Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 89, 18.03.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесети февруари
две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Ганка Атанасова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1544 по описа за 2019г. на РРС
Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
Депозирана
е искова молба от „Ти Би Ай Банк“ЕАД, с която молят съда да приеме за
установено по отношение на отв.М.А.Б., че дължи на ищеца сумата от 508.17лв.-
главница, сумата 68.59лв.-договорна лихва от 15.09.17г. до 16.11.17г., сумата
58.20лв. обезщетение за забава от 15.09.17г. до 19.04.18г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.02.18г., както и разноските по заповедното и исковото
производства. Ищецът е депозирал заявление по чл.417 ГПК. Образувано е
ч.гр.д.№750/18г. на РРС. Издадена е заповед за незабавно изпълнение №1621/04.05.18г.
за горепосочените суми. С оглед невъзможността заповедта за изпълнение да бъде
връчена на длъжника, заповедният съд е дал указания на ищеца, че следва да
предяви установителен иск за
установяване размера на вземането си.
На 11.07.2017г. страните са сключили
Договор за потребителски кредит № ********** за сумата от 500лв. Към отпуснатия
кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 31.29 лв.,
дължима в деня на подписване на договора, която се финансира от ищеца и се
възстановява от ответника с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план, предвид заявеното му желание в искането- декларация. Средствата по
кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***. В случаите, когато
Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към
застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на
застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи
Застраховка „живот” в размер на 21,45 лв.
Общото крайно задължение по Договора
възлиза на 634,43 лв., платима на 11 погасителни месечни- 10 вноски всяка в
размер на 57,67 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 57,73 лв.
Уговореният ГЛП е в размер на 28,45%. Така предоставената сума, ответника има
задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и
договорна лихва. Б. е преустановил плащанията по договора, считано от
15.09.2017г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към
договора, а именно вноски с падежи 15.09.2017г., 15.10.2017г., 15.11.2017г.
В Договора е уредена автоматична
предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане
на три поредни месечни вноски. Въпреки това ответникът е бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на адреса за контакт, посочен в
договора. Въпреки това са изпратили уведомления и на постоянния, и на настоящ адрес
на длъжника. Според чл.25.10 от Договора при промяна на адресите за
кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид.
Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на
страната, която е изпратила писмото. В случая ищецът има писмен документ,
според който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано именно до
адресите на кредитополучателя, посочени в процесното съглашение, като постоянен
адрес и настоящ адрес,***, п.к. ***, *** Видно е, от приложената обратна
разписка за доставка с бар код: **** длъжникът М.А.Б. е търсен на посочените в
договора за потребителски кредит адреси. Уведомлението за предсрочна
изискуемост, с бар код : *** е изпратено до посочените в договора за
кредит адреси. Уведомлението за
предсрочна изискуемост не е получено от адресата. След настъпването на
предсрочната изискуемост длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и
цялото вземане на кредитора от е станало незабавно и предсрочно изискуемо. Към
дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК, задължението на М.А.Б. към „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, по Договора,
е било в размер на 576,76 лв. (508,17 лв. главница и 68,59 договорна лихва),
отделно за периода 15.09.2017г. - 19.04.2018 г. се дължи и обезщетение за
забава върху просрочената главница в размер на 58,20лв. Представя договор за потребителски
кредит № *** от 11.07.2017г.;Рамков договор;Искане за откриване на банкова
сметка ***;Заявление- декларация за установяване на договорни
отношения;застрахователно удостоверение;обратна разписка за доставка с бар код:
***; Уведомлението за предсрочна изискуемост с бар код: ***.Има искане за
прилагане на ч.гр.д№750/18г. на РРС.
Ответникът М.А.Б. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК.
Назначеният му особен представител счита исковете за допустими, но
неоснователни. Счита, че не е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост, уведомлението от
банката не е достигнало до ответника. Сумата посочена като главница е
некоректно изчислена, като към договорената сума от 500,00лв са добавени
застраховка „Живот" в размер на 21,45лв и оценка на риска в размер на
31,29лв. По този начин и върху тези суми неправилно са начислени договорна и
законна лихва.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. №750/2018 г. по описа на РРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
На
11.07.17г. страните са сключили договор за потребителски кредит № ********** за сумата от 500лв.
Към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер
на 31.29 лв., дължима в деня на подписване на договора, която се финансира от
ищеца и се възстановява от ответника с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. Ответникът е пожелал
сключване на застраховка „Живот“ от 21.45лв., средствата за която се превеждат
от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното
си нареждане и съгласие с подписването на договора.
Общият размер на кредита
е 552.74лв. разпределен на 11 месечни вноски от по 57.67лв./последната е
57.73лв./. Уговореният ГЛП е в размер на 28,45%, а ГПР е 40.08%, като крайната
дължима сума от потребителя е 634.43лв.
Поради липса на плащане на три
последователни месечни вноски ответникът е бил уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита на адреса за контакт, посочен в договора.
Въпреки това са изпратили уведомления и на постоянния, и на настоящ адрес на
длъжника. .
По делото е назначена ССЕ, според която ответникът е заплатил само
първата погасителна вноска, включваща главница 44.57лв. и договорна лихва от
13.10лв. Същият остава да дължи главница от 508.17лв. и договорна лихва от
68.59лв. Размерът на претендираното обезщетение за забава е в размер на
58.20лв. и касае периода 15.09.17г.-19.04.18г.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Съдът
намира, че страните са сключили договор за потребителски паричен кредит, в
който са уговорили всички необходими елементи за неговата действителност
съгласно изискванията на ЗПК, с изключение на въведената такса оценка на риска.
