МОТИВИ към Присъда №82/22.03.2012
г. по НОХ дело №1851/2011 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Бургаска окръжна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу А.Н.С., ЕГН **********, с обвинения
по чл. 244, ал. 1, предл.трето, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК, вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК за това, че на 13.06.2009 г. около
17.50 ч. в гр.Поморие, в златарски магазин
„С. Г.", находящ се на ул.„Ч." №* с управител С.М.Г.,
в условията на продължавано престъпление си послужил с платежен
инструмент, за който знаел, че е подправен, представляващ подправена
пластмасова магнитна карта със стандартни размери на банкова
магнитна карта и надписи върху нея: „Виза" с № ****************, издадена от
„Райфайзен банк", валидна до 01/10 с име на притежателя Н. К., като извърши три успешни
последователни транзакции, поставяйки същата в пост терминално устройство,
марка VeriFone,
модел omni5150 к обект № **********, свързано
със „Си банк" - клон гр. София , за покупката на златни накити, а именно:
На
13.06.2009 г. в 17:51:20 часа си послужил с описания в пункт 1 платежен
инструмент, като превел сумата от 2 180,00 лв в банковата сметка
на продавача, за да закупи златен синджир с медальон;
На 13.06.2009 г. в
17:54:03 часа си послужил с описания в пункт 1 платежен инструмент, като превел
сумата от 1 360,00 лв в банковата сметка на продавача, за да закупи златна
мъжка верижка;
На
13.06.2009 г. в 17:58:55 часа си послужил с описания в пункт 1 платежен
инструмент, като превел сумата от 1 220,00 лв в банковата сметка на продавача, за да закупи златен
дамски комплект, състоящ се от верижка и колие, като общата
стойност на извършените транзакции за покупната на златни накити е 4
760 лв.
Със същия обвинителен
акт Бургаска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение на А.Н. С. по
чл. 316, вр. чл. 308,
ал. 2, предл. трето, вр. ал. 1, вр. чл. 23 от НК за това, че на
13.06.2009 г. около 15.50 ч. в гр.Поморие, в златарски
магазин „С. Г.",
находящ се на ул.„Ч."
№* с управител
С.М.Г., след като извършил друго престъпление, преди да има
влязла в сила присъда за него, в условията на реална съвкупност
съзнателно се ползвал от преправен официален документ с
невярно съдържание /лична карта с № *********, издадена на 26.06.2007 г. от МВР - София на
името на Н. С. К., ЕГН ***********/ и с
цел да бъде използван извършил три последователни транзакции, описани в
деянието по пункт 1.
Подсъдимият се яви в съдебно заседание с упълномощен защитник и заяви,
че желае делото да се разгледа по реда на Глава двадесет и седма
от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при хипотезата на
процесуалната разпоредба по чл. 371, т. 2 от НПК. В тази връзка подсъдимият
призна изцяло фактите - предмет на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тях. На основание чл. 372, ал. 4, вр.
с чл. 371, т. 2 от НПК съдът прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно
следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен
начин от всички останали доказателства по делото, поради което и обяви, че ще
ползва същото при постановяване на присъдата, без да бъдат събирани
доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас поддържа обвинението
така, както е повдигнато с обвинителния акт. Пледира за налагане на наказания при
превес на отегчаващите вината обстоятелства – в размер от 4 г. и 2 г. лишаване от свобода със съответната
редукция по чл. 58а НК за престъпленията съответно по чл. 244, ал. 1 НК е по
чл. 316 НК, които да бъдат изтърпени в затвор и на основание чл. 23 НК да бъде
определено общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно 4 години
лишаване от свобода.
По същество защитата изразява становище, че въпреки
направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на
подзащитния му, обвинението за ползване на преправен официален документ с
невярно съдържание /лична карта/, не е доказано по безспорен начин и пледира за
оправдаването му по чл. 316 НК. Относно обвинението за престъпление по чл. 244,
ал. 1 НК, пледира за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК и налагане на наказание
пробация.
Подсъдимият
съжалява за това, което е извършил и моли съда за снизхождение, тъй като е
болен от тежка форма на астма, майка му също е с влошено здравословно състояние
/с белодробна болест/, а съпругата му е безработна и няма кой да се грижи за
детето му.
ФАКТИЧЕСКИ
ОБСТОЯТЕЛСТВА
Въз основа
на самопризнанията
на подсъдимия и приобщените по делото доказателства, събрани на досъдебното
производство - показания на разпитаните свидетели, заключенията по назначените
съдебни експертизи, писмените и веществените доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
А.Н.С.,
ЕГН **********, е българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, живущ ***, осъждан, работи
като управител в заведение „К.”.
На
12.06.2009 г. подсъдимият С. се обадил на своя приятел - св.С.А., по
телефона и го помолил на следващия ден да го закара до гр.Бургас. Тъй като автомобилът на баща му бил в ремонт, св.А. взел автомобила на
друг свой познат – Д. А.А.,
л.а. „Алфа Ромео", рег. № ** **** **.
На
следващия ден – 13.06.2009 г. около 12,00 ч. потеглили за гр.Бургас. На
бензиностанция ОМВ на разклона за гр.Първомай, към тях се присъединил
и друг приятел на подсъдимия - св.Д.Н.Ж.. По пътя спрели на
крайпътно заведение, където подсъдимият извадил от черна кожена
чанта, която носел непрекъснато със себе си четири броя кредитни карти и ги
дал на св.Ж., като му обяснил, че с тях не може да тегли пари, но може да пазарува
по магазините. Приближавайки гр.Поморие, подсъдимият С. предложил да се отбият в града за по
едно кафе. Спрели около пешеходната зона, като подсъдимият посочил намиращо се в близост заведение и казал на
св.С.А. да го изчакат там. Св.А.
паркирал автомобила и седнал в
заведението, заедно със св.Д.Ж..
В
гр.Поморие в близка до кафето уличка се намирал златарски магазин, собственост
на свидетеля
С.М.Г..
На 13.06.2009 г. около
17.50 ч. в магазина, в който св.Г. работел, заедно със съпругата си - св.Н.Г.,
влязъл непознат мъж – подсъдимият С.. Той поздравил и се насочил към витрината
с изложени за продажба масивни златни накити. След като изпробвал няколко златни
синджира с по-голям грамаж, подсъдимият решил да купи един от тях, който бил изработен
от бяло и жълто злато, с медальон, представляващ
изображение на Исус Христос. Попитал
дали в магазина приемат плащане с
кредитни карти. Свидетелката Г. отговорила утвърдително, след което С. извадил от портфейла си карта „Виза", издадена от „Райфайзен
банк" с титуляр Н. К.,
оранжева на цвят. Подал я на св.Г., която я прокарала през магнитния четец на посттерминалното
устройство, използвано в магазина, марка VeriFone, модел omni5150 к обект № **********,,
свързано със „Си Банк" - гр.Поморие. Св.Г. помолила и за
личната карта на лицето. Подсъдимият представил лична карта на името на Н. С. К., ЕГН **********, а
свидетелката установила, че визуално снимката върху картата съвпада с
физическите белези на лицето, което я представя. Отчетена
била успешна транзакция за сумата от 2 180 лв, като били разпечатани два броя касови
бонове, удостоверяващи извършеното плащане,
върху които клиентът положил подпис.
Докато
чакал св.Г. да опакова закупената стока,
подсъдимият пожелал да види мъжка гривна от бяло и жълто злато с
тегло 36,83 грама. Решил да закупи и тази гривна, за което отново
предоставил същата кредитна карта. Отново е била отчетена успешна транзакция
за сумата от 1 360 лв /колкото била стойността на гривната/.
След
това подсъдимият С. решил да избере нещо и за съпругата си. Избрал да купи синджир
от бяло и жълто злато с мотив „Версаче" и гривна със същия
мотив, двете с тегло 33,88 грама, като подал отново същата кредитна
карта. Отново била извършена успешна транзакция на стойност 1 220
лв.
Всички
закупени от подсъдимия бижута били опаковани, издадени били гаранционни карти - хартиени
картончета с надпис „С. Г. - златна бижутерия"
върху лицевата им част и името на артикула, пробата,
отразяваща процентното съдържание на златото, грамажа, цената и датата на закупуване.
Две от тях били сини на цвят, а другата -
червена. След това подсъдимият напуснал
магазина, като заявил, че на следващия ден ще го посети отново. Върнал се на кафето, където го чакали неговите
приятели и казал на св.Ж., че
наблизо се намира златарски магазин,
в който е монтирано посттерминално устройство и приемат плащания с
кредитни карти. Свидетелят се запътил натам.
Веднага
след неговото излизане, св.Г. се обадила до обслужващата ги банка „Си Банк" - клон
гр.София, за да получи информация дали
сумите са постъпили по сметката на фирмата, но оттам й отговорили, че такава в
момента не могат да предоставят.
Десет
минути след напускането на подсъдимия, в магазина влязъл друг
непознат мъж – св.Д.Ж., който пожелал да разгледа една златна гривна, поискал
да бъде претеглена, след което попитал дали може да плати с
кредитна карта. В този момент двамата съпрузи се усъмнили в посещението
на двамата мъже - този и предходния, поради което св.Г. му отговорил, че
устройството в момента не работи, тъй като е повредено. Притеснил се и побързал
да напусне магазина. Насочил се към мястото, където го очаквали подсъдимият С.
и св.С.А.. У свидетелите Г. се породили опасения, че са измамени от първия мъж,
пазарувал с кредитната карта. Поради това св.Г. решил да
проследи последния клиент, като казал на съпругата си да позвъни в полицията.
Св.Г.
видял непознатия да влиза в лек автомобил „Алфа Ромео", сив на цвят, с
пловдивска регистрация, рег. № ** **** ** до кръстовището, в близост
до спортното игрище в центъра на гр.Поморие. В този момент полицейски
патрул спрял зад него и свидетелят посочил потеглящия автомобил. Служителите
на полицията се приближили към автомобила и поискали личните карти на
пътуващите в него за проверка. Водач на автомобила бил св.С.А.,
а пътници - св.Д. Ж. и подсъдимият А.С..
При
извършеното претърсване и изземване в л.а. „Алфа Ромео" с
рег. № ** **** **, собственост на Д. А.,
управляван от С.А. /одобрен с определение на ПРС по
ЧНД №127/14.06.2009 г. /л.30 от ДП/, са намерени и иззети следните
вещи: от вътрешната страна преграда на предна лява врата на автомобила
- 1 бр. червена текстилна торбичка с 1 бр. синджир и 1 бр. гривна
от жълт метал, както и два хартиени етикета с надпис върху тях „ТROJA". На гърба на единия
от етикетите е изписано в горната част С 2328, а в долната част
13.06.09 ; в кутия за цигари с надпис „Вulgarjabak" лична карта № ********* на името на Н. С. К., ЕГН: **********; в калъф
за документи - 1 бр. електронна карта с надпис „Grand
kazino",
2 бр. пластики от СИМ-карти с номера ******************** и ********************;
от вътрешната преграда на предна дясна врата на автомобила - 1 бр.
пластика за СИМ карта, ведно със СИМ-карта, неразпечатана и 1 бр.
