Решение по дело №7035/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 03.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Габриела Лазарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7035 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №5636 от 09.01.2019г., постановено по гр.дело №78549/2017г. по описа на СРС, ГО, 47 с-в, ответникът С.О.е осъден да заплати на ищеца М.С.М. на основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД сумата от 8000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва от 22.03.2017г. до окончателното изплащане, сумата от 350 лева обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в закупуване на титаниев винт, ведно със законната лихва от 06.04.2017г. до окончателното изплащане, сумата от 12 лева разходи за образна диагностика  ведно със законната лихва от 24.04.2017г. до окончателното изплащане, сумата от 108 лева разходи за закупуване на ортеза ведно със законната лихва от 02.11.2017г. до окончателното изплащане, сумата от 493,28 лева претърпени загуби изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за периода от 22.03.2017г. до 21.06.2017г. ведно със законната лихва от 02.11.2017г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 1441,89 лева съразмерно на уважената част от исковете, като е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата над 963 лева до пълния предявен размер 3788 лева.

Срещу решението в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника С.О.. Жалбоподателят поддържа, че не е доказано виновно поведение на районната администрация и причинно- следствена връзка между последното и претърпените от ищцата вреди. Показанията на свидетелите не следвало да се кредитират. Не бил установен механизмът на настъпване на процесния инцидент. Към момента на завеждане на исковата моба бил направен оглед и не били установени дупки по улицата. Налице било и съпричиняване на вредите от страна на ищцата поради проявена от нея груба небрежност при пресичане на уличното платно. Присъденото обезщетение в размер на 8000 лева за неимуществени вреди според жалбоподателя било силно завишено и несъобразено с действително претърпените болки и страдания от ищцата. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а искът– отхвърлен. Евентуално претендира намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди и отхвърляне на иска за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 493,28 лева- претърпени загуби изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за периода от 22.03.2017г. до 21.06.2017г. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ищцата оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно. Излага подробни съображения относно правилността на изводите на първостепенния съд. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна- той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. За да бъде осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, е необходимо да бъде осъществен фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената му от възлжителя работа. Непозволеното увреждане, предмет на нормата на чл. 45 от ЗЗД, е сложен фактически състав, който изисква кумулативното наличие на следните юридически факти: деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и о тнеоспорените от страните заключения на изслушаните СМЕ и ССЕ, се установява кумулативното наличие на всички гореизброени елементи от фактическите състави на разпоредбите на чл.45 и чл.49 ЗЗД. Улицата на която е настъпил процесният инцидент е на територията на С.О.и съгласно закона същата има задължение да я поддържа в състояние да не причинява вреди на ползващите я лица. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че това задължение не е изпълнено от служителите на ответника, следователно налице е противоправно деяние извършено чрез бездействие. Също от показанията на свидетелите, както и от заключенията на двете съдебни експертизи се установява настъпването на твърдените от ищцата вреди и причинно- следствената им връзка с бездействието на служителите на ответника. Въведената от закона презумпция относно вината не е оборена от ответника. Настоящият състав намира, че размерът на претърпените от ищцата неимуществени вреди, предвид заключението на СМЕ и показанията на свидетелите, е по-голям от присъдения от първоинстанционния съд, но в случая следва да бъде съобразен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес. Твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Размерът на имуществените вреди изразяващи се в претърпени загуби от разликата между трудовото възнаграждение на ищцата и полученото обезщетение за периода от 22.03.2017г. до 21.06.2017г. е съобразен с неоспореното заключение на вещото лице по ССЕ. Настоящият състав намира, че противно на твърдяното от жалбоподателя, показанията на разпитаните по делото свидетели са логични и безпротиворечиви, подкрепят се от събраните писмени доказателства и заключенията на експертизите, поради което правилно са кредитирани от първоинстанционния съд.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно в обжалванат му част.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е направил разноски в размер на 750 лева за възнаграждение на един адвокат. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено от жалбоподателя, поради което същото следва да бъде присъдено на въззиваемата ищца изцяло.

Предвид изложените съображения, съдът

                                         

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №5636 от 09.01.2019г., постановено по гр.дело №78549/2017г. по описа на СРС, ГО, 47 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА С.О.да заплати на М.С.М. сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева- разноски в производството пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/