Решение по дело №16903/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261507
Дата: 3 декември 2020 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20195330116903
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261507                                    Година 03.12.2020                            Град  ПЛОВДИВ

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                             ХIII граждански състав      На пети ноември                                                               две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 16903 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК……….., седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ю…. Д.Н., против А.Т.Ш. ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, на следните суми, както следва:

1.            главница в размер на 1 114,83 лв., представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.09.2018 г.

2.            обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2017 г. - 23.05.2019 г. в размер на 134,67 лв.

3.            законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - … до пълното изплащане на задължението, както и

4.            направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК в общ размер от 75,00 лв.

5.            деловодните разноски по настоящото производство, вкл. платените държавни такси и депозити за вещи лица, както и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК

С исковата си молба ищецът твърди, че „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), било единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявало при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството, www.evn.bg ) влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

По силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди (ОУ), „ЕВН България Топлофикация" ЕАД било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

По силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответника А.Т.Ш., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П, бул. „Б.." № …, ет…, ап…., има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата.

            Твърди, че в изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, ответното дружество е доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия - „Б" ООД, е разпределил за имота на ответника топлинна енергия за отопление, топлинна енергия за битово - гореща вода и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща стойност 1 249,50 лв., включваща главница в размер на 1 114,83 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.09.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2017 г. - 22.05.2019 г., в размер на 134,67 лв.

            Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия, била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ), като доставеното в процесния имот количество топлинна енергия се отчитало от служители на търговецът, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия, в началото и края на всеки отоплителен сезон, по показанията на монтираните в имота водомер за БГВ и апартаментен топломер.

            Твърди, че за събиране на посочените по-горе суми, на депозирали пред Районен съд - гр. Пловдив, Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № .., по описа на Със Заявлението, освен цитираните по- горе суми, претендирали ответника да бъде осъден да им заплати и законната лихва върху главницата, считано от както и сумата от 75 лв., представляваща деловодни разноски, а именно платената държавна такса в размер на 25 лв., по чл. 12 от ТДТКССПГПК, както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В определения от съда срок не било постъпило възражения от длъжника, но тъй като същият е бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът им е указал, съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, когато Заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което ответното дружество е подало искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ А.Т.Ш., чрез назначения му о.. п.. Ш. Б.. с отговора на исковата молба заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни и ги оспорва по основание и по размер.

Твърди, че оспорва исковете като недопустими, заведени срещу ненадлежен ответник, поради което производството по делото следва да се прекрати, тъй като счита, че в случая не съществувало право на иск срещу А.Т.Ш..

Твърди, че не били представени  доказателства за това, че ответника е собственик на топлоснабдения имот. Ето защо счита, че исковите претенциите са насочени срещу ненадлежна страна и същите са процесуално недопустими, поради което съдът следва да ги остави без разглеждане и прекрати производството по делото.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме исковете за допустими оспорва твърденията на ищеца, както и предявените от него искове за плащане на посочените суми като неоснователни и недоказани, както по основание така и по размер.Аргументите му за това били следните:

На първо място оспорва, че ответника е задължена страна. Счита, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете.

           

Твърди, че не било установено към кой момент партидата на имота е открита на името на ответника, доколкото до този момент отговорността за задълженията за топлинна енергия се носи от евентуалния предишен собственик и/или ползвател.

Също така по делото не били ангажирани достатъчно основателни доказателства, че е изпаднал в забава във връзка с твърдените задължения. Оспорва, че ответника е изпаднал в забава, доколкото не е бил уведомен от ищцовото дружество за размера на задълженията си.

Оспорва, да са били сключвани договори с фирма за дялово разпределение, която да разпределя постъпилата топлинна енергия до отделните абонати в етажната собственост.

На следващо място оспорва начина на извършване на начисляването на топлинната енергия, считайки че е в нарушение на Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия. Намира, че начинът на калкулиране на топлинната енергия е бил в нарушение на изискванията на чл.13 от Директива на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги 2006/32/ЕО.

Абсолютно значима била необходимостта електромерите да са преминали всички законови проверки. Тя била обусловена от това, че метрологичният контрол съставлява гаранция за това, че средството за измерване измерва вярно доставяното количество топлинна енергия, което е от основно значение за последващото му разпределение по имоти и за вярното определяне на топлинната енергия, която трябва да се плати от потребителя.

Не на последно място, счита че енергията е движима вещ и като такава, продажбата й се подчинява на общите правила за продажба, поради което се дължи заплащане па действително /реално/ консумирано количество енергия. В този смисъл е разпоредбата на чл.13 от Директива № 32 от 05.04.2006г. на Европейския парламент и па Съвета на Европа. Възразява, че в настоящия случай няма никаква информация за това какво е действителното време на ползване на топлоенергия от ответника.

Възразява, че няма никакви доказателства, че топломерите в жилището някога са били реално отчитани от служители на дружеството, няма данни да са извършвани периодични проверки относно изправността на топлоизмервателните уреди в жилището, което е задължение на топлофикационното дружество.

Също така в нарушение на принципа за заплащане на реално консумирана/получена/ услуга/стока/, и в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните но договора бил и фактът, че в конкретният случай топлоенергията е начислявана винаги на пълна мощност едностранно от дружеството, без никакво отчитане на топлоуредите в жилището. Счита, че в настоящия случай било необходимо ищецът да докаже, че е доставил топлоенергията на търсената стойност, както и че тя е доставена в съответствие с действащата нормативна база, без да са накърнени правата на ответника, като страна по договора. Счита, че ищецът следва да докаже също, че ответника като потребител действително е употребил соченото количество енергия.

Моли съда, да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Също така, оспорва като неоснователна претенцията за договорна (възнаградителна) и мораторна лихва, както и оспорва определената от ищеца падежна дата, тъй като на тази дата ответникът не е бил в забава и задължението не е станало изискуемо, още повече че не бил уточнен ясно нито размерът, пито периода на претендираните от ищеца лихви. При това положение предявеният иск бил недопустим, като неуточнен по основание и размер.

            От събраните по делото доказателства,  които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,  при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК,  съдът прие за установено следното:

              Видно от представеното по делото ч.г.д. № ..по описа на ПРС, … се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца бил претендирал от ответника сума в размер на 1 114,83 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г., както и сумата от 134,67 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.07.2017 г. до 22.05.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.05.2019 г. до пълното изплащане на сумата.

             В предявеното исково производство ищецът е представил в заверен препис Препис – извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия за клиентски номер … с потребител А.Т.Ш..

             Представена е справка за доставена топлинна енергия  за клиент № …. с потребител А.Т.Ш..

             По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №…, том .., рег. №.. нот. дело № .. с който се установява, че ответника е собственик на недвижим имот – апартамент с администратвен адрес: гр. П.. бул. „Б.." № .., ет…, ап…

             С оглед направеното оспорване са представени два боря свидетелства за проверка на средства за измерване и протокол за монтаж/подмяна на средства за търговско измерване, от които с установява че поставените топломери отговарят на изискванията за метрологичен контрол.

             От заключението на в.. л.. В.И.Ш. по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период …., абонатната станция обслужваща жилищния блок в гр. П… бул. „Б…" № .., ет.., ап…., е работила като е подавала топлинна енергия за отопление и битова гореща вода.

              Вещото лице е установило, че през процесния период 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. в ап.6, всички 3 бр. отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет но уредите за отчет са били повредени и достъп за подмяна и отчет на същите не е осигуряван. Установено е, че отопляемия обем на имота е 133 куб.м. През имота на ответника преминава щранг лира, която е снабдена с уред за отчет на изразходваното количество топлинна енергия за отопление по вертикала в етажната собственост. Установява се, че в имота на ответника всички 3 бр. отоплителни тела тип радиатори са присъединени към топлопреносната мрежав блока и е начислявана потребена топлоенергия по максимална нормативна мощност на отоплителните тела, поради повреда в уредите и неосигурен достъп за подмяна и отчет на същите. Установено е, че в имота има монтиран и един брой водомер за топла вода, като начисляванията за изразходваното количество топлинна енергия и битова гореща вода са ставали за 1 лицепо 140 л. на денонощие, поради неосигурен достъп за отчет на измервателното устройство. За имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7, вр. с т.6.5 от Методиката за дялово разпределние на топлинна енергия  в сгради етажна собственост, приложене към чл.61  ал.2от Наредба16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването на 3 бр.отоплителни тела-по максимална нормативна мощност, както и за 1 бр. водомерно устройство.

              Вещото лице е установило, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, установено чрез справките за начислена топлоенергия за абоната.

              От заключението на в.. л… М.М. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за процесния период .. по партидата на ответника не са издавани кредитни известия/т.нар. минусови изравнителни сметки/. Вещото лице е установило, че стойността на топлинната енергия посочена като потребена от ответника за периода 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. е в размер на 1 114,83 лева преди входиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.05.2019 г. и няма заплатена сума за задълженията за процесните месеци. Размерът на лихвата за забава за същия период е в общ размер на 134,67 лева.

              От събраните по делото доказателства,  които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,  при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК,  съдът прие за установено правна страна следното:

               Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, гр. Пловдив, че заповедта за изпълнение до ответника А.Т.Ш. е била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

               От представеното в заверен препис Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №.. том .., рег. № .. нот. дело № ..., се установява, че ответника А.Т.Ш. е собственик на апартамент находящ се в гр. П.., бул. „Б.." № .., ет.., ап…

              По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.Пловдив. Съгласно чл.3, ал.1 от ОУ, купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4 ал.1 от ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13 ал.1 т.1 от ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Съгласно чл.18 от ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник.

             От заключението на вещото лице Ш. по допуснатата съдебно-техническа експертиза беше установено, че жилищния блок находящ с в гр. П…бул. „Б.." № … където се намира и апартамента собственост на ответника е бил включен към топлопреносната мрежа на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, гр. Пловдив.

             Отделно от това, съгласно чл.150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. От приетите по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че ответникът е бил собственик и ползвател на процесния недвижим имот през периода от 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. Приложените общи условия са публикувани, влезли в сила и действащи. Ето защо съдът намира, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия срещу заплащане на нейната цена.

              Видно от приетото заключение на в..л..В.Ш. беше установено, че за процесния период абонатната станция обслужваща жилищния блок находящ се в гр. П… бул. „Б.." №.., където се намира и апартамента собственост на ответника е работила като е подавала топлинна енергия за отопление и за битова гореща вода. Твърди се, че са поставени 3 бр. отоплителни тела и 1 бр. водомер за топла вода който са метрологично неизправни и негодни, и за процесния период на ответника са начислявани служебно количество топлоенерегия за отопление по максимална отоплителна мощност и за битова гореща вода за едно лице по 140 л. на денонощие.

              Видно от приложените с исковата молба Препис – извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия и Справка за доставена топлинна енергия  за клиент №….. потребител А.Т.Ш., беше установено че на ответника е дадена информация за това какъв е предмета на спорното право за процесния период, като са посочени суми помесечно и по фактури.

   Установи се от заключението на вещото лице М.М., че за процесния период 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. е дължима сумата от 1 114,83 лева като няма данни за плащане на същата.

              С оглед така събраните доказателства, съдът намира, че се установява дължимост на сумите за топлинна енергия както са предявени с исковата молба и установени от заключението на вещото лице. Надлежно издадени са фактури за посочения период, по които се дължи съответно плащане.

               Или при така установеното исковете се явяват основателни и доказани до размера установен от експертизата, а именно 1 114,83 лева главница и 134,67 лева лихва за забава, към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК23.05.2019 г., и в този размер съдът следва да ги уважи.

              Следва да се признае за установено дължимостта на законна  лихва върху сумата 1 114,83 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 23.05.2019 г., по ч. гр. д. №…. на ПРС, до окончателното издължаване.

              По отношение на разноските:

              В хода на заповедното производство заявителят „ЕВН България Топлофикация" ЕАД е направил разноски в размер на 75,00 лева от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.

              Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта за изпълнение.

              А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в общ размер на 1 029,65 лева, от които 75,00 лева за държавна такса, 474,65 лева за възнаграждение на особен представител, 320,00 лева за възнаграждение на две вещи лица и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

              С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на А.Т.Ш. ЕГН **********, с адрес: *** ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК … седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ю… Д.Н., има  вземане спрямо него в размер на: 1 114,83 (хиляда сто и четиринадесет лева и 83 ст.) лева главница, представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.09.2018 г., 134,67 (сто тридесет и четири лева и 67 ст.)лева представляваща законна мораторна лихва върху главницата 1 114,83 лева за периода 04.07.2017 г. - 22.05.2019 г., както и законна лихва върху главницата от 1 114,83 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № …..,  до окончателното издължаване.

              ОСЪЖДА А.Т.Ш. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначен о.. п…. Ш.Б., да заплати на  ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК … седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ю… Д.Н., сумата от 75,00(седемдесет и пет) лева разноски направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № … по описа на ПРС.

              ОСЪЖДА А.Т.Ш. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначен о.. п…... Ш.Б., да заплати на  ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК …. седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ю.. Д.Н., сумата от 1 029,65(хиляда двадесет и девет лева и 65 ст.)лева разноски направените в хода на настоящото исково производство.

              ДА СЕ ИЗДАДЕ на о.. п… Ш.М.Б. разходен касов ордер за сумата от 474,65 лева представляваща адвокатско възнаграждение.

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

Вярно с оригинала.

М.Х.