пластика от СИМ карта с № ********************;
до скоростния лост - 2 бр. мобилни апарати „NOKIA", които не са в
работен режим; на пода под мокетната стелка в областта на задна
дясна седалка - 2 бр. етикети, единият с надпис на лицевата част „С. Г." - златна бижутерия и
надпис на гърба „Гаранционна карта", дата 13.06.2009 г. в
долната част; в дясната част на задната седалка върху седалищната част
на автомобила - 1 бр. червена текстилна торбичка с надпис „ELGRADO"; върху лявата
част на дясната седалка на автомобила - червена хартиена кутия с размери 16/16
см, ведно с намиращите се в нея 1 бр. синджир и 1 бр. гривна
с еднаква плетка от жълт метал, 2 бр. шапки с козирка, едната синя на цвят с емблема „Asiks",
другата бежова на цвят с метална емблема с
надпис „Gucci";
под задната седалка върху пода - 4 бр. магнитни карти, със следните
номера: 1 бр. карта „Visa",
„Райфайзенбанк" с № **************** с
титуляр В. Я., 3 бр. карти
на „Обединена българска банка", издадени на името на В. Я. със съответните номера - №
****************,
„Мастеркард", № ****************,
„Виза", № ****************,
„Мастеркард".
Иззет
е бил и самият автомобил, който впоследствие с постановление на
наблюдаващия прокурор от 25.08.2009 г. /л.53 от
ДП/ е върнат на неговия собственик Д. А.А.,
ЕГН **********,***.
При извършения личен
обиск на подсъдимия А.С. с протокол от
13.06.2009 г. /л.24 от ДП/, са намерени
следните вещи: 1 бр. ланец с медальон, изработени от жълто-бял метал, 1 бр. кредитна карта „Виза" с № **** **** **** ****, 1 бр. кредитна
карта „Мастеркард" с № **** **** **** ****, 1 бр. кредитна карта
„Виза" с № **** **** **** ****.
По
делото е назначена и изготвена експертиза за техническо
изследване на документ /л.85 от ДП/, а именно лична карта с № *********, издадена на 26.06.2007 г.
от МВР - София на името на Н. С. К., ЕГН **********, става ясно, че същата
е неистинска. Тя е преправена, като е използван официален
документ - лична карта с № *********, издадена на 20.03.2001 г. от МВР - Пловдив
на лицето Ц. Р. Ц., ЕГН ********** и с безсрочна
валидност. Подменена е снимката на притежателя, данните му и данните
по издаването на личната карта.
На
досъдебното производство е постановена и изготвена техническа експертиза, като
са предоставени за изследване следните обекти, иззети
при претърсване на л.а. „Алфа Ромео", рег. №** **** **: 1 бр. карта „Visa", „Райфайзенбанк" с № **************** с титуляр В. Я., 3 бр. карти на „Обединена българска
банка", издадени на името на В. Я.
със съответните номера - №****************,
„Мастеркард", № ****************, №
****************,
„Мастеркард", 2 бр. карти на ОББ, съответно с № **** **** **** ****, „Мастеркард" и с № ****************, „Виза" на името
на Н. С. К. и 1 бр. унищожена карта „Виза", Райфайезнбанк
на името на Н. С. К. с № ****************. Съгласно заключението на
вещото лице /л.108 от ДП/, външният вид на предоставените обекти
съответства на подправени банкови магнитни карти. Според записа върху
магнитната лента всички обекти, с изключение на последния /унищожената карта
„Виза"/ представляват банкови платежни
карти и са банково електронно средство за разплащане. Посочените обекти представляват електронни
платежни инструменти. При запис
върху магнитния носител, съдържащ реална информация, съответстваща на активната банкова платежна карта,
при наличие на съответния ПИН код и парична обезпеченост на дадената сметка е възможно тегленето на парични средства от АТМ и
ПОС устройства.
Горната
фактическа обстановка се установява както от направеното от подсъдимия
самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, така и от събраните на досъдебното производство писмени доказателства и
доказателствени средства и гласни доказателства, които съдът цени при условията
на чл. 373, ал. 3 от НПК. В съвкупността си показанията на всички свидетели са
последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал.
От
показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели С.А. и Д.Ж.,
придружавали подсъдимия по време на пътуването от гр.Пловдив до гр.Поморие, както
и от показанията на свидетеля Д. А. – собственик на л.а.
„Алфа Ромео” с ДК №** ****
**, се доказва по безспорен начин, че деянието е извършено на
инкриминираната дата – 13.06.2009 г.
Свидетелят
Ж. заявява още, че когато са спрели на крайпътното заведение да обядват,
подсъдимият извадил от черна кожена чанта, която носел на рамо, четири карти за
плащания в магазини, като не може да посочи на коя банка, нито вида им.
Подсъдимият му казал, че с тези карти не може да тегли пари, но може да
пазарува от магазините. По-късно в гр.Поморие, след като подсъдимият извършил
трите покупки, като заплатил за тях с една от тези карти, и се върнал на
кафето, казал за намиращия се наблизо златарски магазин на свидетеля Ж., както
и че приемали плащания с карти. Дал му четирите кредитни карти с цел да
напазарува и той от този магазин и да плати с някоя от тях.
Показанията
на горепосочените свидетели са достоверни, обективни, последователни, не са
изолирани от останалия доказателствен материал и установяват релевантни факти
относно времето, начина и механизма на извършеното от подсъдимия престъпно
посегателство.
В
протоколите за разпит от 14.06.2009 г. /л. от ДП/ и от 21.02.2011 г. /л.122-123
от ДП/, свидетелите С.Г. и Н.В. – Г. потвърждават закупуването на златните
бижута от магазин "С. Г.",
както и начина на заплащането им от подсъдимия с кредитна карта на
посттерминала. Към материалите по делото са приложени и съответните касови
бонове, удостоверяващи извършването на трасакциите. В
подкрепа на техните показания са и приложените писмени доказателствени средства
– протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, протокол за
претърсване и изземване, протокол за личен обиск, извършената техническа
експертиза. Протоколите са изготвени по предвидения в НПК ред, в
присъствието на поемни лица и притежават всички изискуеми от процесуалния закон
реквизити. При това положение, съгласно чл. 131 от НПК, представляват годно доказателствено средство за извършеното
действие, за реда, по който то е осъществено и за събраните доказателства.
При
извършеното претърсване и изземване на
основание чл. 161, ал. 2 от НПК в
л.а. „Алфа Ромео" с рег. № ** **** **, собственост на Д. А.,
управляван от С.А. /л.23 от ДП/, който протокол е одобрен
с определение на ПРС от 14.06.2009 г. /л.30 от ДП/, е намерена и иззета
представената от подсъдимия в магазина лична карта № ********* на името на Н. К., а при извършения личен
обиск е намерена и иззета и картата, с която е осъществил трите успешни
транзакции – „Visa”
№****************,
издадена от „Райфайзен банк", валидна до 01/10 с име
на притежателя Н. К.
Наред
с това, видно от писмо
изх. № ИД/09-060/13.07.2009 г. на Ръководител офис на „ЕИБ СИБАНК” – клон
Поморие /л.62 от ДП/, лицето С.Г., едноличен собственик на фирма „С.”
ЕООД има открита разплащателна сметка в „СИБАНК” АД офис Поморие. От
представеното извлечение на разплащателната сметка /л.63 от ДП/ е видно, че на
15.06.2009 г. /тъй 13.06.2009 г. е бил неработен ден/ по сметката на „С.”
ЕООД са постъпили следните суми: 2180 лв – платена с карта в 17:51:20 ч. на 13.06.2009 г.; 1360 лв –
платена с карта в 17:54:03 ч. на 13.06.2009
г. и 1220 лв – платена с карта в
17:58:55 ч. на 13.06.2009 г. Внимателното съпоставяне на всички
доказателства с писмото на „СИ БАНК” АД води до извод, че подсъдимият е
оперирал именно с тази карта - „Visa” №**************** и с нея е
осъществил трите успешни трансакции.
Съдът изцяло кредитира
така събраните доказателства в процеса, тъй като те са непротиворечиви помежду
си и взаимно се допълват, поради което не поставят под съмнение авторството на
деянието, извършено от подсъдимия.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
При
така установените фактически положения, съдът приема за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна
страна престъпните състави на чл. 244, ал.1, предл. трето, във вр. с чл. 243,
ал. 2, т. 3 от НК и по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, предл. трето, вр. ал.
1 от НК.
С действията си подсъдимият С. е осъществил
престъпление против паричната и кредитната система на РБългария. Същият си послужил с подправена
разплащателна карта, представляваща платежен инструмент по
смисъла на чл. 93, т. 24 от НК - пластмасова магнитна карта „Виза" с № ****************,
издадена от „Райфайзенбанк", като е знаел, че е подправена.
От
обективна страна изпълнителното деяние по предл. 3 на чл. 244, ал. 1 от НК е описано с израза
"си служи". Под служене следва да се разбира използване, употреба по
предназначение, което в конкретния случай подсъдимият е осъществил като на 13.06.2009 г. около 17,50 ч. в гр.Поморие
предоставил на св.Г. кредитната карта, за да я прокара през магнитния четец на ПОС устройството, монтирано в златарски магазин „С. Г.".
Така С. извършил три успешни транзакции,
превеждайки парични суми в банковата сметка на продавача на обща
стойност 4 760 лева. Подписал касовите бонове,
удостоверяващи извършеното плащане. Номерът на картата, мястото, датата и часът на
всяка трансакция, подробно са описани по-горе. Деянието е довършено с посочените действия, без за
съставомерността му да е необходимо настъпването на каквито и да било други
последици.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин,
че подсъдимият С. в условията на реална съвкупност с предходното престъпление е
осъществил от обективна и субективна страна и престъпния състав чл. 318, вр. чл. 308, ал. 2, предл. трето, вр. ал.1
от НК. На същата дата и място съзнателно се е ползвал от преправен
официален документ с невярно съдържание – лична карта № *********,
издадена от МВР – София на 26.06.2007 г. на името на Н. С. К.
с ЕГН ***********,
с цел успешно извършване на трите, описани по-горе, трансакции.
От субективна страна и
двете престъпления са извършени виновно, при форма на вината - пряк умисъл, като
деецът е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
Подсъдимият – пълнолетно
и вменяемо лице, съвсем ясно е съзнавал също, че използва преправен официален
документ с невярно съдържание – лична карта № *********, издадена на името на Н. С. К.
Сам по себе си фактът, че е притежавал и представил, за да се легитимира лична
карта с друго име, съвпадащо с името, посочено върху кредитната карта, с която
е извършил заплащането на златните накити, обективира съзнанието, умисъла, че
си служи с подправени карти.
Съдът приема за доказано и обстоятелството, че престъпната дейност на
подсъдимия относно първото обвинение е осъществена в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като всяка една от трите
трансакции осъществяват
поотделно
един и същ състав на едно и също престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК, извършени
са през непродължителен период от време – през няколко минути, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината – пряк умисъл, като всяко от последващите се явява от
обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
По тези съображения,
съдът призна подсъдимия А.С. за виновен в извършване на престъпления по чл.
244, ал.1, предл. трето, във вр. с чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК и по чл. 316, във
вр. с чл. 308, ал. 2, предл. трето, вр. ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и
размера на наказанията съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в
чл. 36 НК.
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода
от две до осем години (изм. с ДВ бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.), а
за престъплението по чл. 316 във вр. чл. 308 ал. 2 предл. трето, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до осем години.
С оглед спазването на втория
принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената
опасност на деянията, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на
престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
Степента на обществена
опасност и на двете деяния e висока предвид вида на
нарушените обществени отношения, начина на осъществяване и предвид растящия
брой престъпления от същия вид. С престъплението по чл. 244, ал. 1 НК се засягат обществените отношения, касаещи нормалното функциониране на паричната и кредитната система, сигурността и безпрепятственото осъществяване на електронните разплащания. С
документните престъпления, каквито са и
тези по чл.316 НК, се засягат
обществените отношения, свързани с реда за документиране и правната
сигурност, която създават документите.
Като
отегчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени многократните
осъждания на подсъдимия, както и обстоятелството, че са намерени и други разплащателни карти - също неистински, които са иззети
при извършеното претърсване на автомобила, в който е пътувал С., както и
при направения му личен обиск. Доколкото
обаче, те са шест на брой, с оглед въведения количествен критерий в
нормата на чл. 244, ал. 2 от НК, само за тях не може да се търси наказателна отговорност по този текст, тъй като сами
по себе си не покриват критерия за големи количества.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете влошеното здравословно състояние
както на подсъдимия, който заявява, че страда от тежка форма на астма, така и на
неговата майка, която е с белодробна болест, изразеното от С. съжаление, трудовата
му ангажираност, фактът, че единствен издържа семейството си.
Съдът
не взе предвид направеното самопризнание от С., доколкото същото е законова
предпоставка за облекчения наказателно-правен режим в рамките на съкратеното
съдебно следствие.
Причините за извършване на престъпленията са желанието на подсъдимия за
неправомерно облагодетелстване, за бързо и лесно набавяне на допълнителни
парични средства по непозволен от закона начин.
При индивидуализацията
на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено,
съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК. В актуалната си редакция този текст
предвижда две отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата
е по ал. 1, а втората по ал. 4 – вариант, който винаги е по-благоприятен за
дееца, предвид приложението на чл. 55 НК, но е необходимо съдът да констатира
наличие на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. В
настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи в хипотезата
на чл. 58а, ал. 1 НК като отчете, че не са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които да го мотивират да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Деянието е извършено преди изменението на текста с ДВ бр.26 от
10.04.2010 г., поради което следва да се приложи новата редакция на тази норма.
В настоящия случай сме изправени пред хипотезата, уредена от разпоредбата на
ал. 1 на чл. 2 от НК на закона, ”..който е бил в сила по време на извършване
деянието”. Няма спор, че и двете престъпления са извършени на 13.06.2009 г., както няма спор и по факта,
че деянието по чл.
244, ал.1, предл. трето, във вр. с чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК представлява продължавано престъпление, и е приключило на
13.06.2009 г.
Съгласно разпоредбата на чл.
58а, ал. 1 от НК, в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Съдът намери, че за
постигане на целите на наказанието следва да наложи на подсъдимия наказания при
баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а именно за
престъплението по чл. 244, ал. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от 4
години, което с оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, съдът намали така
определеното наказание с една трета и определи окончателен размер на
наказанието лишаване от свобода от 2 години и 8 месеца. За престъплението по
чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, предл.трето, вр. ал.1 от НК съдът наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 2 години. След предвидената
редукция по чл. 58а от НК с една трета, определи окончателен размер на
наказанието 1 година и 4 месеца лишаване от свобода.
Тъй като
престъпленията са извършени в реална съвкупност, на основание чл. 23 ал. 1 от НК, съдът определи на подсъдимия едно общо наказание, а именно най-тежкото от
така определените – лишаване от свобода за срок от 2 години и 8 месеца, което на
основание чл. 61, т. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, да изтърпи в затвор при първоначален
„строг” режим.
Така определеното по вид
и размер наказание съдът счита за справедливо и отговарящо на степента на
обществена опасност на деянията и на подсъдимия. Наред с това, в пълна степен
биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели и най-вече би се постигнало
максимално превъзпитателно и възпиращо въздействие върху подсъдимия. По този
начин ще бъдат постигнати и целите на генералната
превенция на закона - ще се въздейства възпитателно и предупредително и върху
останалите членове на обществото.
На
основание чл. 53 от НК съдът постанови веществените доказателства по делото,
подробно описани в обвинителния акт, да бъдат отнети в полза на държавата.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: