер на 2139лв.
С оглед частичното отхвърляне на претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди, ответникът също има право на осн.чл.78,ал.3 от ГПК и с оглед отхвърлената част от иска,
на юрисконсултско възнаграждение,в размер съгласно чл.78,ал.8 от ГПК и чл.25 от НПП, на
200лв.,което ищецът му дължи.
По изложените съображения Окръжен съд Ловеч
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на със
седалище и адрес на управление в гр.София,р-н „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“№67А,
представлявано от юрисконсулт К. М., ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Л. с ЕГН **********,от
***,представляван от адв.И. К.-АК-Ловеч, на основание чл.432,ал.1 от КЗ, във вр.с чл.380 от КЗ,
чл.45 и чл.52 от ЗЗД, сумата 23 000 (двайсет и три хиляди)лева, ведно със законната лихва върху
тази сума с начало от 06.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинените му телесни увреждания, като
последица от осъщественото на 04.09.2023г. ПТП, причинено при управление на автомобил с марка
„Б. ***“ с рег.№ ********, по отношение на което е имало сключена към момента на ПТП
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с „ЛЕВ ИНС”АД, а иска
до пълния претендиран размер от 50 000лв., като неоснователен и недоказан - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление
в гр.София, р-н „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“№67А, представлявано от юрисконсулт К.
М., ДА ЗАПЛАТИ на адв.И. К. К.-ЛАК, със съдебен адрес ***, адвокатски хонорар по реда на
чл.38 от ЗАдв., в размер на 2139(две хиляди сто трийсет и девет)лева.
ОСЪЖДА Г. М. Л. с ЕГН **********,от с.З.П.,Ловешка област, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,р-н
„Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“№67А, представлявано от юрисконсулт К. М.,
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 и ал.3 от ГПК, в размер на
200(двеста)лева.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление
в гр.София р-н „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“№ 67А, представлявано от юрисконсулт К.
М., ДА ЗАПЛАТИ на ОС-Ловеч държавна такса в размер на 920(деветстотин и
двайсет)лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните.
10
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
11