Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 07.05.2018
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-А състав, в публично заседание петнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 16528
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 03.07.2018г. по гр.д.№ 87609/2017г. по описа
на СРС, 128 с-в е признато за установено по отношение на Д.Х.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, гараж /магазин/ 58, че дължи на “Т.- София” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Ч., сумата от 146.22
лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м.07.2014 г. до м.04.2016 г. в имот, отчитан под абонатен № Т377696,
с която стойност ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на
ответника, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение - 07.09.2017 г. до окончателното
плащане на дължимото, като са отхвърлени исковете на“Т.- София” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Ч., за признаване
за установено по отношение на Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, гараж
/магазин/ 58, че последната дължи на ищцовото дружество сумата от 29.79 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 31.08.2014 г. - 25.08.2017 г.
на плащанията за доставена топлинна енергия в имот, отчитан под абонатен №
Т377696, както и исковете за предявените от “Т.- София” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Ч., искове срещу Д.Х.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, гараж /магазин/ 58, за признаване за установено,
че последната дължи на ищеца следните суми за предоставена услуга дялово
разпределение в имот, отчитан под абонатен № Т377696, а именно: главница от
48.19 лв. за периода от м.07.2014 г. до м.04.2016 г. и обезщетение за забава от
31.08.2014 г. до 25.08.2017 г. в размер на 10.53 лв.
Горепосоченото решение е постановено при участието
на привлечено от ищеца трето лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Т.С. ЕАД, депозирана в законоустановения двуседмичен срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2,
4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата се явява допустима. Във въззивната
жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение изразяваща се в нарушение на материалния закон. Решението се обжалва в
частта, в която исковете са отхвърлени. Счита, че ответницата е обвързана от
общите условия на дружеството, поради което същата е изпаднала в забава и дължи
суми за дялово разпределение. Сочи, че сумите не са оспорени от длъжника. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В законоустановения
двуседмичен срок от получаване на препис то въззивната жалба е постъпил отговор
заедно с насрещна въззивна жалба, с която се обжалва решението в частта, в
която исковете са уважени. Сочи, че решението в обжалваната от ищеца част е
недопустимо, алтернативно - неправилно. Счита, че ищецът не се е позовал на
неоснователно обогатяване, а на неизпълнение на договор – чл.79 от ЗЗД. Счита,
че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД. Твърди, че
ищеца има друг ред за защита. – чл.149 ал.1 т.3 от ЗЕ. Оспорва твърдението, че
е изпаднала в забава. Сочи, че не са налице основанията за претендиране на суми
за дялово разпределение. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да
отмени решението в частта, в която исковете са уважени. Претендира разноски.
Третото лице-помагач не
изразява становище по въззивната жалба, по отговора и по насрещната въззивна
жалба.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 149 от ЗЕ вр. с чл. 59 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
По същество, настоящият
въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно и постановено при правилно
определена правна квалификация на иска. Видно от самата искова молба, а и от
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, сумите се
претендират на базата неоснователно обогатяване - по чл.59 от ЗЗД. Няма фактически твърдения на
ищеца, че сумите са дължими на основание договорна връзка между страните. Съдът
е събрал относимите за спорното право доказателства, като ги е обсъдил в
решението си и се е произнесъл по предмета на делото. Възраженията на ответницата
в тази връзка са неоснователни.
Във връзка с доводите на
страните въззивният съд намира следното:
При иск с правна квалификация
по чл.59 от ЗЗД, спорното материално право се обуславя от следните предпоставки
- 1). наличие на обогатяване и обедняване, 2). на причина връзка между
обогатяването и обедняването, 3). липса на основание (конкретен юридически
факт) и 4). на правен интерес от предявяването на иска при липса на възможност
за защита с друг иск.
Обществените отношения,
свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за
заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Нормата
на чл.149 ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Нормата на § 1, т.43
от ДР на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Липсва
спор между страните, че договор между тях не е сключен. Същевременно е установено
по делото, че ищецът е доставял на ответницата топлинна енергия, която е
ползвана от нея.
Не са приложими цитираните във въззивната жалба Общи условия,
доколкото те биха станали част от облигационното отношение между страните при
подписан договор за продажба на топлинна енергия. Доколкото претенцията е на
извъндоговорно основание, както и с оглед факта, че няма спор, че между
страните няма подписан договор, то настоящият състав приема, че ОУ не обвързват
ответницата. Това е така и защото липсва аналогична разпоредба на чл.150 ал.1
от ЗЕ, който урежда действието на общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Доколкото се установява, че ответникът е небитов
потребител, то ОУ на ищеца биха го обвързали при наличие на предпоставките,
посочени в Търговския закон, които не са налице в конкретния случай.
Сградата в режим на етажна
собственост е сключила договор с фирма за дялово разпределение – Т. С. ООД. Настоящият
състав намира, че не се доказва дължимостта на претендираните суми за дялово
разпределение. Във въззивната си жалба ищецът посочва, че същите се дължат на основание
чл.22 ал.1 от ОУ. Според цитираната разпоредба клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. С оглед приетото от съда, че общите условия не обвързват страните по
настоящето правоотношение, претендираната такса за дялово разпределение е
недължима, а искът в тази част – неоснователен. Няма юридически факт, от който
да произтича задължението на ответницата да заплаща претендираната такса.
Имуществените облаги имат
материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на
актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или
спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да
понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в
случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание
чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с
решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено
по реда на чл.290 ГПК. В настоящия случай ответницата си е спестила разходи за
доставената и ползвана от нея топлинна енергия за процесния имот, на който е
собственик.
Размерът на спестените разходи
следва да се определи въз основа на реално потребената топлинна енергия и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по
аргумент от чл.156 ЗЕ.
Установено е по делото, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която
се намира процесният имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Начинът
на извършване на дялово разпределение е уреден в чл.139-148 от ЗЕ и подзаконови
нормативни актове. Установено е по делото, че ответницата е собственик на
топлоснабдения имот – видно от нотариален акт за продажба на право на строеж.
В отговора на исковата молба,
лист 47 от делото, ответницата не оспорва потребената топлинна енергия, нито че
не е платила. В този смисъл съдът е отделил като безспорно, че е доставена
топлинна енергия до имота на претендираната стойност. Следва обаче да е
отбележи, че ответницата признава само доставката на топлинна енергия, а не
дължимостта на таксата за дялово разпределение, съответно претендираните лихви
за забава.
С оглед факта, че от
доказателствата по делото се установи, че
до имота на ответницата е доставяна топлинна енергия, която не е
заплащана, се е стигнало до обедняване на ищеца и до обогатяване на ответницата.
Налице е разместване на имуществени блага, което е извършено без основание.
Липсва конкретен юридически факт (договор), който ако съществуваше би се приел
като основание за осъщественото фактическо разместване на тези блага. Налице е
причинна връзка между разместването на благата. Ако не бе се осъществило
обогатяването на ответника, не би се осъществило и обедняването на ищеца. По
делото искът на ищеца по чл. 422, ал.1 от ГПК е предявен на извъндоговорно
основание по чл. 59, ал.1 от ЗЗД, тъй като за претендирането на посочените суми
с исковата молба не съществува друг иск, с който ищецът да може да се защити.
Т.е. ищецът не може да претендира посочените в заявлението по чл. 410 от ГПК
суми на основание вещно право ползване или право на собственост по смисъла на
ЗЕ, но може да претендира същите на извъндоговорно основание по чл. 59, ал.1 от ЗЗД - искът по този член е субсидиарен и съдът приема, че е единственото
средство, с което ищецът може да защити своя интерес. Не е основателно
възражението, че ищецът има на разположение иск по чл.149 ал.1 т.3 от ЗЕ,
доколкото разпоредбата урежда редът за продажба на топлинна енергия за небитови
клиенти – чрез писмен договор. Самият факт на несключване на такъв договор не обуславя
правен интерес и възможност за ищеца да търси по ред, различен от този на чл.59
от ЗЗД, претендираните суми. Ето защо макар и субсидиарен, искът по чл.59 от ЗЗД
се явява единствената защита на ищеца.
По изложените съображения
съдът счита, че предявеният иск относно претендираната главница е основателен в
размер на 146,22 лева. Водим от горното, Софийски градски съд намира, че искът
е доказан по основание – ответницата е ползвала предоставена от ищеца топлинна
енергия за процесния период, което е довело до обедняването на последния за
сметка на неоснователното обогатяване на ответницата. Съответно тя дължи по
силата на чл.59 от ЗЗД възстановяване на създалата се имуществена
нееквивалентност. В този смисъл насрещната въззивна жалба се явява
неоснователна. Налице е признание на факт, който е отделен като такъв от съда и
на базата на признанието и наличието на другите материалноправни предпоставки
за уважаване на иска, същият е уважен за главницата за доставена топлинна
енергия.
Задължението на ответника е
парично и за периода на своята забава същият дължи заплащането на обезщетение в
размер на законната лихва, на основание чл.86 ЗЗД. При вземания за
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо
от деня на разместване на благата, но не е обвързано със срок. С оглед на това
и на основание чл.69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение му веднага.
Ето защо вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически
състав на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на
забавата на длъжника, която при липса на определен срок и на основание чл.84,
ал.2 ЗЗД настъпва след покана на кредитора. Предвид обстоятелството, че преди
завеждане на делото ищецът не поканил ответницата да погаси процесните
задължения, тя не е изпаднала в забава, поради което лихва за забава върху сумата
за главница за доставена топлинна енергия не се дължи.
Не се дължи и лихва върху
претендираната сума за дялово разпределение, доколкото искът за лихвата е
акцесорен и поради недължимостта на главното вземане, искът за лихва се явява неоснователен.
Поради тези съображения
въззивната жалба следва да се остави без уважение, също както и подадената
насрещна въззивна жалба, а решението на СРС следва се потвърди.
По отношение на разноските:
С
оглед факта, че въззивната жалба, както и насрещната въззивна жалба са
отхвърлени, а първоинстанционното решение е потвърдено в цялост, разноските за
страните следва да останат за тях така, както са ги сторили.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 03.07.2018г. по гр.д.№
87609/2017г. по описа на СРС, 128 с-в
Решението е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.