Решение по дело №918/2013 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 37
Дата: 11 февруари 2015 г. (в сила от 30 май 2018 г.)
Съдия: Елица Йорданова Стоянова
Дело: 20133200100918
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

37      , гр. Добрич, *. 02. 2015г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на дванадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА СТОЯНОВА                                                                   

В присъствието на прокурора Свилена Костова и при участието на секретаря  П.П., разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова гр. д. № 918 по описа на Добричкия окръжен съд за 2013г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Съдебното производство е образувано по мотивирано искане, вх. № 9197/ 09. 12. 2013г., с което Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, с БУЛСТАТ ***, чрез председателя П.Г. Д., е предявила искове по ЗОПДИППД /отм./ против В.М.Д., Д.А.Д., В.В.М. и В.В.М., за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност от 208 448. 51лв., а именно:

І. Против В.М.Д. искове с правно основание чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./:

1. За отнемане в полза на държавата на л. а. м. „Мерцедес 600” с ДК№ ***, с рама № *** и двигател № ***, закупен с договор за покупко – продажба от 15. *. *0г. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ответникът е придобил собствеността върху процесния автомобил, след като не е притежавал законни източници на доходи пред този период, поради което следва да бъде отнет в полза на държавата;

2. За отнемане в полза на държавата на наличностите в банковите сметки, както следва:

- по банкова сметка *** *** „***” АД, открита на 27. 08. *1г. с титуляр В.М.Д.;

- по банкова сметка *** *** „***” АД, филиал В. – Ч.М., разкрита на 06. 06. *3г. с титуляр В.М.Д.;

- по банкова сметка *** *** „***” АД, филиал В. – Ч.М., разкрита на 06. 06. *3г. с титуляр В.М.Д.;

- по разплащателна сметка в евро с IBAN *** „***” АД, финансов център В., открита на 02. 02. *7г. с титуляр В.М.Д.;

С молба, вх. № *37 от 18.06.20*год. /л. *51/,т. 8, ищецът сочи, че претендира да бъде отнета в полза на Държавата, на основание чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ единствено сумата от 6. 65лв., равняваща се 3. 40 евро, която представлява крайно салдо по разплащателната сметка в „***”, Финансов център В., с титуляр В.М.Д. е налице крайно салдо в размер на 3,40 евро или сумата от 6. 65лв., която следва да бъде отнета в полза на държавата.

По отношение на останалите суми ищецът е посочил, че по тях липсват наличности, които да бъдат отнети в полза на държавата. По отношение на тези искове ищецът не е изразил становище по исковете, съответно съдът не се е произнесъл в съдебно заседание.

3. За отнемане в полза на държавата на следните парични суми:

- в размер на 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по * лв. всеки от капитала на „В.А.” ЕООД с ЕИК ***, чийто едноличен собственик на капитала и управител е ответника В.М.Д.. Ищецът е посочил, че с решение на ОС – гр. П., едноличният собственик на капитала на „В.А.”, регистиран по ф. д. № 6888/ 1995г. на ПОС, е прехвърлил същия в полза на В.М.Д., който бил вписан като собственик на капитала и управител на дружеството. Тъй като не е установил законен източник на доходите за закупуване на дружествените дялове, ищецът намира, че в полза на държавата следва да бъде отнета левовата им равностойност.;

- в размер на 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по * лв. всеки от капитала на „Т.А.” ЕООД с ЕИК ***, чийто едноличен собственик на капитала е „В.А.” ЕООД и управител В.М.Д.. Ищецът е посочил, че  дружеството е било регистрирано първоначално като ООД със съдружници „Т.К.” ООД и „А.” ЕООД, като през 1996г. „В.А.” ЕООД също е вписано като съдружник. С решение от 09.03. *4г. като управител на дружеството е бил вписан ответникът В.М.Д., а на 20. 04. *4г. съдружниците Т.К.” ООД и „А.” ЕООД са прехвърлили своите дялове на „В.А.” ЕООД. Тъй като собственикът на капитала В.М.Д. не разполагал със законни източници на доход, то сумите, изплатени на другите съдружници за закупуване на техните дялове следва да бъдат отнети в полза на държавата.;

- в размер на 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по * лв. всеки от капитала на „А.” ЕООД с ЕИК ***, чийто едноличен собственик на капитала е „В.А.” ЕООД и управител В.М.Д.. Според ищеца дружеството е било регистрирано както ООД, като с договор за покупко – продажба та 18. *. 20*г. съдружниците продават своите дялове на „В.А.” ЕООД, чийто собственик на капитала и управител е ответникът Д.. Поради липса на законни източници на доходи, сумите, платени от него за закупуване дяловете на съдружниците, следва да бъдат отнети в полза на държавата.

*. С мотивираното искане първоначално КОНПИ е предявила против В.М.Д. и искове с правно основание чл. 4 ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, за отнемане в полза на държавата на следните парични суми:

- в размер на 5 000лв., представляваща представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по * лв. всеки от капитала на „В. стр. 3А.” ЕООД с ЕИК ***, чийто едноличен собственик на капитала и управител е ответника В.М.Д.;

- в размер на 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по * лв. всеки от капитала на „Т.А.” ЕООД с ЕИК ***, чийто едноличен собственик на капитала е „В.А.” ЕООД и управител В.М.Д.;

- в размер на 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по * лв. всеки от капитала на „А.” ЕООД с ЕИК ***, чийто едноличен собственик на капитала е „В.А.” ЕООД и управител В.М.Д..

Ищецът е оттеглил последните три претенции, като производството по тях е било прекратено с определение от съдебно заседание, проведено на 29. *. 20*г.

*І. Искове, предявени против Д.А.Д., за отнемане парични суми, представляващи наличности по следните банкови сметки:

- по разплащателна сметка в евро с IBAN *** „***” АД, финансов център В., открита на 28. *. 20*г., с титуляр Д.А.Д.;

- по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „***” АД, ФЦ Център В., открита на 28.*.20*г., с титуляр Д.А.Д..

- по картова банков сметка в лева  по издадена дебтна карта „ВИЗА” с IBAN *** „***/” ЕАД, открита на 25.04.2012г., с титуляр Д.А.Д.. 

 - по разплащателна сметка с IBAN *** “***” АД, клон „С.*”, откритa на 22.02.*8г., с титуляр Д.А.Д..

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, всички банкови сметки са били разкрити от ответницата Д. по време на брака и с В.Д.. Тъй като липсвали доказателства към този момент ответниците да са разполагали със законни източници на средства, то сумите по банковите сметки следва да бъдат отнети в полза на държавата. В съдебно заседание, проведено на 29. *. 20*г. ищцовата страна е уточнила, че по посочените сметки липсвали парични суми, които да бъдат отнети. В съдебно заседание, проведено на 12. 02. 2015г. КОНПИ са се отказали от последния от исковете, за отнемане в полза на държавата на сумата по разплащателна сметка с IBAN *** “***” АД, клон „С.*”, откритa на 22.02.*8г., поради което съдът с определение е прекратил производството по тази претенция. Произнасяне относно останалите съдът не е постановил.

*. Искове, предявени против В.М.Д. с правно основание чл. 4 ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, за отнемане в полза на държавата на следните парични суми:

- в размер на * 021. 91лв., получена от продажбата, обективирана в н. а. № *, т. *, рег. № *, дело № */ 15. 12. *0г. на нотариус № * с район на действие ВРС, на недвижим имот, находящ се в гр. В., ж. к. „М.” бл. *, вх. *, ет. *, представляващ апартамент № * с площ от 49. 21 кв. м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша и сервизни помещения, ведно с прилежащото избено помещение № * с полезна площ от 8. 60 кв. м., както и 2. *99% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, попадащо в * микрорайон по плана на града. В исковата молба е посочено, че ответникът Д. е придобил правото на собственост върху имота по силата на договор за покупко – продажба, изповядан под формата на н. а. № *, т. *, рег. № *, дело № */ 07. 12. 1999г. на нотариус с район на действие ВРС, вписан под № * на НК – гр. С.. Тъй като ищецът не е разполагал със законен източник на средства за придобиването му, а се е разпоредил с недвижимия имот, то на отнемане в полза на държавата подлежи стойността на имота към момента на неговата продажба;

- в размер на 27 854. 60лв., получена от продажбата, обективирана в н. а. № **, т. *, рег. № *, дело № */ 04. 07. *0г. на нотариус № * с район на действие ВРС, на недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „П. Р.” /бивша ул. „А.Х.”/ бл. *, вх. *, ет. *, представляващ апартамент № ** със застроена площ от 59. 54 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, баня – тоалет, дрешник, два балкона и изба, ведно с 0. 5919% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ответникът Д. е придобил собствеността върху горния недвижим имот по силата на сделка, обективирана в н. а. за покупко – продажба № *, т. *, рег. № *, дело № */ *. 03. *0г. на нотариус с район на действие ВРС, вписан под № * на НК гр. С.. Тъй като придобиването е станало без да е притежавал законен източник на доходи, а в последствие имотът е отчужден, то ищецът намира, че в полза на държавата следва да бъде отнета неговата равностойност.;

- сумата от 13 *лв., получена от продажбата на л. а. м. „Фолксваген Корадо” с рег. № *, с рама № * и двигател № *, отчужден на 29. *. 1999г. Според ищеца, автомобилът е придобит от ответника на 24. *. 1999г. и тъй като липсват законни източници на доходи на ответника Д., а вещта е отчуждена, то на отнемане в полза на държавата подлежи нейната равностойност.;

- сумата от 9 400лв., получена от продажбата на л. а. м. „Ауди 80” с рег. № *, с рама № ** и двигател № *, отчужден на 30. *. 1999г. В исковата молба е посочено, че ответникът Д.  е придобил правото на собственост върху автомобила на 18. *. 1999г., при липса на установен законен източник на доходи. Поради отчуждаване на МПС, то на отнемане в полза на държавата подлежи неговата равностойност;

- сумата от 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по *лв. всеки от капитала на търговско дружество „Н.Г.” ЕООД с ЕИК **, която сума е получена от продажбата им на 12. 03. *2г. От посочените в исковата молба твърдения става ясно, че дружеството е било регистрирано по ф. д. № *28/ *1г. на ВОС и едноличен собственик на неговия капитал в размер на 5 000лв. /500 дружествени дяла по *лв. всеки/ е бил Т.А. В., който от своя страна ги е продал на В.М.Д.. С решение от 12. 03. *2г. ответникът е прехвърлил дружествените дялове, равняващи на целия учредителен капитал на дружеството в полза на Г.Е.К.. Тъй като при придобиването на дяловете ответникът Д. не е разполагал със законни доходи, а е прехвърлил същите на трето лице, то равностойността им подлежи на отнемане в полза на държавата.;

- сумата от 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 50 дружествени дяла от по *0лв. всеки от капитала на търговско дружество „ГЖ.Т.Ж.” ЕООД с ЕИК **, която сума е получена от продажбата им на 20. 08. *3г. Ищецът е посочил, че търговецът е бил регистриран с решение по ф. д. № 17*/ *1г. на ВОС и негов управител е бил Т.Ж.Г., който е прехвърлил всичките си 50 дяла по *0лв. всуки, т. е. целия учредителен капитал на търговеца в полза на ответника В.Д.. С решение от 20. 08. *3г. последният е прехвърлил всички 50 дяла от капитала на К. В. Ж.. Поради липса на законни източници за доходи към момента на придобиване на дяловете и поради последващото разпореждане с тях, то в полза на държавата следва да бъде отнета тяхната равностойност.;

- сумата от 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 50 дружествени дяла от по *0лв. всеки от капитала на търговско дружество „П.И.” ЕООД с ЕИК **, която сума е получена от продажбата им на 05. 07. *4г. Дружеството, с учредителен капитал от 5 000лв., включвало 50 дружествени дяла по *0лв. всеки, е било регистрирано с решение № 2*0/ *3г. на ВОС, като собственик на капитала и управител е бил вписан В.М.Д.. С решение от 05. 07. *4г. той е прехвърлил на Т.И. всички свои дялове. Поради липса на законни източници на доходи към момента на регистриране на дружеството, съответно внасяне на неговия капитал, както и поради последващото прехвърляне на всички дялове, то ищецът намира, че подлежи на отнемане тяхната равностойност.;

- сумата от 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 50 дружествени дяла от по *0лв. всеки от капитала на търговско дружество „Т.” ЕООД с ЕИК ***, която сума е получена от продажбата им на *. 07. *1г. Дружеството е било регистрирано във ВОС по ф. д. № 36996/ *1г, с дружествен капитал от 5 000лв. и едноличен собственик и управител Т. В.. С решение от 06. 02. *1г. е била вписана промяната в собствеността на капитала, тъй като всички дружествени дялове – 50 от по *0лв. всеки са били придобити от ответника Д.. В последствие, с решение от *. 07. *1г. последните са били прехвърлени в полза на Ю.Д.. Поради липса на законни източници на доходи към момента на придобиване на дяловете на дружеството и с оглед последващото им прехвърляне, на отнемане в полза на държавата подлежи тяхната равностойност.;

- сумата от 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 50 дружествени дяла от по *0лв. всеки от капитала на търговско дружество „Т.А.” ЕООД с ЕИК **, която сума е получена от продажбата им на 16. 01. *2г. Дружеството е било регистрирано във ВОС по ф. д. № 1628/ *1г. с капитал от 5 000лв. и едноличен собственик И.С.Н.. С решение от 22. 06. *1г. дружествените дялове са били придобити от В.М.Д., а прехвърлени в полза на Ц.Г.Ц. с решение от 16. 01. *2г. При тези съображения ищецът счита, че поради липса на законни доходи по време на придобиване на дружествените дялове и тяхното последващо прехвърляне, то равностойността им следва да бъде отнета в полза на държавата.

V. Искове, предявени против Д.А.Д. и В.М.Д., с правно основание чл. 4 ал. 2 и чл. * от ЗОПДИППД /отм./, за отнемане в полза на държавата на следните парични суми:

- в размер на 16 800лв., получена от продажбата на л. а. м. „Мерцедес С 320 ЦДИ” с ДК№ * * КР, с рама № *  и двигател № *, придобит с договор за покупко – продажба от 19. 03. 20*г. и отчужден с договор за покупко - продажба от 13. 05. 20*г. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, автомобилът е придобит от ответника Д. по време на брака му с ответницата Д. на 19. 03. 20*г., а е продаден на 13. 05. 20*г. Поради липса на законни доходи към момента на придобиването му и с оглед последващото му прехвърляне, ищецът твърди, че в полза на държавата следва да бъде отнета равностойността му;

- в размер на * *лв., получена от продажбата на л. а. м. „Нисан Патрол” с ДК№ *, с рама № * и двигател № *, придобит с договор за покупко – продажба от *. 05. 20*г. и отчужден с договор за покупко – продажба от 22. 08. 20*г. Според ищеца, МПС е придобито на *. 05. 20*г. по време на брака между съпрузите Д.. Поради липса на законни източници на доходи към момента на придобиването му, а и с оглед факта, че е бил отчужден на 22. 08. 20*г., то на отнемане в полза на държавата подлежи неговата равностойност.

*. КОНПИ е предявила против В.В.М., дъщеря на ответника В.М.Д., иск с правно основание чл. 4 ал. 1, вр. чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./, за отнемане в полза на държавата на недвижим имот, находящ се в гр. Ш., представляващ дворно място с неурегулирана повърхност от 1*0 кв. м., съставляващо ПИ № ** по плана на гр. Ш., за който по регулационния план на града е отреден УПИ ** – ** в кв. * с площ от 900 кв. м., в който собственикът участва с *0 кв. м., ведно с изградената върху същото къща за живеене. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, по силата на сделка, обективирана в н. а. № *, т. *, рег. № *, дело № */ 27. 09. *1г. на нотариус  с рег. № *, с район на действие ВРС, В.В.М., чрез своя баща и законен представител В.Д.М., е придобила правото  на собственост върху следния недвижим имот: жилище - апартамент № *, находящ се в ж. к. „В.В.” * микрорайон, вх. *, ет. *, състоящ се от входно антре, три стаи, кухня – трапезария, килер, баня – тоалет и два балкона, с площ от 85. 80 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 2. 68 кв. м. и с 0. 5037% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж. От своя страна приобретателят по договора В.М., чрез пълномощник Д.А.Д. и със съгласието на своя баща В.М.Д., е сключила договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в н. а. № * т. * рег. № * дело № */ 06. 03. *6г. на нотариус № *5 с район на действие гр. В., по силата на който е прехвърлила собствеността върху гореописания имот в полза на Д.П.И., а е придобила собствеността върху дворно място с неурегулирана повърхност от 1*0 кв. м., съставляващо ПИ № *по плана на гр. Ш., за който по регулационния план на града е отреден УПИ * – *в кв. * с площ от 900 кв. м., в който собственикът участва с *0 кв. м., ведно с изградената върху същото къща за живеене. Според ищеца, към момента на придобиване правото на собственост върху имота в гр. В. законният представител на малолетната ответница не е разполагал със законни източници на доход, а придобитият имот е бил предмет на последваща транслативна сделка, по силата на която в патримониума на ответницата В.М. е постъпил имота, находящ се в гр. Ш., то последният следва да бъде отнет в полза на държавата.

*І. Ищецът е предявил претенция против В.В.М., син на ответника В.М.Д. с правно основание чл. 4 ал. 1, вр. чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./, за отнемане в полза на държавата на недвижим имот, представляващ еднофамилна двуетажна сграда, находяща се в гр. Ш., ул. „В.” № *, със застроена площ от 40. 20 кв. м. и РЗП от 82. 74 кв. м., ведно с отстъпено право на строеж върху поземлен имот № * в кв. *3 по плана на гр. Ш.. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № *, т. *, рег. № *, дело № */ 03. 12. *1г. на нотариус с рег. № * с район на действие ВРС, ответникът В.М., чрез своята майка и законен представител Т.Е.З., е придобил правото на собственост върху жилище – апартамент № *, находящ се в гр. В., ул. „С.” № *, ет. *, състоящ се от входно антре, дневна, кухненски бокс, две спални, дрешник, баня, тоалет, перално помещение, вграден гардероб и две тераси, с площ от 81. 82 кв. м. , ведно с прилежащото му избено помещение с площ от * кв. м., както и с 0. 9493% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж в кв. * на Х* микрорайон по плана гр. В.. На *.  02. *5г. В.В.М. чрез своята майка и законен представител Т.З., сключил договор за замяна, обективиран в н. а. № *, т. *, рег. № *0, дело № */ *5г. на нотариус с рег. № *5 с район на действие В., по силата на който придобил собствеността върху процесния недвижим имот. Тъй като имотът бил придобит от лице, в което ответникът В.М. се намирал в пряко родство, не разполагал със законен източник на доход, а в последствие бил предмет на транслативна сделка, то на отнемане в полза на държавата подлежало придобитото въз основа на тази сделка имущество.

Съобразно изложените в мотивираното искане твърдения, В.М.Д. е бил осъден с влязла в законна сила на 05. 07. *5г. присъда № 64/ 20. 06. *5г., постановено по НОХД № *6/ *5г. по описа на Окръжен съд гр. В., с което е бил признат за виновен в това, че на различни дати през периода *. 04 – 13. *. *0г. е извършил с което е бил признат за виновен в това, че през периода *. 04. *0г. – 16. *. *0г., като собственик и представляващ ЕТ „В. – В.Д.”*** е избегнал плащането на данъчни задължения за всеки от месеците в периода, като подал справка – декларация по чл. 72 ал. 1 и чл. *0 от ЗДДС, като потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени доставки от конкретно посочени еднолични  търговци, като укритите данъци са в суми, представляващи големи размери и особено големи размери – престъпления по чл. 257 ал. 1 пр. І, вр. чл. 255 ал. 1 пр. * от НК и по чл. 255 ал. 1 пр. * от НК. Със същата присъда бил признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 212 ал. 4 пр. І, вр. ал. 1 пр. І и *, вр. чл. 18 от НК, за това, че на 13. *. *0г. в гр. В., като собственик и представляващ ЕТ „В. – В.Д.”***, чрез използването на документи с невярно съдържание – справка – декларация по чл. 72 и чл. 1 и чл. *0 от ЗДДС и неистински първични счетоводни документи, направило пит да получи без правно основание парична сума от държавния бюджет – ТД на НАП гр. В., с намерение да я присвои, която сума представлява големи размери, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. Престъплението по чл. 255 от НК, съответно чл. 257 от НК попадат в обхвата на чл. 3 ал. 1 т. 17 от ЗОПДИППД /отм./. Ищецът твърди, че престъпленията били извършени от ответника Д. в значителен период от време и се характеризирали с користна цел, т. е. от тях били генерирани доходи, които били незаконни и които му служели за придобиване на имуществото, за отнемането на което КОНПИ е предявило своите претенции. Освен това от данните за съдимост се установявало, че В.М.Д. бил многократно осъждан за престъпления от общ характер, които също генерирали незаконен доход, поради което ищцовата претенция следвало да бъде изцяло удовлетворена.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата В.В.М. не е представила писмен отговор.

Съдът и на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК е назначил особен представител на ответниците В.М.Д., Д.А.Д. и В.В.М., който по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставила на основателността на заявените претенции, предвид следното:

По отношение на заявения от КОНПИ против В.М.Д. искове за отнемане в полза на държавата на левовата равностойност дружествените дялове, с които ответникът се е разпоредил, е релевирано възражение, че сключеният от него договор за продажбата им не е вписан в ТР. Тъй като вписването се отразява в учредителния акт на търговското дружество, до промените в него пораждат действие от момента на вписването му. Следователно дяловете от  капитала на посочените от ищеца дружества все още принадлежали на ответника В.Д. и следвало те, а не паричната им равностойност да бъдат отнети в полза на държавата. Такива искове обаче не били предявени, а заявените следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответникът В.М.Д., чрез процесуалния си представител, е оспорил като неоснователни и претенциите за отнемане на сумите от * 021. 91лв., получена от продажбата на недвижим имот, находящ се в гр. В., ж. к. „М.”, бл. *, вх. *; от 27 854. 60лв., получена от продажба на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. В., ул. „П. Р.”; сумите от 13 *лв. и 9 400лв., получени от продажбата на две МПС – л. а. м. „Фолксваген Корадо”, съответно „Ауди 80”. Всички сделки – и придобивни, и транслативни, били сключени от В.Д. преди периода на престъпна дейност, за който е бил осъден. Ищецът не сочел обстоятелства, от които да се направи предположение, че имуществото е било придобито със средства, получени в резултат на престъпната дейност на ответника Д., поради което, независимо, че са били отчуждени след този момент, равностойността им не следва да бъде отнемана.

Ответните страни се противопоставили на начина на формиране на разходите на ответника Д., тъй като е сключил брак с Д.Д. през *9г. и липсвали данни до този момент да е живял в едно домакинство с децата си, родени от предходно съвместно съжителство с друга жена. В противен случай следвало да се установи дали е получавано обезщетение за отглеждане на дете за всички деца, както и дали е получавано такова за детето, родено от брака му с Д.Д., която сума е следвало да участва като приход за домакинството. Като приход следва да бъдат ценени и всички получени от ответника Д. суми от продажба на активи, независимо дали е разполагал със законни средства за придобиването им.

Предявеният от КОНПИ против В.В.М. иск за отнемане на недвижим имот е оспорен като неоснователен, тъй като към този момент ответникът е бил малолетен и воля за придобиването му е била формирана от неговата майка Т.З., която не е била в брак с ответника В.М.Д., съответно за нея не важи презумпцията по чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./. В случая липсвали предпоставки за отнемане на имота, тъй като бил придобит по договор за замяна, съответно е налице законен източник на насрещната престация, а именно – придобития през *1г. друг недвижим имот в гр. В., а ищцовата страна не е навела твърдения, че придобиването му е в резултат на престъпната дейност на ответника В.М. и че липсват други законни доходи за покупката му. Тъй като не бил предявен иск за отнемане на имота в гр. Ш. на основание чл. 4 ал. 2 от закона, като придобит от третите лиза при разпореждането с имота в гр. В., то не можело да се презюмира, че не представлява законно придобито имущество. Настоява се за отхвърляне на исковете.

Представителят на държавното обвинение намира исковете за основателни и настоява да бъдат уважени изцяло.

С оглед ангажираните по делото доказателства, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

В.М.Д. и Д.А.Д. са съпрузи, сключили пред длъжностно лице по гражданското състояние на с. С., общ. А., граждански брак на 25. 03. *9г. /л. 1255, т. V/. В.В.М., родена на ***г. и В.В.М., роден на ***г. /л. 1259, т. V/ са деца единствено на ответника В.М.Д. и произхождат от майка Т.Е.З., с която последният не е сключвал граждански брак.

Видно от приложените по делото доказателства, с присъда № 64/ 26. 06. *5г. по НОХД № *6/ *5г. по описа на ОС гр. В., В.М.Д. е бил признат за виновен в извършването на следните престъпления: че на *. 04. *0г., съответно на 15. 05. *0г., на 12. 06. *0г., 12. 07. *0г., *. 08. *0г., *. 09. *0г. и на 16. *. *0г. в гр. В., като собственик и представляващ на ЕТ „В. – В.Д.“ със седалище и адрес на управление гр. В., избегнал плащането на данъчни задължения за м. март, като подал – справка – декларация по чл. 72 ал. 1 и чл. *0 от ЗДДС, в която потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени доставки от фирмите ЕТ „**-Г.И.“ гр. В., ЕТ „И.Г.И.“ гр. В., ЕТ „Л.Д.П.“ гр. П. и ЕТ „Б.К.“ гр. В., като укритите данъци са в големи размери – за престъпленията, извършени на *. 05. *0г., 12. 06. *0г., 16. *. *0г., а за извършените на 15. 05. *0г., 12. 07. *0г., *. 08. *0г. и *. 09. *0г. престъпления – особено големи размери, чийто общ размер за седемте извършени престъпления по чл. 255 ал. 1 пр. * от НК, съответно чл. 257 ал. 1 пр. І, вр. чл. 255 ал. 1 пр. * от НК възлизат в размер на 87 922. 28лв. Със същата присъда В.М.Д. е бил признат за виновен и в извършването на престъпление по чл.2 12 ал. 4 пр. І, вр. ал.1  пр. І и *, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, което е без значение за настоящото производство, тъй като престъплението по чл. 255 от НК попада в обхвата на чл. 3 ал. 1 т. 17 от ЗОПДИППД /отм./.