Съгласно
чл.10а ал.1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като в ал.2
на цитираната норма е предвидено, че кредиторът не може да иска заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Независимо от използваната в договора формулировка „такса за оценка на риска“,
съдът намира че сумата от 31,29лв., представлява
такса за усвояване на заема. За да формира този си извод, съдът отчита на първо
място посоченото в искането-декларация, че таза такса ще се дължи само при
одобряване на кредита. Таксата е осчетоводена от самия ищец като част от
отпуснатия кредит, поради което, съдът намира, че същата не
съставлява възнаграждение за действията на кредитора по преценка
платежоспособността на кандидатстващото за кредит лице и риска на кредитора от
загуби, а по съществото си представлява прикрита такса за управление на кредита.
На основание чл.21 ал.1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна и като такава непораждаща права и задължения за
страните по заемното правоотношение.
Не съществува
законова пречка за кредитополучателят да сключи в полза на банката договор за застраховка
за размера на кредита, която съгласно договора за кредит ищецът се е съгласил
да преведе наведнъж, директно по сметка на застрахователя от името на ответника.
По делото е безспорно установено, че
ответникът е заплатил само първата дължима вноска, след което е преустановил
плащанията, като след неплащането на третата дължима поредна месечна вноска е
настъпила предсрочна изискуемост, за която съдът намира, че ответникът е бил
уведомен, въпреки че не е получил писмото с обратна разписка.
Допустимо е в договора страните да уредят
способи за връчване на кореспонденция, както и да предвидят, че изявлението на
едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически
същото да е получено. Такава клауза, е в съответствие с принципите на
добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени
предпоставки, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата
грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес
или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В хипотезите на
уговорен между страните начин за размяна на кореспонденция, положените от
кредитора усилия по откриване на длъжника за връчване на документа, съдържащ
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, подлежат
на преценка при оспорване на фактите и обстоятелствата, посочени в договора,
които са от значение за редовното уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането по кредита и съответно за момента на
нейното настъпване. Едва ако в договора не се съдържат уговорки в посочения
смисъл, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането по договор за кредит следва да е достигнало до длъжника, като
връчването може да е удостоверено по реда на чл.5 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети във вр. с чл.36
ал.2 ЗПУ.
В договора е посочен адрес за кореспонденция с
ответника, като в чл.25.8-25.11 от договора точно е разписано връчването на
книжа, вкл. и относно уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост. Същият
е изпратил препоръчано писмо до длъжника на адреса за кореспонденция, което не
е връчено лично, тъй като длъжникът не е открит, а на оставеното съобщение не
се е отзовал. Следователно ищецът е положил дължимата грижа да уведоми длъжника
и е налице обявена предсрочна изискуемост.
Ответникът дължи уговорената неизплатена
главница с включена застраховка, но без такса оценка на риска /476.88лв./; договорна
лихва, но само за периода преди настъпването на предсрочната изискуемост
/16.11.17г./, тъй като след това дължи обезщетение за забава. Едновременната дължимост
и на двете лихви би довела до неоснователно обогатяване на кредитора. Дължимата
договорна лихва е в размер на 32.87лв./12.05+10.96+9.86лв./. Ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на 53.78лв./4.49+6.06+35.82+7.41лв./ за периода
след настъпването на предсрочната изискуемост.
Ищецът претендира разноски по заповедното
и по исковото производства. Разноските по заповедното производство са в размер
на 75лв. от които 50лв. е определеното юк.възнаграждение. Ответникът дължи на
ищеца разноски по заповедното производство в този размер, тъй като същият е
определен на минимума и би се дължал дори и да не бе издадена заповед за
изпълнение за неравноправните клаузи.
В исковото производство ищецът претендира
разноски в размер на 825лв., от които 300лв. юк.възнаграждание, 75лв. държавна
такса., 200лв. за особен представител и 250лв. за вещо лице. Така
претендираното юк.възнаграждение е неоснователно завишено с оглед липсата на
правна сложност на делото и цената на иска. Съобразявайки разпоредбата на чл.78
ал.8 ГПК съдът намира са справедлив размер на юк.възнаграждение от 150лв., като
общият размер на съдебните разноски е 675лв. От тях съобразно уважената част от
иска ответникът дължи на ищеца сумата от 599.07лв.
Предвид
горепосоченото, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение М.А.Б., ЕГН ********** ***, че дължи на „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София сумата от 476.88лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/
дължима главница по договор за потребителски кредит № **********/11.07.17г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.18г. до
окончателното й изплащане, сумата 32.87лв./тридесет и два лева и осемдесет и седем
стотинки/ договорна лихва за периода 15.09.17г.-15.11.17г., сумата 53.78лв./петдесет
и три лева и седемнадесет и осем стотинки/ лихва за забава от 16.11.17г. до 19.04.18г.,
за които е издадена заповед за изпълнение № 1621/04.05.18г. по гр.д.№750/18г.
на РРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
заплащане на претендираната главница над 476.88лв. до първоначално предявения
размер от 508.17лв., договорна лихва за размера над 32.87лв. до първоначално
предявения размер и лихвата за забава за размера над 53.78лв. до първоначално
предявения размер КАТО НЕОСНОВЕТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.А.Б.
ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ разноски
по гр.д.№750/18г. на РРС и сумата от 599.07лв./петстотин деветдесет и девет лева
и седем стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: