№ 31
гр. гр. Лом, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Р.а
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20221620200050 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2100075 от 07.01.2022 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана на „БИЛДИНГ“
ООД – гр. Монтана, ЕИК *********, в качеството му на работодател, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. /хиляда и петстотин
лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, за това, че при
извършена проверка на място на 15.09.2021 г. по спазване на трудовото
законодателство от Дирекция „Инспекция по труда“, в обект „Ремонт на
сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – с. Медковец, находящ се в с.
Медковец, ***, обект на „Билдинг“ ООД се констатира, че дружеството в
качеството си на работодател, представлявано от Д. Ив. Бр., е допуснало да
работи лицето *** с ЕГН ********** като работник - строителство, с работно
време от 09:00 ч. до 13:00 ч., преди да му предостави копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено в ТД на НАП.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останало
административнонаказаното дружество, за което в съдебно заседание се явява
1
адв. Нели Борисова от МАК. Същата моли съда да отмени издаденото НП.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален
представител – старши юрисконсулт Силвия Кръстева, взема становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Представя и
писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от
страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна:
На 15.09.2021 г. свидетелите Л.Р. и С.Ш. - инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка на място в обект
„Ремонт на сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – с. Медковец,
находящ се в с. Медковец, на ***. При проверката инспекторите
констатирали, че дружеството в качеството си на работодател, е допуснал да
работи на обекта лицето *** като „работник - строителство“ /разглобява части
от скеле/. Същият имал сключен трудов договор № 13/13.09.2021 г. При
последваща справка в регистъра на трудовите договори обаче се установило,
че трудовият договор на *** е регистриран след като е извършена проверката
на място, т.е. *** е престирал работна сила преди работодателят да му
предостави копие от Уведомлението за регистриран трудов договор по чл. 62,
ал. 3 КТ, заверено в ТД на НАП /проверката е извършена в 11:00 ч., а
уведомлението е създадено в 12:55 ч./. За извършените проверки е съставен
протокол с № ПР2134940 от 25.10.2021 г. На същата дата до управителя на
„БИЛДИНГ“ ООД е изпратена покана за съставяне на АУАН. На 03.12.2021 г.
в отсъствието на представител на дружеството - нарушител е съставен АУАН
№ 12-2100075 от св. Л.Р. в присъствието на свидетелите С.Ш. и М.П.. АУАН
е изпратен по пощата и получен на 07.12.2021 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН не е депозирано писмено възражение против акта и въз основа на него
наказващият орган издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от
КТ атакуваното НП - № 12-2100075 от 07.01.2022 г., с което за нарушение на
чл. 63, ал. 2 КТ наложил имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна, поради следните мотиви:
Съгласно чл. 63, ал. 1 КТ: „ Работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.“ Чл. 63, ал. 2 КТ, посочен като
нарушена разпоредба сочи, че „Работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по
ал. 1“. Чл. 62, ал. 3 КТ пък предвижда задължение за работодателя в 3-дневен
срок от сключване на трудовия договор да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Видно от всички събрани по делото доказателства, *** е започнал да
работи като „работниик-строител“ в съответствие със сключения между него
и „Билдинг“ ООД трудов договор, но без да му е предоставено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено в ТД на НАП. В тази насока са
както показанията на разпитаните свидетели /и служителите на Инспекция по
труда, и самия работник ***/, така и приложените с
административнонаказателната преписка писмени доказателства.
Действително, уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ е изпратено в ТД на НАП, но
едва впоследствие, като очевидно катализатор за това е била именно
извършената проверка. В жалбата срещу НП се изтъква, че по вина на
счетоводството справката до НАП е подадена по-късно. При съблюдаване
императивната разпоредба на чл. 63, ал. 2 КТ обаче, лицето, с което е сключен
трудов договор, не бива да бъде допускано от работодателя и не следва да
започва работа без да е получило екземпляр от договора и заверено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ. В случая обаче *** е започнал да престира
работна сила на 13.09.2021 г., веднага след сключване на трудовия договор,
без да е получил копие от уведомлението. Срокът от 3 дни, даден на
работодателя за да изпрати уведомлението в ТД на НАП действително е
спазен, но *** не е трябвало да започва да работи преди да му бъдат
предоставени както договора, така и копие от завереното уведомление. Ето
защо съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състав на нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ. Въпросната
разпоредба предвижда, че „Работодател, който наруши разпоредбите на чл.
3
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв....“. Жалбоподателят е
нарушил чл. 63, ал. 2 КТ, тъй като е допуснал да работи като строител ***
преди да му предостави преди това копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
КТ, заверено от ТД на НАП.
АНО правилно е преценил, че следва да бъде реализирана
административнонаказателна отговорност спрямо въпросното ООД.
Имуществената санкция е определена на 1500,00 лв., което е минималният
размер, предвиден в чл. 414, ал. 3 КТ и не може да се приеме за
несправедливо наказание. За съда не съществува възможност да го намалява
повече. Както правилно се отбелязва от ст. юрисконсулт Кръстева, не може
да се приложи института на „маловажен случай“, уреден в чл. 28 от ЗАНН,
тъй като се касае за бездействие от страна на работодателя и се създават
предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и
служителите. Неслучайно законодателят изрично е предвидил в нормата на
чл. 415в, ал. 2 КТ, че случаите по чл. 63, ал. 2 КТ не са маловажни. Ето защо
съдът намира, че правилно е наложена имуществена санкция в минималния
размер от 1500.00 лв.
С оглед на гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
3АНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-
2100075 от 07.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Монтана, с което на „БИЛДИНГ“ ООД – гр. Монтана, ЕИК *********, в
качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на
1500.00 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, за това, че е
допуснало в обект „Ремонт на сградата на Дирекция „Социално подпомагане“
– с. Медковец да работи лицето *** *** с ЕГН ********** като работник -
строителство, с работно време от 09:00 ч. до 13:00 ч., преди да му предостави
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено в ТД на НАП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „БИЛДИНГ“ ООД – гр.
Монтана, ЕИК ********* да плати на Дирекция „Инспекция на труда” - гр.
Монтана разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.
/осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ
от АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията,
предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
изготвянето му.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5