По делото са представени доказателства относно предходната и последваща съдимост на ответника Д.. Видно от присъда № 6/ 18. 02. 20*г. по НОХД № *7/ 20*г. по описа на ОС гр. Ш., бил е признат за виновен в това, че на 15. 09.2 003г. и на *. *.*3г. в гр. Ш., при условията на продължавано престъпление, като управител и представител на „И.“ ДЗЗД  със седалище и адрес на управление в гр. Ш., избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 88 196. 00 лв., като потвърдил неистина в подадени СД № */ 15. 09. *3г. и СД № 2703*5*/ *. *.2 003г., които се изискват по силата на чл. *0 от ЗДДС, като с деянието са били укрити данъчни задължения в особено големи размери – престъпление по чл. 257 /отм./ ал. 1, вр. чл. 255 /стара редакция/ ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. С одобрено на 15. *. *5г. споразумение по НОХД № 47*/ *5г. по описа на РС гр. В. бил признат за виновен в това, че на 07. 09. 1999г. в гр. В., при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Д.С. Д., като съизвършител, съставил неистински официални документи – данъчна фактура  от 07. 09. 1999г. с посочен издател ЕТ „С.Б.Н.“ и квитанция към приходен касов ордер от същата дата, с цел да бъдат използвани – престъпление по чл. * ал. 1, вр. чл. 26 ал.1 , вр. чл. 20 ал.2  от НК. С присъда № 65/ 19. 05. *9г. по НОХД № 516/ *9г. по описа на Окръжен съд гр. В. В.М. е бил признат за виновен в това, че през периода 01. *. *0г. – 15. *. *1г. в гр. В., при условията на продължавано престъпление, като собственик и представляващ на ЕТ „В. – В.Д.“***, укрил данъчни задължения в особено големи размери – 294 903. 66лв., като потвърдил неистина в подадените от него пред данъчно поделение „О.“ при ТДД гр. В. месеца справки – декларации, изискуеми по ЗДДС за месечните данъчни периоди от м. *. *0г. до м. 09. *1г., като неправомерно ползвал пълен данъчен кредит в общ размер на 294 903. 66лв., по фактури, по които не са били осъществени сделки с доставчиците ЕТ „И.Г.И.“, ЕТ „Б.К.“, ЕТ „в. – Т.З.“, ЕТ „Е.Д. Д.“, ЕТ „Г.Г. Д.“, ДЗЗД „Д.Б.Р.“, ДЗЗД „И.“, ЕТ „М.Д.Г.“, „И.“ ЕООД, „И.“ ЕООД – престъпление по чл. 257 ал. 1, вр. чл. 255 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. В.М.Д. е бил осъден също така с присъда № 3/ 12. 01. 20*г. по НОХД № 1570/ *9г. по описа на ОС гр. В.,с която е бил признат за виновен в това, че през периода 01. 09. *0г. – 31. 05. *1г. в гр. В., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представляващ на ЗДДЗ „К. Фичето“ гр. В., с цел да осуети установяването на данъчни задължения – ДДС в особено големи размери, общо в размер на 217 *4. 56 лв., водил счетоводна отчетност и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание – фактури – престъпление по чл. 257 ал. 1 /отм./, вр. чл. 255 ал. 1 /отм./, вр. чл. 26 ал.1  от НК. Със същата присъда е бил признат за виновен в това, че през периода 16. *. *0г. – *. 05. *1г., при условията на продължавано престъпление, с цел да избегтне плащането на дължими данъчни задължения - ДДС в размер на 6 204. 64лв. за м. 09. *0г. и ДДС в размер на 2 976. 26лв. за м. 04. *1г., подал в ТДД гр. В., поделение „М.“ месечни справки – декларации по чл. *0 от ЗДДС, в които потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по ЗДДС по неосъществени сделки с ЕТ „Е.Д. Д.“***рой – Г.И.“ гр. В., ЕТ „Б.К.“ с. И. и „И.“ ЕООД гр. В. – престъпление по чл. 313 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. В.М.Д. е бил признат с присъда № 121/ 15. *. 20*г. по НОХД № *9/ 20*г. на ОС гр. В. за виновен в това, че през периода *. 01. *1г. до 15. 09. *1г. в гр. В., при условията на продължавано престъпление, като управител и представляващ на ЗДДЗ „И.“ гр. В., с цел да избегне плащането на дължими данъци в особено големи размери – ДДС в размер на 3* 278. 46лв., подал в ТДД гр. В., район „О.“, месечни справки – декларации по чл. *0 от ЗДДС, в които потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по ЗДДС по неосъществени сделки – престъпление по чл. 257 ал. 1 /отм./, вр. чл. 255 ал. 1 /отм./, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

По делото /л. 4* т. */, сектор Пътна полиция – КАТ е представил справка относно притежаваните от В.М.Д. МПС. Видно от приложения договор за продажба на л. а. от 15. *. *0г. /л. *1, т. *І/, т. е. преди брака му с ответницата Д.Д., ответникът Д. е придобил собствеността върху л. а. м. „Мерцедес 600” с ДК№ ***, с рама № *** и двигател № *** при договорена цена в размер на 2 *0лв. От представената справка се установява, също така, че ответникът Д. е сключил на 24. *. 1999г. /л. 448, т. */, т. е. преди брака му с Д.Д., договор за покупко – продажба на МПС, по силата на който е придобил собствеността върху л. а. м. „Фолксваген Корадо” с рег. № *, с рама № * и двигател № *, срещу заплащане на цена в размер на 250лв. Разпоредил се е с него на 29. *. 1999г. /л. 449, т. */ с договор с нотариална – заверка на подписите, като е получил продажна цена в размер на *00лв. Представен е и договор от 18. *. 1999г./ 4*, т. */, по силата на който В.М.Д. е закупила за сумата от 1*лв., която е и застрахователната стойност на автомобила, следното МПС – л. а. м. „Ауди 80” с рег. № *, с рама № ** и двигател № *. С автомобила ответникът се разпоредил на 30. *. 1999г. в гр. Ш., видно от представената справка в централна база /л. 446, т. */. Приложен е и договор за покупко – продажба на МПС от 19. 03. 20*г. /л. 460, т.*/, според който В.М.Д., като пълномощник на Г.И.В., последният в качеството му на управител и представляващ „В.“ ЕООД гр. В., е продал на Д.А.Д., по време на брака и с В.М.Д. л. а. м. „Мерцедес С 320 ЦДИ” с ДК№ * * КР, с рама № *  и двигател № *, срещу заплащане на покупна цена от 2 000лв., която е била и застрахователната стойност на автомобила. Двамата ответници са го отчуждили с договор за покупко - продажба от 13. 05. 20*г. /л. 466, т. */ срещу сумата от 1 000лв. С договор за покупко – продажба на МПС от *. 05. 20*г. /л. 462, т. *І/, Д.А.Д., по време на брака и с В.М.Д. е закупила л. а. м. „Нисан Патрол” с ДК№ *, с рама № * и двигател № *, срещу заплащане на сумата от 1 500лв. Автомобилът е бил отчужден от двамата ответници с договор от 22. 08. 20*г. /л. 4*, т. */, при продажна цена от 1 000лв. По време на брака си с В.М.Д., ответницата Д.Д. закупули л. а. м. „Нисан Патрол” с ДК№ *, с рама № * и двигател № *, придобит с договор от *. 05. 20*г./л. 462, т. */ за сумата от 1 500лв. Същият е отчужден от двамата ответници с договор за покупко – продажба от 22. 08. 20*г., според който са получили продажна цена в размер на 1 000лв.

В рамките на производството пред ищцовата Комисия са представени доказателства /л. 470 – л. 519, т.*/ относно притежаваните от ответниците банкови сметки, от които става ясно, че В.М.Д. е бил титуляр на следните банкови сметки: в лева с IBAN *** „***” АД, открита на 27. 08. *1г.; банкова сметка *** *** „***” АД, филиал В. – Ч.М., разкрита на 06. 06. *3г.; банкова сметка *** *** „***” АД, филиал В. – Ч.М., разкрита на 06. 06. *3г.; разплащателна сметка в евро с IBAN *** „***” АД, финансов център В., открита на 02. 02. *7г. В хода на съдебното производство става ясно, че по нито една от сметките не са налични някакви парични суми, които да могат да бъдат отнети в полза на държавата, с изключение на разплащателна сметка в евро с IBAN *** „***” АД, финансов център В., от която следва да бъдат отнети наличностите и в размер на 3. 40 евро, равняващи се на 6. 65лв. В тази връзка искането на КОНПИ е лишено от предмет. Ищецът е извършил справка и относно притежаваните от Д.А.Д. банкови сметки. Видно е, че тя е била титуляр по разплащателна сметка в евро с IBAN *** „***” АД, финансов център В., открита на 28. *. 20*г., а също така и по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „***” АД, ФЦ Център В., открита на 28.*.20*г.; по картова банков сметка в лева  по издадена дебтна карта „ВИЗА” с IBAN *** „***/” ЕАД, открита на 25.04.2012г., с титуляр Д.А.Д..  По тези банкови сметки също не са били установени наличности, които да подлежат на отнемане в полза на държавата, поради което и в тази му част искането на КОНПИ е лишено от предмет.

От представеното решение № 17*/ 08. 03. *4г. по ф. д. № 6888/ 1995г. по описа на ОС гр. П. /л. 218, т. І/ става ясно, че  В.Х.М., собственик на капитала на „В.А.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., район „*.“, бул. „П.Ш.“ № *, с ЕИК ***, в размер на 500 дяло по *лв. всеки, е прехвърлил капитала в полза на В.М.Д.. От представеното удостоверение от Търговския регистър /л. 216, т. І/, става ясно, че именно ответникът Д. е бил вписан като собственик на капитала и управител дружеството.

С решение № 1742/ 09. 03. *4г. /л. 213, т. І/, постановено по ф.д . № 1805/ 1996г. по описа на ОС гр. П.,  е било вписана промяна по отношение на ООД „Т.А.“ ООД гр. П., изразяваща се в освобождаване на управителя на дружеството В.Х.М. и вписване на ответника В.М.Д. като негов управител. С решение № 2756/ 20. 04. *4г. /л. *, т. І/ по същото фирмено дело са били вписани промени в дружеството, изразяващи се в прехвърляне на 125 дяло по *лв. всеки от капитала на дружеството от съдружника „А.“ ЕООД гр. П., представлявано от управителя си и едноличен собственик на капитала И. Д. М., на съдружника „В.А.“ ЕООД гр. П., представляван от В.М.Д.. С освобождаването на „А.“ ЕООД гр. П. като съдружник, собственик на капитала е останал единствено „В.А.“ ЕООД гр. П., което е довело да промяна на фирмата на „Т.А.“ от ООД в ЕООД.

 С молба от 01. *. 20*г. /л. 228, т. */, „В.А.“ ЕООД гр. П. е отправило до „А.” ООД с ЕИК ***, молба да бъде прието за съдружник. Молбата със сигурност е била удовлетворена, като представляваното от ответника дружество е придобила 50 дяла от по *0лв. всеки от капитала на „А.“ ООД. Причината да се приеме за установено, че „В.А.“ ЕООД е станало съдружник се основава на представения договор за покупко – продажба на дружествени дялове /л. 229, т. І/, сключен на 18. * 20*г., с който съдружниците в „А.“ ООД – В.П.К. и Д.С.С., са продали  на „В.А.“ ЕООД собствените си общо 50 дяла /49 за първия и 1 дял за втория съдружник/ от по *0лв. всеки на съдружника „В.А.“ ЕООД. Видно от представената справка от Търговския регистър /л. 226, т. І/, дружеството е с фирма „А.“ ЕООД и едноличен собственик на неговия капитал е „В.А.” ЕООД гр. П. с управител В.М.Д..

Във  връзка с възраженията, изложени в отговора на исковата молба, процесуалният представител на ответника Д. е представил договор за продажба на дружествени дялове /л. 1366, т. V/,от 21. 02. 2012г., с които В.М.Д. е продал изцяло собствените си дялове от „В.А.“ ЕООД, в което, както е посочено по – горе е включена и собствеността върху А.“ ЕООД.

С решение от 18. 06. *1г. /л. *2, т.  І/ по ф. д. № *28/ *1г. на ОС гр. В. са били вписани промени по партидата на „Н.Г.“ ЕООД, като капитала на дружеството, представляващ 500 дяла по *лв. всеки, са били прехвърлени от собственика им Т.А. В. в полза на В.М.Д.. С решение от 12. 03. *2г.  ответникът е прехвърлил дружествените дялове, равняващи на целия учредителен капитал на дружеството в полза на Г.Е.К..

С решение от 29. 08. *1г. /л. 178, т. І/ по ф. д. № 17*/ *1г. по описа на ВОС е било вписано ЕООД „ГЖ.Т.Ж.“ с ЕИК **. С решение от 28. 02. *2г. по партидата на дружеството е била вписана  промяна, изразяваща се в прехвърляне на целия учредителен капитал, представляващи 50 дяла по *0лв. всеки, в полза на ответника В.Д.. С решение от 20. 08. *3г. по посоченото фирмено дело са били вписани промени, изразяващи се в прехвърляне на всички дружествени дялове от ответника в полза на К. В. Ж..

С решение от 24. 07. *3г. по ф. д. № 2*0/ *3г. по описа на ОС гр. В. /л. 1*, т. І/ е било вписано „П.И.” ЕООД с ЕИК **, с едноличен собственик на капитала – ответникът В.М.Д.. С решение от 05. 07. *4г. по партидата на дружеството е била отразена промяна, изразяваща се в прехвърляне на 50 дружествени дяла на обща стойност 5 000лв. в полза на Т.А.И..

С решение от 06. 02. *1г. по ф. д. № 3696/ *0г. /л. 1*, т. І/ по описа на ОС гр. В. е била вписана промяна в „Т.“ ЕООД, изразяваща се в прехвърляне на дяловете – 50 дяла по *0лв. всеки, от едноличния собственик на капитала Т.А. В. в полза на ответника Д.. От своя страна последният прехвърлил всички дялове в полза на С.Г.Т., видно от решение от *. 07. *1г. С последващо решение от 22. *. *1г. е била вписана промяна, изразяваща се в прехвърляне на дружествените дялове в полза на Ю.А.Д. и в  промяна седалището на дружеството.

С решение от 12. 06. *1г. по ф. д . № 1628/ *1г. по описа на ВОС /л. 151, т. І/ е било вписано ЕООД „Т.А.“ с ЕИК **, с едноличен собственик на капитала, в размер на 5000лв., разпределен на 50 дяла по *0лв. всеки, И.С.Н.. С решение от 22. 06. *1г. по партидата на дружеството е била вписана промяна, изразяваща се в прехвърляне на всички дружествени дялове в полза на ответника В.М.Д.. От своя страна той прехвърли 25 дяла от капитала на дружеството, възлизащи на 2 500лв. вр полза на Ц.Г.Ц., и останалите 25 дяла, също възлизащи на 2 500лв., в полза на Г.Х.Б., видно от решение от 16. 01. *2г.

От представения н. а. за продажба на недвижим имот № *, т. *, рег. № *, дело № */ 07. 12. 1999г. на нотариус № * с район на действие РС гр. В. /л. 251, т. І/ е видно, че В.М.Д. е придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. В., ж. к. „М.” бл. *, вх. *, ет. *, представляващ апартамент № * с площ от 49. 21 кв. м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша и сервизни помещения, ведно с прилежащото избено помещение № * с полезна площ от 8. 60 кв. м., както и 2. *99% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, попадащо в І микрорайон по плана на града, срещу заплащане на цена в размер на 18 627. 40лв. какъвто е бил размерът и на данъчната оценка на имота. По силата на н. а. № *, т. *, рег. № *, дело № */ 15. 12. *0г. на нотариус № * с район на действие ВРС /л. 253, т. І/ ответникът Д. се е разпоредил с имота срещу заплащане на цена от 19 3*. 20лв. от приобретателите на имота Н. и В.Б..

По силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот /л. 255, т. І/, обективиран в н. а. за № *, т. *, рег. № *, дело № */ *. 03. *0г. на нотариус № * с район на действие ВРС, В.М.Д. придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № *със застроена площ от 59. 54 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, баня – тоалет, дрешник, два балкона и изба, ведно с 0. 5919% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, находящ се в гр. В., ул. „П. Р.” /бивша ул. „А.Х.”/ бл. *, вх. *, ет. *, срещу заплащане на цена в размер на 16 944. 40лв. Ответникът Д. се е разпоредил с имота чрез възмездна сделка, изповядана под формата на н. а. № *, т. *, рег. № *, дело № */ 04. 07. *0г. на нотариус № * с район на действие ВРС /л. 257, т. І/. Продажната цена на имота е посочена в размер на 18 600лв.

По делото е представен н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № № *, т. *І, рег. № *, дело № */ 27. 09. *1г. на нотариус  с рег. № *, с район на действие ВРС /л. 264/, по силата на който В.В.М., родена на ***г., дъщеря на ответника В.М.Д., е придобила собствеността върху следния недвижим имот: жилище - апартамент № *, находящ се в ж. к. „В.В.” * микрорайон, вх. 2, ет. 4, състоящ се от входно антре, три стаи, кухня – трапезария, килер, баня – тоалет и два балкона, с площ от 85. 80 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 2. 68 кв. м. и с 0. 5037% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж. От своя страна приобретателят В.М., чрез пълномощник Д.А.Д. и със съгласието на своя баща В.М.Д., е сключила договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в н. а. № * т. * рег. № * дело № */ 06. 03. *6г. на нотариус № *5 с район на действие гр. В. /л. 266, т. І/, по силата на който е прехвърлила собствеността върху гореописания имот в полза на Д.П.И., а е придобила собствеността върху дворно място с неурегулирана повърхност от 1*0 кв. м., съставляващо ПИ № *8 по плана на гр. Ш., за който по регулационния план на града е отреден УПИ * – *в кв. * с площ от 900 кв. м., в който собственикът участва с *0 кв. м., ведно с изградената върху същото къща за живеене.

От приложения н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № *, т. *, рег. № *, село № */ *1г. на нотариус № * с район на действие ВРС, по силата на който прехвърлителите И.К.И. и В.Г.И., чрез пълномощника им В.М.Д., са прехвърлили на  В.В.М., син на ответника Д., роден на ***г., чрез своята майка и законен представител Т.Е.З., придобил правото на собственост върху жилище – апартамент № *, находящ се в гр. В., ул. „С.” № *, ет. *, състоящ се от входно антре, дневна, кухненски бокс, две спални, дрешник, баня, тоалет, перално помещение, вграден гардероб и две тераси, с площ от 81. 82 кв. м. , ведно с прилежащото му избено помещение с площ от * кв. м., както и с 0. 9493% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж в кв. * на ** микрорайон по плана гр. В.. От своя страна ответникът М., отново чрез законния си представител Т.З., сключил договор за замяна на недвижим имот, обективиран в н. а. № *, т. *, рег. № *0, дело № */ *5г. на нотариус с рег. № *5 с район на действие В., по силата на който прехвърлил горния имот на М.Р.Р. и Ю. М. Р., а придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ еднофамилна двуетажна сграда, находяща се в гр. Ш., ул. „В.” № *, със застроена площ от 40. 20 кв. м. и РЗП от 82. 74 кв. м., ведно с отстъпено право на строеж върху поземлен имот № * в кв. *3 по плана на гр. Ш..

От представените от ищцовата страна справки от НБД „Население“ става ясно, че четиримата ответници /Д.А.Д. – след сключване на граждански брак от В.М.Д. на 25. 03. *9г./ са адресно регистрирани на един и същ адрес.

Като доказателства по делото ищцовата страна е представила данъчните декларации за проверявания период, подавани от ответника В.М.Д. и управляваните от него дружества. От представената справка от 24. *. 20*г. /л. 13*, т. V/ от ТД на НАП гр. В. става ясно, че за проверявания перио липсват данни Д.Д. да е била осигурявана по трудови или извънтрудови правоотношения. Пред *8г. е имала регистрирани два трудови договора с работодателите „Е.“ ЕООД с ЕИК **, с адрес гр. В., ул. „С.“ № *, с основно месечно възнаграждение – 0. 00лв., и със „С.т“ ЕООД с ЕИК ***, с. С., с основна заплата 205. 00лв.

Съдът е назначил съдебно – техническа експертиза /л. 1283 – л. 1302, т. V/, която да даде заключение за справедливата пазарна стойност на недвижимите имоти, придобити, съответно отчуждени от ответниците Д., както и придобитите от всеки от ответниците М. недвижими имоти. Видно от заключението по поставените от ищеца задачи, за недвижимия имот, находящ се в гр. В., ж. к. „М.“ бл. *, вх. *, ет. *, представляващ апартамент № * с площ от 49. 21 кв. м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша и сервизни помещения, ведно с прилежащото избено помещение № * с полезна площ от 8. 60 кв. м., както и 2. *99% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, попадащо в * микрорайон по плана на града, вещото лице е определило справедлива пазарна стойност към датата на неговото придобиване – 07. 12. 1999г. в размер на 18 900лв., и в размер на 17 000лв. към датата на неговото отчуждаване 15. 12. *0г. По отношение на имот - апартамент № *със застроена площ от 59. 54 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, баня – тоалет, дрешник, два балкона и изба, ведно с 0. 5919% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, находящ се в гр. В., ул. „П. Р.” /бивша ул. „А.Х.”/ бл. 4, вх. *, ет. *, вещото лице е посочило, че към датата на неговото придобиване *. 03. *0г. справедливата му пазарна стойност е възлизала на 22 *лв., а към датата на отчуждаването му – 04. 07. *0г. - 22 400лв. По отношение на недвижимия имот жилище - апартамент № *, находящ се в ж. к. „В.В.” * микрорайон, вх. *, ет. *, състоящ се от входно антре, три стаи, кухня – трапезария, килер, баня – тоалет и два балкона, с площ от 85. 80 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 2. 68 кв. м. и с 0. 5037% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, вещото лице е определило справедливата му пазарна стойност към датата на неговото придобиване - 27. 09. *1г. в размер на 24 300лв. За имота, който е придобит при замяната на горния, а именно: дворно място с неурегулирана повърхност от 1*0 кв. м., съставляващо ПИ № *по плана на гр. Ш., за който по регулационния план на града е отреден УПИ * – *в кв. * с площ от 900 кв. м., в който собственикът участва с *0 кв. м., ведно с изградената върху същото къща за живеене, вещото лице е дало справедлива пазарна стойност в размер на 48 000лв. По отношение на жилище – апартамент № *, находящ се в гр. В., ул. „С.” № *, ет. *, състоящ се от входно антре, дневна, кухненски бокс, две спални, дрешник, баня, тоалет, перално помещение, вграден гардероб и две тераси, с площ от 81. 82 кв. м. , ведно с прилежащото му избено помещение с площ от * кв. м., както и с 0. 9493% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж в кв. * на Х* микрорайон по плана гр. В., вещото лице е определило пазарната стойност на имота към 03. 12. *1г., датата на неговото придобиване, в размер на * 750лв. За придобития в замяна недвижим имот, представляващ еднофамилна двуетажна сграда, находяща се в гр. Ш., ул. „В.” № *, със застроена площ от 40. 20 кв. м. и РЗП от 82. 74 кв. м., ведно с отстъпено право на строеж върху поземлен имот № * в кв. *по плана на гр. Ш., вещото лице е определило две различни пазарни стойности – към 01. *. *6г. – в размер на 36 900лв. и към момента на изготвяне на експертизата – 37 300лв.

Вещото лице е дало заключение по поставената му от съда допълнителна задача, според която последният посочен имот е идентичен с недвижим имот, находящ се в гр. Ш., ул. „С.“ № *, представляващ жилищна сграда, състояща се от хол, две спални, коридор и кухня, представляващ самостоятелен обект с идентификатор .*, построен върху дворно място от 551 кв. м., поземлен имот с идентификатор *. По отношение на този имот, видно от приложеното постановление за възлагане на недвижим имот № * от 30. *. *9г. на публичен изпълнител при АДВ В., е бил собственост на В.М.Д. по силата на н. а. № *, т. *, рег. № 7*1, дело № */ *6г. Ответникът Д. е бил солидарен длъжник по изп. д. № 31392/ *4г. по описа на АДВ, образувано срещу ЕООД „ГЖ.Т.Ж.“ . На основание чл. 253 от ЗОПК имотът е бил възложен на И.Е.М.. Вещото лице е приложило копие от н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № *, т. *, рег. № *, дело № */ 16. *. 20*г. на нотариус № 0* с действие ВРС, по силата на който И.Е.М. е продал горния имот на П.Г.Ц. и Д.Д.Г.. Липсват доказателства как имотът е бил придобит в собственост от М.Р.Р. и Ю. М. Р..

От заключението на вещото лице по назначената съдебно автотехнически експертиза /л. 1305 – л. 1309, т. V/ се установява пазарната стойност на МПС, придобити, съответно отчуждени от ответниците Д.. По отношение на л. а. м. „Мерцедес 600” с ДК№ ***, с рама № *** и двигател № ***, вещото лице е дало заключение, че към датата на неговото придобиване – 15. *. *0г., МПС е било на стойност 64 700лв., съответно към датата на изготвяне на заключението – в размер на 4 600лв. Л. а. м. „Фолксваген Корадо” с рег. № *, с рама № * и двигател № *, е с пазарна стойност към датата на неговото придобиване – 24. *. 1999г. – * 800лв., която е и стойността към датата на неговото отчуждаване 29. *. 1999г. По отношение на л. а. м. „Ауди 80” с рег. № *, с рама № ** и двигател № *, към датата на придобиването му – 18. *. 1999г. автомобилът е бил с пазарна стойност в размер на 3 890лв., а към 30. *. 1999г. – датата на неговото отчуждаване – в размер на 3 620лв. Л. а. м. „Мерцедес С 320 ЦДИ” с ДК№ * * КР, с рама № *  и двигател № *, е бил придобит на 19. 03. 20*г. и справедливата му пазарна стойност към този момент е възлизала на * 000лв. Към датата на отчуждаването му – 16. 05. 20*г. – в размер на 22 300лв. Придобитият от ответницата Д. на *. 05. 20*г. л. а. м. „Нисан Патрол” с ДК№ *, с рама № * и двигател № *, е имал справедлива пазарна стойност към този момент в размер на 6 950лв., а към датата на неговото отчуждаване - 22. 08. 20*г., тя е била в размер на 6 700лв.

Съдът е назначил съдебно – счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че за периода 01. *. 1993г. – 30. 06. 2013г. вкл., размерът на разходите, сторени от В.М.Д., Д.А.Д. /за нея проверката е извършена от 25. 03. *9г., когато е сключен бракът и с ответника Д./, както и ответниците В. и В. В. М. за придобиване на недвижими имоти, определени съобразно пазарната им стойност към датата на придобиване, определена от вещото лице по назначената СТЕ, е в размер на *2 *0лв., т. е. 1 466. 46 МРЗ. Съответно разходите за придобиване на МПС, определени съобразно пазарната им стойност към датата на придобиване от вещото лице по САТЕ за същия период, е в размер на *8 340лв., съответстващи на 1 150 МРЗ. Вещото лице е дало заключение и разходите, сторени от ответника Д. за придобиване на дружествени дялове за същия период, в размер на 43 750лв. /таблица 3/, които се изчисляват на 3*. * МРЗ. С оглед горното, съдът счита, че разходите на ответниците за периода 1993г. – 2013г. вкл. възлизат в обща размер на 294 440 лв., съответстващи на 3 000. 87 МРЗ. Вещото лице е дало заключение за издръжката на домакинството на ответника Д. за същия период, съобразен с броя лица в домакинството в отделните периоди, в общ размер на 2 *8 *3. 18лв., т. е. 9*. 82 МРЗ. В тази връзка съдът не възприема становището на ответниците Д., че за установяване разходите за издръжка следва да се вземат предвид всички реално извършено от ответниците разходи, а не данните от Националния статистически институт, а също и че не може да се приема за установен броя на членовете на домакинството и възможността те да живеят съвместно само въз основа на адресната им регистрация на един и същ адрес. Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, всяка от страните носи тежестта да докаже своите твърдения и възражения. В тази връзка ищцовата страна твърди в мотивираното си искане, съответно ангажира доказателства посредством заключението по ССЕ, че сторените от ответниците Д. разходи за издръжка следва да бъдат определени по данни от НСИ.  В тежест на ответниците би било не само да релевират възражения против този метод, но и да представят доказателства относно действително сторените от тях разходи по издръжка, същевременно да изложат твърдения и представят доказателства, че ответниците М. не са живели в едно домакинство със своя баща, а от *9г. – и с Д.Д. и роденото от нея в последствие дете. Липсата на такива мотивира съда да приеме като обективно заключението на вещото лице по ССЕ в тази насока, което е индивидуализирано по години и стойности в таблица 5. По отношение на приходите, вещото лице е дало заключение относно декларираните от ответника Д. за *7г., *8г. и *9г. доходи от трудови правоотношения, възлизащи в общ размер на 3 209. 99лв. През *1г. В.Д. е подал годишна данъчна декларация, в която е декларирал проход от дейност като физическо лице в размер на 1 055лв., представляващи 13. * МРЗ. По този начин общия размер на приходите на ответника Д. за проверявания период са били в размер на 4 264. 99лв., т. е. 29 . 43 МРЗ. Вещото лице е съобразило, също така, доходите, които последният е получил от продажбата на недвижими имоти, МПС и дружествени дялове, без значение от способа и средствата за тяхното придобиване, в общ размер на *7 820лв., или 1 095. * МРЗ /таблици 8, 9 и */. Вещото лице е проследило движението по банковите сметки на В.М.Д. и семейството му, като в таблица 13 са систематизирани общо приходите и разходите, представляващи общо 8 431. 56лв./99. 05 МРЗ/, съответно 572. 28лв. /2. 966 МРЗ/. Вещото лице е направило съпоставка между приходите и разходите на ответника Д. и неговото семейство, като е дало заключение, че общият размер на приходите за проверявания период възлиза на 12 696. 55лв., т. е. 128. 47 МРЗ, като размерът на разходите е в размер на 2  754 2*. 36лв., равняващи на 3 971. 80 МРЗ. По този начин вещото лице е дало заключение, че между приходите и разходите на ответниците е налице отрицателна разлика в размер на 2 7* 538. 81лв., представляващи 3 *3. 32 МРЗ. Експертът е изготвил и втори вариант на своето заключение, в което като приходи от страна на ответника е включил не само приходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, но и от продажбите на активи /недвижими имоти, МПС и дружествени дялове/, като по този начин разликата между разходите и приходите на ответниците е в размер на 2 *3 728. 81лв., представляващи 2 747. 47 МРЗ.

Предявените от КОНПИ против В.М.Д., против него и съпругата му Д.А.Д. искове с правно основание чл. 4, вр. чл. * от ЗОПДИППД /приложими в настоящия процес са правилата на отменения с ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.*.2012 г. ЗОПДИППД, съобразно § 5 от ПЗР на ЗОНПИ/, са процесуално допустими. Допустима е и претенцията за отнемане в полза на Държавата и на основание чл. 9, вр. чл. 4 ал. 1  от ЗОПДИППД /отм./, на имуществото, придобито безвъзмездно от В.В.М. и В.В.М., дъщеря на първия ответник. Страните са легитимирани да участват в процеса, мотивираното искане е редовно заявено, следователно предявените с него искове по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

Вън от горното, съдът намира следното:

КОНПИ е предявила против В.М.Д. искове да отнемане наличностите по следните банкови сметки: в лева с IBAN *** „***” АД, открита на 27. 08. *1г.; с IBAN *** „***” АД, филиал В. – Ч.М., разкрита на 06. 06. *3г. и по банковата му сметка с IBAN *** „***” АД, филиал В. – Ч.М., разкрита на 06. 06. *3г. КОНПИ също така е предявил искове против Д.А.Д. за отнемане на наличностите по следните банкови сметки, на които е титуляр: по разплащателна сметка в евро с IBAN *** „***” АД, финансов център В., открита на 28. *. 20*г.; по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „***” АД, ФЦ Център В., открита на 28.*.20*г., и по картова банкова сметка *** „ВИЗА” с IBAN *** „***/” ЕАД, открита на 25.04.2012г. Тези искове за отнемане наличностите в банковите сметки на ответниците са принципно процесуално допустими, но при уточняване претенциите се установява, че по тях не е налице парична наличност. При това положение исковете са лишени от предмет, поради което съдът намира, че производството по тях следва да бъде прекратено.

Относно основателността на така заявените искове, Окръжният съд намира следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, по реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3 и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано пряко или косвено с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. Престъплението, за което е бил осъден ответникът В.М.Д. е обхванато от разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 17 от ЗОПДИППД /отм./. Тук следва да се отбележи, че престъплението по чл. 255 от НК се извършва с користна цел и е резултатно, като резултатът е кумулирането на парични средства от невнасянето им като данъци към държавния бюджет. Паричните суми, предмет на престъпните посегателства, са квалифирани като големи и особено големи размери по отношение именно МРЗ за страната към този момент. От друга страна, следва да се посочи, че В.М.Д. е извършвал и други престъпления от посочения вид, които, макар и да не са посочени в мотивираното искане,  Като последица от  Съобразно Тълкувателно решение № 7 от 30.06.20* г. на ВКС по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГК, необходимо е да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3 ал. 1 от ЗОПДИПД /отм./ и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД /отм/. В тази връзка е и Рамковото решение *5/212/ПВР на Съвета от 24 февруари *5 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления. В нормата на  чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ законодателят е визирал презумпция, а именно липсата на законен източник на доходи, която е оборима, следователно тежестта от оборването и се носи от лицето, реализирало престъпната дейност, чието имущество ще подлежи на отнемане, то трябва да ангажира доказателства, че придобитото имущество не е свързано с престъпната дейност, както и че са налице достатъчно законни доходи. Тъй като в ЗОПДИППД /отм./ няма дефиниция на „законен източник”, то „законността” на всеки един източник на доходи следва да бъде преценявана конкретно. В процесния случай законни източници на доходи на ответника В.М.Д. и неговата съпруга Д.А.М. са в размер на 29 . 43 МРЗ, придобити от трудови и приравнени на тях правоотношения. Съдът намира, че в рамките на приходите, придобити от ответниците, следва да бъдат включени и тези от продажба на активи, тъй като, независимо от произхода на средствата за придобиването им, при отчуждаването им в патримониума на ответниците постъпват парични средства. В този случай в тяхна тежест е да установено, че средствата от законни източници са били конкретно вложени в придобиването на част от процесното имущество.

Искът с правно основание чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД е за реално отнемане на налични към момента на предявяване на иска в патримониума на ответника облаги от извършени престъпления, ако те са на значителна стойност по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./, а именно в размер над 60 000лв. Съпоставянето на паричния еквивалент на придобитото имущество към паричната равностойност на брой минимални работни заплати за страната през съответния период на придобиване е обективен критерий за определяне на стойността на имуществото, чието отнемане се иска. Критерият за значителност се отнася до придобитото имущество през процесния период като цяло, стойността е сборна, но е реалната пазарна към момента на придобиване на процесния актив и се установява с помощта на експертни заключения. Следователно е ирелевантно, че предмет на исковете по чл. 4 от ЗОПДИППД /отм./ са вещи – имоти и МПС, чиято самостоятелна стойност е по – ниска от 60 000лв., след като сборът на цялото придобито от ответниците Тончеви имущество изпълнява критерия за значителност, а това обстоятелство се установява от назначената от съда ССЕ. Разликата между техните приходи и разходи е в размер на - 2 747. 47 МРЗ, т. е. с този размер техните разходи надвишават приходите им. Следователно е изпълнен и критерият за „значителност” по смисъла на чл. § 1 т. 2 от ЗОПДИППД /отм./ за придобитото от ответниците имущество.

І. По предявените против В.М.Д. искове с правно основание чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./:

 1. за отнемане в полза на държавата на л. а. м. „Мерцедес 600” с ДК№ ***, с рама № *** и двигател № ***, закупен с договор за покупко – продажба от 15. *. *0г. Ответникът е придобил собствеността върху процесния автомобил в рамките на периода на престъпната му дейност, която, както беше посочено по – горе, е била източник на материални блага за ответника. Към този момент той не е реазилирал приходи от законни източници, следователно съдът счита, че е налице косвена връзка между престъпната му дейност и закупуването на процесното имущество. Единствената възможност за плащане покупната цена на въпросния автомобил от страна на В.Д. е да използва средствата, реализирани от престъпната му дейност, поради което съдът счита, че е налице разумно обосновано предположение за това. В договора за закупуване на автомобила е посочено, че цената му е в размер на 2 *0лв. Държавата, като трето по сделката лице, не е обвързана със стойността, посочена в договора. В тази връзка съдът счита, че следва да възприеме заключението на вещото лице по назначената САТЕ, че пазарната стойност на автомобила към момента на неговото придобиване е в размер на  64 700лв. В мотивираното си искане ищецът е посочил, че стойността на МПС е била в размер на 70 000лв., поради което за разликата от 5 300лв., над посочения от съда размер но 64 700лв. до предявения от ищеца, искът следва да бъде отхвърлен.

2. Ищецът е предявил против В.М.Д. претенция за отнемане на сумата от 3. 40 евро, чиято левова равностойност възлиза на 6. 65 лв.,  наличност по разплащателна сметка в евро с IBAN *** „***” АД, финансов център В., чийто титуляр е В.М.Д.. Съдът намира ищцовата претенция за неоснователна, тъй като банковата сметка е открита на 02. 02. *7г., в период от около седем години след извършване на престъпленията по чл. 255 и чл. 257 от НК. За да подлежи на отнемане имуществото по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./, следва да бъде установена връзка /без значение пряка или косвена, но връзка все пак трябва да има/ между престъплението, извършено от ответника и попадащо в някоя от хипотезите на чл. 3 от с. з. Липсата на законни източници на доходи към момента на придобиване на имуществото, претендирано за отнемане, не съставлява презумпция, че това имущество е във връзка с престъпната дейност на ответника. В настоящия случай от момента на извършване на деянието, респ. реализиране на престъпния резултат, е изтекъл значителен период от време и поради липса на доказателства, ангажирани от страна на ищеца, че въпросната сума по банковата сметка на ответника се намира в пряка или косвена връзка с извършената от него престъпна дейност, то съдът намира, че тази претенция подлежи на отхвърляне. По отношение на останалите претенции за отнемане на нулева наличност по сметките на ответника, както беше посочено по – горе, производството следва да бъде прекратено.

3. КОНПИ е предявила против В.М.Д. искове за отнемане в полза на държавата на следните парични суми:

- в размер на 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по * лв. всеки от капитала на „В.А.” ЕООД с ЕИК ***, чийто едноличен собственик на капитала и управител е ответника В.М.Д..;

- в размер на 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по * лв. всеки от капитала на „Т.А.” ЕООД с ЕИК ***, чийто едноличен собственик на капитала е „В.А.” ЕООД и управител ответника Д.;  

- в размер на 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по * лв. всеки от капитала на „А.” ЕООД с ЕИК ***, чийто едноличен собственик на капитала е „В.А.” ЕООД и управител В.М.Д.. Според ищеца дружеството е било регистрирано както ООД, като с договор за покупко – продажба та 18. *. 20*г. съдружниците продават своите дялове на „В.А.” ЕООД, чийто собственик на капитала и управител е ответникът Д..

Така заявените претенции Окръжният съд намира за неоснователни, предвид следното:

Ищецът е представил доказателства, че, макар „В.А.“ ЕООД да е било регистрирано през 1995г. с решение по ф. д. № 6888/ 1995г. по описа на ПОС, ответникът В.М.Д. е закупил 500 дружествени дяла по *лв. всеки от техния собственик В.Х.М. на 08. 03. *4г. Ищецът е представил също така доказателства, че скоро след горната сделка – на 20. 04. *4г., „В.А.“ ЕООД, съдружник в „Т.А.“ ООД, е закупил 125 дяла по *лв. всеки от неговия капитал от съдружника „А.“ ЕООД гр. П.. По този начин е станал едноличен собственик на капитала на „Т.А.“, което е придобило организационната форма ЕООД.

По отношение на тези две сделки за закупуване на дружествени дялове, от момента на извършване на престъпната дейност на ответника през *0г. до момента на закупуване на дружествените дялове е изминал период от около 4 години и ищецът не е установил наличието на връзка, пряка или косвена, между престъпленията, за които ответникът е бил осъден, и въпросното придобиване на дружествени дялове. Както беше посочено по – горе, простото твърдение, че дяловете са били заплатени от ответника със средства, които не произхождали от законен източник, не налагат за безспорно да се приеме, че са закупени със средства, произхождащи от престъпната дейност на ответника. „При тълкуване на ЗОПДИППД следва да се изхожда от това, че същият урежда отнемане на имущество като принуда, поради което възникват неблагоприятни последици в имуществената сфера. За субектите на тази принуда искът по  чл. 28 ЗОПДИППД е със санкционен ефект. Поради това нормите на закона не могат да се тълкуват разширително, а трябва да се прилагат стриктно. Липсата на законен източник за придобиване на имущество не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона.“ – в тази връзка постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 328 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 271/20* г., IV г. о/. Тук следва да се отбележи, че съдът не възприема становището, изразено от ищцовата страна, че след осъждането по НОХД № *6/ *5г. по описа на ОС гр. В., ищецът е осъществявал и други престъпления, попадащи в хипотезите на чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./. Действително са представени справки относно предходната и последващата съдимост на В.М.Д., но в мотивираното си искане, а и по реда на чл. *3 ал. 1 от ГПК в първото по делото заседание КОНПИ не е твърдял, че имуществото, което претендира да бъде отнето, е придобито от ответника Д. в резултат на цялостната му престъпна дейност, включително и по други осъждания.

Ищецът настоява също така да бъде отнета сумата от 5 000лв., която ответникът В.М.Д. бил заплатил за закупуване дружествените дялове от съдружниците в „А.“ ООД. От приложените по делото доказателства става ясно, че „В.А.“ ЕООД е станало съдружник, притежаващ 50 дружествени дяла, на 01. *. 20*г. Договорът, сключен между съдружниците В.П.К. и Д.С.С. и „В.А.“ ЕООД като приобретател на общо 50 дяла по *лв. на двамата съдружници, е сключен на 18. *. 20*г. Периодът от извършване на престъпната дейност до тези сделки е достатъчно голям  - около * години, а ищецът не е установил, че придобитите в резултат на престъпната дейност парични средства са били вложени в закупуване на дружествените дялове, поради което съдът не установява връзка – нито пряка, нито косвена, между извършените от В.М.Д. престъпления. Както беше посочено и по – горе, простото установяване, че ответникът не е разполагал със средства от законен източник към момента на тези сделки, не установява, че те се намират в пряка или косвена връзка с престъпната му дейност.

Освен изложените съображения, съдът намира, предявените против В.М.Д. искове с правно основание чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, за отнемане на паричната равностойност на дружествените дялове, по начало е неоснователен. Разпоредбата на чл. 6 от ЗОПДИППД / отм./ предвижда изрично, че  при условията и по реда, определени в този закон, се отнема в полза на държавата и имуществото, придобито от престъпна дейност, което е включено в имуществото на юридическо лице, контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго физическо или юридическо лице, като имуществото подлежи на отнемане и в случаите на правоприемство на съответното юридическо лице. В тази връзка съдът счита, че за да постигне целения резултат – да отнеме равностойността на капитала на търговските дружества, контролирани от ответника Д., ищецът е следвало да предяви претенция с правно основание чл. 6 от ЗОПДПИПД /отм./, като предявената от него такава по чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД е неоснователна дори само на това основание.

Най – сетне настоящия състав на Окръжния съд счита, че предявените от КОНПИ претенции са неоснователни, предвид следното: установено е по делото, че ответникът Д. се е разпоредил с дружествените дялове във „В.А.“ ЕООД. Процесуалният представител на ответника Д. е представил договор за продажба на дружествени дялове /л. 1366, т. V/ от 21. 02. 2012г., с които В.М.Д. е продал изцяло собствените си дялове от „В.А.“ ЕООД, което притежава и собствеността върху капитала на „Т.А.“ ЕООД и „А.“ ЕООД. Този договор, с нотариална заверка на подписите в съгласие с чл. 129 ал. 2 от ТЗ, не е бил оспорен от ищцовата страна към момента на представянето му от ответника. Действително, в Търговския регистър не е извършено вписване на промяната по партидата на дружеството, но съдът счита, че за разлика от разпоредбите на чл. *0 ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, които предвиждат конститутивно действие за вписванията относно решенията за изменение и допълнение на дружествения договор и прекратяване на дружеството, както и за увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор, нормата на чл. 129 ал. 2 от ТЗ предвижда вписването в Търговския регистър на прехвърлянето на дружествени дялове да има единствено оповестително и защитно действие.Прехвърлянето на дружествен дял е сложен юридически факт. При прехвърлянето на дела на лице, което е в членствени правоотношения в съответното ООД, е необходимо волеизявление на съдружника за прехвърляне на дружествения му дял, което означава и доброволното прекратяване на членството му, както и съгласието на друг съдружник за придобиване на този дял. Съгласието на дружеството не се изисква. Транслативният ефект на договора за прехвърляне на дружествен дял настъпва в момента на постигане на съгласието. От този момент се прекратява и членството на прехвърлителя, поради освобождаване на притежаваните от него дялове. Промяната в размера на дяловете на отделните съдружници не е сред обстоятелствата, подлежащи на вписване.“ - Решение № 8* от 28.02.*6 г. на ВКС по т. д. № 159/*5 г., II т. о. След като ответникът В.М.Д. се е разпоредил със собствените си дружествени дялове в капитала на „В.А.“ ЕООД, то същите са станали собственост на трето лице. Без значение в случая е, според съда, че са били налице други обстоятелства, които е било необходимо да бъдат вписани в Търговския регистър /напр. за изменение на дружествения договор или за вписване на нов управител/. Във вътрешните отношения между страните по договора за продажба на дружествени дялове прехвърлителният ефект е настъпил с подписването на договора. По този начин ответникът Д. се е лишил от притежаването на дялове във „В.А.“ ЕООД, както в собствеността на последното в капитала на „Т.А.“ ЕООД и „А.“ ЕООД. Тъй като ЗОПДИППД /отм./ представлява санкционен по естеството си закон и неговите разпоредби не могат да бъдат тълкувани разширително, то ищецът не може да бъде възприет като трето добросъвестно лице по отношение на дружествата, посочени по – горе.

Предвид всички изложени съображения Окръжният съд намира претенциите на КОНПИ, предявени против В.М.Д. за отнемане на паричните суми, представляващи левовата равностойност на дружествените дялове от капитала на „В.А.” ЕООД, „Т.А.“ ЕООД и „А.“ ЕООД, са неоснователни.

По отношение исковете, посочени като т. *, производството по делото е прекратено с определение поради оттеглянето им от страна на ищеца.

*І. По предявени против Д.А.Д., за отнемане парични суми, представляващи наличности по банковите и сметки:

- по разплащателна сметка в евро с IBAN *** „***” АД, финансов център В., открита на 28. *. 20*г.;

- по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „***” АД, ФЦ Център В., открита на 28.*.20*г.;

- по картова банков сметка в лева  по издадена дебтна карта „ВИЗА” с IBAN *** „***/” ЕАД, открита на 25.04.2012г.

Както съдът е посочил по – горе, от доказателствата по делото става ясно, че по тези сметки няма налични парични суми, които да бъдат отнети в полза на държавата. Тъй като се касае за парични суми, не може да бъде присъдена и тяхната равностойност. Исковете са лишени от предмет, поради което производството по тях следва да бъде прекратено.

*. По предявените против В.М.Д. с правно основание чл. 4 ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, за отнемане в полза на държавата на следните парични суми:

1. в размер на * 021. 91лв., получена от продажбата, обективирана в н. а. № *, т. *, рег. № *, дело № */ 15. 12. *0г. на нотариус № * с район на действие ВРС, на недвижим имот, находящ се в гр. В., ж. к. „М.” бл. *, вх. *, ет. *, представляващ апартамент № * с площ от 49. 21 кв. м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша и сервизни помещения, ведно с прилежащото избено помещение № * с полезна площ от 8. 60 кв. м., както и 2. *99% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, попадащо в І микрорайон по плана на града.

Така заявената претенция съдът намира за основателна, независимо от обстоятелството, че процесният имот е бил придобит от ответника Д. преди периода на престъпна дейност, за която е бил осъден по НОХД № *6/ *5г. по описа на ВОС. Моментът на придобиването /07. 12. 1999г./ е само няколко месеца преди престъпната дейност, към този момент ответникът не е разполагал с доходи, придобити от законни източници, а предвид датата на отчуждаване на имота – на 15. 12. *0г., то съдът счита, че е налице косвена връзка между престъпната дейност на В.М.Д. и придобиването на процесното имущество. Тази връзка се основава на възможността едно имущество да бъде трансформирано в друго, като след сключената отчуждителна сделка получената сума да е с произход –платена продажна цена. В нотариалните актове за придобиването и за продажбата на имота са посочени цени от 18 627. 40лв., съответно 19 3*. 20лв. В исковата молба ищецът настоява да бъде отнета паричната равностойност на имота, поради обстоятелството, че той вече не се намира в патримониума на ответника, като сочи, че справедливата пазарна стойност на имота към момента на неговото отчуждаване е в размер на * 021. 91лв., която парична сума именно настоява да бъде отнета. От заключението на вещото лице по назначената от съда СТЕ се установява, че пазарната стойност на апартамента към 15. 12. *0г. възлиза в размер на 17 000лв., която именно сума, според съда, следва да бъде отнета в полза на държавата, като за разликата от 6 021. 91лв., над посочения от съда размер до предявения от ищеца такъв от * 021. 91лв., исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

2. Ищецът е предявил против ответника Д. претенция за  отнемане в полза на държавата на сумата от 27 854. 60лв., получена от продажбата, обективирана в н. а. № *2, т. *, рег. № *, дело № */ 04. 07. *0г. на нотариус № * с район на действие ВРС, на недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „П. Р.” /бивша ул. „А.Х.”/ бл. *, вх. *, ет. *, представляващ апартамент № *със застроена площ от 59. 54 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, баня – тоалет, дрешник, два балкона и изба, ведно с 0. 5919% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Имотът е бил придобит от ответника на *. 03. *0г. в рамките на периода на престъпната дейност, за която е бил признат за виновен по НОХД № *6/ *5г. на ВОС. Към този момент единствените негови доходи са произтичали от престъпната дейност, а такива от законни източници не са били получавани. Имайки предвид, че имотът е бил отчужден от ответника на 04. 07. *0г., т. е. в период от няколко месеца от придобиването му, то възниква разумно съмнение, че с тези две сделки е била извършена трансформация на средствата, придобити от престъпната дейност, след отчуждителната сделка тези средства ще изглеждат като придобити от нея, а не от извършеното от В.Д. престъпление. В този смисъл съдът открива връзка между престъпната дейност на ответника и придобиването на процесното имущество, поради което същото следва да бъде отнето в полза на държавата. Фактът, че самият ответник се е разпоредил с него, налага и на основание чл. 4 ал.2  от ЗОПДИППД /отм./ в полза на държавата да бъде отнета неговата равностойност. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че тази равностойност възлиза на 27 854. 60лв. От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че към датата на неговото придобиване *. 03. *0г. справедливата му пазарна стойност е възлизала на 22 *лв., а към датата на отчуждаването му – 04. 07. *0г. - 22 400лв. Следователно подлежи на отнемане в полза на държавата сумата от 22 400лв., като разликата от 5 *4. 60лв. между установения от съда и предявения размер подлежи на отхвърляне.

3. сумата от 13 *лв., получена от продажбата на л. а. м. „Фолксваген Корадо” с рег. № *, с рама № * и двигател № *. Така заявената претенция съдът намира за основателна, независимо, че автомобилът е бил придобит от ответника Д. преди началото на престъпната дейност, за която е бил осъден по НОХД № *6/ *5г. на ВОС. Автомобилът е бил придобит на 24. *. 1999г. и отчужден на 29. *. 1999г.  Поради твърде голямата близост на момента на придобиването му с периода на престъпната дейност, обстоятелството, че към този момент ответникът Д. не е реализирал доходи, които да произхождат от законен източник и главно, поради факта, че между закупуването и отчуждаването на автомобила са налице 5 дни, което води на съмнение, че по този начин се търси трансформация на средства, придобити от престъпната дейност в такива, придобити от правна сделка, то съдът достига до извода, че съществува връзка между придобиването на въпросното имущество и престъпната дейност на ответника Д.. В тази връзка автомобилът би подлежал на отнемане в полза на държавата, а поради отчуждаването му, то на отнемане би подлежала неговата парична равностойност. Ищецът е посочил такава в размер на 13 *лв. пазарна стойност към момента на отчуждаване на МПС, но от заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че пазарната му стойност към 29. *. 1999г. възлиза на * 800лв., която именно сума следва да бъде отнета в полза на държавата. За разликата от 2 400лв., над посочения от съда до предявения от ищеца размер от 13 *лв. искът подлежи на отхвърляне.

4. КОНПИ е предявила против В.М.Д. иск за отнемане на сумата от 9 400лв., получена от продажбата на л. а. м. „Ауди 80” с рег. № *, с рама № ** и двигател № *. Така заявената претенция съдът намира за основателна, независимо, че автомобилът е бил придобит от ответника Д. преди началото на престъпната дейност, за която е бил осъден по НОХД № *6/ *5г. на ВОС. Автомобилът е бил придобит на 18. *. 1999г. и отчужден на 30. *. 1999г.  Поради твърде голямата близост на момента на придобиването му с периода на престъпната дейност, обстоятелството, че към този момент ответникът Д. не е реализирал доходи, които да произхождат от законен източник и главно, поради факта, че между закупуването и отчуждаването на автомобила са налице 5 дни, което води на съмнение, че по този начин се търси трансформация на средства, придобити от престъпната дейност в такива, придобити от правна сделка, то съдът достига до извода, че съществува връзка между придобиването на въпросното имущество и престъпната дейност на ответника Д.. В тази връзка автомобилът би подлежал на отнемане в полза на държавата, а поради отчуждаването му, то на отнемане би подлежала неговата парична равностойност. Ищецът е посочил такава в размер на 9 400лв. пазарна стойност към момента на отчуждаване на МПС, но от заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че пазарната му стойност към 30. *. 1999г. възлиза на 3 620лв., която именно сума следва да бъде отнета в полза на държавата. За разликата от 5 780лв., над посочения от съда до предявения от ищеца размер от 9 400лв. искът подлежи на отхвърляне.

5. По предявените от КОНПИ против В.М.Д. искове за отнемане на парични суми, представляващи равностойността на закупени от него дружествени дялове в различни търговски дружества, с които той в последствие се е разпоредил, съдът намира, че с оглед сходството в обстоятелствата по всяка една от претенциите, следва да ги обсъди общо.

Предявените искове са за отнемане на следните парични сми:

- сумата от 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по *лв. всеки от капитала на търговско дружество „Н.Г.” ЕООД с ЕИК **. От посочените в исковата молба твърдения става ясно, че дружеството е било регистрирано по ф. д. № *28/ *1г. на ВОС и едноличен собственик на неговия капитал в размер на 5 000лв. /500 дружествени дяла по *лв. всеки/ е бил Т.А. В., който от своя страна ги е продал на В.М.Д.. С решение от 12. 03. *2г. ответникът е прехвърлил дружествените дялове, равняващи на целия учредителен капитал на дружеството в полза на Г.Е.К..;

- сумата от 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 50 дружествени дяла от по *0лв. всеки от капитала на търговско дружество „ГЖ.Т.Ж.” ЕООД с ЕИК **. Ищецът е посочил, че търговецът е бил регистриран с решение по ф. д. № 17*/ *1г. на ВОС и негов управител е бил Т.Ж.Г., който е прехвърлил всичките си 50 дяла по *0лв. всеки, т. е. целия учредителен капитал на търговеца в полза на ответника В.Д.. С решение от 20. 08. *3г. последният е прехвърлил всички 50 дяла от капитала на К. В. Ж..;

- сумата от 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 50 дружествени дяла от по *0лв. всеки от капитала на търговско дружество „П.И.” ЕООД с ЕИК **, която сума е получена от продажбата им на 05. 07. *4г. Дружеството, с учредителен капитал от 5 000лв., включвало 50 дружествени дяла по *0лв. всеки, е било регистрирано с решение № 2*0/ *3г. на ВОС, като собственик на капитала и управител е бил вписан В.М.Д.. С решение от 05. 07. *4г. той е прехвърлил на Т.И. всички свои дялове.;

- сумата от 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 50 дружествени дяла от по *0лв. всеки от капитала на търговско дружество „Т.” ЕООД с ЕИК ***, която сума е получена от продажбата им на *. 07. *1г. Дружеството е било регистрирано във ВОС по ф. д. № 36996/ *1г, с дружествен капитал от 5 000лв. и едноличен собственик и управител Т. В.. С решение от 06. 02. *1г. е била вписана промяната в собствеността на капитала, тъй като всички дружествени дялове – 50 от по *0лв. всеки са били придобити от ответника Д.. В последствие, с решение от *. 07. *1г. последните са били прехвърлени в полза на Ю.Д..;

- сумата от 5 000лв., представляваща левовата равностойност на 50 дружествени дяла от по *0лв. всеки от капитала на търговско дружество „Т.А.” ЕООД с ЕИК **, която сума е получена от продажбата им на 16. 01. *2г. Дружеството е било регистрирано във ВОС по ф. д. № 1628/ *1г. с капитал от 5 000лв. и едноличен собственик И.С.Н.. С решение от 22. 06. *1г. дружествените дялове са били придобити от В.М.Д., а прехвърлени в полза на Ц.Г.Ц. с решение от 16. 01. *2г.

Така заявените претенции Окръжният съд намира за основателни, предвид следното:

Закупуването на дружествените дялове от въпросните дружества е била извършена от ответника Д. в рамките на периода на престъпна дейност, предмет на НОХД № *6/ *5г. на ВОС или в близък до този период. Той е придобил дружествените дялове от „Н.Г.“ ЕООД на 18. 06. *1г., от ЕООД „ГЖ.Т.Ж.“ – на 28. 02. *2г.; „П.И.” ЕООД е било регистрирано с едноличен собственик на капитала ответника Д. на 24. 07. *3г.; дружествените дялове на „Т.“ ЕООД е придобил на 06. 02. *1г., а на 22. 06. *1г. придобил дружествените дялове от капитала на ЕООД „Т.А.“. Независимо, че по отношение на „П.И.“ ЕООД регистрацията е извършена след периода на престъпната дейност, съдът намира, че тя представлява логична последица от извършените предходни. Видно е, че през кратки периоди от време ответникът е придобивал собствеността, респективно е бил вписван като управител на дружества, които са могли да участват в търговски сделки, облагаеми с ДДС, т. е. да служат като средство за извършване на престъпления, идентични с тези, за които е бил осъден ответника. Факт е, също така, че скоро след придобиването им ответникът се е разпореждал с дружествата, от което възниква обосновано съмнение, че съществуването на дружествата се намира в пряка връзка с престъпната деятелност на ответника. При това положение паричната равностойност на капитала на дружествата, с чиито дружествени дялове В.М.Д. се е разпоредил, следва да бъдат отнети в полза на държавата.

V. По предявените против Д.А.Д. и В.М.Д., с правно основание чл. 4 ал. 2 и чл. * от ЗОПДИППД /отм./, за отнемане в полза на държавата на следните парични суми:

- в размер на 16 800лв., получена от продажбата на л. а. м. „Мерцедес С 320 ЦДИ” с ДК№ * * КР, с рама № *  и двигател № *, придобит с договор за покупко – продажба от 19. 03. 20*г. и отчужден с договор за покупко - продажба от 13. 05. 20*г.;

- в размер на * *лв., получена от продажбата на л. а. м. „Нисан Патрол” с ДК№ *, с рама № * и двигател № *, придобит с договор за покупко – продажба от *. 05. 20*г. и отчужден с договор за покупко – продажба от 22. 08. 20*г.

Съдът намира и двете претенции за неоснователни. От момента на извършване на престъпната деятелност на ответника Д. до датата на придобиване на процесните МПС е изминал период от * години. От една страна, този период е твърде дълъг, за да съществува разумно съмнение за връзка между престъпната му дейност и придобиването на автомобилите. От друга страна ищецът не е представил доказателства за съществуването на каквато и да е връзка, пряка или косвена, между двете обстоятелства, освен твърденията, че към 20*г. В.М.Д. и съпругата му не са разполагали със законни източници на доходи. Както съдът посочи и по – горе, фактът на липсата на средства със законен произход, не обосновава връзката между престъпната дейност и придобиването на конкретно имущество.

*. По предявения против В.В.М., дъщеря на ответника В.М.Д., иск с правно основание чл. 4 ал. 1, вр. чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./:

Ищецът е заявил за отнемане в полза на държавата на недвижим имот, находящ се в гр. Ш., представляващ дворно място с неурегулирана повърхност от 1*0 кв. м., съставляващо ПИ № *8 по плана на гр. Ш., за който по регулационния план на града е отреден УПИ Х* – *8 в кв. * с площ от 900 кв. м., в който собственикът участва с *0 кв. м., ведно с изградената върху същото къща за живеене.

Така заявената претенция съдът намира за неоснователна, предвид следното:

Твърдения на ищеца се основават на сделка, обективирана в н. а. № *, т. *, рег. № *, дело № */ 27. 09. *1г. на нотариус  с рег. № *, с район на действие ВРС, по силата на която ответницата В.В.М., чрез своя баща и законен представител В.Д.М., е придобила правото  на собственост върху следния недвижим имот: жилище - апартамент № *, находящ се в ж. к. „В.В.” * микрорайон, вх. *, ет. *, състоящ се от входно антре, три стаи, кухня – трапезария, килер, баня – тоалет и два балкона, с площ от 85. 80 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 2. 68 кв. м. и с 0. 5037% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж. Съдът счита, че по силата на чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./ този недвижим имот би могъл да се претендира да се отнеме в полза на държавата, тъй като е придобит в рамките на периода на престъпната дейност на ответника Д., без нито той, нито дъщеря му В.М. да са разполагали с доходи, извън реализираните от престъпната му дейност, които да сочат на законен източник на средствата за придобиване на имота. Имотът, обаче, не съществува в патримониума на ответницата М., тъй като тя се е разпоредила с него, сключвайки договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в н. а. № * т. * рег. № * дело № */ 06. 03. *6г. на нотариус № *5 с район на действие гр. В., по силата на който е прехвърлила собствеността върху гореописания имот в полза на Д.П.И., а е придобила собствеността върху дворно място с неурегулирана повърхност от 1*0 кв. м., съставляващо ПИ № *по плана на гр. Ш., за който по регулационния план на града е отреден УПИ * – *в кв. * с площ от 900 кв. м., в който собственикът участва с *0 кв. м., ведно с изградената върху същото къща за живеене. При това положение пред ищеца стои единствената възможност да претендира паричната равностойност на имота, по правилото на чл. 4 ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./. Вместо това КОНПИ настоява в полза на държавата да бъде отнет имота, който ответницата М. е придобила по силата на договора за замяна. ЗОПДИППД /отм./ не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 70 от действащия сега ЗОПДНПИ, която позволява отнемане на преобразуваното имущество в случаите, когато незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло преобразувано в друго имущество, поради което ищцовата претенция е неоснователна.

*І. По предявената против В.В.М., син на ответника В.М.Д., претенциа с правно основание чл. 4 ал. 1, вр. чл. 9 от ЗОПДИППД /отм./:

Ищецът е претендирал в полза на държавата да бъде отнет недвижим имот, представляващ еднофамилна двуетажна сграда, находяща се в гр. Ш., ул. „В.” № 9, със застроена площ от 40. 20 кв. м. и РЗП от 82. 74 кв. м., ведно с отстъпено право на строеж върху поземлен имот № І в кв. *3 по плана на гр. Ш..

Така заявената претенция съдът намира неоснователна по съображенията, изложени в предходния параграф. Видно е от събраните по делото доказателства, че по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № *, т. *, рег. № *, дело № */ 03. 12. *1г. на нотариус с рег. № * с район на действие ВРС, ответникът В.М., чрез своята майка и законен представител Т.Е.З., е придобил правото на собственост върху жилище – апартамент № *, находящ се в гр. В., ул. „С.” № *, ет. *, състоящ се от входно антре, дневна, кухненски бокс, две спални, дрешник, баня, тоалет, перално помещение, вграден гардероб и две тераси, с площ от 81. 82 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение с площ от * кв. м., както и с 0. 9493% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж в кв. * на * микрорайон по плана гр. В.. Тъй като ответникът М. се е разпоредил с имота с договор за замяна, ищецът настоява да бъде отнета не равностойността на горния имот, с каквато правна възможност разполага съобразно чл. 4 ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, а настоява да бъде отнет новопридобития от В.М. имот, представляващ еднофамилна двуетажна сграда, находяща се в гр. Ш., ул. „В.” № *, със застроена площ от 40. 20 кв. м. и РЗП от 82. 74 кв. м., ведно с отстъпено право на строеж върху поземлен имот № * в кв. *по плана на гр. Ш.. Такава правна възможност ЗОПДИППД /отм./, за разлика от действащия ЗОПНПИ, не предоставя на ищеца, поради което искът е неоснователен.

По отношение на предявените от ищеца против ответниците В.В.М. и В.В.М. искове, с разрешението по тях и на основание чл. 30 ал. 3 от ЗОПДИППД /отм./ наложените по отношение на имотите обезпечителни мерки „възбрана“ следва да бъдат отменени.

Предвид всички изложени съображения се налага извода, че от ответника В.М.Д. следва да бъде отнето имущество на стойност *3 *0лв. До този размер следва да бъде уважено мотивираното искане като основателно и доказано. За разликата над този размер до предявения такъв в размер на 208 448. 51лв., както и частично против В.М.Д. и изцяло против ответниците Д.А.Д., В.В.М. и В.В.М., а именно в размер на 64 928. 51лв., мотивираното искане следва да бъде отхвърлено.

Тъй като по реда на чл. * ал. 1 т. 1 от ГПК Комисията – ищец е била освободена от заплащането на държавни такси, то за уважените претенции същите следва да бъдат възложени на ответника В.М.Д. на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, в размер на 5 740лв.

Съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК на ответника В.М.Д. следва да бъдат възложени сторените от ищцовата Комисия разноски, от които за експертизи и преписи от книжа е сума в размер на 6 315. 60лв., в които се включват разноски в размер на 1 480лв. и изплащане на юрисконсултско възнаграждение за един представител в размер на 4 8*. 60лв. Съдът счита, че внесения от страна на ищеца депозит в размер на 1 000лв. за особен представител не подлежи на възстановяване, а следва да бъде приспаднат от дължимото на особения представител възнаграждение за ответниците В.М.Д., Д.А.Д. и В.В.М. съобразно отхвърлената част от исковете, което е в общ размер на 3 *. 43лв. съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и което е съобразено с отхвърлената част на исковете.

Водим от горното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ имущество на стойност *3 *0лв. /сто четиридесет и три хиляди петстотин и двадесет лева/, от В.М.Д., с ЕГН **********, както следва:

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА л. а. м. „Мерцедес 600” с ДК№ ***, с рама № *** и двигател № ***, на стойност 64 700лв. /шестдесет и четири хиляди и седемстотин лева/, собственост на В.М.Д., с ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от посочения размер на предявения такъв от 70 000лв. /седемдесет хиляди лева/.

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА сумата от 17 000лв. /седемнадесет хиляди лева/, получена от В.М.Д., с ЕГН **********, от продажбата, обективирана в н. а. № *, т. *, рег. № *, дело № */ 15. 12. *0г. на нотариус № * с район на действие ВРС, на следния недвижим имот, находящ се в гр. В., ж. к. „М.” бл. *, вх. *, ет. *, представляващ апартамент № * с площ от 49. 21 кв. м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша и сервизни помещения, ведно с прилежащото избено помещение № * с полезна площ от 8. 60 кв. м., както и 2. *99% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, попадащо в І микрорайон по плана на града, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над посочения от съда размер до предявения такъв от * 021. 91лв. /двадесет и три хиляди и двадесет и един лева и деветдесет и една стотинки/.

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА сумата от 22 400лв. /двадесет и две хиляди и четиристотин лева/, получена от В.М.Д., с ЕГН **********, от продажбата, обективирана в н. а. № *2, т. *, рег. № *, дело № */ 04. 07. *0г. на нотариус № * с район на действие ВРС, на недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „П. Р.” /бивша ул. „А.Х.”/ бл. *, вх. *, ет. *, представляващ апартамент № *със застроена площ от 59. 54 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, баня – тоалет, дрешник, два балкона и изба, ведно с 0. 5919% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над посочения размер до предявения такъв от 27 854. 60лв. /двадесет и седем хиляди осемстотин петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/.

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА сумата от * 800лв. /десет хиляди и осемстотин лева/, получена от В.М.Д., с ЕГН **********, от продажбата на л. а. м. „Фолксваген Корадо” с рег. № *, с рама № * и двигател № *, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над посочения размер до предявения такъв от 13 *лв. /тринадесет хиляди и двеста лева/.

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА сумата от 3 620лв. /три хиляди шестстотин и двадесет лева,/ получена от В.М.Д., с ЕГН **********, от продажбата на л. а. м. „Ауди 80” с рег. № *, с рама № ** и двигател № *, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над посочения размер до предявения такъв в размер на 9 400лв. /девет хиляди и четиристотин лева/.

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА сумата от 25 000лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляващи левовата равностойност на дружествени дялове, придобити от В.М.Д., с ЕГН **********, и впоследствие отчуждени от него, от които:

- сумата от 5 000лв. /пет хиляди лева/, представляваща левовата равностойност на 500 дружествени дяла от по *лв. всеки от капитала на търговско дружество „Н.Г.” ЕООД с ЕИК **;

-  сумата от 5 000лв. /пет хиляди лева/, представляваща левовата равностойност на 50 дружествени дяла от по *0лв. всеки от капитала на търговско дружество „ГЖ.Т.Ж.” ЕООД с ЕИК **;

- сумата от 5 000лв. /пет хиляди лева/, представляваща левовата равностойност на 50 дружествени дяла от по *0лв. всеки от капитала на търговско дружество „П.И.” ЕООД с ЕИК **;

- сумата от 5 000лв /пет хиляди лева/, представляваща левовата равностойност на 50 дружествени дяла от по *0лв. всеки от капитала на търговско дружество „Т.” ЕООД с ЕИК ***;

- сумата от 5 000лв. /пет хиляди лева/, представляваща левовата равностойност на 50 дружествени дяла от по *0лв. всеки от капитала на търговско дружество „Т.А.” ЕООД с ЕИК **.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК ***, против В.М.Д., с ЕГН **********, на сумата от 3. 40 евро /три евро и четиридесет цента/, с левова равностойност от 6. 65лв. /шест лева и шестдесет и пет стотинки/, налична по разплащателна сметка в евро с IBAN *** „***” АД, финансов център В., открита на 02. 02. *7г. с титуляр В.М.Д..

ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК ***, против В.М.Д., с ЕГН **********, и Д.А.Д., с ЕГН **********, иск за отнемане в полза на държавата на парична сума в размер на 16 800лв., /шестнадесет хиляди и осемстотин лева/, получена от продажбата на л. а. м. „Мерцедес С 320 ЦДИ” с ДК№ * * КР, с рама № *  и двигател № *, придобит с договор за покупко – продажба от 19. 03. 20*г. и отчужден с договор за покупко - продажба от 13. 05. 20*г.;

ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК ***, против В.М.Д., с ЕГН **********, и Д.А.Д., с ЕГН **********, иск за отнемане в полза на държавата на парична сума в размер на * *лв. /четиринадесет хиляди и двеста лева/, получена от продажбата на л. а. м. „Нисан Патрол” с ДК№ *, с рама № * и двигател № *, придобит с договор за покупко – продажба от *. 05. 20*г. и отчужден с договор за покупко – продажба от 22. 08. 20*г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК ***, против В.В.М., с ЕГН **********, иск за отнемане в полза на държавата на недвижим имот, находящ се в гр. Ш., представляващ дворно място с неурегулирана повърхност от 1*0 кв. м., съставляващо ПИ № *8 по плана на гр. Ш., за който по регулационния план на града е отреден УПИ Х* – *8 в кв. * с площ от 900 кв. м., в който собственикът участва с *0 кв. м., ведно с изградената върху същото къща за живеене, с пазарна стойност 19 800лв. /деветнадесет хиляди и осемстотин лева/.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 30 ал. 3 от ЗОПДИППД /отм./, наложената обезпечителна мярка „Възбрана“ върху собствения на В.В.М., с ЕГН **********, недвижим имот, находящ се в гр. Ш., представляващ дворно място с неурегулирана повърхност от 1*0 кв. м., съставляващо ПИ № *8 по плана на гр. Ш., за който по регулационния план на града е отреден УПИ * – *в кв. * с площ от 900 кв. м., в който собственикът участва с *0 кв. м., ведно с изградената върху същото къща за живеене.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК ***, против В.В.М., с ЕГН **********, иск за отнемане в полза на държавата на недвижим имот, находящ се в гр. Ш., ул. „В.” № *, със застроена площ от 40. 20 кв. м. и РЗП от 82. 74 кв. м., ведно с отстъпено право на строеж върху поземлен имот № * в кв. *по плана на гр. Ш., с пазарна стойност 34 172лв. /тридесет и четири хиляди сто седемдесет и два лева/.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 30 ал. 3 от ЗОПДИППД /отм./, наложената обезпечителна мярка „Възбрана“ върху собствения на В.В.М., с ЕГН **********, недвижим имот, находящ се в гр. Ш., ул. „В.” № *, със застроена площ от 40. 20 кв. м. и РЗП от 82. 74 кв. м., ведно с отстъпено право на строеж върху поземлен имот № * в кв. *по плана на гр. Ш..

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК ***, против В.М.Д., с ЕГН **********, искове за отнемане в полза на държавата на наличностите в банковите сметки, както следва:

- по банкова сметка *** *** „***” АД, открита на 27. 08. *1г. с титуляр В.М.Д.;

- по банкова сметка *** *** „***” АД, филиал В. – Ч.М., разкрита на 06. 06. *3г. с титуляр В.М.Д.;

- по банкова сметка *** *** „***” АД, филиал В. – Ч.М., разкрита на 06. 06. *3г. с титуляр В.М.Д..

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК ***, против Д.А.Д., с ЕГН **********, искове за отнемане в полза на държавата на наличностите в банковите сметки, както следва:

- по разплащателна сметка в евро с IBAN *** „***” АД, финансов център В., открита на 28. *. 20*г., с титуляр Д.А.Д.;

- по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „***” АД, ФЦ Център В., открита на 28.*.20*г., с титуляр Д.А.Д.;

- по картова банков сметка в лева  по издадена дебтна карта „ВИЗА” с IBAN *** „***/” ЕАД, открита на 25.04.2012г., с титуляр Д.А.Д..

ОСЪЖДА В.М.Д., с ЕГН **********, да заплати държавна такса върху уважените против него искове в размер на 5 740лв. /пет хиляди седемстотин и четиридесет лева/.

ОСЪЖДА В.М.Д., с ЕГН **********, да заплати на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК ***, сумата от 6 315. 60лв. /шест хиляди триста и петнадесет лева и шестдесет стотинки/ съдебно – деловодни разноски.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК ***, да заплати в полза на Добричкия окръжен съд сума в размер на 2 *. 43 лв. /две хиляди петстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/, които, след внасянето им да бъдат изплатени на назначения от съда особен представител на ответниците В.М.Д., Д.А.Д. и В.В.М..

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. В..

 

 

                                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: