Р Е Ш Е Н И Е № 187

гр. Сливен, 14.10.2022  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на двадесет и първи септември

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                Ваня Костова                                и с участието на прокурора                              Красимир Маринов                                   като разгледа докладваното от                 председателя                             КАНД № 193       по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 219/23.05.2022 г., постановено по АНД № 20212230201446/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 21-0804-001670 от 10.06.2021 г., на Началник група към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на Ж.Г.С., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки, като е осъден Ж.Г.С. *** сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Горното решение е обжалвано от Ж.Г.С.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Твърди, че необосновано съдът е приел, че нарушението е извършено от жалбоподателя. Същото било мотивирано единствено от показанията на п. с., а на останалите свидетели не била дадена вяра. Счита, че са нарушени изискванията при съставянето на АУАН. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на СлРС, както и НП.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява, чрез пълномощника си адв.К. поддържа жалбата. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира за разноски на двете инстанции.

Ответникът по касацията в писмен отговор, счита подадената жалба за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че решението се явява законосъобразно и обосновано, като са налице условия да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 19.05.2021 год., жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Ауди", модел „А6" с ДК № ………….. в гр. Сливен, по ул. „Стефан Стамболов" посока бул. „Георги Данчев", продължил към дома си, до където бил последван от полицейски патрулен автомобил, в който пътували свидетелите К. и С. – п. с. при РУ Сливен. След паркирането на автомобила свидетелите К. и С. видели, че от шофьорското място излиза жалбоподателят. В автомобила с него пътувала и св. В. Х.. Макар че на органите на реда било известно, че С. е лишен от право да управлява МПС, те направили справка, от която този факт бил потвърден и тогава потърсили за съдействие екип на сектор „Пътна полиция". На място пристигнал св. И. Р. И. м. к. при ОДМВР Сливен. На поканата да бъде изпробван за употреба на н. жалбоподателят отказал да даде проба. На жалбоподателя, св. И. съставил АУАН за отказа му да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на н. в. или техни аналози, както и че не изпълнил предписание за х.-т. и. за установяване на употребата на н. в. или техни аналози. В процесния акт било отразено и че свидетелството за управление на МПС на С. било отнето иззето с административен акт. Съставеният АУАН С. отказал да подпише, което било удостоверено с подписа на лицето Г. Ц. Г.. Бил издаден талон за медицинско изследване като С. се подписал, че отказва да му бъде извършена проба. Въз основа на съставения АУАН на жалбоподателя било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което било отразено, че С. се наказва за извършено нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, а относно нарушението на чл. 150 от ЗДвП материалите изпратени до РП Сливен за деяние по чл. 343в, ал.З от НК.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че безспорно е установено извършването на административно нарушение, като при налагането на административните наказания не са допуснати съществени процесуални нарушения. При тези мотиви районният съд  потвърдил издаденото НП като законосъобразно.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на обжалваното решение. Неоснователно е възражението на касатора, че е нарушена разпоредбата на чл.40 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетели-очевидци на нарушението, каквито са били свидетелите К. и С. – п. с. при РУ Сливен. Съгласно чл.189 ал.3 от ЗДвП свидетел по акта може да бъде и служебно лице. Актосъставителят също е бил свидетел на отказа на касатора да бъде подложен на тест за н. в... Обосновано въззивния съд не е дал вяра на сочените от касатора свидетели, които са явно заинтересовани от изхода на делото, като негови б.. 

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От събраните от СлРС доказателства става ясно, че административното нарушение, за което касатора е санкциониран е извършено. От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.05.2021 год., жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Ауди", модел „А6" с ДК № …………. в гр. Сливен, по ул. „Стефан Стамболов" посока бул. „Георги Данчев", продължил към дома си, като при извършената проверка за употреба на н., водачът на автомобила отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на у. и н. в.. Бил издаден талон за изследване № *********, в който е отразен отказа на С. да бъде изпробван.

Неоснователно е възражението на касатора, че не той е бил водач на процесното МПС и това се установявало от приложеното по делото Постановление на РП Сливен за прекратяване на наказателно производство. В посоченото постановление този въпрос не е обсъждан, напротив прието е, че не следва да се обсъждат доказателствата в тази насока, поради други съображения. В този смисъл по делото не е оборена доказателствената сила на АУАН съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП.

Съгласно чл.174 ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на н. в. или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на н. в. или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП "отказ за установяване употребата на алкохол в кръвта от водачите на моторни превозни средства" и/или „отказ за установяване употребата на н. в. или техни аналози“, а именно 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол в кръвта с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на н. в. или техни аналози и 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на н. в. или техни аналози.

Видно от съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване на първата хипотеза, а именно отказ за проверка с тест за употреба на н. в.. В издаденото въз основа на него наказателно постановление са посочени двете форми на изпълнително деяние, регламентирани в чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Това разширяване обаче в описанието на нарушението не е довело до неясното в повдигнатото обвинение, доколкото от събраните по административнонаказателната преписка доказателства е установено, че талон за медицинско изследване е издаден на жалбоподателя, но същият е отказал да даде биологична проба. Съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Именно такъв е и настоящия случай.

Съдът счита, че не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието на които липсва противоречие и/или непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира доказателства срещу фактическите констатации за отказа да бъде проверен чрез тест за употреба на н. в. или техни аналози. В случая в съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерно деяние по 174, ал.3 от ЗДвП. Очевидно формулировката на административното обвинение позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като обективно не е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице, вкл. на правото му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства следва да се направи извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация като административно нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП и основание за налагане на поради което квалифицирането му от административнонаказващия орган като нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, не води до неяснота или несъответствие между фактическата и юридическата формулировка на обвинението.

При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесното НП е издадено при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като наложеното наказание е адекватно и съответно по вид и размер на степента и тежестта на извършеното нарушение.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

При този изход на делото се явява неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР Сливен 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 219/23.05.2022 г., постановено по АНД № 20212230201446/2021  г. по описа на Районен съд – Сливен.

Осъжда Ж.Г.С., с ЕГН ********** , да заплати на ОДМВР Сливен сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

  2.